Дело C‑570/15

X

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Прилагане на схеми за социална сигурност — Работници мигранти — Определяне на приложимото законодателство — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) — Лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки — Лице, което е наето в една държава членка и упражнява част от дейността си в държавата членка на неговото пребиваване“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 септември 2017 г.

Социална сигурност — Приложимо законодателство — Член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 — Лице, обичайно наето на работа в няколко държави членки — Понятие — Лице, което е наето в една държава членка и пребивава в друга държава членка, на територията на която през изминалата година е отработило 6,5 % от работните си часове по същото трудово правоотношение — Изключване

(член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 на Съвета)

Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице като разглежданото по главното производство, което е наето на работа от установен на територията на една държава членка работодател и пребивава в друга държава членка, на територията на която през изминалата година е отработило 6,5 % от работните си часове по същото трудово правоотношение, без това да е било предварително съгласувано с работодателя му, не трябва да се счита за обичайно наето на работа на територията на две държави членки по смисъла на тази разпоредба.

От последната разпоредба, която дерогира общото правило за привързване към държавата членка на заетост, следва, че за прилагането ѝ е необходимо съответното лице да е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки.

Всъщност това изискване означава съответното лице обичайно да извършва значителни дейности на територията на две или повече държави членки (вж. по аналогия решение от 30 март 2000 г., Banks и др., C‑178/97, EU:C:2000:169, т. 25).

В тази насока фактът, че съответното лице работи просто инцидентно на територията на държава членка, не може да бъде отчетен за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71.

За да се прецени дали дадено лице следва да се счита, че е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки, или, напротив, са налице просто инцидентни дейности, разпределени на територията на няколко държави членки, е необходимо да се изходи по-специално от продължителността на периодите на дейност и от естеството на полагания труд като наето лице, така както те са определени в договорните документи — а и при необходимост — от реално извършените дейности (вж. в този смисъл решения от 12 юли 1973 г., Hakenberg, 13/73, EU:C:1973:92, т. 20 и от 4 октомври 2012 г., Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe, C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 44).

(вж. т. 18—21 и 29 и диспозитива)