1

С жалбата си Orange иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 февруари 2015 г., Orange/Комисия (T‑385/12, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:117), с което същият отхвърля искането на Orange за отмяна на Решение 2012/540/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно Държавна помощ C 25/08 (ex NN 23/08) реформа на финансирането на пенсиите на държавните служители, работещи за France Télécom, приведена в действие от Френската република в полза на France Télécom (ОВ L 279 2012 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени накратко в точки 1—19 от обжалваното съдебно решение, както следва:

[…]

[…]

3

На 22 август 2012 г. Orange подава жалба в секретариата на Общия съд, с която иска да се отмени спорното решение.

4

В подкрепа на жалбата си Orange излага четири основания, като първото основание е грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, както и неизпълнение на задължението за мотивиране, доколкото Комисията приела, че спорната мярка е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

5

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата изцяло и осъжда Orange да заплати съдебните разноски.

6

Orange иска от Съда:

7

Комисията иска от Съда:

8

След обявяването на решение на Общия съд от 14 юли 2016 г., Германия/Комисия (T‑143/12, EU:T:2016:406), на 26 юли 2016 г. Orange внася в секретариата на Съда искане да се постанови възобновяване на устната фаза на производството.

9

В подкрепа на това искане Orange по същество изтъква, че изводът на Общия съд в обжалваното съдебно решение за наличието на селективно икономическо предимство е несъвместим с извода, направен от него в посоченото решение от 14 юли 2016 г., и че съответните правни съображения се отнасят пряко до преценката на първото и второто основание от настоящата жалба.

10

В тази насока следва да се припомни, че съгласно член 83 от процедурния си правилник Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, или когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда (решение от 22 юни 2016 г., DK Recycling und Roheisen/Комисия, C‑540/14 P, EU:C:2016:469, т. 28).

11

Не така стоят нещата в настоящия случай. Всъщност след изслушването на генералния адвокат Съдът счита, че разполага с цялата информация, необходима, за да се произнесе по делото, и че то не трябва да се разглежда с оглед на нов факт от решаващо значение за неговото решение или на довод, който не е бил обсъден пред него.

12

Предвид гореизложените съображения Съдът счита, че не следва да постанови възобновяване на устната фаза на производството.

13

На първо място, Orange изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в точки 42 и 43 от обжалваното съдебно решение приел, че твърденият компенсационен характер на спорната мярка не позволява да се изключи квалифицирането ѝ като държавна помощ, по съображение че според критериите, установени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), държавната намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС единствено ако трябва да се счита за компенсация, която представлява насрещната престация за изпълнението на задължения за обществена услуга.

14

Обратно на приетото от Общия съд, всъщност в точка 97 от решение от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368) Съдът не изключил възможността компенсаторното естество на мерки, различни от свързаните с изпълнението на задължения за обществена услуга престации, да отнеме характера им на държавна помощ.

15

На второ място, според Orange направената от Общия съд преценка е в разрез с решение от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197), където Съдът постановил, че дадено отклонение от общия италиански правен режим не попада в обхвата на понятието за държавна помощ, по съображение че закон, който се свежда до недопускане на обременяването на бюджета на дадено предприятие с тежест, която при нормални обстоятелства не би съществувала, не предоставял на това предприятие предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

16

От една страна, обратно на приетото от Общия съд в точки 38—41 от обжалваното съдебно решение, от решение от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197) не можело да се изведе нищо, което да свежда приложимостта на тази съдебна практика само до т.нар.„представляващи двупосочно отклонение“ режими, т.е. режимите, които, за да не се недопусне обременяването на бюджета на получателя на държавната помощ с тежест, която при нормални обстоятелства не би съществувала, предвиждат отклонение, което трябва да неутрализира предходно отклонение от общия правен режим.

17

От друга страна, Orange подчертава, че законът от 1990 г. въвел за France Télécom задължение, каквото конкурентите му не са имали и което следователно представлявало необичайна тежест по смисъла на цитираната съдебна практика — тежест, която законът от 1996 г. отстранил.

18

На трето място, Orange отбелязва, че в точка 41 от обжалваното съдебно решение за целите на преценката дали със закона от 1996 г. е предоставено предимство Общият съд е възприел като референтна рамка първоначалната схема, приложима за държавните служители на France Télécom по силата на закона от 1990 г.

19

Orange обаче уточнява, че целта на закона от 1996 г. е да постави France Télécom в положение, уредено от общия правен режим, що се отнася до начина на финансиране на пенсиите на държавните служители в това дружество, и че с оглед на тази цел референтната рамка, която е трябвало да се възприеме, е тази, която е била приложима към конкурентните предприятия за вноските на работодателя за пенсиите на техния персонал.

20

Ето защо според Orange Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото подкрепил избраната от Комисията референтна рамка.

21

Комисията оспорва доводите на Orange.

22

Най-напред следва да се отбележи, че с втория и третия довод от първата част на първото основание, резюмирани в точки 15—20 от настоящото решение, Orange посочва, че с приемането на закона от 1996 г. френската държава не му е предоставила никакво икономическо предимство. С първия довод от първата част, резюмиран в точки 13 и 14 от настоящото решение, това дружество поддържа, че дори да се предположи, че този закон е съдържал такова предимство, то просто компенсирало неблагоприятното структурно положение, съществуващо по силата на въведената със закона от 1990 г. схема, спрямо неговите конкуренти, така че подобно предимство не можело да обоснове констатацията за държавна помощ.

23

По отношение на доводите за липса на икономическо предимство Orange изтъква пред Общия съд, че от решение от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197) следва, че закон, който се свежда до недопускане на обременяването на бюджета на дадено предприятие с тежест, която при нормални обстоятелства не би съществувала, не предоставял на това предприятие предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

24

В допълнение, пред Общия съд Orange твърди, че изборът на Комисията на референтната рамка за проверката дали е налице икономическо предимство, а именно приложимата схема за France Télécom съгласно закона от 1990 г., а не приложимата за конкурентните предприятия схема, е неправилен и при него са налице явни грешки в преценката.

25

В точки 38—41 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля доводите, изведени от решение от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197), като приема, че тази съдебна практика е приложима само когато става дума за представляващ „двупосочно отклонение“ режим, т.е. режим, който, за да не се недопусне обременяването на бюджета на получателя на държавната помощ с тежест, която при нормални обстоятелства не би съществувала, предвижда отклонение, което трябва да неутрализира предходно отклонение от общия правен режим, какъвто не бил настоящият случай.

26

При тази преценка не са допуснати грешките при прилагане на правото, които Orange изтъква с втория си довод от настоящата част.

27

В тази насока следва да се отбележи, че в точки 46—48 от решение от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197) Съдът е постановил, че национална правна уредба, която не предлага предимство нито на акционерите на дружество, нито на самото дружество, доколкото се свежда до недопускане на обременяването на бюджета на това дружество с тежест, която при нормални обстоятелства не би съществувала, като така посочената уредба просто очертава една извънредна възможност, без да цели да облекчи тежест, която това дружество нормално е щяло да трябва да понесе, не може да се смята за предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

28

Следва да се подчертае, както отбелязва генералният адвокат в точка 42 от заключението си, че особеност на фактическата обстановка по делото, по което е постановено решение от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197), е, че засяга национална мярка, довела до неутрализирането на ефектите на режим, който дерогира общия правен режим.

29

В настоящия случай пък със суверенната си преценка на фактите, направена в точка 41 от обжалваното съдебно решение, Общият съд установява, че пенсионната схема на държавните служители на France Télécom е юридически различна и ясно отделена от схемата, приложима спрямо обикновените служители. Оттук той заключава, че последната схема не е обичайно приложимата за държавните служители на France Télécom, така че законът от 1996 г. нито е премахнал необичайна тежест върху бюджета на това предприятие, нито е довел до връщане към обичайната схема.

30

При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в точка 41 от обжалваното съдебно решение е постановил, че „няма как да се направи извод, подобно на жалбоподателя, че спорната мярка цели да предотврати налагането на France Télécom на тежест, която при нормални обстоятелства не би следвало да обременява бюджета му по смисъла на решение [от 23 март 2006 г., Enirisorse (C‑237/04, EU:C:2006:197)]“.

31

Ето защо вторият довод от настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователен.

32

Досежно третия довод от първата част, който се отнася до избора на референтната рамка, следва да се отбележи, че в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че с намаляването на социалните разходи, въведени със закона от 1990 г., законът от 1996 г. по принцип е създал предимство за France Télécom.

33

В допълнение, и както бе напомнено в точка 29 от настоящото решение, в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил, че пенсионната схема на държавните служители произтича от схема, която е юридически различна и ясно отделена от схемата, приложима спрямо обикновените служители, като наетите от конкурентите на France Télécom лица, и че законът от 1990 г. не е въвел представляваща отклонение схема, тъй като дотогава вноските за пенсии на държавните служители не са подчинени на общата схема на пенсионно осигуряване.

34

Така Общият съд е отхвърлил доводите на Orange, че при преценката дали е налице икономическо предимство Комисията използвала погрешна референтна рамка.

35

Както правилно отбелязва Комисията, с резюмирания в точки 18—20 от настоящото решение трети довод от настоящата част Orange не оспорва преценката в точка 37 от обжалваното съдебно решение, а просто упреква Общия съд, че за целите на идентифицирането на правилната референтна рамка не е отчел целите, преследвани от френската държава при приемането на закона от 1996 г.

36

Всъщност Orange по същество твърди, че целта на закона от 1996 г. е да възстанови условията на общия правен режим, що се отнася до начина на финансиране на пенсиите на държавните служители във France Télécom, и така да постави дружеството в положение, идентично на това на конкурентите му. Ето защо, и предвид целите, преследвани със закона от 1996 г., „стандартното“ положение, от което трябвало да се изходи, за да се определи дали последният закон е довел до премахването на обичайна или на необичайна тежест, било това на частния оператор.

37

Така доводите на Orange не дават възможност на Съда да провери дали при отхвърлянето на оплакването на това дружество за неправилно избраната от Комисията референтна рамка Общият съд е допуснал и други грешки при прилагане на правото освен грешката, основана на неотчитане на целите, преследвани от френската държава.

38

В тази насока обаче трябва да се припомни постоянната практика на Съда, съгласно която член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава в зависимост от причините или целите на държавните мерки, а определя тези мерки в зависимост от техните последици (решение от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 94 и цитираната съдебна практика).

39

Оттук следва, че третият довод от настоящата част трябва да се отхвърли като явно неоснователен.

40

Във връзка с първия довод от първата част, който се отнася до компенсирането на неблагоприятно структурно положение, Orange на първо място се позовава на решения на Общия съд от 16 март 2004 г., Danske Busvognmænd/Комисия (T‑157/01, EU:T:2004:76) и от 28 ноември 2008 г., Hotel Cipriani и др./Комисия (T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, EU:T:2008:537) в подкрепа на тезата, че предимството, премахващо допълнителни разходи, които произтичат от представляваща отклонение схема и които не са налице за конкурентните предприятия, не е държавна помощ. Всъщност според Orange компенсирането на неблагоприятно структурно положение позволява квалифицирането като държавна помощ да бъде изключено в някои особени случаи, не само при услуги от общ икономически интерес.

41

В точки 42 и 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля този довод, като приема, че дори това да се приеме за установено, компенсаторността, която носи облекчаването на разходите в настоящия случай, не допуска да се изключи квалифицирането на тази мярка като държавна помощ.

42

В тази насока той приема, че от практиката на Съда, и по-специално от точки 90—92 от решение от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368), следва, че само ако държавната намеса трябва да се счита за компенсация, представляваща насрещна престация на осъществените от предприятията, на които е възложено извършването на услуга от общ икономически интерес, престации с оглед на изпълнение на задължения за обществени услуги, в съответствие с установените с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) критерии, тази намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС.

43

При тези констатации обаче не е налице грешката при прилагане на правото, която Orange твърди с първия си довод от настоящата част.

44

Налага се изводът, че до момента всъщност единствената призната от практиката на Съда хипотеза, в която констатацията за предоставяне на икономическо предимство не води до квалифициране на съответната мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е на държавна намеса, представляваща насрещна престация на осъществените от предприятията, на които е възложено извършването на услуга от общ икономически интерес, престации с оглед на изпълнение на задължения за обществени услуги, в съответствие с установените критерии с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).

45

Ето защо Общият съд правилно е приел, че в настоящия случай Orange не може да черпи довод от решенията на Общия съд, цитирани в точка 40 от настоящото решение, за да докаже, че компенсирането на неблагоприятно структурно положение позволява да се изключи квалифицирането като държавна помощ.

46

Оттук следва, че първият довод от настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователен.

47

С оглед на предходните съображения първата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.

48

Orange смята, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорната мярка е селективна, понеже се отнася единствено до Orange.

49

Според Orange една индивидуална мярка е селективна само ако третира по-благоприятно конкретно предприятие в сравнение с други предприятия, които са в сходно фактическо и правно положение. В тази насока Orange се позовава на решения от 29 март 2012 г., 3M Italia (C‑417/10, EU:C:2012:184, т. 40) и от 16 април 2015 г., Trapeza Eurobank Ergasias (C‑690/13, EU:C:2015:235, т. 28).

50

Всъщност, след като селективността на дадена мярка включвала неравно разпределение на предимства между предприятията, които се намират в сходно фактическо и правно положение, никаква преценка не можело да се направи без сравнение с операторите, които са в такова положение.

51

При положение че Комисията заключила, че няма други предприятия, които могат да попаднат в определената от нея референтна рамка, според Orange Общият съд не е можел просто да презюмира, че критерият за селективност е изпълнен, предвид характера ad hoc на спорната мярка.

52

Комисията оспорва доводите на Orange.

53

В точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че законът от 1996 г. засяга само France Télécom и поради това приема, че той е селективен. Според Общия съд критерият за сравнението на бенефициера с други оператори, които са в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната с мярката цел, се базира на и обосновава при преценката дали мерки с потенциално общо приложение са селективни, и следователно е ирелевантен в случаи като настоящия, когато трябва да се прецени селективността на ad hoc мярка, която засяга едно-единствено предприятие и която цели да измени някои специфични за него конкурентни изисквания.

54

Както отбеляза генералният адвокат в точки 66—72 от заключението си, при положение че тези констатации са съобразени с практиката на Съда в тази област (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2015 г., Комисия/MOL, C‑15/14 P, EU:C:2015:362, т. 60), при тях изобщо не е налице грешка при прилагане на правото, така че настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователна.

55

Orange упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и че не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като в точки 63 и 64 от обжалваното съдебно решение приел за изпълнен критерия за засягане на конкуренцията, тъй като финансовите средства, освободени чрез спорната мярка, са можели да благоприятстват развитието на дейностите на Orange на пазари, отскоро открити за конкуренция, и тъй като самото това дружество признало, че посочената мярка е била необходима, за да позволи на Orange да участва в развитието на конкуренцията.

56

Според Orange с тези два фактора е можело да се докаже, че с осигуряването на основана на качеството конкуренция спорната мярка е имала положително въздействие върху конкуренцията, но тези фактори не са били достатъчни, за да заключи Общият съд, че посочената мярка действително е в състояние да наруши или да има опасност да наруши конкуренцията.

57

Ако бил извършил цялостна проверка на направените от Комисията преценки, довели я до извода, че критерият за засягане на конкуренцията е изпълнен, Общият съд можело да констатира, че наличието на такъв антиконкурентен резултат не е надлежно установено, доколкото определената референтна рамка включвала единствено Orange и Комисията признала, че спорната мярка е нужна, за да се осигури основана на качеството конкуренция на пазар, който тепърва се отваря за конкуренция.

58

Комисията оспорва доводите на Orange.

59

В точки 63 и 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля доводите на Orange, резюмирани в точка 57 от това решение, като приема най-напред, че освободените със спорната мярка финансови средства са можели да благоприятстват развитието на дейностите на France Télécom на отскоро открити за конкуренция пазари във Франция и в други държави членки.

60

На следващо място, Общият съд отбелязва, че самото дружество Orange е признало, че спорната мярка е имала съществено въздействие върху конкуренцията, тъй като е била необходима, за да позволи на Orange да участва в развитието на конкуренцията.

61

На последно място, Общият съд е приел, че фактът, че спорната мярка е била или не е била необходима, за да може France Télécom да се справи с твърдяното си неблагоприятно конкурентно положение, е свързан не с прилагането на условието за нарушаване на конкуренцията, а по-скоро с условието за наличие на предимство, и че този факт е бил разгледан в контекста на първата част от първото основание, изложено в първоинстанционното производство.

62

Следователно, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, обжалваното съдебно решение ясно излага причините, поради които Общият съд е потвърдил преценката на Комисията относно изискването за нарушаване на конкуренцията.

63

След като така възприетите мотиви дават възможност, в съответствие с постоянната практика на Съда, на заинтересованите лица да се запознаят с причините, от които е изходил Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол в рамките на производството по обжалване, оплакването за недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение трябва да се отхвърли.

64

От друга страна, трябва да се припомни, че Комисията е длъжна не да установи наличието на действително въздействие на помощите върху търговията между държавите членки и действително нарушение на конкуренцията, а само да провери дали тези помощи могат да засегнат търговията и да нарушат конкуренцията (решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 131 и цитираната съдебна практика).

65

В това отношение либерализирането на един икономически сектор на равнището на Съюза може да доведе до реално или потенциално влияние на помощите върху конкуренцията, както и до тяхното въздействие върху търговията между държавите членки (решение от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 53 и цитираната съдебна практика).

66

Що се отнася до условието за нарушаване на конкуренцията, следва да се подчертае, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (решение от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 54 и цитираната съдебна практика).

67

В настоящия случай Общият съд е отбелязал в точка 61 от обжалваното съдебно решение, че от съображения 114—116 от спорното решение следва, че законът от 1996 г. е позволил и позволява на Orange да разполага с увеличени финансови средства, за да оперира на пазарите, където осъществява дейност, че пазарите на далекосъобщителни услуги, на които оперира и е оперирало Orange на цялата територия на Франция и в други държави членки, постепенно са се отваряли за конкуренция, както и че тези две обстоятелства са му дали възможност да се развива по-лесно на пазарите на други държави членки, отскоро открити за конкуренция.

68

В светлината на тези неоспорени от Orange констатации Общият съд е имал основание, без да допусне грешка при прилагане на правото, да потвърди преценката на Комисията, че спорната мярка може да наруши конкуренцията.

69

С оглед на предходните съображения третата част от първото основание, а оттук и това основание като цяло следва да бъдат отхвърлени.

70

Orange твърди, че Общият съд е изопачил изложените пред него факти и не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение приел, че текстът на закона от 1996 г. допуска тълкуването на Комисията, че извънредната вноска в определен размер не представлява социален разход, а преследва други цели, и че следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че неотразяването на необичайните рискове в погасителната вноска „от работодателя“ не може да бъде компенсирано от посочената вноска.

71

Обратно на становището на Общия съд, всъщност извънредната вноска в определен размер била социален разход за Orange, понеже съгласно текста на член 30 от закона от 1996 г. тя се внася „като насрещна престация за уреждането и плащането от държавата на отпуснатите на неговите служители със статут на държавен служител пенсии“.

72

Комисията оспорва доводите на Orange.

73

В точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че текстът на закона от 1996 г. допуска тълкуването на Комисията, че извънредната вноска в определен размер не представлява социален разход подобно на погасителната вноска „от работодателя“, а преследва други цели, и оттук той заключава, че Комисията нито е допуснала грешка при прилагане на правото, нито е надхвърлила пределите на свободата си на преценка, като е приела, че неотразяването на необичайните рискове в погасителната вноска „от работодателя“ не може да бъде компенсирано от извънредната вноска в определен размер.

74

Тази преценка се основава на констатацията в точка 92 от същото решение, че „от тълкуването на буква c) във връзка с буква d) от член 30 от закона от 1990 г., изменен със закона от 1996 г., е видно, че погасителната вноска „от работодателя“ е замислена с цел да „бъдат уеднаквени нивата на задължителните социални и данъчни разходи въз основа на заплатите“ между France Télécom и конкурентите му, докато същите разпоредби не предвиждат нищо за целта на извънредната вноска в определен размер“.

75

Следователно, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 86 от заключението си, обжалваното съдебно решение ясно излага причините, поради които Общият съд е отхвърлил твърденията на Orange.

76

След като така възприетите мотиви дават възможност, в съответствие с постоянната практика на Съда, на заинтересованите лица да се запознаят с причините, от които е изходил Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол в рамките на производството по обжалване, оплакването за недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение трябва да се отхвърли.

77

От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, резюмираният в точка 71 от настоящото решение довод не може да опровергае констатацията в точка 92 от обжалваното съдебно решение. При това положение се налага изводът, че твърдяното изопачаване не следва явно от документите по преписката и че с доводите си Orange всъщност приканва Съда да направи нова преценка на фактите и доказателствата — компетентност, каквато Съдът няма.

78

Следователно доводът за изопачаване на закона от 1996 г. трябва да се отхвърли като явно неоснователен.

79

Ето защо твърдението, че първата част е налице, трябва да се отхвърли като неоснователно.

80

С втората част Orange посочва, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, понеже в точки 99—101 от обжалваното съдебно решение просто възпроизвел преценката на Комисията, без да анализира доводите, изложени от Orange с цел да докаже, че тази преценка е погрешна. Освен това Общият съд не разгледал останалите доводи на Orange, изложени с цел да докаже, че Комисията не е имала основание да третира по различен начин реформата на пенсиите на държавните служители във France Télécom и тази на пенсиите на държавните служители в La Poste.

81

Комисията оспорва доводите на Orange.

82

Както отбелязва генералният адвокат в точки 90—93 от заключението си, в тази насока съображенията на Общия съд в точки 99—101 от обжалваното съдебно решение са изложени само за пълнота. Следователно доводите на Orange, изложени в жалбата, са неотносими, тъй като, дори да са основателни, те не могат да доведат до отмяната на обжалваното съдебно решение.

83

Ето защо твърдението, че втората част от второто основание е налице, а оттук и твърдението за наличието на това основание като цяло трябва да се отхвърлят като неоснователни.

84

Orange твърди, че Общият съд е изопачил фактите и е извършил замяна на мотиви, доколкото в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение е приел, че премахването на разходите за компенсация и свръхкомпенсация е част от помощта, дефинирана в член 1 от спорното решение, независимо че в съображение 119 от спорното решение Комисията е направила само извод, че спорната помощ се изразява в намаление на насрещната престация, каквато е вноската „от работодателя“, без да са споменати разходите за компенсация и свръхкомпенсация.

85

Orange добавя, че разходите за компенсация и свръхкомпенсация обикновено тежат само върху пенсионните фондове, а не пряко върху предприятията. Ето защо Общият съд нямал никакво основание да приеме, че въведената със закона от 1990 г. схема предвижда нормални разходи и че поради това законът от 1996 г. е освободил предприятието от разходи, които обичайно са част от неговия бюджет.

86

Комисията оспорва доводите на Orange.

87

В точка 107 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че „за съжаление […] съображение 119 от [спорното] решение, което съдържа извода за наличието на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, посочва само, че помощта се изразява в намаляването на „насрещната престация, каквато е „вноската „от работодателя“, без да споменава разходите за компенсация и свръхкомпенсация“.

88

В точка 108 от обжалваното съдебно решение обаче той приема, че „се налага изводът, че както от контекста на [спорното] решение, така и от член 1 от него се установява, че според Комисията помощта се изразява в намаляването на насрещната престация, внасяна дотогава от жалбоподателя, което по необходимост включва всички разходи, понасяни от последния преди влизането в сила на спорната мярка“.

89

Тази преценка се основава на следните съображения, посочени в точки 104—106 от обжалваното съдебно решение:

90

Оттук се налага изводът, че като е следвал тази логика Общият съд изобщо не е заменил със свои мотиви тези в спорното решение, а просто е тълкувал последното решение в светлината на неговото съдържание. В допълнение, обратно на твърдяното от Orange, това тълкуване достоверно отразява несъгласуваностите в посоченото решение, без да ги изопачава.

91

Ето защо твърдението, че третото основание е налице, трябва да се отхвърли като неоснователно.

92

Предвид всички гореизложени съображения жалбата следва да се отхвърли.

93

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

94

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

95

След като Orange е загубило делото и Комисията е направила искане за осъждането му, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: