Дело C‑213/15 P

Европейска комисия

срещу

Patrick Breyer

„Обжалване — Достъп на документи на институции — Член 15, параграф 3, ДФЕС — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Приложно поле — Заявление за достъп до писмените становища, представени от Република Австрия в производството, по което е постановено решение от 29 юли 2010 г. Комисия/Австрия (C‑89/09, непубликувано, EU:C:2010:455) — Документи, които са притежание на Европейската комисия — Защита на съдебните производства“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2017 г.

1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Приложно поле — Определяне в зависимост от естеството на искания документ uли от неговия автор — Изключване

   (член 2, параграф 3 и член 3, букви а) и б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Приложно поле — Заявление за достъп до документи, които са изготвени от държава членка и имат връзка със съдебни производства — Включване

   (член 2, параграф 3, член 3, букви а) и б) и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на съдебните производства — Обхват — Писмени становища, представени от държава членка пред съда на Съюза по висящи дела — Обща презумпция за прилагане на изключението от правото на достъп

   (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Обхват

   (член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Обхват — Изключване на документите на Съда, които се отнасят до неговата правораздавателна дейност — Липса на значение за приложимостта на Регламент № 1049/2001 спрямо другите институции, които държат писмени становища, депозирани от държавите членки в рамките на съдебни производства пред съда на Съюза

   (член 15, параграфи 1 и 3 ДФЕС и членове 258 ДФЕС и 298 ДФЕС; член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Обхват — Изключване на документите на Съда, които се отнасят до неговата правораздавателна дейност — Приложимост на Регламент № 1049/2001 към писмените становища, изготвени от държава членка, които се държат от Комисията — Накърняване на полезното действие на изключението — Липса

   (член 15, параграф 3 ДФЕС; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

7. Съдебно производство — Разглеждане на делата пред Съда — Защита, предоставена на страните срещу неподходящото използване на доказателствата по делото — Обхват — Публикуване в интернет на писмените становища, разменени в рамките на производство по обжалване — Злоупотреба с процесуални права — Отчитане при разпределението на съдебните разноски

   (член 171, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

1.  Член 3, буква б) от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията изрично предвижда, че правото на достъп до държани от тези институции документи обхваща не само документите, изготвени от тях самите, но и получените от трети страни, сред които са както другите институции на Съюза, така и държавите членки. Така приложното поле на Регламент № 1049/2001 се определя посредством изброените в него институции, а не посредством определени категории документи, нито посредством автора на документа, държан от някоя от тези институции.

   (вж. т. 36 и 37)

2.  Обстоятелството, че документите, държани от някоя от институциите, посочени в Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, са били изготвени от държава членка и имат връзка със съдебни производства, не може да ги изключи от приложното поле на този регламент. Всъщност, от една страна, фактът, че Регламент № 1049/2001 не е приложим към заявленията за достъп до документите, които са притежание на Съда на Европейския съюз, не означава, че документите, свързани с правораздавателната дейност на тази институция, поначало не попадат в приложното поле на същия регламент, когато подобни документи са притежание на изброените в този регламент институции на Съюза, като например Комисията. От друга страна, защитата на законните интереси на държавите членки, що се отнася до такива документи, може да бъде осигурена въз основа на предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения от принципа на правото на достъп до документи.

   Също така, макар че за целите на тълкуването на изключението, предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, несъмнено следва да се вземе предвид фактът, че нито Статутът на Съда на Европейския съюз, нито процедурните правилници на юрисдикциите на Съюза предвиждат право на достъп на трети лица до писмените становища, депозирани в рамките на съдебни производства, този факт все пак не може да води до неприложимост на посочения регламент към заявленията за достъп до писмените становища, изготвени от държава членка за целите на съдебно производство пред съда на Съюза, които са притежание на Комисията.

   (вж. т. 38, 39 и 45)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 41 и 42)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 43)

5.  Съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС режимът за достъп до документите на институциите, посочен в първа алинея на същата разпоредба, се прилага спрямо Съда на Европейския съюз само когато той изпълнява административни функции. Следователно условията, уреждащи достъпа до документите, държани от тази институция и свързани с правораздавателната ѝ дейност, не могат да бъдат установявани в регламенти, приети по силата на член 15, параграф 3, втора алинея ДФЕС. При все това фактът, че предвиденият в член 15, параграф 3, първа алинея ДФЕС режим за достъп до документите е неприложим за Съда на Европейския съюз, когато той изпълнява правораздавателни функции, не е пречка този режим да се прилага за институция, за която разпоредбите на член 15, параграф 3 ДФЕС и на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията са изцяло приложими, като например Комисията, когато тя държи документи, изготвени от държава членка — каквито са писмените становища, депозирани от държава членка в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС — във връзка със съдебни производства.

   Всъщност след влизането в сила на Договора от Лисабон въвеждането на член 15 ДФЕС, заменил член 255 ЕО, разшири приложното поле на принципа на прозрачност в правото на Съюза, като предвиди вече право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, в това число Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, когато те изпълняват административни функции. Няма обаче основания да се твърди, че разширяването на това право с цел да обхване и административните дейности на последните, се съпътства от въвеждането на каквото и да било ограничение на приложното поле на Регламент № 1049/2001, що се отнася до документи, издадени от държава членка, каквито са писмените становища, които се държат от Комисията във връзка със съдебно производство пред Съда на Европейския съюз.

   Освен това предвид член 15, параграф 1, ДФЕС и член 298 ДФЕС, както и предвид закрепеното в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на достъп до документите — норми, които утвърждават целта за открита европейска администрация — член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС не може да се тълкува в смисъл, че изисква възприемането на ограничително тълкуване на приложното поле на Регламент № 1049/2001, в резултат на което документите, изготвени от държава членка — каквито са писмените становища, депозирани от държава членка в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС — не биха попаднали в приложното му поле, когато са държани от Комисията.

   (вж. т. 48—52)

6.  Ограниченията относно достъпа до съдебните документи, независимо дали става въпрос за предвидените в член 255 ЕО, който е предшественик на член 15 ДФЕС, или за тези от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, преследват една и съща цел, а именно да гарантират това, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата на съдебните производства, като тази защита предполага по-специално да се осигури спазването на принципите на равни процесуални възможности и на добро правораздаване. Предвид факта, че Регламент № 1049/2001 позволява евентуално да се откаже оповестяването на документите, свързани с производствата пред юрисдикциите на Съюза, и така да се гарантира защитата на тези съдебни производства, трябва да се приеме, че член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС не изисква тълкуване, според което писмените становища, изготвени от държава членка и държани от Комисията, по необходимост трябва да бъдат изключени от приложното поле на този регламент. Всъщност, доколкото по този начин е осигурена защитата на съдебните производства, каквато е и целта на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС, полезното действие на тази разпоредба не може да бъде застрашено.

   (вж. т. 53 и 54)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 62)