Съединени дела C‑164/15 P и C‑165/15 P
Европейска комисия
срещу
Aer Lingus Ltd
и
Ryanair Designated Activity Company
„Обжалване — Държавни помощи — Национален данък върху въздушния транспорт — Прилагане на диференцирани данъчни ставки — Намалена ставка за полетите към дестинации, намиращи се на разстояние до 300 км от националното летище — Предимство — Селективен характер — Становище по случая, в който данъчната мярка може да представлява ограничаване на свободното предоставяне на услуги — Възстановяване — Акциз“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2016 г.
Помощи, предоставяни от държавите—Понятие—Предоставяне от публичните власти на съставляващо предимство данъчно третиране на определени предприятия—Включване—Данъчно облекчение, състоящо се в мярка с общ характер, приложима към всички стопански субекти—Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите—Понятие—Селективен характер на мярката—Национална мярка от естество да облагоприятства определени предприятия или производства спрямо други, намиращи се в сравнимо правно и фактическо положение
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите—Понятие—Селективен характер на мярката—Преценка, основана на вземането предвид на използваната нормотворческа техника—Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите—Понятие—Данъчна мярка, противоречаща на други разпоредби от правото на Съюза освен членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС—Изключване от квалифицирането като държавна помощ на освобождаването от тази мярка, облагодетелстваща определени данъчнозадължени лица—Условия
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Обжалване—Основания—Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му—Негодно основание
(член 256 ДФЕС, член 58 от Статута на Съда)
Помощи, предоставяни от държавите—Решение на Комисията, с което се констатира, че дадена държавна помощ е несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейната отмяна—Определяне на задълженията на държавата членка—Задължение за възстановяване—Обхват—Възстановяване на предишното положение
(член 108, параграф 2, алинея 1)
Помощи, предоставяни от държавите—Възстановяване на неправомерна помощ—Възстановяване на предишното положение—Нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране—Липса
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)
Понятието „помощ“ е по-общо от понятието „субсидия“, тъй като включва не само положителни престации, каквито са самите субсидии, а и всички мерки за намеса на държавата, които под някаква форма облекчават разходите, които биха утежнили бюджета на дадено предприятие без тяхното прилагане и които по тази причина, без да бъдат субсидии в прекия смисъл на думата, са по същество такива и тяхното въздействие е идентично на това на субсидиите.
От това следва, че мярка, с помощта на която публичните власти предоставят на определени дружества съставляващо предимство данъчно третиране, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя бенефициерите в по-благоприятно финансово положение в сравнение с останалите данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В замяна на това предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика към всички стопански субекти, която следователно не е селективна, не съставляват държавни помощи по смисъла на член 107 ДФЕС.
(вж. т. 40 и 41)
За да се прецени условието за селективност член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да се установи дали в рамките на определена правна уредба дадена национална мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производства спрямо други, които биха се оказали с оглед на преследваните от споменатата правна уредба цели в сравнимо фактическо и правно положение.
(вж. т. 51)
Член 107, параграф 1 ДФЕС не прави разлика между държавните мерки в зависимост от използваните от националните органи техники.
Само последиците, породени от разглежданата данъчна мярка, имат значение за преценката на нейния евентуален характер на държавна помощ, и в частност за да се определи дали тази мярка води до по-благоприятно данъчно третиране на нейните получатели спрямо останалите данъчнозадължени лица.
(вж. т. 58 и 68)
Обстоятелството, че дадена данъчна мярка противоречи на други разпоредби от правото на Съюза освен членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, не позволява да се изключи от квалифицирането като държавна помощ освобождаването от тази мярка, с което се ползват определени данъчнозадължени лица, за периода, през който въпросната мярка има действие спрямо останалите данъчнозадължени лица и нито е отменена, нито е обявена за незаконна и следователно неприложима.
В такъв случай за целите на квалифицирането на дадена данъчна мярка като държавна помощ Комисията трябва да вземе предвид тези последици и не може да ги игнорира само с мотива че данъчнозадължените лица, за които се прилага по-неблагоприятно данъчно третиране, могат евентуално да получат възстановяване на надплатения от тях данък посредством производство пред националните съдилища.
(вж. т. 69 и 77)
При обжалване оплакванията срещу мотивите на решение на Общия съд, изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до отмяната на това решение и следователно трябва да бъдат отхвърлени още в началото като неотносими.
(вж. т. 86)
Задължението за съответната държава членка да отмени чрез връщане помощ, счетена от Комисията за несъвместима с единния пазар, визира възстановяването на положението, предхождащо предоставянето на помощта.
Тази цел е постигната, когато въпросните помощи, увеличени в случая с лихвите за забава, бъдат възстановени от получателя, или, с други думи, от предприятията, които реално са се възползвали от тях. Чрез възстановяването на помощта, получателят се лишава от предимството пред конкурентите си на пазара и предходното положение се възстановява“.
Освен това връщането на незаконна помощ с оглед на възстановяването на предишното положение не предполага различно възпроизвеждане на миналото в зависимост от хипотетични елементи като решенията за избор, често многобройни, които заинтересованите оператори са можели да вземат, тъй като взетите решения за избор в условията на ползване на помощта могат да се окажат необратими.
Връщането на дадена помощ предполага премахване на предимството, което тя е предоставила на получателя си, а не премахване на евентуалната икономическа полза, реализирана от същия в резултат на това предимство. Такава полза може да не е идентична на предимството, което предоставя посочената помощ, и дори може да се окаже несъществуваща, без това обстоятелство да може да обоснове невръщането на същата помощ или връщането на сума, различна от тази, в която се изразява предимството, предоставено от разглежданата незаконна помощ.
Що се отнася особено до незаконосъобразна помощ, предоставена под формата на данъчно предимство, връщането на помощта предполага, че сделките, действително осъществени от получателите на разглежданата помощ, подлежат на данъчно третиране, което би било приложимо за тях при липсата на незаконната помощ.
Накрая възстановяването на сума, равна на разликата между данъка, който щеше да се дължи при липсата на незаконна мярка за държавна помощ, и по-ниската сума, платена в изпълнение на тази мярка, не представлява нов данък, начислен със задна дата. Става въпрос за връщане на частта от първоначалния данък, неплатена в изпълнение на незаконно освобождаване. Такова връщане не представлява и санкция.
(вж. т. 89—92, 93 и 114)
Задължението за връщане на помощ не нарушава нито принципа на пропорционалност, нито принципа на равно третиране. От една страна, премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логичната последица от установяването на нейната неправомерност, поради което връщането на тази помощ с цел възстановяване на предишното положение по принцип не може да се приеме за мярка, несъразмерна с целите на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи.
От друга страна, получателите на помощта, които са длъжни да я възстановят, явно не се намират в същото положение като предприятията, които не са се ползвали от помощта и не са засегнати от връщането, така че не може да става въпрос за различно третиране на аналогични положения в нарушение на принципа на равно третиране.
(вж. т. 116 и 117)