—

от г‑н Mennens,

—

за Emirates Direktion für Deutschland, от U. Steppler, Rechtsanwalt,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от C. Colelli и F. Di Matteo, avvocati dello Stato,

—

за Европейската комисия, от W. Mölls, K.‑P. Wojcik и N. Yerrell, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква е) и на член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Steef Mennens и Emirates Direktion für Deutschland (наричана по-нататък „Emirates“) относно искане за частично възстановяване на цената на билет вследствие от настаняването в по-ниска класа.

3

Съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004 гласят:

[…]

4

Член 2 („Определения“) от същия регламент предвижда, че за целите на този регламент:

5

Член 8 („Право на възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране“) от цитирания регламент предвижда в параграф 1:

„Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между:

[…]“.

6

Член 10 („Настаняване на място в по-висока/по-ниска класа“) от въпросния регламент предвижда в параграф 2:

„Ако опериращ въздушен превозвач настани пътник на място в салон с по-ниска класа от тази, за която е купен билетът, той в рамките на седем дни, по силата на член 7, параграф 3, възстановява:

7

Г‑н Mennens резервира и закупува еднократно билет, който му дава право да пътува с няколко полета, извършени от Emirates. Тези полети са от Дюселдорф (Германия) до Дубай (Обединени арабски емирства) — през нощта между 26 и 27 юли 2013 г., от Дубай до Токио (Япония) — на 29 юли 2013 г., от Сингапур (Сингапур) до Дубай — през нощта между 23 и 24 август 2013 г. и от Дубай до Франкфурт (Германия) — на 24 август 2013 г. При полетите между Дюселдорф, Дубай и Токио той е трябвало да пътува в първа класа, а между Сингапур, Дубай и Франкфурт — в бизнес класа. В билета „тарифата“ за всички резервирани от г‑н Mennens полети — 2371 EUR, различните припадащи се „данъци и такси“ и „сборът“ от тези компоненти, 2471,92 EUR, са посочени отделно, но не е упомената цената на всеки от съответните полети.

8

След като при полета Дюселдорф—Дубай Emirates настанява г‑н Mennens не в първа, а в по-ниската, бизнес класа, на основание член 10, параграф 2, буква в) от Регламент № 261/2004 същият подава искане до нея да му бъде възстановена сумата от 1853,94 EUR, или 75 % от цената на билета, включително данъци и такси. В отговор на това искане Emirates възстановява на г‑н Mennens 376 EUR.

9

В спора си с г‑н Mennens пред Amtsgericht Düsseldorf (Районен съд Дюселдорф, Германия) Emirates по същество твърди, от една страна, че когато един билет дава право на няколко полета и само при един от тези полети или отсечки от полет е налице настаняване в по-ниска класа, предвиденият в член 10, параграф 2, буква в) от Регламент № 261/2004 процент на възстановяване трябва да се приложи не към общата цена на билета, а само към цената на съответния полет или отсечка от полет. От друга страна, според Emirates този процент трябва да се приложи не към цената с включени данъци и такси на посочения полет или отсечка от полет, а единствено към цената без данъци.

10

Запитващата юрисдикция счита, че разрешаването на този аспект от спора зависи от тълкуването на член 2, буква е) във връзка с член 10, параграф 2, буква в) от Регламент № 261/2004.

11

При тези обстоятелства Amtsgericht Düsseldorf (Районен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

12

Emirates оспорва компетентността на Съда да даде отговор на преюдициалното запитване, като твърди, че самата запитваща юрисдикция няма компетентност да разгледа делото в главното производство.

13

В тази насока следва да се отбележи, че твърдяната липса на компетентност на запитващата юрисдикция е ирелевантна за компетентността на Съда.

14

Всъщност със запитването си запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе с преюдициално заключение относно тълкуването на Регламент № 261/2004. Последният е акт, приет от институция на Европейския съюз, така че очевидно Съдът има компетентност да се произнесе по това запитване, в съответствие с член 267, първа алинея ДФЕС.

15

В допълнение, от преписката се вижда, че поисканото от Съда тълкуване е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по делото в главното производство. При това положение Съдът, с оглед на разпределението на функциите между него и националните юрисдикции, не следва нито да проверява дали актът, с който е сезиран, е приет в съответствие с нормите на националното право относно организацията на съдилищата и производствата пред тях (решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 14 и цитираната съдебна практика), нито съответно да оставя без разглеждане преюдициалното запитване.

16

С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10, параграф 2 във връзка с член 2, буква е) от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на настаняване на пътника от даден полет в по-ниска класа:

17

В тази насока член 10, параграф 2, букви а)—в) от Регламент № 261/2004 предвижда, че ако опериращ въздушен превозвач настани пътник на място в салон с по-ниска класа от тази, за която е купен билетът, той трябва да му възстанови част от цената на този билет, която от своя страна се определя по-специално от разстоянието на съответните полети.

18

Така тази разпоредба прави връзка между понятията „билет“ и „полет“.

19

Съгласно член 2, буква е) от Регламент № 261/2004 „билет“ означава валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител.

20

В Регламент № 261/2004 няма определение на понятието „полет“. От установената съдебна практика обаче следва, че полетът по същество е операция по въздушен транспорт и така в известен смисъл е „единица“ от този транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (решения от 10 юли 2008 г., Emirates Airlines, C‑173/07, EU:C:2008:400, т. 40 и от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и др., C‑83/10, EU:C:2011:652, т. 27).

21

Следователно билетът е документът, който предоставя на пътника право на транспорт — право, което може да се отнася, според случая, до един или няколко полета.

22

Всеки от тези полети, който представлява единица от транспорт, трябва по принцип да бъде извършен при уговорените между пътника и въздушния превозвач условия. Сред тези условия е по-специално настаняването на посочения пътник в определена класа, за която билетът му — видно от самата формулировка на член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 — е бил закупен.

23

Ето защо билетът, с който разполага пътникът, му дава в частност правото да бъде превозен с един или няколко конкретни полета, като при всеки от тези полети бъде настанен в уговорената класа.

24

Когато при даден полет въздушният превозвач настани този пътник в класа, по-ниска от тази, за която билетът му е бил закупен, на въпросния полет пътникът не получава услугата, уговорена като насрещна престация за платената цена. Това настаняване в по-ниска класа обаче няма отражение върху услугите, уговорени за другите полети, на които билетът на пътника евентуално също дава право.

25

Оттук следва, че член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 не намира приложение към тези други полети.

26

Този анализ се потвърждава от преследваната с Регламент № 261/2004 цел, която — видно от съображения 1, 2 и 4 от него — е да гарантира високо равнище на защита на пътниците и на потребителите, като увеличи правата им в редица случаи, пораждащи сериозно безпокойство и неудобство, и като стандартизирано и незабавно поправя претърпените от тях вреди (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 82).

27

Всъщност когато, както в случай като разглеждания по главното производство, при даден полет въздушен превозвач настани пътник в класа, по-ниска от тази, за която последният е закупил своя билет, причиненото на пътника неудобство се дължи на това, че по време на този полет не му е предложен комфортът, който съответства на упоменатата в билета класа.

28

Ето защо следва да се приеме за установено, че с член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 трябва да се компенсира конкретно неудобство, свързано с даден полет, а не с транспорта като цяло на пътника.

29

Следователно като основа за предвиденото от тази разпоредба възстановяване трябва да служи единствено цената на полета, при който пътникът е настанен в по-ниска класа, а не цената на целия превоз, на който билетът дава право.

30

Ако обаче в билета просто се посочва общата цена на транспорта на пътника и следователно не се уточнява и цената на полета, при който се е стигнало до настаняване в по-ниска класа, следва да се изходи от частта от цената на билета, която съответства на частното от разстоянието на съответния полет и общото разстояние на превоза, на който пътникът има право.

31

Всъщност, след като пътникът е настанен в по-ниска класа само при една отсечка от превоза му, на която съответства определено разстояние, използването на този метод дава възможност възстановяването, получено от пътника, да се изчисли пропорционално на частта от неговия превоз, през която настаняването в по-ниска класа му е причинило неудобство.

32

С оглед на изложените дотук съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2 във връзка с член 2, буква е) от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на настаняване на пътника от даден полет в по-ниска класа цената, която трябва да бъде взета предвид при определянето на дължимата сума за възстановяване на съответния пътник, е цената на полета, при който той е бил настанен в по-ниска класа; ако обаче върху билета, който дава право на пътника на превоз с този полет, не е упомената такава цена, следва да се изходи от частта от цената на билета, която съответства на частното от разстоянието на посочения полет и общото разстояние на превоза, на който пътникът има право.

33

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на настаняване на пътника от даден полет в по-ниска класа цената на билета, която трябва да бъде взета предвид при определянето на дължимата сума за възстановяване на този пътник, е единствено цената на самия полет, без данъци и такси.

34

В тази насока в член 10, параграф 2, букви а)—в) от Регламент № 261/2004 се говори, без допълнително уточнение, за „цена на билета“, разбирана — както следва от отговора на втория поставен въпрос — като цената на полета, при който съответният пътник е бил настанен в по-ниска класа.

35

Безспорно е, че тази цена включва по-специално два отделни компонента, а именно, от една страна, „тарифата“, приложена от въздушния превозвач за превоза на пътника, закупил билета, и от друга — начислените по този повод данъци и такси от въздушния превозвач.

36

Тези данъци и такси са неизбежни компоненти на крайната цена, която пътникът трябва да заплати, за да ползва предложената от въздушния превозвач услуга (вж. по аналогия решения от 19 юли 2012 г., ebookers.com Deutschland, C‑112/11, EU:C:2012:487, т. 14 и от 18 септември 2014 г., Vueling Airlines, C‑487/12, EU:C:2014:2232, т. 36).

37

От текста на общото уводно изречение преди букви а)—в) от член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 следва, че ако опериращ въздушен превозвач настани пътник на място в салон с по-ниска класа от тази, за която е купен билетът, той е длъжен да му възстанови част от цената на този билет в съответствие с условията, предвидени в букви а)—в).

38

Текстът на това изречение имплицитно подчертава отговорността на опериращия въздушен превозвач относно настаняването в по-ниска класа, в смисъл че единствено и само той, в качеството си на лице, което осъществява даден полет, по смисъла на цитираната в точка 20 от настоящото решение съдебна практика, може да вземе решението да настани пътник в по-ниска от предвидената в билета на пътника класа, в разрез с уговореното и закупеното от този пътник.

39

Следователно член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 трябва като цяло да се разбира в смисъл, че при определянето на дължимата сума за възстановяване на пътника не могат да бъдат взети предвид компоненти на цената на полета като данъците и таксите, когато, макар и свързани с въпросния полет, те не са неразривна част от него.

40

Този извод се потвърждава от преследваната с член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 цел, а именно — както бе отбелязано в точки 26—28 от настоящото решение — да компенсира с фиксирана сума неудобството, причинено от намаляването на комфорта, което е свързано с настаняването от въздушния превозвач в по-ниска класа — на цялата отсечка и през цялото времетраене на съответния полет.

41

Всъщност с оглед на тази цел цитираният регламент не може да се разглежда като правно основание, което позволява да се изисква възстановяването — дори частично и под формата на фиксирана сума — на компоненти на цената, на които нито изискуемостта, нито размерът са свързани с това неудобство, и следователно с осъществяването на съответния полет.

42

Запитващата юрисдикция следва да определи дали процесните по главното производство данъци и такси отговарят на тези изисквания.

43

При това положение на третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на настаняване в по-ниска класа при даден полет цената на билета, която трябва да бъде взета предвид при определянето на дължимата сума за възстановяване на пътника, е единствено цената на самия полет, без упоменатите на билета данъци и такси, при условие че нито тяхната изискуемост, нито размерът им зависят от класата, за която е бил закупен този билет.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: