1

С жалбата си Schniga GmbH иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 септември 2015 г., Schniga/СОСР — Brookfield New Zealand и Elaris (Gala Schnitzer) (T‑91/14 и T‑92/14, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:624), с което той е отхвърлил жалбите му за отмяна на две решения от 20 септември 2013 г. на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (СОСР) относно предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта ябълки „Gala Schnitzer“ (преписки A 003/2007 и A 004/2007) (наричани по-нататък „спорните решения“).

2

Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197, наричан по-нататък „Основният регламент“) правната закрила на Общността на сортовете растения се предоставя за сортовете, които са различими, хомогенни, устойчиви и нови.

3

Съгласно член 7, параграф 1 от този регламент сортът се счита за различим, ако ясно се разграничава, по отношение на проявата на признаците си, характерни за даден генотип или за дадена комбинация от генотипове, от всеки друг сорт, чието съществуване е общоизвестно към датата на подаване на заявката.

4

Относно критериите за хомогенност, устойчивост и новост, те са дефинирани съответно в членове 8, 9 и 10 от посочения регламент.

5

Член 50, параграф 1, буква е) от същия регламент уточнява, че заявката за предоставяне на правна закрила на Общността трябва да съдържа техническото описание на сорта.

6

Въпросът дали критериите за различимост, хомогенност и устойчивост (наричани по-нататък „критериите РХУ“) са изпълнени в конкретен случай се разглежда в рамките на техническа проверка, проведена в съответствие с членове 55 и 56 от Основния регламент.

7

По силата на член 55, параграф 1 от този регламент:

„Ако вследствие проверката, предвидена в членове 53 и 54, [СОСР] установи, че няма пречка за предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения, тя взима необходимите мерки компетентният орган или органи в най-малко една от държавите членки, на които Административният съвет [на СОСР] е възложил отговорността за техническата проверка на сортовете на съответния вид (контролни агенции), да извърши техническата проверка с цел установяване дали са спазени [критериите РХУ]“.

8

Съгласно член 56, параграф 2 от посочения регламент техническите проверки се извършват съгласно насоките, определени от Административния съвет на СОСР (наричан по-нататък „административният съвет“) и инструкциите на СОСР. Тези насоки описват по-конкретно растителния материал, който се изисква за целите на техническата проверка, както и реда и условията за провеждане на тестовете, приложимите методи, извършваните наблюдения, групирането на сортовете, за които се извършват тестовете, а също и таблицата с проверяваните признаци. В рамките на техническата проверка растенията от съответния сорт се отглеждат в близост до сортовете, които СОСР и определеният център за проверка считат за най-близки до предложения за закрила сорт, според описанието му, съдържащо се в техническото описание, което е част от заявката за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения.

9

Член 59, параграф 3, буква а) от същия регламент уточнява:

„Възраженията [срещу предоставянето на правна закрила на Общността] могат да се позовават само на следните мотиви:

10

По силата на член 72 от Основния регламент:

„Отделението по жалбите се произнася по жалбата въз основа на разглеждането, извършено съгласно член 71. Отделението по жалбите може да упражни [правомощията на СОСР] или да изпрати делото на компетентния отдел на [СОСР, за да разгледа жалбата]. Този орган е обвързан с мотивите на решението на отделението по жалбите, при условие че фактите в казуса са едни и същи“.

11

По силата на член 19, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1239/95 на Комисията от 31 май 1995 година относно установяване на правила за прилагане на Регламент № 2100/94 на Съвета относно производството пред Службата на Общността за сортовете растения (ОВ L 121, 1995 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 10, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“) заявката за предоставяне на правна закрила на Общността да съдържа наред с други данни и характеристиките на сорта, които, по мнение на заявителя, са ясно различими от други сортове, като тези други сортове се посочват (ако е целесъобразно), като референтни сортове за тестване.

12

Член 22 от този регламент, озаглавен „Решение за ръководните принципи на тестовете“, уточнява:

„1.   По предложение на председателя на [СОСР] административният съвет взема решение за ръководните принципи на тестовете. Датата и сортовете, посочени в решението, се публикуват в Официален бюлетин на [СОСР], както е посочено в член 87 от настоящия регламент.

2.   При липса на решение на административния съвет за ръководните принципи за тестовете председателят на [СОСР] може да вземе временно решение за тях. Временното решение изтича в деня на вземането на решение от административния съвет. Когато временното решение на председателя на Службата се различава от решението на административния съвет, техническата проверка, започнала преди решението на административния съвет, не се повлиява; административният съвет може да вземе друго решение, ако обстоятелствата го наложат“.

13

Съгласно член 23 от посочения регламент, озаглавен „Правомощия, дадени на председателя на [СОСР]“:

„1.   Когато административният съвет вземе решение за ръководните принципи за тестовете, той включва правомощие, с което председателят на [СОСР] може да включва допълнителни характеристики и техни описания по отношение на сорт.

2.   Когато председателят на Службата използва правомощието, посочено в параграф 1, член 22, параграф 2 се прилага mutatis mutandis“.

14

Протокол TP/14/1 на СОСР от 27 март 2003 г. относно проверката на различимостта, хомогенността и устойчивостта (Ябълка) (наричан по-нататък „Протокол СОСР TP/14/1“) урежда основните насоки за техническата проверка за сортовете ябълки от вида Malus Mill. Преди приемането му не са съществували основни насоки, нито общи инструкции по смисъла на Основния регламент относно посочените сортове. Тогава, съгласно постоянната съдебна практика относно техническите проверки, СОСР е извършвала проверка на критериите РХУ на въпросните сортове въз основа на общите насоки и на техниките, установени от Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV), който е междуправителствена организация, създадена с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения, приета на 2 декември 1961 г. в Париж (наричана по-нататък „Конвенцията UPOV“).

15

Съгласно точка III 3 от Протокол СОСР TP/14/1 „при тестовете РХУ и подготовката на описанията се използват признаците, посочени в приложение 1“.

16

Съгласно точка III 5 от Протокол СОСР TP/14/1 „[м]инималната продължителност на теста (независими вегетационни периоди) обикновено съответства най-малко на две задоволителни реколти плодове“. В точка IV от посочения протокол се добавя, че „[п]редложените за закрила сортове могат да удовлетворят критериите РХУ за два периода на зреене, но в някои случаи са необходими три периода“.

17

Точка III 6 от Протокол СОСР TP/14/1 предвижда:

„[…] заявителят може да посочи в техническия въпросник или в хода на теста, че предложен за закрила сорт съдържа признак, който е полезен за целите на разграничаването. При наличие на молба в този смисъл и ако се представят надлежни технически данни в нейна подкрепа, е възможно да се направи проверка, при условие че може да се проведе приемлива от техническа гледна точка процедура за тестване. Освен това, когато е малко вероятно различимостта да се докаже единствено чрез използване на посочените в протокола признаци, със съгласието на председателя на СОСР се провеждат специални тестове“.

18

UPOV, на който Европейската общност е станала член на 29 юли 2005 г., е приел насоки, съдържащи се в протоколи, релевантни за целите на настоящия спор.

19

Става въпрос, на първо място, за Насоки TG/14/8 за извършване на проверката за различимост, хомогенност и устойчивост от 20 октомври 1995 г., установени от UPOV за сортовете ябълки от вида Malus Mill (наричани по-нататък „Протокол UPOV TG/14/8“).

20

По-нататък става въпрос за документ UPOV TG/1/3, озаглавен „Общо въведение към проверката на различимостта, хомогенността и устойчивостта и към хармонизацията на описанията на сортовете растения“, от 19 април 2002 г. (наричан по-нататък „Протокол UPOV TG/1/3“), на който се основават всички насоки на UPOV относно проверката на критериите РХУ (наричана по-нататък „проверката РХУ“).

21

По силата на точка 1.3 от Протокол UPOV TG/1/3 [е]динствените задължения, обвързващи членовете на [UPOV], са тези, които се съдържат в текста на Конвенцията UPOV, и настоящият документ не трябва да се тълкува по начин, който не е в съответствие с релевантния акт за съответния член на [UPOV]“. Този протокол си поставя за цел да „определи принципите, на които се основава проверката РХУ“ и предвижда, че проверката на новите растителни сортове може да се хармонизира за всички членове на [UPOV]“.

22

Съгласно точка 4.2.3 от Протокол UPOV TG/1/3 „[п]ризнаците, съдържащи се в индивидуалните насоки за извършване на проверка, не са непременно изчерпателно изброени и при необходимост могат да се включват и допълнителни признаци, ако бъдат удовлетворени посочените по-горе условия“.

23

Според точка 5.3.3.1.1 от Протокол UPOV TG/1/3:

„Един от начините да се потвърди, че различие в признака, наблюдавано при отглеждане за проверка, е достатъчно възобновимо, се състои в проверяването на признака в поне два независими случая. Това е възможно при многогодишни и трайни сортове благодарение на наблюдения, извършвани на насажденията в продължение на два различни сезона или в случаите на други трайни сортове — благодарение на наблюдения, извършвани в продължение на два различни сезона, въз основа на едно-единствено насаждение. Указания за възможното прилагане на други разрешения, например извършване на тестове на различни места в рамките на една и съща година, се съдържат в документ TGP/9 „Проверка на различимостта“.“

24

Съгласно точка 6.2 от Протокол UPOV TG/1/3:

„[…] „Релевантните признаци на сорта обхващат най-малкото всички признаци, които се използват като основание за проверката РХУ или се включват в описанието на сорта, дадено към момента на предоставяне на закрилата за този сорт. Поради това всеки явен признак може да се счита за релевантен, независимо дали фигурира в насоките за извършване на проверка“.

25

Точка 7.2 от Протокол UPOV TG/1/3 предвижда:

„Релевантните или основни признаци обхващат най-малкото всички признаци, които се използват при проверката РХУ или се включват в описанието на сорта, дадено към момента на предоставяне на закрилата за този сорт. Поради това предвид могат да се вземат всички явни признаци, независимо дали фигурират в насоките за извършване на проверка“.

26

Накрая, в документ UPOV TG/14/9 от 6 април 2005 г. (наричан по-нататък „Протокол UPOV TG/14/9“) UPOV е приел нови насоки за извършване на проверката за различимост, хомогенност и устойчивост за плодните сортове ябълки. Таблицата с признаците, включена в Протокол UPOV TG/14/9, съдържа признак № 40, озаглавен „Плод: ширина на ивиците“, който не е фигурирал в таблицата с признаците, приложена към Протокол UPOV TG/14/8.

27

В точки 22—43 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава обстоятелствата по спора, както следва:

28

На 10 февруари 2014 г. Schniga подава в секретариата на Общия съд две жалби за отмяна на спорното решение.

29

В подкрепа на жалбите си Schniga изтъква едно-единствено основание, което се състои от две части: в първата част се твърди, че противно на приетото от отделението по жалбите, в рамките на техническата проверка СОСР е имала основание да се опре на спорния допълнителен признак, а във втората — че резултатите от тази техническа проверка са били опорочени поради самия факт, че що се отнася до посочения спорен допълнителен признак, същата проверка е обхващала само един цикъл на отглеждане в нарушение на приложимите насоки.

30

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата.

31

Относно първата част на единственото основание, в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема преди всичко, че процесуалните норми на Протокол СОСР TP/14/1 са били приложими към заявката за предоставяне на правна закрила на Общността на предложения за закрила сорт. По-нататък, в точка 80 от обжалваното съдебно решение Общият съд признава предимството на приетите от СОСР пред тези, които са приети от UPOV.

32

Освен това в точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че СОСР разполага с широко право на преценка при извършването на техническата проверка на сорт и че по-конкретно Регламентът за прилагане предоставя на председателя на СОСР правомощието да включва нови признаци и техните проявления за сорт, когато административният съвет определя насоките. В точка 83 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че това право на преценка се урежда от протоколите и от насоките, определени от административния съвет, които имат обвързващо действие спрямо него.

33

Накрая, в точка 86 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че председателят на СОСР не е оправомощен да дава разрешение при извършването на техническа проверка на сорт да се вземе предвид признак, който не е предвиден в протокол СОСР TP/14/1 и въз основа на това отхвърля първата част на посоченото единствено основание.

34

Що се отнася до втората част на единственото основание, Общият съд я отхвърля като неотносима, след като отбелязва, че изложеният в спорните решения първи мотив на отделението по жалбите, а именно че в рамките на техническата проверка на предложения за закрила сорт СОСР няма основание да се опре на спорния допълнителен признак, не е опорочен от незаконосъобразност и е достатъчен, за да обоснове надлежно тези решения. Общият съд обаче подчертава, че тази техническа проверка е проведена само за период от една година, а именно 2005 г., в явно нарушение на Протокол СОСР TP/14/1 и на Протокол UPOV TG/1/3, така че във всички случаи жалбите следвало да се отхвърлят.

35

Schniga иска от Съда:

36

СОСР иска от Съда:

37

Brookfield New Zealand и Elaris искат от Съда:

38

Подадената от Schniga жалба почива на едно-единствено основание, изведено от нарушение с обжалваното съдебно решение на членове 7 и 56 от Основния регламент във връзка с членове 22 и 23 от Регламента за прилагане.

39

В първото си оплакване Schniga, подкрепяно по същество от СОСР, твърди, че Общият съд неправилно е приел, че протоколите и насоките в областта на предоставянето на закрила на сортовете растения имат обвързващо действие спрямо СОСР.

40

Brookfield New Zealand и Elaris смятат, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че процесуалните норми, които самата СОСР предвижда за дейността си, са по необходимост обвързващи и че те имат предимство пред нормите на UPOV. Задължителният характер на правилата за поведение, които административен орган предвижда за дейността си, бил в още по-голяма степен обвързващ, когато този орган притежава широки дискреционни правомощия.

41

С второто си оплакване Schniga твърди, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Протокол СОСР TP/14/1 е приложим за заявка за предоставяне на закрила, подадена преди влизането му в сила.

42

От друга страна, що се отнася до възможността за председателя на СОСР да включи нов признак за даден сорт, Schniga поддържа, че нито разпоредбите на Основния регламент, нито тези на Регламента за прилагане възпрепятстват включването на такъв признак при приключване на техническата проверка.

43

Така по силата на член 23, параграф 1 от Регламента за прилагане председателят на СОСР притежава правомощието да вземе предвид всеки отличителен признак на разглеждания сорт, дори този признак да не е посочен в заявката за предоставяне на закрила.

44

Според Brookfield New Zealand и Elaris решаващият момент за определяне процесуалните норми, приложими за заявка за предоставяне на правна закрила на Общността, е не датата на подаване на заявката, а моментът, в който действително е извършена техническата проверка. Впрочем, за да се гарантира правната сигурност, при проверката РХУ не може да се вземат предвид отличителни признаци, въведени след извършването на техническата проверка.

45

В началото следва да се разгледа второто оплакване в рамките на единственото основание, и по-специално доводът, че в точки 87—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че председателят на СОСР не е имал право да включи спорния допълнителен признак за предложения за закрила сорт.

46

Преди всичко е необходимо да се отбележи, на първо място, че задачата на СОСР се характеризира с научна и техническа сложност на условията за разглеждане на заявките за правна закрила на Общността, поради което следва да ѝ бъде признато широко право на преценка при упражняване на нейните задължения (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2012 г., Brookfield New Zealand и Elaris/СОСР и Schniga, C‑534/10 P, EU:C:2012:813, т. 50). Това широко право на преценка обхваща по-конкретно проверката на отличителния характер на сорта по смисъла на член 7, параграф 1 от Основния регламент (вж. в този смисъл решение от 15 април 2010 г., Schräder/СОСР, C‑38/09 P, EU:C:2010:196, т. 77).

47

Второ, като орган на Европейския съюз СОСР трябва да спазва принципа на добрата администрация, съгласно който тя трябва да разглежда внимателно и безпристрастно всички релевантни факти по дадена заявка за предоставяне на правна закрила на Общността и да събере цялата необходима фактическа и правна информация за упражняване на правото ѝ на преценка. Освен това тя трябва да гарантира правилното развитие и ефективността на производствата, които провежда (вж. решение от 19 декември 2012 г., Brookfield New Zealand и Elaris/СОСР и Schniga, C‑534/10 P, EU:C:2012:813, т. 51).

48

Именно в този контекст следва да се прецени дали Общият съд е тълкувал неправилно, както поддържат Schniga и СОСР, разпоредбите на Основния регламент и на Регламента за прилагане относно правомощията на председателя на СОСР.

49

По силата на член 56, параграф 2 от Основния регламент техническите проверки се извършват съгласно насоките, определени от административния съвет и инструкциите на СОСР.

50

В това отношение преди всичко по силата на член 22, параграф 1 от Регламента за прилагане по предложение на председателя на СОСР административният съвет взема решение за ръководните принципи на тестовете. В член 22, параграф 2 от този регламент се уточнява че при липса на решение на административния съвет за тези ръководни принципи председателят на СОСР може да вземе временно решение за тях.

51

Освен това съгласно член 23, параграф 1 от Регламента за прилагане, когато административният съвет вземе решение за ръководните принципи за тестовете, той включва правомощие, с което председателят на СОСР може да включва допълнителни характеристики и техни описания по отношение на сорт.

52

Следователно, дори да се приеме, че Протокол СОСР TP/14/1 е бил приложим към спорната процедура, във всички случаи председателят на СОСР е имал правомощието да включи нов признак, в случая „ширината на ивиците“, за техническата проверка на предложения за закрила сорт.

53

Само подобно тълкуване на правомощията на председателя на СОСР, които следват по-специално от член 23 от Регламента за прилагане, може да отчита особеностите на предмета и на процедурата по предоставянето на закрила на Общността на сортовете растения.

54

Всъщност, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 97 от заключението си, преценката на признаците на даден сорт растение предполага по необходимост известна несигурност поради самото естество на предмета на техническата проверка, а именно сорт растение, както и необходимата продължителност на тази проверка.

55

При тези обстоятелства единствено гъвкавостта, която предлага признатата по член 23, параграф 1 от Регламента за прилагане възможност за председателя на СОСР да включи нови признаци за даден сорт, може да гарантира обективността на процедурата по предоставянето на закрила на Общността. Така заявката за предоставяне на правна закрила на Общността не може да бъде отхвърлена само с мотива че признакът на разглеждания сорт, който е констатиран при техническата проверка и е определящ, за да се прецени неговият отличителен характер по отношение на други сортове, не е бил посочен нито в попълнения от заявителя техническия въпросник, нито в релевантните насоки и протоколи.

56

В това отношение е необходимо да се припомни, че с оглед на широкото правомощие за преценка, признато на СОСР, тя може да вземе предвид, ако счете за необходимо, късно посочени от страните факти и късно представени от тях доказателства (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2012 г., Brookfield New Zealand и Elaris/СОСР и Schniga, C‑534/10 P, EU:C:2012:813, т. 50).

57

Подобна възможност трябва да може да ѝ бъде призната a fortiori, когато, какъвто е случаят, релевантните данни при проверката на отличителния характер на сорт са констатирани в хода на обективно провеждана процедура, каквато е инициираната от СОСР техническа проверка, извършвана от национална служба за проверка.

58

Впрочем в подкрепа на подобно тълкуване на правомощията на председателя на СОСР е и Протокол UPOV TG/1/3, като в точка 4.2.3 от него се посочва по-специално че признаците, съдържащи се в индивидуалните насоки за извършване на проверка, не са изчерпателно изброени и при необходимост могат да се включват и допълнителни признаци.

59

Освен това, тъй като правомощията на председателя на СОСР са предвидени в Основния регламент и в Регламента за прилагане, определените от административния съвет насоки и протоколи не могат да бъдат насочени към ограничаване на тези правомощия, нито да водят до такова ограничаване.

60

По тази причина предвидената в точка III 6 от Протокол СОСР TP/14/1 процедура, посочена в точка 93 от обжалваното съдебно решение, отнасяща се до случаите, при които заявителят на правна закрила на Общността е поискал включването на нов признак, не може да попречи на председателя на СОСР да включи служебно нов признак в рамките на техническата проверка на сорт.

61

Що се отнася до момента, в който председателят на СОСР може да упражни правомощието си, което черпи от член 23, параграф 1 от Регламента за прилагане, нито разпоредбите на този регламент, нито тези на Основния регламент са пречка пред включването на нов признак след приключването на техническата проверка, при положение че такъв признак е констатиран по повод на тази проверка.

62

По този начин, от една страна, по силата на точки 6.2 и 7.2 от Протокол UPOV TG/1/3, цитирани от Общия съд в точка 77 от обжалваното съдебно решение, признаците, които са релевантни за проверката на критериите РХУ, се определят по отношение на описанието на сорта, дадено „към момента на предоставяне на закрилата“, която е заявена, а не по отношение на описанието на сорта, изготвено към момента на подаване на заявката.

63

Ето защо при упражняването на правомощието по член 23 параграф 1 от Основния регламент изискваното по член 50, параграф 1, буква е) от Основния регламент и по член 19, параграф 2, буква в) от Регламента за прилагане техническо описание на предложения за закрила сорт има само препоръчителен характер за председателя на СОСР.

64

От друга страна, подобно разрешение не е несъвместимо с принципа на правна сигурност.

65

Всъщност, въпреки че третите лица, чийто защитен сорт е приет като референтен с оглед на техническата проверка, могат да направят възражения срещу предоставянето на правна закрила на Общността, в съответствие с член 59, параграф 3, буква а) от Основния регламент тези възражения трябва да доказват, че критериите РХУ не са изпълнени.

66

Следователно фактът, че председателят на СОСР включва нов признак, наличието на който е констатирано едва при техническата проверка на сорта, не може сам по себе си да представлява нарушение на принципа на правна сигурност по отношение на третите лица, чийто защитен сорт е приет като референтен с оглед на тази проверка. Всъщност този факт не може да породи правни очаквания относно обхвата на посочената проверка и естеството на разглежданите отличителни признаци.

67

От изложените съображения следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 23, параграф 1 от Регламента за прилагане не предоставя на председателя на СОСР компетентността да включи след приключване на техническата проверка на сорт нов признак за този сорт, когато този признак не е посочен нито в попълнения от заявителя техническия въпросник, нито в приложимите насоки и протоколи.

68

Ето защо следва да се приеме доводът на Schniga и, без да е необходимо да се анализират другите оплаквания по жалбата, следва да се отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е потвърдена отмяната на решението на СОСР от отделението по жалбите с мотива, че възприетият отличителен признак „ширина на ивиците“ е включен от председателя на СОСР.

69

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

70

В случая Съдът счита, че фазата на производството позволява да постанови окончателно решение по жалбите, подадени от Schniga за отмяната на спорните решения и че при това положение следва да се произнесе окончателно по тези жалби.

71

В това отношение не е определящо обстоятелството, че в точки 103 и 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил на втората част на изтъкнатото от Schniga единствено основание само за изчерпателност, доколкото страните са получили възможност да представят пред тази юрисдикция и пред Съда подробни доводи по посочената втора част на основанието.

72

При това положение от изложените в точки 46—68 от настоящото решение съображения следва, на първо място, да се уважи първата част на единственото основание, изтъкнато от жалбоподателя в подкрепа на жалбите му.

73

По-нататък, относно втората част на посоченото единствено основание отделението по жалбите е отменило решенията за предоставяне на закрила и за отхвърляне на възраженията с мотива, че с оглед на спорния допълнителен признак техническата проверка е проведена само за период от една година, а именно 2005 г., а не в продължение на два последователни цикъла на отглеждане.

74

Schniga и СОСР твърдят, че на практика самата BSA е констатирала, че спорният допълнителен признак е разгледан след 2005 г., а именно през 2006 г. и 2007 г. Във всички случаи, изправено пред грешка в процедурата, която може да бъде поправена, отделението по жалбите трябвало да върне преписката на компетентните отдели на СОСР, за да приемат необходими мерки.

75

Brookfield New Zealand и Elaris поддържат, че в нито един момент от процедурата Schniga не е поискало поправяне на констатираната нередовност.

76

В това отношение е необходимо да се припомни, че с решение от 14 декември 2006 г. председателят на СОСР утвърждава използването на спорния допълнителен признак за целите на разграничаването на предложения за закрила сорт от референтния и че с решение от 26 февруари 2007 г. СОСР предоставя на Schniga правна закрила на Общността на предложения за закрила сорт.

77

Впрочем няма спор, че към датата, на която са приети решенията за предоставяне на закрила и за отхвърляне на възраженията, а именно на 26 февруари 2007 г., СОСР е разполагала само с окончателния доклад от проверката, приет от BSA на 19 декември 2005 г. и изменен на 9 февруари 2006 г., в който е посочено, че този признак е констатиран в цикъла на отглеждане през 2005 г. Едва на 8 август 2008 г. BSA уведомява СОСР, че посоченият признак е констатиран и в циклите на отглеждане през 2006 г. и 2007 г.

78

Следователно правната закрила на Общността е предоставена на Schniga за предложения за закрила сорт, без СОСР да е разполагало с доказателства, че спорният допълнителен признак е бил проверен в хода на двата цикъла на отглеждане в нарушение както на Протокол СОСР TP/14/1, така и на Протокол UPOV TG/1/3.

79

В това отношение широкото право на преценка, с което разполага СОСР при упражняването на функциите си, припомнено в точка 46 от настоящото съдебно решение, не ѝ позволява да се отклони от спазването на техническите правила за провеждането на техническите проверки, без да наруши задължението си да се съобразява с принципа на добра администрация, както и задължението си да полага грижа и да бъде безпристрастна. Освен това обвързващият характер на тези правила, включително за СОСР, се потвърждава от член 56, параграф 2 от Основния регламент, който изисква техническите проверки да се провеждат в съответствие със същите правила.

80

При това положение отделението по жалбите правилно е приело, че СОСР е предоставила правна закрила на Общността за предложения за закрила сорт въз основа на нередовна техническа проверка.

81

Ето защо втората част на единственото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство, трябва да се отхвърли.

82

Следователно спорните решения е трябвало да бъдат потвърдени.

83

По силата на член 72 от Основния регламент обаче отделението по жалбите може да упражни правомощията на СОСР или да изпрати преписката на компетентния отдел на СОСР, за да разгледа жалбата.

84

Макар да е вярно, че отделението по жалбите разполага с право на преценка относно възможността то самото да се произнесе по искането или да изпрати преписката на компетентния отдел на СОСР, все пак, когато отделението по жалбите реши да упражни правомощията на СОСР, то трябва да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по дадена заявка за предоставяне на правна закрила на Общността и да събере цялата необходима фактическа и правна информация за упражняване на правото ѝ на преценка, както бе припомнено в точка 47 от настоящото решение.

85

При все това, като е упражнило правомощията на СОСР, отделението по жалбите е приело, че на предложения за закрила сорт не може да се предостави заявената правна закрила на Общността, въпреки че не е имало увереност, че признакът „ширина на ивиците“ не е бил възобновим в продължение на два цикъла на отглеждане.

86

Като се има предвид, от една страна, обстоятелството, че заявителят не носи отговорност за грешката, довела до отмяната от отделението по жалбите на решенията за предоставяне на закрила и за отхвърляне на възраженията, и от друга страна, че във всички случаи тази нередовност не обуславя сама по себе си основателността на заявката за предоставяне на закрила, изпращането на преписката на компетентния отдел на СОСР за продължаване на техническата проверка, за да се прецени дали спорният допълнителен признак отговаря на изискването за възобновимост, би позволило на СОСР да събере всички необходими данни, за да прецени валидността на предоставената правна закрила на Общността на предложения за закрила сорт и по-добре би гарантирало правата на заявителя.

87

Обстоятелството, че Schniga не е поискало подобно поправяне на нередовността, не може да се изтъкне надлежно, за да се обоснове липсата на изпращане на преписката от отделението по жалбите на компетентния отдел на СОСР, тъй като не може да се изисква от заявителя на правна закрила на Общността, на когото е предоставена такава закрила, сам да оспори валидността на признатото му право.

88

Ето защо спорните решения следва да се отменят, доколкото с тях отделението по жалбите, от една страна, е приело, че член 23, параграф 1 от Регламента за прилагане не предоставя на председателя на СОСР компетентността да включи след приключване на техническата проверка на сорт нов признак за този сорт, когато този признак не е посочен нито в техническия въпросник към заявката, нито в приложимите насоки и протоколи, и от друга страна, е отменило решенията за предоставяне на закрила и за отхвърляне на възраженията, без да изпрати предварително съгласно член 72 от Основния регламент преписката на компетентния отдел на СОСР за събирането на всички релевантни данни, за да се прецени валидността на предоставената правна закрила на Общността.

89

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Член 140, параграф 3 от Процедурния правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, предвижда по-специално че Съдът може да реши встъпила страна, различна от държава членка или институция, да понесе направените от нея съдебни разноски.

90

Тъй като в случая Schniga е поискало СОСР да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила отчасти делото, тя трябва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на Schniga, доколкото спорът е породен от грешка, за която последното не носи отговорност. Освен това Brookfield New Zealand и Elaris следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: