Дело C‑478/15
Peter Radgen
и
Lilian Radgen
срещу
Finanzamt Ettlingen
(Преюдициално запитване,
отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg)
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора — Равно третиране — Данък върху доходите — Освобождаване на доходи от упражняването на допълнителна преподавателска дейност в полза на публичноправно юридическо лице със седалище в държава — членка на Европейския съюз, или в държава, спрямо която се прилага Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. — Законодателство на държава членка, което изключва от освобождаването доходите от такава дейност, упражнявана в полза на публичноправно юридическо лице със седалище в Швейцария“
Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 21 септември 2016 г.
Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор
(член 267 ДФЕС)
Международни споразумения — Споразумение ЕО—Швейцария относно свободното движение на лица — Равно третиране — Данъчни облекчения — Правна уредба на държава членка, предвиждаща освобождаване от данъци на данъчнозадължените лица, които осъществяват преподавателска дейност в полза на публичноправно юридическо лице със седалище в държава — членка на Съюза, или в държава, участваща в Европейското икономическо пространство — Изключване на освобождаването на такава дейност, упражнявана в полза на публичноправно юридическо лице със седалище в Швейцария — Недопустимост — Обосноваване — Липса
(член 2 от Споразумение ЕО—Швейцария относно свободното движение на лица и член 9, параграф 2 от приложение I към Споразумението)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 27)
Разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, отнасящи се до равното третиране на заетите лица, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което не предоставя на неограничено задължен за данъка върху доходите гражданин — местно лице, упражнил правото си на свободно движение, за да осъществява допълнителна преподавателска дейност като заето лице в полза на публичноправно юридическо лице, установено в Швейцария, възможност за освобождаване от данъка във връзка с доходите, получени от тази дейност като заето лице, докато такова освобождаване щеше да бъде предоставено, ако посочената дейност бе извършвана в полза на публичноправно юридическо лице, установено в тази държава членка, в друга държава — членка на Съюза, или в друга държава, спрямо която се прилага Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Всъщност в областта на данъчните предимства принципът на равно третиране, предвиден в член 9 от приложение I към Споразумението относно свободното движение на хора, може да бъде изтъкнат от работник, който е упражнил правото си на свободно движение и е гражданин на една договаряща страна, спрямо държавата му на произход. Впрочем разглежданата правна уредба води до разлика в данъчното третиране между местните данъчнозадължени лица в зависимост от произхода на техните доходи. Тази разлика в третирането може да ги обезкуражи да упражнят правото си на свободно движение и следователно представлява неравно третиране, което по правило противоречи на член 9, параграф 2 от приложение I към посоченото споразумение.
Освен това такава разлика в третирането не е обоснована с императивни съображения от общ интерес. Всъщност Съдът вече е постановил, по съображения, относими към настоящия случай, че разлика в третирането между физически лица, които са използвали свободата си на движение, упражнявайки допълнителна преподавателска дейност като самостоятелно заети лица в университет, установен в друга държава членка, като същевременно са продължили да пребивават в държавата си на пребиваване, и лица, които упражняват подобна дейност на територията на страната, не може да бъде обоснована със съображението от общ интерес, свързано с насърчаването на образованието, на научните изследвания и на развойната дейност, тъй като подобна разлика накърнява свободата на преподавателите, упражняващи своята дейност като допълнителна, да изберат мястото на предоставяне на услугите си в рамките на Съюза, без да е установено, че за постигане на твърдяната цел за насърчаване на образованието е необходимо да се запази ползването на съответното освобождаване от данъци единствено за данъкоплатците, които упражняват подобна дейност в университети, разположени на територията на държавата членка, в която пребивават.
Освен това Съдът отхвърля и основана на съображение от общ интерес обосновка, свързана с необходимостта да се гарантира съгласуваността на съответната данъчна система, щом от гледна точка на данъчния режим липсва пряка връзка между освобождаването от данъци на обезщетенията за професионални разходи, изплатени от национални университети, и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение.
Накрая Съдът пояснява, от една страна, че данъчното предимство с общ характер, предоставяно, когато частноправен субект се посвещава на дейности в полза на общността, не е мярка, отнасяща се до съдържанието на учебния процес или до организацията на образователната система. От друга страна, държавите членки във всеки случай трябва при упражняването на компетентността и на отговорността, с която разполагат за организацията на своята образователна система, да спазват разпоредбите на Договора относно свободното движение. Поради това, дори ако дадено национално законодателство представлява мярка, свързана с подобна организация, то остава не по-малко несъвместимо с Договора, доколкото засяга избора на преподавателите, упражняващи своята дейност като допълнителна, що се отнася до мястото на тази дейност.
(вж. т. 40, 43, 44, 50—54 и 57 и диспозитива)