Дело C‑191/15

Verein für Konsumenteninformation

срещу

Amazon EU Sàrl

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламенти (ЕО) № 864/2007 и (ЕО) № 593/2008 — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Защита на данните — Директива 95/46/ЕО — Договори за онлайн продажби, сключени с потребители, пребиваващи в други държави членки — Неравноправни клаузи — Общи условия, в които се съдържа клауза за избор като приложимо право на правото на държавата членка по седалището на дружеството — Определяне на приложимото право към преценка, извършвана в производство по иск за преустановяване на нарушение, дали клаузи от общите условия за продажба не са неравноправни — Определяне на правото, което урежда обработването на лични данни на потребителите“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 юли 2016 г.

  1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложим към договорните отношения закон — Регламент № 593/2008 — Приложимо право за извъндоговорните задължения — Регламент № 864/2007 — Иск за преустановяване на нарушение, изразяващо се в използване на клаузи, за които се твърди, че са неравноправни, в договори за онлайн продажби, сключени с потребители, пребиваващи в държави членки, различни от тази на продавача или доставчика — Приложим закон

    (член 1, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета и член 1, параграф 3 и член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2009/22 на Европейския парламент и на Съвета; член 8 от Директива 93/13 на Съвета)

  2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Понятие — Клауза от договор за онлайн продажби, формулирана подвеждащо за потребителя, що се отнася до приложимото към договора право — Включване — Преценка на неравноправността от националния съд — Критерии

    (член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета; член 3, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

  3. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложимо национално право — Обработване от предприятие за електронна търговия, насочващо дейността си към държава членка — Прилагане на правото на съответната държава членка — Условие

    (член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) трябва да се тълкуват в смисъл, че без да се засяга член 1, параграф 3 от всеки един от тези регламенти, приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, насочен срещу използването на твърдени като незаконосъобразни договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което при електронна търговия сключва договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд, трябва да се определи в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента „Рим II“, докато приложимото право към преценката на дадена договорна клауза винаги трябва да се определя въз основа на Регламента „Рим I“, независимо дали тази преценка се прави в рамките на производство по индивидуален или по колективен иск.

    При все това, видно от член 6, параграф 2 от Регламента „Рим I“, при преценката, извършвана в рамките на производство по иск за преустановяване на нарушение, за това дали дадена договорна клауза не е неравноправна изборът на приложимо право не засяга прилагането на императивните разпоредби, които предвижда правото на държавата по пребиваването на потребителите, чиито интереси се защитават посредством иска. Сред тези разпоредби могат да бъдат такива за транспониране на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, ако в съответствие с член 8 от същата директива гарантират по-високо равнище на защита на потребителя.

    (вж. т. 59 и 60; т. 1 от диспозитива)

  2.  Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от общите условия за продажба на продавач или доставчик, която не е индивидуално договорена и съгласно която правото на държавата членка по седалището на този продавач или доставчик урежда сключения при електронна търговия договор с потребител, е неравноправна, при положение че подвежда потребителя, като създава у него впечатлението, че само правото на тази държава членка е приложимо за договора, без да го информира, че по силата на член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) той се ползва и със защитата, гарантирана му от императивните норми на правото, което би било приложимо при липсата на тази клауза — нещо, което националната юрисдикция следва да провери в светлината на всички релевантни обстоятелства.

    (вж. т. 71; т. 2 от диспозитива)

  3.  Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни от предприятие за електронна търговия се урежда от правото на държавата членка, към която то насочва дейността си, ако се установи, че обработването на въпросните данни се извършва от предприятието в контекста на дейностите на находящ се в тази държава членка обект. Националната юрисдикция следва да прецени дали в случая това е така.

    С оглед на това, макар обстоятелството, че предприятието, администратор на лични данни, не притежава нито дъщерно дружество, нито клон в държава членка, да не изключва възможността то да притежава там обект по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46, такъв обект не може да съществува само поради факта на наличие на достъп до интернет сайта му. Следва по-скоро да се прецени както степента на устойчивост на съответния обект, така и действителното упражняване на дейност във въпросната държава членка.

    (вж. т. 76, 77 и 81; т. 3 от диспозитива)