Съединени дела C‑361/15 P и C‑405/15 P

Easy Sanitary Solutions BV
и
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

срещу

Group Nivelles NV

„Обжалване — Интелектуална собственост — Промишлен дизайн на Общността — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 5 — Новост — Член 6 — Оригиналност — Член 7 — Публично разгласяване — Член 63 — Правомощия на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) при събирането на доказателствата — Доказване в тежест на молителя в производство за обявяване на недействителност — Изисквания, свързани с възпроизвеждането на по-ранния промишлен дизайн — Промишлен дизайн, представляващ отходен душ канал — Отхвърляне от апелативния състав на искането за обявяване на недействителност“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г.

1. Промишлен дизайн на Общността—Отказ и недействителност—Искане за обявяване на недействителност поради съществуването на по-ранен промишлен дизайн—Тежест на доказване

   (съображение 12, член 3, буква а), членове 5—7, член 25, параграф 1, буква б), член 52, параграфи 1 и 2 и член 53, параграфи 1 и 2 от Регламент № 6/2002 на Съвета; член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 на Комисията)

2. Обжалване—Основания—Изложени в съдебното решение съображения, които са неправилни поради противоречие с правото на Съюза—Диспозитив, обоснован по други правни съображения—Отхвърляне

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

3. Промишлен дизайн на Общността—Основания за недействителност—Липса на новост—Предходно оповестяване на идентичен промишлен дизайн—По-ранен промишлен дизайн, предназначен да бъде включен във или да се прилага към различен продукт—Липса на последици

   (член 5, параграф 1 и членове 10, 19 и 36 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

4. Промишлен дизайн на Общността—Основания за недействителност—Липса на оригиналност—Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн—Информиран потребител—Понятие—Знание на информирания потребител за по-ранния промишлен дизайн, включен във или приложен към продукт от промишлен сектор, различен от този, до който се отнася оспореният промишлен дизайн—Липса на последици

   (членове 5—7 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

1.  От една страна, съгласно член 28, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 2245/2002 за прилагане на Регламент № 6/2002, когато искането за обявяване на недействителност се основава на факта, че регистрираният промишлен дизайн на Общността не отговаря на изискванията, посочени в членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002, искането за обявяване на недействителност трябва да съдържа означението и изображението на предишните промишлени дизайни, които биха могли да се окажат пречка за обявяването на регистрирания промишлен дизайн на Общността за нов и оригинален, както и документите, доказващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни.

   От друга страна, от член 52, параграфи 1 и 2 и член 53, параграфи 1 и 2 от Регламент № 6/2002 следва, че в производство по искане за обявяване на недействителност, основано на член 25 от този регламент, не върху Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост или Общия съд, а върху лицето, което изтъква основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква б) от посочения регламент, пада тежестта да докаже наличието на това основание.

   Следователно, когато молителят изтъква основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, той е този, който трябва да докаже, че оспореният промишлен дизайн не отговаря на условията, определени в членове 4—9 от посочения регламент.

   Освен това във връзка с твърдението за нарушение на член 5 от Регламент № 6/2002 е важно да се допълни, че след като съгласно тази разпоредба промишленият дизайн се счита за нов, „ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен“, то тя изисква преценката дали даден промишлен дизайн е нов да се извършва от гледна точка на един или повече конкретни, определени, индивидуализирани и идентифицирани дизайни измежду съвкупността от по-рано разгласените публично дизайни.

   В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 3, буква а) от този регламент промишлен дизайн е „видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“. Следователно в рамките на системата, установена с Регламент № 6/2002, външният вид представлява определящият елемент на промишления дизайн.

   Затова дадена особеност на промишления дизайн да е видима е основно условие за тази закрила. В този смисъл в съображение 12 от Регламент № 6/2002 се посочва, че закрилата на промишлени дизайни не следва да се разпростира върху тези съставни части, които не са видими при обичайната употреба на съответния продукт, нито върху особеностите на детайл, които не са видими, когато той е монтиран, и че поради това тези особености не следва да се вземат предвид, когато се преценява дали други особености на този промишлен дизайн отговарят на условията за предоставяне на закрила.

   От гореизложените съображения следва, че от съществено значение е инстанциите на Службата да разполагат с изображение на по-ранния промишлен дизайн, което да позволи да се схване външният вид на продукта, в който е включен промишленият дизайн, и да се идентифицира по ясен и недвусмислен начин по-ранният промишлен дизайн, за да се извърши в съответствие с членове 5—7 от Регламент № 6/2002 преценката дали оспореният промишлен дизайн е нов и оригинален и сравнението на разглежданите промишлени дизайни, което тя предполага. Всъщност проверката дали оспореният промишлен дизайн действително не е нов или оригинален изисква конкретен и определен по-ранен промишлен дизайн.

   Следователно страната, която е подала искането за обявяване на недействителност, трябва да представи на Службата необходимата информация, и в частност точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно изображение, за да покаже, че оспореният промишлен дизайн не може да бъде регистриран надлежно.

   (вж. т. 58—65)

2.  Видно от практиката на Съда, грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, ако диспозитивът на това решение изглежда обоснован поради други правни съображения.

   (вж. т. 73)

3.  Съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността промишленият дизайн се счита за нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е станал общодостъпен — в случая на регистриран промишлен дизайн на Общността — преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира за приоритет, преди датата на приоритета.

   Съгласно текста на тази разпоредба новостта на промишления дизайн не зависи от продуктите, в които той може да бъде включен или към които може да бъде приложен.

   Освен това следва да се припомни, че съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 6/2002 обхватът на закрилата, предоставяна с промишления дизайн на Общността, се разпростира върху „всеки промишлен дизайн“, който не създава у информирания потребител различно цялостно зрително възприятие.

   В този смисъл, ако бъде възприет възгледът, че закрилата на промишления дизайн зависи от естеството на продукта, в който е включен или към който е приложен този промишлен дизайн, тази закрила би обхванала само промишлените дизайни, принадлежащи към определен сектор. Поради това подобен възглед не може да бъде възприет.

   Освен това, и от член 36, параграф 6, и от член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е видно, че регистрираният промишлен дизайн на Общността предоставя на притежателя си изключителното право да използва съответния промишлен дизайн за всякакви продукти, а не само за посочения в заявката за регистрация продукт.

   Всъщност съгласно посочения член 36, параграф 6 информацията в частност по параграф 2 от този член не засяга обхвата на закрилата на промишления дизайн като такъв. Следователно тази информация, която представлява указания за продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, не може да ограничава закрилата на този промишлен дизайн, така както тя е предвидена по-конкретно в член 10 от Регламент № 6/2002.

   Що се отнася до член 19, параграф 1 от този регламент, обстоятелството, че там се посочва „продукт“, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн, не позволява да се приеме, че обхватът на закрилата на промишления дизайн на Общността се свежда до продукта, в който е включен или към който е приложен този промишлен дизайн.

   Предвид тълкуванието на членове 10, 19 и 36 от Регламент № 6/2002 даден промишлен дизайн на Общността не би могъл да се счита за нов по смисъла на член 5, параграф 1 от този регламент, ако идентичен на него промишлен дизайн е бил публично разгласен преди уточнените в тази разпоредба дати, въпреки че този по-ранен промишлен дизайн e бил предназначен да бъде включен във или да се прилага към различен продукт. Всъщност фактът, че предоставената на промишления дизайн закрила не обхваща само продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, неминуемо означава, че преценката дали промишленият дизайн е нов също не трябва да обхваща само тези продукти.

   (вж. т. 89—96)

4.  Съгласно член 6 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава у такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично. Съдът вече е приел, че понятието за информиран потребител, на което не е дадено определение в този регламент, може да се разбира като обозначаващо потребител, който не е средно внимателен, а е особено бдителен, било поради личния му опит, било поради по-широките му познания в съответната област.

   Вярно е, че съгласно практиката на Съда определението „информиран“ подсказва, че без да бъде дизайнер или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познание относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва.

   Понятието за информиран потребител обаче не бива да се тълкува в смисъл, че само ако този потребител познава по-ранния промишлен дизайн, този по-ранен промишлен дизайн би могъл да се окаже пречка за признаването на оригиналността на по-късния промишлен дизайн. Всъщност подобно тълкувание е в разрез с член 7 от Регламент № 6/2002.

   В това отношение е уместно да се отбележи, че съгласно членове 5 и 6 от Регламент № 6/2002, за да се установи дали един промишлен дизайн е нов и оригинален, той следва да се сравни с друг само ако този друг дизайн е бил публично разгласен.

   Когато промишлен дизайн се счита за общодостъпен по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002, това има значение както за преценката дали промишленият дизайн, с който е сравняван общодостъпният промишлен дизайн, е нов по смисъла на член 5 от този регламент, така и за преценката дали първият дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от посочения регламент.

   Освен това „съответният сектор“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не е ограничен до сектора на продукта, в който е предназначен да бъде включен или към който ще се прилага оспореният промишлен дизайн.

   Възгледът, че само ако информираният потребител познава по-ранния промишлен дизайн, този по-ранен промишлен дизайн би могъл да се окаже пречка за признаването на оригиналността на по-късния промишлен дизайн, е равнозначен обаче на това за целите на преценката дали даден промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 да се изисква по-ранният промишлен дизайн, чието разгласяване вече е доказано по смисъла на член 7, параграф 1 от този регламент, да е познат на информирания потребител на оспорения промишлен дизайн.

   Същевременно нищо в посочения член 7, параграф 1 не дава основание да се приеме, че е необходимо информираният потребител на продукта, в който е включен или към който е приложен оспореният промишлен дизайн, да познава по-ранния промишлен дизайн, когато последният е включен във или е приложен към продукт от промишлен сектор, различен от този, до който се отнася оспореният промишлен дизайн.

   (вж. т. 124—131)