Дело C‑365/15

Wortmann KG Internationale Schuhproduktionen

срещу

Hauptzollamt Bielefeld

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)

„Преюдициално запитване — Митнически съюз и обща митническа тарифа — Възстановяване на вносните сборове — Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Митнически кодекс) — Член 241, първа алинея, първо тире — Задължение на държава членка да предвиди плащането на лихви за забава, дори то да не е предявявано пред националните юрисдикции“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 януари 2017 г.

Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Суми, недължимо платени от правния субект като вносни сборове, определени от невалиден антидъмпингов регламент — Задължение за плащане на правния субект, който има право на възстановяване, на съответните лихви

(член 241 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

Когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза — което запитващата юрисдикция следва да провери — за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти.

В това отношение несъмнено следва да се отбележи, че член 241, първо изречение от Митническия кодекс гласи, че възстановяването от митническите органи на размери на вносни или износни сборове, както и на нормативно определени лихви или лихви за забава, събрани при плащането на сборовете, не е основание за изплащане на лихви от тези органи. Сама по себе си обаче тази разпоредба не означава, че в положение като разглежданото в главното производство националната правна уредба би могла правомерно да предвижда, че не следва да се извършва олихвяване на възстановяваните суми за вносни сборове от момента на плащането на сборовете до възстановяването им. Всъщност както от генезиса на член 241 от Митническия кодекс, така и от контекста, в който тази разпоредба се вписва, е видно, че тя не се прилага при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

В това отношение трябва да се напомни, че съгласно практиката на Съда националните органи следва да отчитат в своите правни системи последиците от отмяната или от обявяването на невалидността на регламент за налагане на антидъмпингови мита, от което следва, че антидъмпинговите мита, платени на основание на съответния регламент, не са дължими по смисъла на член 236, параграф 1 от Митническия кодекс и по принцип трябва да бъдат възстановени от митническите власти в съответствие с посочената разпоредба, ако са изпълнени условията за това възстановяване, включително и тези по член 236, параграф 2 от посочения кодекс (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, EU:C:2007:547, т. 67 и от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 25).

(вж. т. 24—26, 34 и 39 и диспозитива)