–

за président de l’Autorité de la concurrence, от H. Génin, S. Subrémon Lukasiewicz и I. de Silva, в качеството на представители, подпомагани от J.‑P. Duhamel, адвокат,

–

за Comité économique régional agricole fruits et légumes de Bretagne (Cerafel), Comité économique fruits et légumes du Nord de la France (Celfnord), Association des producteurs d’endives de France (APEF), Section nationale de l’endive (SNE) и Fédération du commerce de l’endive (FCE), от H. Calvet, P. Morrier, Y. Chevalier и A. Bouviala, адвокати,

–

за Fraileg SARL и Prim’Santerre SARL, от J.‑L. Fourgoux и L. Djavadi, адвокати,

–

за France endives société coopérative agricole, Cambrésis Artois-Picardie endives (CAP’Endives) société coopérative agricole, Marché de Phalempin société coopérative agricole, Primacoop société coopérative agricole, Coopérative agricole du marais audomarois (Sipema) и Groupe Perle du Nord SAS, от B. Néouze, V. Ledoux et S. Pasquesoone, адвокати,

–

за френското правителство, от G. de Bergues, D. Colas, S. Horrenberger, C. David и J. Bousin, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от X. Lewis, A. Bouquet и B. Mongin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 101 ДФЕС във връзка с член 2 от Регламент № 26 на Съвета от 4 април 1962 година относно прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти (ОВ 30, 1962 г., стр. 993; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 1, стр. 3), член 11, параграф 1 от Регламент (EО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29), член 2 от Регламент (EО) № 1184/2006 на Съвета от 24 юли 2006 година за прилагане на някои правила за конкуренция при производството и търговията със селскостопански продукти (ОВ L 214, 2006 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 74, стр. 167), изменен с Регламент (EО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. (OB L 299, 2007 г., стр. 1) (наричан по-нататък Регламент № 1184/2006“), член 3, параграф 1 от Регламент (EО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плoдoвете и зеленчуците и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96 (ОВ L 273, 2007 г., стр. 1 и поправка в OB L 307, 2008 г., стр. 22), както и член 122, първа алинея и член 176 от Регламент № 1234/2007, изменен с Регламент (EО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. (ОВ L 154, 2009 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1234/2007“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между président de l’Autorité de la concurrence (Франция), от една страна, и Association des producteurs vendeurs d’endives (APVE), Comité économique régional agricole fruits et légumes de Bretagne (Cerafel), Fraileg SARL, Prim’Santerre SARL, Union des endiviers, по-рано Fédération nationale des producteurs d’endives (FNPE), Soleil du Nord SARL, Comité économique fruits et légumes du Nord de la France (Celfnord), Association des producteurs d’endives de France (APEF), Section nationale de l’endive (SNE), Fédération du commerce de l’endive (FCE), France endives société coopérative agricole, Cambrésis Artois-Picardie endives (CAP’Endives) société coopérative agricole, Marché de Phalempin société coopérative agricole, Primacoop société coopérative agricole, Coopérative agricole du marais audomarois (Sipema), Valois-Fruits union de sociétés coopératives agricoles и Groupe Perle du Nord SAS, както и ministre de l’Économie, de l’Industrie et du Numérique, от друга страна, относно решението от 6 март 2012 г., с което Autorité de la concurrence установява и санкционира финансово, на основание по-конкретно член 101, параграф 1 ДФЕС, съставно и продължено споразумение на френския пазар на ендивия (наричано по-нататък „спорното решение“).

3

Разпоредбите на вторичното право относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, приложими към фактите по главното производство, се съдържат в Регламент № 2200/96, приложим до 31 декември 2007 г., в Регламент № 1182/2007, отменен с Регламент (EО) № 361/2008 на Съвета от 14 април 2008 година за изменение на Регламент № 1234/2007 (ОВ L 121, 2008 г., стр. 1), както и в Регламент № 1234/2007. Последният регламент е отменен, считано от 1 януари 2014 г., с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕС) № 1037/2001 и (ЕС) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671), който обаче не е приложим към фактите по главното производство.

4

Разпоредбите на вторичното право, уреждащи прилагането на правилата за конкуренция на Европейския съюз към производството и търговията със селскостопански продукти в сектора на плодовете и зеленчуците, са приети от законодателя на Съюза в рамките на Регламент № 26, впоследствие на Регламент № 1184/2006, както и членове 175—182 от Регламент № 1234/2007.

5

Член 1 от Регламент № 26 гласи:

„От влизането в сила на настоящия регламент, членове [101—106 ДФЕС] включително от Договора и разпоредбите, приети за тяхното приложение, се прилагат, при резервата на член 2 по-долу, за всички споразумения, решения и практики съгласно член [101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС], които се отнасят до производството или търговията със селскостопански продукти, изброени в приложение II към Договора“.

6

Член 2, параграф 1 от този регламент има следния текст:

„Член [101, параграф 1 ДФЕС] не се отнася до тези споразумения, решения и практики по предходния член, които съставляват неразделна част от националната организация на пазара или са необходими за постигането на целите, определени в член [39 ДФЕС]. По-специално той не се отнася до споразуменията, решенията и практиките на земеделските производители, сдруженията на земеделски производители или асоциациите на такива сдружения на само една държава членка, които се отнасят до производството или продажбата на селскостопански продукти или използването на обща техническа база за съхранение, до третирането или преработката на тези продукти и които не пораждат задължението за налагане на идентични цени освен ако Комисията не установи, че те изключват принципите на конкуренция или застрашават постигането на целите в член [39 ДФЕС]“.

7

Съображения 7 и 16 от Регламент № 2200/96 гласят:

[…]

8

Член 11, параграф 1 от този регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент „организация на производителите“ е всяко юридическо лице:

[…]“.

9

Под заглавие „Режим на интервенции“ член 23, параграф 1 от Регламент № 2200/96 предвижда, че „[о]рганизациите на производителите и техните асоциации могат да решат да не пуснат в продажба дадени от техни членове продукти, изброени в член 1, параграф 2, в количества и периоди, каквито организациите счетат за целесъобразни“.

10

Член 1а от Регламент № 1184/2006 гласи:

„Членове [101—106 ДФЕС] и разпоредбите, приети за тяхното прилагане, се прилагат, при условията на член 2 от настоящия регламент, по отношение на всички споразумения, решения и практики, посочени в член [101, параграф 1 и член 102 ДФЕС], които са свързани с производството или търговията с продуктите, посочени в член 1“.

11

Член 2, параграф 1 от този Регламент е формулирана по следния начин:

„Член [101, параграф 1 ДФЕС] не се прилага по отношение на тези споразумения, решения и практики, посочени в член 1а от настоящия регламент, които представляват неразделна част от национална пазарна организация или са необходими за постигане на целите, уредени в член [39 ДФЕС]

[…]“.

12

Член 3, параграф 1 от Регламент № 1182/2007 гласи:

„За целите на настоящия регламент „организация на производители“ означава юридическо лице или ясно обособена част от юридическо лице, което изпълнява следните изисквания:

13

Член 103в, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 предвижда, че оперативните програми в сектор „Плодове и зеленчуци“ си поставят две или повече от целите, посочени в член 122, първа алинея, буква в) от този регламент, или цели, изброени в този член 103в, сред които предотвратяване и управление на кризи.

14

Посоченият член 103в, параграф 2, буква а) уточнява, че предотвратяването и управлението на кризи имат за цел избягване на и справяне с кризи на пазарите на плодове и зеленчуци и в този контекст обхваща по-конкретно изтегляне от пазара.

15

Член 122, първа алинея от Регламент № 1234/2007 гласи:

„Държавите членки признават организации на производители, които:

16

Член 123, параграфи 1 и 3 от този регламент гласи:

„1.   Държавите членки признават междубраншови организации, които:

[…]

3.   В допълнение към параграф 1 държавите членки, във връзка със сектора на плодовете и зеленчуците и евентуално във връзка с лозаро-винарския сектор, признават и междубраншовите организации, които:

[…]

[…]“.

17

Член 125а, параграфи 1 и 2 от посочения регламент предвижда:

„1.   Уставът на една организация на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ изисква от нейните членове, по-специално:

[…]

[…]

2.   Независимо от параграф 1, буква в) в случаите, когато организацията на производители е разрешила и където това е в съответствие с правилата и условията, установени от организацията на производители, производителите членове могат:

18

Член 125б, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 1234/2007 предвижда, че държавите членки признават за организации на производителите (наричани по-нататък „ОП“) в сектор „Плодове и зеленчуци“ всички юридически лица или ясно обособени части от юридически лица, които подадат заявление за това, при условие че са налице достатъчно доказателства, че те могат да осъществяват правилно дейността си, както във времето, така и по отношение на ефективността и концентрацията на доставките, и че не заемат господстващо положение на даден пазар, освен когато това е необходимо за изпълнение на целите на член 39 ДФЕС.

19

Член 125в от посочения регламент предвижда:

„Асоциация на [ОП] в сектор „Плодове и зеленчуци“ се формира по инициатива на признати [ОП] и може да осъществява всяка от дейностите на [ОП], посочени в настоящия регламент. За тази цел държавите членки, при поискване, могат да признаят дадена асоциация на [ОП], когато:

[…]“.

20

Член 175 от Регламент № 1234/2007 има следния текст:

„Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, членове [101—106 ДФЕС] и разпоредбите за тяхното прилагане се прилагат при спазване на членове 176—177 от настоящия регламент за всички споразумения, решения и практики, посочени в член [101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС], които се отнасят до производството или търговията с продуктите, обхванати от настоящия регламент“.

21

Член 176, параграф 1 от този регламент гласи следното:

„Член [101, параграф 1, ДФЕС] не се прилага по отношение на споразуменията, решенията и практиките, посочени в член 175 от настоящия регламент, които представляват неразделна част от национална пазарна организация или са необходими за постигане на целите, уредени в член [39 ДФЕС].

По-специално, член [101, параграф 1, ДФЕС] не се прилага по отношение на споразумения, решения и практики на земеделските производители, асоциациите на земеделски производители или асоциациите на такива асоциации на отделна държава членка, които се отнасят за производството или продажбата на земеделски продукти или използването на общи съоръжения за съхранение, обработка или преработка на земеделски продукти, и които не пораждат задължението за налагане на идентични цени, освен ако Комисията установи, че по този начин се изключва конкуренцията или се застрашава постигането на целите в член [39 ДФЕС]“.

22

Член 176а, параграфи 1 и 4 от посочения регламент гласи:

„1.   Член [101, параграф 1 ДФЕС] не се прилага по отношение на споразумения, решения и съгласувани практики на признати междубраншови организации, имащи за цел осъществяването на дейностите, посочени в член 123, параграф 3, буква в) от настоящия регламент.

[…]

4.   Следните споразумения, решения и съгласувани практики се обявяват за несъвместими с правилата на Общността при всички случаи:

23

Член L. 420‑1 от Търговския кодекс гласи:

„Забранени са, дори с прякото или непряко посредничество на установено извън Франция дружество от групата, съгласувани действия, спогодби, изрични или мълчаливи картели или съглашения, когато имат за цел или могат да имат за резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията на даден пазар, по-специално когато са насочени към:

24

След проверки и изземване, проведени от Direction générale de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes (Генерална дирекция „Конкуренция, потребители и наказване на измамите“, DGCCRF, Франция) на 12 април 2007 г., министърът на икономиката сезира Conseil de la concurrence (Съвет по конкуренцията, Франция), понастоящем Autorité de la concurrence (Орган за защита на конкуренцията), за наличието на практики, които се прилагат в сектора на производството и търговията с ендивия.

25

Със спорното решение от 6 март 2012 г. Autorité de la concurrence (Органът за защита на конкуренцията) приема, че APVE, Cerafel, FNPE, Celfnord, APEF, SNE, FCE и Groupe Perle du Nord, както и ОП Fraileg, Prim’Santerre, Soleil du Nord, France endives, CAP’Endives, Marché de Phalempin, Primacoop, Sipema и Valois-Fruits са приложили на пазара на ендивия съставно и продължено споразумение, забранено с член L.420‑1 от Търговския кодекс и с член 101, параграф 1 ДФЕС, което се е състояло в споразумяване относно цените на ендивията посредством различни мерки, като например ежеседмичното разпространение на минимална цена, определянето на основен курс, създаването на борса за обмен, определянето на „резервна“ цена и изопаченото използване на ценовия механизъм на оттегляне, в споразумяване относно пусканите на пазара количества ендивия и в система за обмен на стратегическа информация, които са послужили за поддържане на цените, като тези практики са имали за цел съвместното определяне на минимална продажна цена за производството на ендивия и са позволили на производителите и на редица техни професионални организации да поддържат минимални продажни цени, което е започнало от януари 1998 г. и все още е продължавало към датата на спорното решение. Поради това им налага имуществени санкции в общ размер от 3970590 EUR.

26

В спорното решение Autorité de la concurrence (Органът за защита на конкуренцията) по-специално отхвърля довода на производителите, че въпросните споразумения трябва да бъдат разглеждани като необходими за постигането на целите на общата селскостопанска политика, с мотива че изключенията, предвидени в член 2, параграф 1 от Регламент № 1184/2006 и в член 176 от Регламент № 1234/2007, не могат да се приложат в настоящия случай.

27

Няколко санкционирани предприятия и организации подават до Cour d’appel de Paris (Франция) жалба за отмяна и при условията на евентуалност — искане за изменение на спорното решение.

28

С решение от 15 май 2014 г. тази юрисдикция изменя всички разпоредби на спорното решение и постановява по същество, че не е установено, че разпоредбите на член L.420‑1 от Търговския кодекс и на член 101, параграф 1 ДФЕС са били нарушени. В това отношение тя приема по-конкретно че предвид трудностите при тълкуване на правната уредба относно общата организация на пазарите за точния обхват и границите на задачата за регулиране на цените, възложена на организациите, разглеждани в рамките на режима на изключение от правилата за конкуренция, произтичащ от прилагането на правилата на общата селскостопанска политика, не е установено, че разпространението на указания за минимална цена е при всички обстоятелства задължително и окончателно забранено, така че не е безспорно установено, че разглежданите организации са излезли извън обхвата на законно възложените им задачи във връзка със стабилизирането на цените.

29

Président de l’Autorité de la concurrence подава касационна жалба срещу това съдебно решение. В подкрепа на жалбата си по същество той изтъква по-конкретно че извън прилагането на изричните изключения от изпълнението на член 101, параграф 1 ДФЕС, въведени с регламентите за прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти, упражняването на задачите, възложени на ОП и на асоциации на организации на производители (наричани по-нататък „АОП“) може да е мислимо само при спазване на правилата за конкуренция.

30

В рамките на тази процедура Комисията представя съгласно член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) писмено становище пред Cour de cassation (Франция). В него тя посочва, че съществуват не само общи дерогации от приложимостта на правилата на Съюза за конкуренция в селскостопанския сектор, приети на основание член 2 от Регламенти № 26 и № 1184/2006 и на член 176 от Регламент № 1234/2007, но също и, съгласно член 175 от последния, специфични дерогации, съдържащи се в различните регламенти за общата организация на пазарите, с които се възлагат на активните в областта на производството и на търговията с плодове и зеленчуци организации някои особени задачи, които по принцип биха могли да попаднат в обхвата на забраните, установени в правилата за конкуренция. В конкретния случай става дума, за периода до края на 2007 г., за Регламент № 2200/96, а за периода от 1 януари 2008 г. — за Регламент № 1182/2007, инкорпориран в Регламент № 1234/2007. Тя счита обаче, че основните видове поведение, разглеждани в главното производство, а именно механизмите на минимална цена, договорени в рамките на главните АОП, се намират извън особените задачи, предвидени от общата организация на съответния пазар, и не могат да се считат за обхванати от тези специфични дерогации.

31

В това отношение Cour de cassation отбелязва, че Съдът в своите решения от 9 септември 2003 г., Milk Marque и National Farmers’ Union (C‑137/00, EU:C:2003:429), както и от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou (C‑373/11, EU:C:2013:567), е постановил, че член 42 ДФЕС установява принципа за приложимост на европейските правила за конкуренция в селскостопанския сектор и че запазването на действителна конкуренция на пазарите на селскостопански продукти е част от целите на общата селскостопанска политика, като същевременно е счел, че дори относно правилата на Договора в областта на конкуренцията, тази разпоредба дава предимство на целите на общата селскостопанска политика пред тези на политиката в областта на конкуренцията.

32

Cour de cassation (Касационният съд) счита обаче, че Съдът все още не се е произнасял относно съществуването на посочените от Комисията „специфични дерогации“, нито е уточнявал при необходимост връзката им с „общите дерогации“, закрепени в регламентите относно прилагането на правилата за конкуренция в селскостопанския сектор.

33

Поради това Cour de cassation (Касационният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

34

С въпросите си, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 101 ДФЕС във връзка с член 2 от Регламент № 26, член 11, параграф 1 от Регламент № 2200/96, член 2 от Регламент № 1184/2006, член 3, параграф 1 от Регламент № 1182/2007, както и член 122, първа алинея и членове 175 и 176 от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкуват в смисъл, че практики като разглежданите в главното производство, с които OП, АОП и професионални организации, активни в сектора на ендивията, извършват колективно определяне на минимална продажна цена, съгласуване на количествата, пускани на пазара и обмен на стратегическа информация, са извън приложното поле на забраната на антиконкурентните споразумения, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС.

35

В самото начало следва да се отбележи, че ендивията е от категорията „зеленчукови, кореноплодни, грудкови и други растителни храни“, посочена в приложение I към Договора за функционирането на ЕС, поради което за нея се прилагат, по силата на член 38 ДФЕС, разпоредбите на членове 39—44 ДФЕС относно общата селскостопанска политика.

36

Член 42 ДФЕС гласи, че разпоредбите на главата, отнасяща се до правилата за конкуренция, се прилагат по отношение на производството и търговията със селскостопански продукти само доколкото това е решено от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз в рамките на разпоредбите и в съответствие с процедурата, предвидена в член 43, параграф 2 ДФЕС, като се вземат предвид целите, посочени в член 39 ДФЕС. В това отношение член 43, параграф 2 ДФЕС предвижда, че Парламентът и Съветът приемат в частност разпоредбите, необходими за постигането на целите на общата селскостопанска политика.

37

Така при преследването на целите, които са въвеждането на обща селскостопанска политика, както и установяването на режим на ненарушена конкуренция, член 42 ДФЕС признава предимството на общата селскостопанска политика спрямо целите на договора в областта на конкуренцията и правомощието на законодателя на Съюза да решава до каква степен правилата за конкуренция са приложими в селскостопанския сектор (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 1994 г., Германия/Съвет, C‑280/93, EU:C:1994:367, т. 61 и от 12 декември 2002 г., Франция/Комисия, C‑456/00, EU:C:2002:753, т. 33).

38

От това произтича, както отбелязва генералният адвокат в точки 51 и 56 от заключението си, че намесата на законодателя на Съюза на това основание има за предмет не да установи дерогации или обосновки за забраната на практиките, посочени в член 101, параграф 1 ДФЕС и в член 102 ДФЕС, а да изключи от приложното поле на тези разпоредби практиките, които, ако се осъществяваха в сектор, различен от този на общата селскостопанска политика, щяха да попаднат в него.

39

Що се отнася по-конкретно до сектора на плодовете и зеленчуците и за разглежданите по главното производство периоди, законодателят на Съюза е уточнил взаимовръзката между общата селскостопанска политика и правилата за конкуренция, последователно в член 1 от Регламент № 26, в член 1а от Регламент № 1184/2006 и след това — в член 175 от Регламент № 1234/2007.

40

Колкото до последната разпоредба, която възпроизвежда в основни линии начина, по който тази взаимовръзка е била уточнена в Регламенти № 26 и № 1184/2006, тя предвижда, че освен ако в Регламент № 1234/2007 не е предвидено друго, членове 101—106 ДФЕС и разпоредбите за тяхното прилагане се прилагат при спазване на членове 176—177 от този регламент за всички споразумения, решения и практики, посочени в член 101, параграф 1 и член 102 ДФЕС, които се отнасят до производството или търговията с продуктите, обхванати от посочения регламент.

41

В сектора на плодовете и зеленчуците членове 101—106 ДФЕС са приложими към практиките, визирани в тези разпоредби, от една страна, с изключение на практиките, посочени в членове 176 и 176а от Регламент № 1234/2007, и от друга страна, освен ако в този регламент не е предвидено друго, както гласи член 175 от него.

42

Следва да се отбележи, че съгласно член 122, първа алинея от Регламент № 1234/2007, който замества член 11, параграф 1 от Регламент № 2200/96, и съгласно член 125в от Регламент № 1234/2007, ОП или АОП в сектор „Плодове и зеленчуци“ отговаря за това да гарантира, че производството се планира и адаптира в съответствие с търсенето, особено по отношение на качеството и количеството, за концентриране на предлагането и предлагане на пазара на продуктите на членовете ѝ и за оптимизиране на производствените разходи и стабилизиране на производствените цени.

43

За да постигне обаче целите, визирани в тези разпоредби, една ОП или АОП би могла да прибегне до средства, различни от тези, които регулират нормалното функциониране на пазарите, и по-конкретно до определени форми на координиране и концентриране между селскостопански производители.

44

При това положение и освен ако ОП и АОП се лишат от средствата, позволяващи им да постигнат целите, които са им възложени в рамките на общата организация на пазара, в която участват — и от която, както се припомня в съображение 7 от Регламент № 2200/96, са основен елемент — и следователно се постави под въпрос полезното действие на Регламентите относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, практиките на тези образувания, необходими за постигането на една или повече от тези цели, трябва да се изключат по-конкретно от забраната на антиконкурентните споразумения, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС.

45

От това следва, че в този сектор хипотезите на неприложимост на член 101, параграф 1 ДФЕС не се ограничават само до практиките, визирани в членове 176 и 176а от Регламент № 1234/2007, а обхващат и практиките, споменати в предходната точка.

46

Въпреки това обхватът на тези изключения подлежи на стриктно тълкуване.

47

Както Съдът вече е имал повод да уточни, общите организации на пазарите на селскостопански продукти не представляват пространство без конкуренция (решение от 9 септември 2003 г., Milk Marque и National Farmers’ Union, C‑137/00, EU:C:2003:429, т. 61).

48

Обратно, поддържането на ефективна конкуренция на пазарите на селскостопански продукти е сред целите на общата селскостопанска политика и на общата организация на пазарите (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003 г., Milk Marque и National Farmers’ Union, C‑137/00, EU:C:2003:429, т. 57 и 58).

49

Важно е да се подчертае също, че съобразно принципа на пропорционалност съответните практики не трябва да надхвърлят стриктно необходимото за постигането на целта или целите, възложени на разглежданите ОП или АОП в съответствие с правната уредба относно общата организация на съответния пазар.

50

Именно в светлината на тези съображения трябва да се прецени дали практики като разглежданите по главното производство, с които ОП, АОП и професионални организации, активни в сектора на ендивията, извършват колективно определяне на минимална продажна цена, съгласуване на количествата, пускани на пазара и обмен на стратегическа информация, са извън приложното поле на забраната на антиконкурентните споразумения, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС.

51

В това отношение в точка 44 от настоящото решение се припомня, че ОП и АОП са основните елементи, които гарантират на своето равнище децентрализираното функциониране на общите организации на пазара.

52

Така член 122, първа алинея, буква в) и член 125в от Регламент № 1234/2007 предвиждат, че в сектор „Плодове и зеленчуци“ държавите членки признават ОП или АОП, на които в частност е възложена именно една от целите, определени от законодателя на Съюза и изброени в подточки i)—iii) от първата разпоредба.

53

От това произтича, че неприложимостта на правилата за конкуренция на Съюза, обоснована от факта, че съответната практика е необходима за постигането на една или повече от целите на общата организация на съответния пазар, предполага тази практика да е въведена в изпълнение от образувание, което действително е овластено да направи това, в съответствие с правната уредба относно общата организация на този пазар, и следователно признато от държава членка.

54

По този начин практика, възприета в рамките на образувание, непризнато от държава членка, за постигане на една от тези цели не би могла да бъде извън приложното поле на забраната на практиките, посочени в член 101, параграф 1 ДФЕС.

55

Това следва да важи по-конкретно за практиките на професионалните организации като APVE, SNE и FCE в делото по главното производство, за които нито от преписката по делото, нито от отговорите на поставените от Съда въпроси следва, че са били признати от френските органи като ОП, АОП или пък като междубраншова организация по смисъла на член 123, параграф 1 от Регламент № 1234/2007, което запитващата юрисдикция следва да провери.

56

По отношение на практиките, въведени в изпълнение от ОП или от АОП, е важно да се отбележи, че такива практики трябва да останат вътрешни само за една ОП или АОП.

57

Действително, съгласно по-конкретно член 122, първа алинея, буква в) и член 125б, параграф 1, буква в) от Регламент № 1234/2007, задачите за планиране на продукцията, за концентриране на предлагането и за пускане на пазара, за оптимизиране на производствените разходи и стабилизиране на производствените цени, които могат да бъдат възложени на ОП или АОП по силата на правната уредба, приложима към общата организация на съответния пазар, могат да се отнасят само до производството и търговията с продуктите на членовете на съответната ОП или АОП. Поради това те могат да обосноват определени форми на координиране или на концентриране само между производители — членове на една и съща ОП или на една и съща АОП, призната от държава членка.

58

От това произтича, че споразумения или съгласувани практики, договорени не в рамките на една ОП или на една АОП, а между ОП или между АОП, надхвърлят необходимото за изпълнението на тези задачи.

59

От съображенията, изложени в точки 51—58 от настоящото решение, произтича, че практики, осъществявани между такива ОП или АОП и, a fortiori, практики, в които участват, освен такива ОП или АОП, и образувания, непризнати от държава членка в рамките на прилагането на общата селскостопанска политика в съответния сектор, не могат да бъдат изключени от забраната на практиките, посочени в член 101, параграф 1 ДФЕС.

60

Доколкото разглежданите по главното производство практики са били приети не в рамките на една и съща ОП или на една и съща АОП, а между няколко ОП, няколко АОП, както и няколко образувания, непризнати в рамките на общата организация на пазара на ендивия, те не могат да бъдат изключени от приложното поле на забраната на антиконкурентните споразумения, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС.

61

Що се отнася, по-нататък, до практиките, договорени между производители — членове на една и съща ОП или на една и съща АОП, призната от държава членка, следва да се припомни, че на основание на общата селскостопанска политика в сектор „Плодове и зеленчуци“ на признатите ОП или АОП трябва да бъде възложена именно поне една от трите цели, визирани в член 122, първа алинея, буква в) от Регламент № 1234/2007 и припомнени в точка 42 от настоящото решение.

62

От това произтича, че неприложимостта на правилата за конкуренция на Съюза, в сектор „Плодове и зеленчуци“, към практика, неспомената в членове 176 и 176а от Регламент № 1234/2007, предполага практиката, договорена в рамките на съответната ОП или АОП, да се вписва действително и стриктно в преследването на целта или целите, които са ѝ били възложени в съответствие с правната уредба относно общата организация на съответния пазар.

63

Що се отнася до посочените в точки 42 и 61 от настоящото решение цели, следва да се отбележи, че целта да се гарантира, че производството се планира и адаптира в съответствие с търсенето и тази за концентриране на предлагането и за предлагане на пазара на продуктите на членовете, както и тази за стабилизиране на производствените цени, предполагат по необходимост обмен на стратегическа информация между отделните производители — членове на съответната ОП или АОП, предназначен по-конкретно за запознаване с особеностите на продукцията на същите. Така обменът на стратегическа информация между производители от една и съща ОП или от една и съща АОП би могъл да бъде пропорционален, ако се извършва действително за целта или целите, възложени на тази ОП или на тази АОП, и е ограничен само до информацията, стриктно необходима за тези цели.

64

Целта за стабилизиране на производствените цени, за да се осигури справедливо равнище на живот за селскостопанското население, може да обоснове и координиране на селскостопанските производители от една и съща ОП или една и съща АОП по отношение на обемите селскостопански продукти, пуснати на пазара, както е видно от съображение 16 от Регламент № 2200/96 и от режима на интервениране, чийто принцип на функциониране е определен в член 23 от този регламент и е изменен с член 103в, параграф 2, буква a) от Регламент № 1234/2007.

65

По-нататък, целта концентриране на предлагането, за да се укрепи положението на производителите пред все по-нарастващата концентрация на търсенето, може също така да обоснове определена форма на координиране на тарифната политика на отделните селскостопански производители в рамките на една ОП или АОП. Това е така, когато членовете на съответната ОП или АОП са ѝ възложили да предлагат на пазара цялата си продукция, както изисква, освен в особени случаи, член 125а параграф 1, буква в) във връзка с член 125в от Регламент № 1234/2007.

66

Обратно, колективното определяне на минимална продажна цена от една ОП или АОП не може да се счита, с оглед на практиките, необходими за изпълнение на задачите, поверени им в рамките на общата организация на съответния пазар, за пропорционално на целите за стабилизиране на цените или за концентриране на предлагането, когато то не позволява на производителите, които пласират сами своята продукция в случаите, визирани в член 125а, параграф 2 от Регламент № 1234/2007, да прилагат цена, по-ниска от тези минимални цени, при положение че то има за ефект да отслаби вече ограниченото ниво на съществуваща конкуренция на пазарите на селскостопански продукти, по-конкретно поради възможността, призната на производителите, да се обединяват в ОП или в АОП, за да концентрират своето предлагане.

67

Предвид гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 101 ДФЕС във връзка с член 2 от Регламент № 26, член 11, параграф 1 от Регламент № 2200/96, член 2 от Регламент № 1184/2006, член 3, параграф 1 от Регламент № 1182/2007, както и член 122, първа алинея и членове 175 и 176 от Регламент № 1234/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че:

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 101 ДФЕС във връзка с член 2 от Регламент № 26 на Съвета от 4 април 1962 година относно прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти, член 11, параграф 1 от Регламент (EО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, член 2 от Регламент (EО) № 1184/2006 на Съвета от 24 юли 2006 година за прилагане на някои правила за конкуренция при производството и търговията със селскостопански продукти, изменен с Регламент (EО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година, член 3, параграф 1 от Регламент (EО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плoдoвете и зеленчуците и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96, както и член 122, първа алинея и членове 175 и 176 от Регламент № 1234/2007, изменен с Регламент (EО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: