Дело C‑335/15

Maria Cristina Elisabetta Ornano

срещу

Ministero della Giustizia, Direzione Generale dei Magistrati del Ministero

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО) — Директива 75/117/ЕИО — Равно заплащане на мъжете и жените — Член 1 — Директива 92/85/ЕИО — Мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки — Член 11, точка 2, буква б) и член 11, точка 3 — Национално законодателство, което предвижда за редовите магистрати възнаграждение за тежестите, които те понасят при упражняване на професионалната си дейност — Липса на право на получаване на това възнаграждение от жена, редови магистрат, в случай на задължителен отпуск по майчинство, ползван преди 1 януари 2005 г.“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 14 юли 2016 г.

  1. Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Равно заплащане — Член 119 от Договора и Директива 75/117 — Защита на безопасността и здравето на работниците — Бременни работнички и работнички родилки или кърмачки по време на работа — Директива 92/85 — Отпуск за бременност и раждане — Запазване на трудово възнаграждение или съответно обезщетение — Понятие — Държава членка, която не предвижда запазване на всички елементи от трудовото възнаграждение на жена магистрат по време на отпуска ѝ по майчинство — Неполучаване от тази жена магистрат на възнаграждение за тежестите, свързани с упражняването на професионалната дейност — Допустимост — Условие — Получаване през този период на доход в размер, поне равен на размера на обезщетението, предвидено от националните законодателства в областта на социалното осигуряване в случай на прекъсване на дейността поради здравословни причини — Проверка от страна на националната юрисдикция

    (член 141 ЕО; член 1 от Директива 75/117 на Съвета; член 11 от Директива 92/85 на Съвета)

  2. Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Равно заплащане — Отпуск за бременност и раждане — Задължение за запазване на цялото възнаграждение — Липса — Критерии за определяне на размера на изплатеното обезщетение — Липса, при условие че се спазва целта на отпуска по майчинство — Задължение, при наличие на връзка между предишна заплата и обезщетение, за отчитане на последващи увеличения на заплатата

    (член 141 ЕО; Директива 75/117 на Съвета)

  1.  Член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО), член 1 от Директива 75/117 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, член 11, точка 2, буква б) от Директива 92/85 за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, както и член 11, точка 3 от Директива 92/85, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съответната държава членка не е предвидила запазване на всички елементи на възнаграждението, на които една жена магистрат е имала право преди отпуска си по майчинство, тези членове допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на задължителен отпуск по майчинство преди 1 януари 2005 г. жена, редови магистрат, няма право на възнаграждение за тежестите, които понасят редовите магистрати при упражняване на професионалната си дейност, при условие че в този период тя се е ползвала от доход в размер, поне равен на размера на обезщетението по националното законодателство в областта на социалното осигуряване, което би получила при прекъсване на дейността поради здравословни причини, като това следва да се установи от запитващата юрисдикция.

    Всъщност понятието „трудово възнаграждение“ по член 11 от Директива 92/85 включва, подобно на дефиницията в член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО), добавките, които работодателят пряко или косвено изплаща през време на отпуска по майчинство въз основа на трудовото правоотношение с работничката. Обратно, понятието „обезщетение“, което също се използва в посочения член 11, включва всеки доход, който работничката получава през време на отпуска си по майчинство и който не се изплаща от работодателя ѝ въз основа на трудовото правоотношение.

    Така трудовото възнаграждение по член 11, точки 2 и 3 от Директива 92/85 трябва да се различава от пълното трудово възнаграждение, което се получава, когато работничката действително полага труд на работното си място, което в случая включва специалното възнаграждение за съдийски функции за тежестите, които понасят редовите магистрати при упражняване на професионалната си дейност.

    В това отношение законодателят на Съюза е искал да гарантира, че работничката ще се ползва по време на отпуска си по майчинство от доход в размер, поне равен на размера на обезщетението, предвидено от националните законодателства в областта на социалното осигуряване в случай на прекъсване на дейността поради здравословни причини.

    Следователно, когато една работничка отсъства от работа, защото ползва отпуск по майчинство, изискваната от член 11, точки 2 и 3 от посочената директива минимална закрила не включва цялостно запазване на възнаграждението на заинтересуваното лице.

    Единствено фактът, че една жена магистрат не се ползва от специалното възнаграждение за съдийски функции по време на задължителен отпуск по майчинство, за разлика от колегите си мъже, които са полагали труд, не представлява дискриминация, основана на пола, по смисъла на член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО) и на член 1 от Директива 75/117.

    (вж. т. 30, 32—34, 41 и 44 и диспозитива)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 40)