—

за Onix Asigurări SA, от G. Buscemi и G. Pellegrino, avvocati,

—

за Istituto per la Vigilanza Sulle Assicurazioni (IVASS), от P. Rosatone и E. Galanti, avvocati,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за Европейската комисия, от V. Di Bucci и K.-Ph. Wojcik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 40, параграф 6 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Onix Asigurări SA (наричано по-нататък „Onix“), застрахователно дружество съгласно румънското право, и Istituto per la vigilanza sulle assicurazioni private e di interesse collettivo (ISVAP) (Институт за надзор върху сектора на частното и колективното застраховане, Италия), впоследствие преименуван на Istituto per la Vigilanza Sulle Assicurazioni (IVASS) (Институт за надзор върху застрахователния сектор, Италия), надзорен орган на италианските застрахователи, по повод на решението на този орган да забрани на Onix да сключва нови застрахователни договори на територията на Италия.

3

Директива 92/49 е отменена с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 2009 г., стр. 1). Съображения 1, 3, 5, 6 и 29 от Директива 92/49 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 4 от Директива 92/49 гласи:

„Член 6 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното

„Член 6

Започването на пряка застрахователна дейност подлежи на предварително официално разрешително.

Такова разрешително трябва да се иска от компетентните органи на държавата членка по произход от:

5

Член 5 от Директива 92/49 предвижда:

„Член 7 от Директива 73/239/ЕИО се заменя със следното:

„Член 7

1.   Разрешителното е валидно за цялата Общност. То позволява на предприятие да извършва дейност там или съгласно правото на установяване, или съгласно свободното предоставяне на услуги.

[…]“.

6

Член 6 от Директива 92/49 предвижда:

„Член 8 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното

„Член 8

1.   Държавата членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие, което иска разрешително, да:

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 8 от Директива 92/49:

„Компетентните органи на държавата членка по произход не разрешават на предприятие започване на застрахователна дейност преди да са информирани за самоличността на акционерите или членовете, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано участие в това предприятие и за размерите на тези участия.

Същите органи отказват издаването на разрешително ако, предвид необходимостта да се осигури стабилно и разумно управление на застрахователното предприятие, те не са удовлетворени от квалификацията на акционерите или членовете“.

8

Член 14 от посочената директива предвижда:

„Член 22 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

„Член 22

1.   Разрешително, издадено на застрахователно предприятие от компетентния орган на неговата държава членка по произход, може да бъде отнето от този орган, ако предприятието:

[…]“.

9

Член 40, параграфи 3—7 от Директива 92/49 предвижда:

„3.   Ако компетентните органи на държава членка установят, че предприятие с клон или извършващо дейност по силата на свободното предоставяне на услуги на нейна територия не спазва законовите разпоредби, приложими към него в тази държава, те изискват от въпросното предприятие да поправи нередната ситуация

4.   Ако съответното предприятие не предприеме нужните действия, компетентните органи на засегнатата държава членка съответно уведомяват компетентните органи на държавата членка по произход. Последните органи, при първа възможност, вземат всички подходящи мерки, за да осигурят поправяне на нередната ситуация от страна на въпросното предприятие. Характерът на тези мерки се съобщава на компетентните органи на засегнатата държава членка

5.   Ако въпреки мерките, взети от държавата членка по произход, или поради факта, че тези мерки се окажат неефективни или не съществуват в тази държава, предприятието продължава да нарушава действащите правни разпоредби в засегнатата държава членка, последната може, след уведомяване на компетентните органи на държавата членка по произход, да вземе подходящи мерки за предотвратяване или наказание на по-нататъшни нарушения, включително, доколкото е абсолютно необходимо, възпрепятстване продължаването на сключване на нови договори от страна на предприятието на нейна територия. Държавите членки осигуряват на тяхна територия възможност да се използват юридическите документи, необходими за такива мерки по отношение на застрахователните предприятия.

6.   Параграфи 3, 4 и 5 не засягат правомощието на засегнатата държава членка да вземе, в извънредни случаи, подходящи мерки за предотвратяване на нередности на нейна територия. Това включва възможността за възпрепятстване на застрахователното предприятие да продължи да сключва нови застрахователни договори на нейна територия.

7.   Параграфи 3, 4 и 5 не засягат правомощията на засегнатата държава членка да наказва нарушения на своя територия“.

10

Член 14, параграф 1, буква e) от Кодекса на частното застраховане, приет със Законодателен декрет № 209 от 7 септември 2005 г., в редакцията, приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „CAP“), предвижда следното:

„[IVASS] издава разрешително, когато […]:

11

Член 68, параграф 5 CAP гласи:

„[IVASS] издава разрешително, когато са налице условията, целящи да се гарантира стабилно и разумно управление на застрахователното или презастрахователното предприятие, като оценява качеството на потенциалния приобретател и финансовата стабилност на проект за придобиване, отчитайки и възможното въздействие на операцията върху защитата на застрахованите лица във въпросното предприятие въз основа на следните критерии: репутация на потенциалния купувач […]“.

12

Член 76 CAP предвижда:

„1.   Лицата, осъществяващи функция по управление, ръководство или контрол към застрахователно или презастрахователно предприятие, трябва да отговарят на изискванията за компетентност, почтеност и независимост, предвидени в Правилник № 130, приет от министъра на производствените дейности след консултации с [IVASS].

2.   Неспазването, първоначално или последващо, на условията води до отнемане на разрешителното. Управителният, надзорният и административният съвет обявяват отнемането на разрешителното в срок от 30 дни, считано от момента, в който неспазването на условията е настъпило или доведено до знанието им. В случай на бездействие отнемането на разрешителното се обявява от [IVASS].

3.   При неспазване на условията за независимост, предвидени в Гражданския кодекс или в учредителния акт на застрахователното или презастрахователното предприятие, се прилага параграф 2.

4.   В посочения в параграф 1 правилник се определят причините, водещи до временно спиране на функциите и времетраенето му. Спирането се обявява по реда на параграф 2“.

13

Член 193 CAP предвижда:

„1.   Застрахователните предприятия със седалище в други държави членки подлежат на пруденциален надзор от страна на органа на държавата членка по произход така също и за осъществената дейност по силата на правото на установяване или свободното предоставяне на услуги на територията на Републиката.

2.   Без да се засяга точка 1, ако [IVASS] установи, че застрахователното предприятие не спазва действащите разпоредби на италианската правна уредба, той го уведомява за това нарушение и му разпорежда да се придържа към действащите правни разпоредби.

3.   Ако предприятието не се придържа към действащите правни разпоредби, [IVASS] уведомява надзорния орган на държавата членка по произход, като иска да бъдат приети необходимите мерки за преустановяване на установените нередности.

4.   Когато липсват мерки от страна на органа на държавата членка по произход или те се окажат недостатъчни, когато допуснатите нередности могат да засегнат обществени интереси, или в случаи на неотложна необходимост за защита на интересите на застрахованите лица и на другите имащи право на застрахователни престации лица, [IVASS] може, след като уведоми за това надзорния орган на държавата членка по произход, да предприеме по отношение на застрахователното предприятие необходимите мерки, включително забрана за сключване на нови договори по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, с предвидените в член 167 последици.

5.   Ако застрахователното предприятие, което е извършило нарушението, упражнява дейността си чрез клон или притежава имущество на територията на Републиката, на клона се налагат приложимите съгласно разпоредбите на италианското право административни санкции или се конфискува наличното на територията на Италия имущество.

6.   Засегнатото предприятие се уведомява за мерките, с които се налагат санкции или се ограничава упражняването на дейност по силата на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. Застрахователното предприятие осъществява комуникацията си с [IVASS] на италиански език“.

14

Onix е застрахователно дружество със седалище в Букурещ (Румъния). От 24 октомври 2012 г. то осъществява дейност в Италия по режима на свободно предоставяне на услуги, по-специално в полза на публични органи, като предоставя обезпечение за частни предприятия, одобрени при тръжни процедури за гарантиране на участието им в съответните обществени поръчки и тяхното изпълнение.

15

Според информацията, предадена на IVASS от Autoritatea de Supraveghere Financiară (румънски орган за финансов надзор, наричан по-нататък „ASF“) за двата месеца от 2012 г., през които Onix е осъществявало дейността си, дружеството е получило премии в размер на 795363 EUR, от които около 75 % в Италия, а 25 % — в Румъния.

16

В отговор на искане за информация от IVASS, който на свой ред получава искания за информация от публичните администрации, титуляри на гаранционни застрахователни полици от Onix, ASF посочва, че основен акционер на Onix е италиански гражданин, който контролира, в качеството си на акционер — физическо лице, 0,01 % от капитала на Onix, а като едноличен акционер на дружество Egady Company, дружество, учредено по румънското право, останалите 99,99 % от капитала. ASF уточнява също, че този гражданин е и председател, и генерален директор на Onix.

17

IVASS обаче установява, че репутацията на посочения основен акционер е опорочена от няколко присъди. Първоначално това лице е осъдено на 29 юли 2013 г. от Tribunale di Marsala (съдът в Марсала, Италия) по квалифицирания състав на престъплението опит за измама срещу италианската държава. Впоследствие същият акционер бил едноличен управител на G.C.C. Garanzie Crediti e Cauzioni spA, дружество по италианското право, което на 28 август 2008 г. е заличено по решение на Banca d’Italia (Италианската национална банка) от списъка на финансовите посредници поради сериозните нередности в управлението и неспазване на минималните изисквания по отношение на собствените средства. В този контекст Италианската национална банка му налага административно наказание в размер на 80000 EUR. На последно място, по отношение на държаните средства от Garanzie Crediti e Cauzioni Srl, дружество по италианското право, възникнало от преобразуването на G.C.C. Garanzie Crediti e Cauzioni spA, са постановени две решения за налагане на запор от Agenzia delle entrate (Агенция по приходите, Италия), от 27 април и 28 май 2010 г. за обезпечаване на неизпълнените задължения за гаранция.

18

С писмо от 4 октомври 2013 г. IVASS предоставя на ASF данните и документите, с които разполага, като изисква от ASF да приеме подходящи мерки, за да защити застрахованите лица, и го предупреждава, че ако не предприеме действия, той самият ще вземе всички полезни и необходими мерки за защита на интересите на застрахованите италиански граждани.

19

С писмо от 8 ноември 2013 г. ASF предлага съдействието си, като уведомява, че е създадена вътрешна работна група, натоварена да прецени какви са мерките, които трябва да бъдат приети, и иска IVASS да му съдейства.

20

С писмо от 19 ноември 2013 г. IVASS потвърждава готовността си да окаже съдействие, като същевременно подчертава неотложността на въпроса и съобщава, че ако в срок от 30 дни ASF не отнеме разрешителното на Onix, IVASS ще бъде принуден да забрани на дружеството да сключва нови застрахователни договори в Италия.

21

На 9 декември 2013 г. се провежда среща между двата надзорни органа, по време на която ASF посочва, че не може да отмени разрешителното, издадено на Onix, тъй като критериите, предвидени в Насоките за предварителна оценка на придобиванията и увеличенията на участия във финансови институции, изисквани от Директива 2007/44/ЕО, не са били транспонирани в румънското право.

22

С решение от 20 декември 2013 г., прието на основание член 40, параграф 6 от Директива 92/49 и член 193, параграф 4 от CAP, IVASS забранява на Onix да сключва нови застрахователни договори на италианска територия.

23

Вследствие на това решение на 5 февруари 2014 г. Onix, от една страна, подава жалба пред Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

24

С решение от 2 юни 2014 г. председателят на EIOPA обявява жалбата за допустима, след което обаче я отхвърля с решение от 6 юни 2014 г., като приема, че правомощието на компетентните органи на държавата членка по предоставяне на услугите в неотложни случаи да приемат мерки като предвидените в член 40, параграф 6 от Директива 92/49, може да бъде упражнено, когато безпокойствата на посочените органи не могат да бъдат разрешени по друг начин, а именно чрез сътрудничество между надзорните органи. С решението от 6 юни 2014 г. той приема също, че държавата членка следва да определи обхвата и ограниченията на това правомощие, че спазването на националните правила подлежи на съдебен контрол от страна на италианските юрисдикции и няма никаква причина да се признае нарушение на посочената директива от IVASS.

25

В отговор на писмо от Onix от 8 октомври 2014 г. службите на EIOPA потвърждават тази позиция с писмо от 24 ноември 2014 г.

26

Onix подава жалба срещу това писмо пред комисията по жалбите. С решение от 3 август 2015 г. жалбата е отхвърлена като недопустима, тъй като е насочена срещу чисто потвърдителен акт на предходен акт, който не е бил оспорен своевременно. Срещу това решение е подадена жалба пред Общия съд на Европейския съюз (дело T‑590/15).

27

С определение от 24 юни 2016 г. Общият съд отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно лишена от всякакво правно основание.

28

От друга страна, Onix подава жалба срещу решението на IVASS пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд за област Лациум, Италия), който с решение № 478/2015 отхвърля жалбата, като приема, че констатацията, че основният акционер на дружеството, свободно предоставящо услуги, не отговаря на изискванията за репутация, за да осъществява застрахователна дейност на италианска територия, представлява причина с неотложен характер, която може да оправдае намесата на IVASS в отклонение от принципа за контрол от държавата членка по произход.

29

Onix обжалва това решение пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), като поддържа по-специално че в отклонение от принципа за контрол от държавата членка по произход надзорният орган на държава членка по предоставяне на услугите не може да забрани на застрахователен оператор, който е получил разрешително от държавата членка по произход, да сключва нови договори на своя територия, с мотива че не е изпълнено изискването за репутация.

30

Запитващата юрисдикция възнамерява да отхвърли жалбата, като приема, че член 40, параграф 6 от Директива 92/49 дава право на надзорните органи на държавата членка на предоставяне на услугите да забранят превантивно на застрахователното предприятие да продължи дейността си на нейна територия, поради предходни наказателни присъди на основния му акционер, за да защитят интересите на застрахованите лица.

31

Доколкото обаче изпитва съмнения относно това дали подобно решение е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с принципа за едно разрешително и за контрол от страна на държавата членка по произход върху изискването за репутация, Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли правото [на Съюза], и по-специално член 40, параграф 6 от Директива 92/49, точка 5 от тълкувателното съобщение 2000/C/43/03 [на Комисията „Свобода на предоставяне на услуги и общ интерес в застрахователния сектор“ (ОВ C 43, 2000 г., стр. 5)] и […] принципът за надзор от страна на държавата по произход, тълкувателни насоки (като съдържащите се в член 193, параграф 4 от [CAP] и споделяни от настоящата юрисдикция), съгласно които надзорният орган на държава, приемаща застрахователен оператор по силата на свободното предоставяне на услуги, при наличие на неотложност и с цел защита на интересите на застрахованите лица и на лицата, имащи право на застрахователни престации, може да приеме забранителни мерки — и по-конкретно забрана за сключване на нови договори на територията на приемащата държава на основание констатирана при условията на свободна преценка първоначална или настъпила впоследствие липса на субективно изискване, предвидено за издаване на разрешително за упражняване на застрахователна дейност, и по-специално изискването за репутация?“.

32

С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 1 декември 2016 г., Onix иска възобновяване на устната фаза на производството. По същество то твърди, че някои доводи, представени като основни в рамките на настоящото преюдициално запитване, не са били обсъдени от заинтересованите страни.

33

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда, след изслушване на генералния адвокат Съдът може във всеки един момент да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено или когато то трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

34

В настоящия случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът смята, че разполага с всички необходими елементи, за да може да отговори на поставения въпрос, и че тези елементи са били разисквани от страните по главното производство и заинтересуваните субекти, посочени в този член.

35

Поради това искането на Onix трябва да бъде отхвърлено.

36

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 92/49, и по-специално член 40, параграф 6, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска контролните органи на държава членка да приемат мерки по отношение на предприятие за пряко застраховане, различно от животозастраховане, действащо на територията на тази държава в режим на свободно предоставяне на услуги, за да защитят интересите на застрахованите и другите лица, които могат да се ползват от сключените застраховки, като например забраната за сключване на нови договори на нейна територия, които мерки са основани на констатирано при условията на свободна преценка първично или непървично неспазване на субективно условие за издаване на разрешително, необходимо за упражняване на застрахователна дейност, като условието за репутация.

37

В самото начало трябва да се подчертае, че член 40, параграф 6 от посочената директива по същество предвижда, освен мерки, които могат да бъдат приети на основание на параграфи 3—5 от посочения член, възможността държавата членка да приеме, в извънредни случаи, подходящи мерки за предотвратяване на нередности на нейна територия, и по-специално да възпрепятства застрахователното предприятие да продължи да сключва нови застрахователни договори на нейна територия.

38

По отношение на последното следва да се отбележи, че в текстовете на тази разпоредба на някои езици, например испански и френски, се споменават нередности, „извършени“ на територията на съответната държава членка, като това може да означава евентуално че въпросната разпоредба се прилага само когато нередностите са вече осъществени.

39

Въпреки това е важно да се припомни, че необходимостта от еднакво тълкуване на общностните регламенти изключва изолираното разглеждане на даден текст в случай на съмнение, но изисква, напротив, той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици (решение от 19 септември 2013 г., Van Buggenhout и Van de Mierop, C‑251/12, EU:C:2013:566, т. 27).

40

От една страна, текстовете на други езици, като немски и английски, не съдържат подобна квалификация. От друга страна, в текстовете на всички езици за описание на предмета на мерките, които могат да бъдат приети, се използва глаголът „да предотврати“ или аналогична дума. Вследствие на това посочената разпоредба трябва да се тълкува като допускаща приемането на мерки, насочени към възпрепятстване на бъдещи нередности.

41

С това уточнение следва да се отбележи, че разглеждан самостоятелно, текстът на член 40, параграф 6 от Директива 92/49 не позволява да се отговори на поставения въпрос. При тези условия следва да се разгледа контекстът, в който се вписва тази разпоредба, както и целите, които преследва посочената директива (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2015 г., CO Sociedad de Gestión y Participación и др., C‑18/14, EU:C:2015:419, т. 27).

42

В това отношение, на първо място, от съображения 1, 5 и 6 от същата директива следва, че въпросната директива, която цели завършването на вътрешния пазар в сектора на прякото застраховане, различно от животозастраховането, се основа на два принципа. Тези принципи, от една страна, се състоят във въвеждането на едно разрешително, което след издаването му позволява на застрахователните предприятия да упражняват дейността си в целия Съюз, и от друга страна, на принцип на контрол на застрахователните предприятия от държавата членка по произход.

43

В преследването на тази цел Директива 92/49 предвижда, на първо място, в член 4, че въпросното едно разрешително може да бъде поискано само от органи на държава членка по произход, като се уточнява, че член 6 от посочената директива предвижда условията за издаване на това разрешително, сред които фигурира изискването за почтеност на ръководителите на съответното предприятие. Освен това от член 14 от същата директива следва, че държавата членка по произход трябва да отнеме разрешителното, издадено на застрахователно предприятие, което е престанало да отговаря на условията за издаването му или сериозно е нарушило задълженията, които са му възложени съгласно приложимата към него правна уредба.

44

От това следва, че единствено компетентните органи на държавата членка по произход могат да проверяват дали дадено застрахователно предприятие отговаря на условието за почтеност на ръководителите му, което изключва компетентните органи на другите държави членки.

45

На второ място, следва да се отбележи, че член 40 от Директива 92/49 въвежда две отделни процедури, чрез които компетентните органи на държавите членки по предоставяне на услуги могат да приемат мерки по отношение на съответното предприятие в случай на нередности или риск от нередности.

46

В това отношение член 40, параграфи 4 и 5 от Директива 92/49 уточнява формалностите, които компетентните органи на държавите членки по предоставяне на услуги трябва да спазват, когато възнамеряват да приемат такива мерки, а именно да информират предварително компетентните органи на държавата членка по произход за неспазването на определени правни норми от предприятието, ползващо се с едно разрешително, издадено от тях, и да им предостави възможност в най-кратки срокове да приемат подходящи мерки за преодоляване на това положение.

47

Член 40, параграф 6 от посочената директива, чието прилагане се ограничава до извънредните случаи, макар и обвързан със наличието на риск от нередности, в отклонение от редовната процедура, предвидена в посочения член 40, параграфи 4 и 5, не предвижда задължение за съответната държава членка по предоставяне на услугите да информира за тези нередности компетентните органи на държавата членка по произход или да съобщи на тези държави намерението си да приеме подходящи мерки.

48

Действително, непосредствената опасност от извършване на нередност може да направи необходимо незабавното приемане на мерки. Също така, при положение че се намира в ситуация на неотложност, от държавата членка по предоставяне на услугите не може да се изисква да започне процедура по информиране на държавата членка по произход, която може да забави приемането на такива мерки в ущърб на интересите на застрахованите лица и лицата, ползващи се от сключените застрахователни покрития.

49

Обратно, при липса на показания за обратното, член 40, параграф 6 от Директива 92/49 не може да се тълкува като оправомощаващ държавата членка по предоставяне на услугите да дерогира изключителната компетентност на държавата членка по произход, посочена в точка 44 от настоящото решение, за да се произнесе относно спазването на условията за издаване на разрешително от страна на застрахователно предприятие, по-специално условието за почтеност на ръководителите му, като контрола за спазването на това условие съгласно член 4 от Директива 92/49 е единствено от компетентността на държавата членка по произход.

50

Въпреки това държавата членка по предоставяне на услугите, при упражняване на правомощията, които има в ситуация на неотложност, е компетентна да установи дали някои пропуски или съмнения относно почтеността на ръководителите на съответното застрахователно предприятие разкриват реална и непосредствена опасност от настъпване на нередности в ущърб на застрахованите лица или другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, и ако положението е такова, да приеме незабавно подходящи мерки, като например при необходимост забрана за сключване на нови договори на нейна територия.

51

Действително, от съображение 3 на Директива 92/49 следва, че целта ѝ е да гарантира на титулярите на застрахователни полици нужната защита. Тази защита обаче не би могла да се гарантира, ако член 40, параграф 6 от посочената директива се тълкува като изключващ възможността в ситуация на неотложност съответната държава членка по предоставяне на услугите да прецени наличието на непосредствена опасност за интересите на тези титуляри и да приеме незабавно мерки за отстраняването ѝ, без да е длъжна да предостави на органите на държавата членка по произход грижата за предприемане на подходящи действия за тази цел.

52

Въпреки това, доколкото в точка 42 от настоящото решение е установено, че Директивата отдава предимство на принципа на контрол на застрахователните предприятия от държавата членка по произход, мерките, които държавата членка по предоставяне на услугите може да приеме в ситуация на неотложност, могат да бъдат само охранителни. Следователно те се прилагат само в очакване на решение на компетентните органи на държавата членка по произход, което извежда последици по отношение на условията за предоставяне на разрешително, по-специално за почтеност, с оглед на фактическите обстоятелства, установени от държавата членка по предоставяне на услугите, както се изисква съгласно принципа за правна сигурност, който е част от правния ред на Съюза.

53

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 92/49, и по-специално член 40, параграф 6 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска контролните органи на държава членка спешно да приемат мерки като забрана за сключване на нови договори на нейна територия по отношение на предприятие за пряко застраховане, различно от животозастраховането, осъществяващо дейност на територията на тази държава членка в режим на свободно предоставяне на услуги, за да защитят интересите на застрахованите лица и другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, които мерки са основани на констатирано при условията на свободна преценка първично или непървично неспазване на субективно условие за издаване на разрешително, необходимо за упражняване на застрахователна дейност, като условието за репутация. Директивата обаче допуска възможността посочената държава членка при упражняване на правомощията, които има в ситуация на неотложност, да установи дали някои пропуски или съмнения относно почтеността на ръководителите на съответното застрахователно предприятие разкриват реална и непосредствена опасност от настъпване на нередности в ущърб на застрахованите лица или другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, и ако положението е такова, да приеме незабавно подходящи мерки, като например при необходимост забрана за сключване на нови договори на нейна територия.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане), и по-специално член 40, параграф 6 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска контролните органи на държава членка спешно да приемат мерки като забрана за сключване на нови договори на нейна територия по отношение на предприятие за пряко застраховане, различно от животозастраховането, осъществяващо дейност на територията на тази държава членка в режим на свободно предоставяне на услуги, за да защитят интересите на застрахованите лица и другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, които мерки са основани на констатирано при условията на свободна преценка първично или непървично неспазване на субективно условие за издаване на разрешително, необходимо за упражняване на застрахователна дейност, като условието за репутация. Директивата обаче допуска възможността посочената държава членка при упражняване на правомощията, които има в ситуация на неотложност, да установи дали някои пропуски или съмнения относно почтеността на ръководителите на съответното застрахователно предприятие разкриват реална и непосредствена опасност от настъпване на нередности в ущърб на застрахованите лица или другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, и ако положението е такова, да приеме незабавно подходящи мерки, като например при необходимост забрана за сключване на нови договори на нейна територия.