Дело C‑323/15 P

Polynt SpA

срещу

Европейска агенция по химикали (ECHA)

„Обжалване — Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) — Член 57, буква е) — Разрешение — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Идентифициране — Еквивалентна степен на безпокойство — Циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид, цис-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид и транс-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г.

Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Процедура по идентифициране — Определяне на степента на безпокойство за вещество — Вземане предвид на данните за експозицията на човека, отразяващи действащи мерки за управление на риска — Допустимост

(член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета и приложения I и XV към него и приложение I към Регламент № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета)

За идентифицирането на вещества, различни от веществата, отговарящи на критериите за класифициране в клас на опасност като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR), като устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества (PBT) или като вещества, които са много устойчиви и много биоакумулиращи (vPvB), член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) изисква да се докаже за всеки конкретен случай, въз основа на научни данни, от една страна, че е вероятно съответните вещества да имат сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда и от друга страна, че тези въздействия пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата CMR, PBT или vPvB. Тези условия са кумулативни, така че идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство трябва да се изключи, щом едно от тези условия не е налице.

Що се отнася до първото условие, неговата проверка се основава на оценка на опасностите за здравето или околната среда на базата на доказателствата, обхванати от релевантните части на раздели 1—4 от приложение I към Регламент № 1907/2006, както е посочено в раздел 2 от приложение XV към този регламент. Следователно е очевидно, че това първо условие, предвидено в член 57, буква е) от посочения регламент, изисква анализ на опасностите, произтичащи от характерните свойства на съответното вещество. В това отношение класифицирането на дадено вещество в приложение I към Регламент № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси представлява релевантно обстоятелство, но не е от определящо значение. Когато дадено вещество попада в обхвата на един от предвидените от този регламент класове на опасност за здравето на човека или околната среда, това обстоятелство може да е достатъчно, за да се докаже вероятността за сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда. Принадлежността към определен клас на опасност обаче не е нито необходимо, нито достатъчно условие в това отношение.

Що се отнася до второто условие, посочено в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, споменатата разпоредба не определя никакъв критерий и не представя никакво уточнение по отношение на естеството на безпокойството, годни да бъдат взети предвид за целите на идентифицирането на вещество, различно от CMR, PBT или vPvB. В това отношение, като предвижда вещества да могат да се идентифицират за всеки конкретен случай, ако сериозните им въздействия върху здравето на човека пораждат еквивалентна спрямо веществата CMR степен на безпокойство, член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 не забранява да се вземат предвид данни, различни от тези във връзка с опасностите, произтичащи от характерните свойства на съответните вещества. Така в рамките на разглеждането на второто условие, закрепено в посочената разпоредба, отчитането на данни за експозицията на човека, отразяващи действащи мерки за управление на риска, когато такива са налице, позволява да се прецизират по отношение на веществата, различни от CMR, PBT или vPvB, факторите, въз основа на които използването на разрешителната процедура изглежда най-подходящо в контекста на всички налични данни, като се има предвид безпокойството, породено от сериозните им въздействия върху здравето на човека или околната среда.

(вж. т. 26—28, 31, 32, 40 и 41)