Дело C‑411/15 P
Timab Industries
и
Cie financière и de participations Roullier (CFPR)
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Картели — Европейски пазар на фосфатите за храни за животни — Предоставяне на квоти за продажба, координиране на цените и на условията на продажба и обмен на чувствителна търговска информация — Оттегляне на жалбоподателите от процедурата за постигане на споразумение — Правомощие за пълен съдебен контрол — Защита на оправданите правни очаквания и равното третиране — Разумна продължителност на производството“
Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 12 януари 2017 г.
Съдебно производство—Устна фаза на производството—Възобновяване—Условия
(член 23 от Статута на Съда; член 83 от Процедурния правилник на Съда)
Обжалване—Основания—Контрол на Съда върху преценката на доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им—Контрол за спазването на общите принципи на правото и правилата, приложими в областта на доказването
(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Конкуренция—Административно производство—Искания за информация—Право на защита—Право на отказ за даване на отговор, съдържащ признаване на нарушение
(член 18 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие—Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията—Право на преценка на Комисията
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
Обжалване—Основания—Неправилна преценка на фактите—Недопустимост—Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Право на преценка на Комисията—Съдебен контрол—Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол—Обхват
(членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
Конкуренция—Административно производство—Процедура за постигане на споразумение—Посочване на диапазон на глобите—Оттегляне на предприятие от процедурата за постигане на споразумение—Неприлагане на посочения диапазон от Комисията в крайното решение—Допустимост—Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания—Липса
(Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
Обжалване—Основания—Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото—Основание, което не е точно изложено—Недопустимост
(член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда)
Обжалване—Основания—Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им—Основание: изопачаване на доказателствата—Неточност на фактическите констатации, която не следва от материалите по делото—Недопустимост
(член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Обжалване—Основания—Повтаряне на основанията и доводите, изложени пред Общия съд—Недопустимост—Оспорване на тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд—Допустимост
(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)
Съдебно производство—Продължителност на производството пред Общия съд—Разумен срок—Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията—Неспазване на разумния срок—Последици—Извъндоговорна отговорност—Членове на съдебния състав
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, член 256, параграф 1 ДФЕС, член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Съдебно производство—Продължителност на производството пред Общия съд—Разумен срок—Критерии за преценка
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, член 256, параграф 1 ДФЕС, член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 47)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 58 и 59)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 83)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 84—86)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 89)
Що се отнася до съдебния контрол върху решенията, с които Комисията решава да наложи глоба или периодична имуществена санкция за нарушение на правилата за конкуренция, съдът на Съюза не само може да упражнява контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС, но и разполага с правомощие за пълен съдебен контрол, което е предвидено в член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС и по силата на което той може да замени със своя преценката на Комисията и съответно да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция. В това отношение, когато се произнася по правни въпроси в рамките на производство по обжалване на съдебен акт на Общия съд, Съдът не може по съображения за справедливост да замести със своя преценката на Общия съд, който, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия за извършени от тях нарушения на правото на Съюза. Съдът би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата, само ако размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност.
В случая, доколкото Общият съд наистина се е погрижил да отговори на всички доводи, с които жалбоподателите упрекват Комисията, че на оттеглилото се от процедурата за постигане на споразумение предприятие е наложила глоба над горната граница на прогнозния диапазон, определен при разговорите за постигане на споразумение, и то при положение че продължителността на нарушението е била значително намалена, този негов анализ е бил необходим за спазването на принципите на добро правораздаване и прозрачност. Следователно Общият съд не може да бъде упрекван, че е извършил дотолкова задълбочен анализ, след като този спор за първи път го е изправил пред необходимостта да се произнесе по фактическа обстановка, при която съответното предприятие започва участие в процедурата по постигане на споразумение, но в крайна сметка се оттегля от нея. Въпреки това Общият съд е упражнил съвсем правилно правомощието си за пълен съдебен контрол, осъществявайки задълбочен контрол както по отношение на законосъобразността на спорното решение, така и по въпроса дали е подходящ определеният с това решение размер на глобата.
В този смисъл Общият съд надлежно проверява основателността на анализа на Комисията от гледна точка на всички обстоятелства, които са били налице към момента на приемане на спорното решение, и от гледна точка на обхвата на оказаното от жалбоподателите сътрудничество след оттеглянето им от процедурата за постигане на споразумение, тоест в хода на обикновената процедура. Освен това Общият съд систематично проверява и данните, взети предвид от Комисията за целите на изчисляването на размера на наложената със спорното решение глоба. По-конкретно той подробно проверява как Комисията е отчела факторите, позволяващи да се намали или да не се намалява тази глоба по реда на Известието за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или — с оглед на оказаното сътрудничество — съгласно точка 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Освен това трябва да се констатира, че жалбоподателите не са доказали защо размерът на наложена им глоба да е прекомерен до степен на непропорционалност.
(вж. т. 104—106 и 108—112)
Принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза и на него може да се позовава всеки икономически оператор, на когото дадена институция е дала конкретни уверения и с това е породила у него оправдани очаквания. Освен това Комисията не може да дава конкретни уверения за правото на някакво намаление на глобата или освобождаване от глоба на етапа на процедурата преди приемането на окончателното решение и участниците в картела съответно не могат да хранят оправдани очаквания в това отношение.
Първо, процедурата за постигане на споразумение е административна процедура, която е алтернатива на обикновената процедура, различна е от нея и притежава определени особености, например съобщаване на диапазон на възможните глоби. Второ, ако предприятието не подаде заявление за постигане на споразумение, производството, което води до постановяване на окончателното решение, се урежда от общите разпоредби на Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, вместо от разпоредбите, които уреждат процедурата за постигане на споразумение.
Трето, по отношение на обикновеното административно производство, в хода на което отговорностите трябва да бъдат тепърва установени, Комисията е обвързана единствено от изложението на възраженията, което не определя диапазон на глоби, като е длъжна да вземе предвид доведените до знанието ѝ в хода на същото производство нови обстоятелства. В настоящия случай жалбоподателите се оттеглят от процедурата за постигане на споразумение и едва след оттеглянето си, вече в хода на обикновената процедура, посочват обстоятелства, налагащи намаляване на продължителността на участието им в констатираното нарушение.
Следователно жалбоподателите не могат да се позовават на никакви оправдани правни очаквания за запазване на прогнозните оценки, съобщени от Комисията в хода на процедурата за постигане на споразумение под формата на диапазон на възможните глоби, който е бил определен в зависимост от обстоятелствата, взети под внимание на онзи етап на процедурата. Освен това, когато са се оттегляли от процедурата за постигане на споразумение, жалбоподателите са разполагали с всички данни, позволяващи им да предвидят, че оспорването на участието им в картела за периода преди съответната година задължително ще се отрази върху намаленията, които могат да им бъдат предоставени както по реда на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, така и съгласно точка 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Затова не може да се приеме, че Общият съд е допуснал нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
(вж. т. 134—139)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 140—142)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 153)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 154, 155 и 157)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 165 и 166)
Искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд, като искът за обезщетение представлява ефективен способ за защита. Въпреки това, щом като е явно, без да е необходимо страните да представят допълнителни доказателства в това отношение, че Общият съд е нарушил в достатъчно съществена степен задължението си да разгледа делото в разумен срок, Съдът може да установи това. Следователно в производството по обжалване Съдът може да констатира, че в резултат от неразумната продължителност на производството пред Общия съд не е спазено правото на справедлив процес, гарантирано с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Що се отнася до критериите, въз основа на които може да се прецени дали Общият съд е спазил принципа на разумния срок, въпросът дали срокът е разумен трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, каквито са сложността на спора и поведението на страните. В това отношение изброяването на приложимите критерии не е изчерпателно и преценката на разумния характер на посочения срок не изисква последователно разглеждане на обстоятелствата по конкретния случай от гледна точка на всеки от тези критерии, когато продължителността на производството се явява обоснована от гледна точка на един от тях. В този смисъл сложността на делото или забавянето му в резултат от поведението на жалбоподателя са обстоятелства, с които може да се обоснове на пръв поглед твърде дългият срок.
(вж. т. 165 и 167—169)