Дело C‑389/15

Европейска комисия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори по преразгледаната Лисабонска спогодба за наименованията за произход и географските указания — Член 3, параграф 1 ДФЕС — Изключителна компетентност на Съюза — Обща търговска политика — Член 207, параграф 1 ДФЕС — Търговски аспекти на интелектуалната собственост“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 25 октомври 2017 г.

1. Обща търговска политика—Международни споразумения—Сключване—Компетентност на Съюза—Компетентност за сключване на споразумения относно търговските аспекти на интелектуалната собственост—Обхват—Преразгледана Лисабонска спогодба за наименованията за произход и географските указания—Включване

   (член 3, параграф 1 ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС)

2. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Преговори и сключване—Решение на Съвета, с което се разрешава започването на преговори по споразумение от област на изключителна компетентност—Приемане на съответния акт на правно основание, отнасящо се до област на споделена компетентност—Недопустимост—Последици—Отмяна

   (член 114 ДФЕС, член 207, параграф 3 ДФЕС и член 218, параграфи 3 и 4 ДФЕС)

3. Жалба за отмяна—Отменително решение—Последици—Ограничаване от Съда—Запазване на правните последици на обжалвания акт до замяната му в разумен срок—Обосновка, изведена от съображения за правна сигурност

   (член 264, втора алинея ДФЕС)

1.  Международните задължения, договорени от Съюза в областта на интелектуалната собственост, са въпрос на общата търговска политика, ако имат специфична връзка с международната търговия, тъй като основното им предназначение е да насърчат, улеснят или уредят тази търговия и тъй като имат преки и непосредствени последици за нея. Международни споразумения, имащи за цел да осигурят и организират закрилата на правата върху интелектуална собственост на територията на страните, могат да попаднат в обхвата на тази политика, ако отговарят на тези условия.

   Трябва да се счита, че проектът за преразглеждане на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация има за основно предназначение да улеснява и урежда търговията между Съюза и трети държави и че може да има преки и непосредствени последици за тази търговия, така че договарянето му да е от изключителната компетентност, която член 3, параграф 1 ДФЕС предоставя на Съюза в областта на общата търговска политика, визирана в член 207, параграф 1 ДФЕС. Що се отнася, на първо място, до целта на проекта на преразгледаната спогодба, трябва да се приеме, че този проект — доколкото главната му цел е да подсили установената с Лисабонската спогодба система и да разпростре в рамките на Специалния съюз, създаден с тази спогодба, действието на въведената с нея специална закрила и върху географските указания, допълвайки закрилата, която подписаната на 20 март 1883 г. в Париж Конвенция за закрила на индустриалната собственост осигурява на различните права на индустриална собственост — се вписва в целта, преследвана със съвкупността от договорености, от които е част, и по-конкретно е предназначен, от гледна точка на Съюза, да улесни и уреди търговията между него и третите държави — страни по спогодбата. Обстоятелството, че проектът на преразгледаната спогодба ще да бъде управляван от Световната организация за интелектуална собственост от влизането му в сила, какъвто е случаят и с Лисабонската спогодба, не опровергава този извод.

   Що се отнася, на второ място, до последиците на проекта на преразгледаната спогодба, предвид установения с него механизъм за единна регистрация международното споразумение, преработено с проекта на преразгледаната спогодба, ще доведе като пряка и непосредствена последица до промяна в условията на търговията между Съюза и останалите страни по това международно споразумение, освобождавайки участващите в тази търговия производители от необходимостта, което понастоящем съществува за тях с оглед на свързаните с такава търговия правни и икономически рискове, да подават заявка за регистрация на използваните от тях наименования за произход и географски указания до компетентните органи на всяка от договарящите страни. Освен това разпоредбите относно системата за взаимна закрила на наименованията за произход и на географските указания ще имат преки и непосредствени последици за търговията между Съюза и съответните трети държави, давайки на всички тези производители, както и на всяко друго заинтересовано физическо или юридическо лице, нужните способи действително и при еднакви материални и процесуални условия да получат закрилата, която проектът на преразгледаната спогодба осигурява на правата им на индустриална собственост в случай на вредоносно или недобросъвестно използване на наименования за произход или географски указания в чужбина.

   (вж. т. 49, 50, 52, 62, 63, 65, 70, 71 и 74)

2.  Не би могло да се счита за обикновено процесуално нарушение това, че Съветът неправилно е счел, че решението, с което се разрешава започването на преговори по международно споразумение, е по въпроси от обхвата на сближаването на законодателствата в областта на вътрешния пазар и поради това в обхвата на споделената компетентност между Съюза и държавите членки, и е приел това решение на основание член 114 ДФЕС и член 218, параграфи 3 и 4 ДФЕС. Всъщност тази грешка е причината посочената институция да не се съобрази с процесуалните разпоредби, изрично предвидени в член 207, параграф 3 ДФЕС във връзка с договарянето на международни споразумения по въпроси на общата търговска политика, и най-вече с разпоредбите относно воденето на преговори от Комисията. При това положение посоченото решение трябва да бъде отменено.

   (вж. т. 75—77)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 80 и 81)