Съединени дела C‑387/15 и C‑388/15
Hilde Orleans и др.
срещу
Vlaamse Gewest
(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Белгия)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания — Специални защитени зони — Територия от Натура 2000 „Естуар на р. Шелда и р. Дурм от нидерландската граница до Гент“ — Изграждане на пристанищна зона — Оценка на въздействието на план или проект върху защитената територия — Настъпване на отрицателни въздействия — Предварително, но все още незавършило изграждане на област от еквивалентен на унищожената част вид — Завършване след оценката — Член 6, параграфи 3 и 4“
Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 21 юли 2016 г.
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки — Оценка на въздействието на проект върху дадена територия — Отчитане на бъдещото обособяване на площ за бъдещо естествено местообитание в територията — Изключване — Квалифициране на обособяването като компенсаторна мярка — Условие
(член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43 на Съвета)
Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че мерки — съдържащи се в планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територия от значение за Общността или не са необходими за него, предвиждащи преди реализирането на отрицателни въздействия върху определен тип естествено местообитание в рамките на територията бъдещо обособяване на площ от същия тип, което обаче ще приключи след оценката относно значителното евентуално отрицателно въздействие върху интегритета на тази територия, не могат да се вземат предвид при тази оценка. Такива мерки биха могли да се окачествят като компенсаторни по смисъла на параграф 4 от същия член, стига да са изпълнени предвидените в него условия.
Действително отрицателните въздействия на планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на специална защитена зона или не са необходими за него и оказващи влияние върху нейния интегритет, не попадат под действието на член 6, параграф 3 от Директива 92/43. Освен това, що се отнася до член 6, параграф 4 от тази директива, представляваща изключение от посочения в параграф 3, второ изречение от член 6 на Директива 92/43 критерий за предоставяне на разрешение, тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно и да се прилага едва след като въздействието на даден план или проект е било анализирано в съответствие с посочения параграф 3. Отрицателното въздействие върху посочената територия трябва да бъдат установени с точност, за да може да се определи естеството на евентуалните компенсаторни мерки. Познаването на това въздействие от гледна точка на целите на съхраняването на въпросната територия представлява задължителна предпоставка за приложението на член 6, параграф 4 от посочената директива, тъй като при липса на посочените елементи не може да бъде преценено нито едно условие за приложение на тази дерогираща разпоредба. Изследването на евентуални императивни съображения от значим обществен интерес и на наличие на увреждащи в по-малка степен алтернативи действително изисква съпоставяне с вредите, нанесени на територията от разглеждания план или проект.
(вж. т. 59—61 и 64 и диспозитива)