Жалба, подадена на 20 февруари 2015 г. от Ferriera Valsabbia SpA, Valsabbia Investimenti SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 9 декември 2014 г. по дело T-92/10, Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия

(Дело C-86/15 P)

(2015/C 146/28)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Ferriera Valsabbia SpA, Valsabbia Investimenti SpA (представители: D.M. Fosselard, avocat, D. Slater, Solicitor, A. Duron, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат следните основания:

С първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е извършил нарушение на член 10 от Регламент № 773/2004 (1). По-специално, Общият съд е приел в рамките на първоинстанционното производство, че Комисията е имала право да приеме повторно спорното решение (наричано по-нататък „Решението“), без да е необходимо да изпрати предварително ново изложение на възраженията.

С второто основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е извършил нарушение на член 14 от Регламент № 773/2004. Нарушението се изразява в това, че Общият съд е приел, че Комисията е имала право да приеме повторно Решението въз основа на разпоредбите на Регламент № 1/2003 (2), без да даде възможност на представителите на държавите членки да изслушат пряко предприятията.

С третото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е нарушил принципа на колегиалност. Общият съд е приел, че Комисията е имала право да приеме Решението в процедура, съобразно която колегиумът не е приел пълния текст на Решението в един-единствен момент, а по-скоро две части от Решението на две отделни дати, въз основа на разбирането, че тези две части биха могли заедно да съставляват пълния текст на Решението.

С четвъртото основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 47 от Хартата на основните права, тълкуван в светлината на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. То се изразява в нарушение от страна на Общия съд на правото на жалбоподателите делото им да бъде разгледано в разумен срок. По-специално, изтекли са приблизително три години между приключването на писмената фаза на производството и решението на Общия съд за откриване на устната фаза на производството. Такова забавяне е в нарушение на предвиденото в член 47 от Хартата право на ефективни правни средства на защита и на изслушване в съдебното заседание в разумен срок. Нарушението на член 47 в конкретния случай изглежда особено тежко поради факта, че жалбоподателите е трябвало да чакат повече от 14 години съдебен орган (Общият съд) да реши делото по същество, тъй като първоначалното решение на Комисията е било отменено по процесуални съображения след производство, продължило около 7 години.

С петото основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС. Жалбоподателите по-специално считат, че Общият съд не е отчел специфичния контекст на Договора за ЕОВС и задълженията за оповестяване и за недопускане на дискриминация, наложени на предприятията в контекста на този договор, като по този начин е приложил неправилно практиката на Съда, отнасяща се до понятието за картел. Жалбоподателите поддържат, че повтарящото се във времето публикуване на ценоразписи, които не са били съобразени с предложената в контекста на картела цена, е довело до прекратяването на картела, който според Общия съд е имал за цел определянето на минимални цени. Общият съд обаче е счел, че е било необходимо последващо публично разграничаване.

С шестото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата на основните права, тълкуван в светлината на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека, като е приел, че продължителността на административното производство (тоест пред Европейската комисия) не е била прекомерна по смисъла на горепосочените разпоредби. В настоящия случай административното производство е продължило като цяло близо 54 месеца, включително първоначалното производство и последвалото производство за повторно приемане. Освен това изглежда прекомерен периодът от над две години, които са били необходими на Комисията, за да приеме повторно Решението. Мотивите на Общия съд за обосноваване на продължителността на производството за повторно приемане изглеждат недостатъчни и нелогични, освен че представляват явно нарушение на предходната практика на Общия съд.

Със седмото основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003 и на принципа на равно третиране. По-специално, в конкретния случай Комисията е разделила предприятията в групи, за да определи основната санкция, която да се приложи към всяко предприятие, опитвайки, както се твърди в Решението, да поддържа пропорционално съотношение между средния пазарен дял на всяка група и основния размер на глобата, наложена на отделните предприятия от всяка група. Общият съд, макар впоследствие да признава, че Комисията е подценила средния пазарен дял на една от тези групи, в резултат на което не се е запазило съотношението на пропорционалност, което Комисията е възнамерявала да поддържа, не е счел за необходимо да се възобнови това съотношение.

(1)  Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).