Жалба, подадена на 19 март 2015 г. от Съда на Европейския съюз срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 февруари 2015 г. по дело T-725/14, Aalberts Industries/Европейски съюз

(Дело C-132/15 P)

(2015/C 205/19)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Съд на Европейския съюз (представители: A. V. Placco и E. Beysen)

Други страни в производството: Aalberts Industries NV, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

С определение от 13 февруари 2015 г. Общият съд на Европейския съюз отхвърля подадената от Съда молба на основание член 114 от Процедурния правилник на първия по дело T-725/14, Aalberts Industries/Европейски съюз. Молбата на тази институция има за предмет да се обяви жалбата на Aalberts Industries NV за недопустима, доколкото е насочена срещу Съда като представител на Европейския съюз, като същевременно жалбата е насочена и срещу Комисията в същото ѝ качество. С жалбата си дружеството иска да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, за да получи обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло поради неспазване от страна на Общия съд на разумен срок по дело T-385/06, Aalberts Industries и др./Комисия. В посоченото определение Общият съд, противно на изтъкнатото от Съда и приемайки защитаваната от Комисията позиция, прави извода, че Съдът, а не Комисията трябва да представлява Европейския съюз по този иск.

На основание член 56 от Статута на Съда Съдът обжалва определението и иска то да бъде отменено, доколкото с него са отхвърлени исканията му. В подкрепа на жалбата си Съдът изтъква, на първо място, нарушение на правилата за представляване на Съюза пред неговите юрисдикции и, на второ място, нарушение на задължението за мотивиране.

В рамките на първото основание относно нарушение на правилата за представляване на Съюза пред юрисдикциите му Съдът посочва, че при липса на изрична разпоредба, която да урежда представляването на Съюза пред юрисдикциите му в рамките на искове, предявени на основание член 268 ДФЕС, които ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза, правилата за подобно представляване трябва да бъдат изведени от основните принципи, приложими при упражняване на правораздавателна дейност, и по-специално от принципа за добра правораздавателна администрация и от принципите за независимост и безпристрастност на съда.

Първото основание на Съда се състои от две части, а именно неспазване на принципа на добра правораздавателна администрация и неспазване на принципите за независимост и безпристрастност.

В рамките на първата част Съдът посочва, че изводът, който прави Общият съд, а именно, че Съдът трябва да представлява Съюза, когато става въпрос за искове за обезщетение, очевидно следва от съдебната практика, установена с решение Werhahn Hansamühle и др./Съвет и Комисия (63/72 — 69/72, EU:C:1973:121, по-нататък „решение Werhahn и др.“). От това решение става ясно, че когато се ангажира отговорността на тогавашната Общност, сега Съюз, поради поведението на една от институциите ѝ, тя се представлява пред съда на Съюза от институцията, отговорна за това поведение. Според Съда това решение не може да се приложи към настоящия правен спор, тъй като поради различни причини това би довело до положение, което е несъвместимо с добрата правораздавателна администрация, която според текста на решението Werhahn и др. обосновава подобно разрешение. Във връзка с това Съдът посочва също инцидентно неспазване на обхвата на член 317, първа алинея ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Регламент № 966/2012 (1), според които Общият съд е трябвало да приеме, че исканото в настоящия случай обезщетение трябва да бъде предоставено от частта от бюджета на Съюза, която се полага на Комисията.

В рамките на втората част от първото основание Съдът посочва, позовавайки се на решението на Съда по правата на човека от 10 юли 2008 г. по дело Михалков/България (дело № 67719/01), че Общият съд не е спазил принципите за независимост и безпристрастност на съда, като е приел, че Съдът трябва да представлява Съюза при иска за обезщетение на Aalberts Industries. Като се има предвид, на първо място, че т.нар. правопораждащ факт на отговорността е извършен от съдебен състав при изпълнение на съдебните му задължения и, на второ място, че съдебният състав, който следва да разгледа делото, (i) принадлежи към същата юрисдикция (към Общия съд) като съдебния състав, за който се твърди, че е отговорен за ангажиране на отговорността и (ii) е неразделна част от ответника по делото (Съда), с който съдиите от този състав имат професионални отношения, тези принципи са компрометирани. Това е така в още по-голяма степен, когато Общият съд е постановил с определението си, че исканото в настоящия случай обезщетение следва да бъде предоставено от частта от бюджета, която се полага на Съда.

В рамките на второто основание Съдът изтъква, че обжалваното определение нарушава задължението за мотивиране , доколкото не отхвърля по-специално довода, изложен от Съда пред Общия съд и изведен от обхвата на съвкупност от дела, сред които решенията Groupe Gascogne/Комисия (C-58/12 P, EU:C:2013:770), Gascogne Sack/Комисия (C-40/12 P, EU:C:2013:768) и Kendrion/Комисия (C-50/12 P, EU:C:2013:771).

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1).