Дело C‑580/15

Maria Eugenia Van der Weegen и др.

срещу

Belgische Staat

(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank van eerste aanleg West-Vlaanderen, afdeling Brugge)

„Преюдициално запитване — Член 56 ДФЕС — Член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Освобождаване от данък само на лихвите, които са изплатени от банки, отговарящи на определени законови условия — Непряка дискриминация — Банки, установени в Белгия, и банки, установени в друга държава членка“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 юни 2017 г.

Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Данъчно законодателство — Мярка, която се прилага без разлика към всички услуги — Национална правна уредба, която предвижда данъчно освобождаване на доходите от спестовни влогове само когато са открити при доставчици на банкови услуги, отговарящи на специфични за местния пазар условия — Недопустимост

(член 56 ДФЕС; член 36 от Споразумението за ЕИП)

Член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като обсъжданото в главното производство, което предвижда национален режим на данъчно освобождаване, доколкото този режим, макар да се прилага без разлика спрямо доходите от спестовни влогове, открити при доставчици на банкови услуги, установени в Белгия или в друга държава — членка на Европейското икономическо пространство, въвежда условия за достъпа на установени в други държави членки доставчици на услуги до белгийския банков пазар, което запитващата юрисдикция следва да провери.

В настоящия случай приложимото в главното производство законодателство установява данъчен режим, който се прилага без разлика спрямо възнагражденията по спестовни влогове, изплащани от установени в Белгия банки, и спрямо възнагражденията по спестовни влогове, заплащани от банки, установени в друга държава членка.

Национално законодателство, което се прилага без разлика към всички услуги, независимо от мястото на установяване на доставчика, обаче също може да създава ограничение за свободното предоставяне на услуги, ако предвижда някакво предимство само за ползвателите на услугите, отговарящи на определени условия, които фактически са специфични за местния пазар, и по този начин лишава от това предимство ползвателите на други услуги, които са по същество сходни, но не отговарят на особените условия, предвидени в това законодателство. Всъщност подобно законодателство засяга положението на ползвателите на услугите като такова и следователно е годно да ги разубеди да използват услугите на някои доставчици, понеже предлаганите от тези доставчици услуги не отговарят на изискваните от това законодателство условия, като по този начин затруднява достъпа до пазара (вж. в този смисъл решения от 10 май 1995 г., Alpine Investments,C‑384/93, EU:C:1995:126, т. 2628 и 3538 и от 10 ноември 2011 г., Комисия/Португалия,C‑212/09, EU:C:2011:717, т. 65 и цитираната съдебна практика).

(вж. т. 28, 29 и 45 и диспозитива)