Дело C‑156/15

„Private Equity Insurance Group“ SIA

срещу

„Swedbank“ AS

(Преюдициално запитване,
отправено от Augstākā tiesa Civillietu departaments)

„Преюдициално запитване — Директива 2002/47/ЕО — Приложно поле — Понятия за „финансово обезпечение“, за „релевантни финансови задължения“ и за „предоставяне“ на финансово обезпечение — Възможност за удовлетворяване от финансово обезпечение независимо дали е започнало производство по несъстоятелност — Договор за разплащателна сметка, който предвижда клауза за финансово обезпечение“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 ноември 2016 г.

1. Сближаване на законодателствата—Финансови обезпечения—Директива 2002/47—Приложно поле—Релевантни финансови задължения, гарантирани със споразумение за финансово обезпечение—Понятие

   (член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2002/47 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата—Финансови обезпечения—Директива 2002/47—Приложно поле—Ограничаване единствено до наличните средства по сметки, използвани в рамката на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа, посочени в Директива 98/26—Изключване

   (съображения 1 и 4 от директиви 98/26 и 2002/47 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата—Финансови обезпечения—Директива 2002/47—Приложно поле—Предоставяне на финансово обезпечение—Понятие

   (член 2, параграф 2 от Директива 2002/47 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Право на Европейския съюз—Тълкуване—Методи—Граматическо, систематично, историческо и телеологическо тълкуване—Съобразяване на целта и общата структура на разглеждания акт

5. Сближаване на законодателствата—Финансови обезпечения—Директива 2002/47—Изпълнение на споразуменията за финансово обезпечение—Договор за разплащателна сметка, който предвижда клауза за финансово обезпечение—Възможност за удовлетворяване от обезпечението независимо дали е започнало производство по несъстоятелност спрямо предоставилия обезпечението—Условия

   (член 4 и член 8, параграфи 1—3 от Директива 2002/47 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Право на Европейския съюз—Принципи—Равно третиране—Понятие

   (член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

7. Сближаване на законодателствата—Финансови обезпечения—Директива 2002/47—Изпълнение на споразуменията за финансово обезпечение—Различно третиране на обезпечените с финансово обезпечение и на тези с други видове обезпечения по отношение на последиците от започване на производство по несъстоятелност спрямо предоставилия обезпечението—Нарушение на принципа на равно третиране—Липса

   (член 1, параграф 2, буква д) и член 3, член 4, параграф 1 и член 8, параграф 2 от Директива 2002/47 на Европейския парламент и на Съвета)

8. Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Граници—Общи или хипотетични въпроси—Въпрос, който е абстрактен и напълно хипотетичен предвид предмета на спора в главното производство—Недопустимост

   (член 267 ДФЕС)

9. Преюдициални въпроси—Допустимост—Запитване, в което не се предоставя никакво уточнение относно фактическия и нормативен контекст и в което не се излагат причините, обосноваващи отправянето на запитване до Съда—Недопустимост

   (член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда; член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

1.  Определението за „релевантните финансови задължения“, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения, обхваща положение, при което обезпечението включва всички вземания на банката срещу титуляря на сметката. Всъщност, от една страна, при липса на изрично ограничение, предвидено в текста на Директива 2002/47, изразът „обезпечение, което дава право на разплащане в наличност“, съдържащ се в определението в член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2002/47, трябва да се разбира като отнасящ се до всяко задължение, което дава право на разплащане в наличност, а следователно и до обикновените парични дългове на титуляр на сметка към банката му, какъвто е комисионата за обслужване на сметка.

   От друга страна, доколкото релевантните финансови задължения могат според самото определение, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2002/47, да се състоят от или да включват настоящи или бъдещи задължения, включително задължения, възникнали по силата на основен договор или сходно споразумение, това определение включва и положение, при което обезпечението обхваща не само индивидуално задължение, а всички вземания на банката срещу титуляря на сметката.

   (вж. т. 30—32)

2.  Ако действително, както следва от съображения 1 и 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения, тя е приета в контекст, който се състои по-специално от Директива 98/26 относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и законодателят на Съюза е приел, че има полза от общи правила по отношение на обезпеченията, предвидени в рамките на платежните системи и на системите за сетълмент, уредени с последната, Директива 2002/47 в не по-малка степен, за което припомня и съображение 4 от нея, допълва тези съществуващи нормативни актове, като разглежда допълнителни въпроси и отива по-далеч от тях. От това следва, че приложното поле ratione materiae на Директива 2002/47 не може да се счита за ограничено до наличните средства по сметки, използвани в рамките на платежните системи и на системите за сетълмент, уредени с Директива 98/26.

   (вж. т. 34 и 35)

3.  Според определението в член 2, параграф 2, първо изречение от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения под предоставяне на финансово обезпечение се има предвид неговото предаване, прехвърляне, държане, регистриране или преминаване по друг начин във владението или под контрола на обезпечения или на лице, действащо от негово име. В това отношение обезпеченият с обезпечение, което се отнася до налични средства по обикновена банкова сметка, може да се разглежда като придобил владението или контрола върху тези средства само при условие че предоставилият обезпечението е възпрепятстван да разполага с него.

   (вж. т. 37 и 44)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 39)

5.  Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечения с финансово обезпечение, при което наличните средства по банкова сметка се предоставят на банката като залог за всичките ѝ вземания срещу титуляря на сметката, правото да се удовлетвори от обезпечението независимо дали е започнало производство по несъстоятелност спрямо предоставилия обезпечението, единствено ако, от една страна, средствата, предмет на посоченото обезпечение, са били преведени по въпросната сметка, преди да е започнало това производство, или ако тези средства са били преведени в деня на започването му, при положение че банката е доказала, че не е знаела или не е била длъжна да знае за започването на това производство, и ако, от друга страна, титулярят на посочената сметка е бил възпрепятстван да разполага с въпросните средства след превеждането им по същата тази сметка.

   Всъщност дадено финансово обезпечение по принцип не попада в приложното поле на Директива 2002/47, ако е предоставено, след като е започнало производство по несъстоятелност. Член 8, параграфи 1 и 3 от тази директива по същество е пречка производството по несъстоятелност да може да има действие с обратна сила по отношение на финансовите обезпечения, предоставени преди да започне това производство. Съгласно член 8, параграф 2 от посочената директива обаче, когато дадено обезпечение е предоставено, след като е започнало подобно производство, споразумението за обезпечение е изпълняемо и противопоставимо на трети страни само по изключение, а именно единствено ако обезпечението е предоставено в деня на започването на производството и ако обезпеченият докаже, че не е знаел или не е бил длъжен да знае за започването на това производство. От това следва, че с изключение на хипотезите, посочени в член 8, параграф 2 от същата тази директива, последната не обхваща обезпеченията, предоставени, след като е започнало производство по несъстоятелност.

   (вж. т. 45, 46 и 54 и диспозитива)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 49)

7.  Установеният с Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения режим, като изключва предоставянето на финансовите обезпечения да бъде обусловено от изисквания за форма, предоставя на обезпечените с тях правото да се удовлетворят от тях независимо дали е започнало производство по несъстоятелност спрямо предоставилия обезпечението. Следователно този режим дава предимство на финансовите обезпечения спрямо други видове обезпечения, които не попадат в приложното поле на тази директива. Подобна разлика в третирането обаче е основана на обективен критерий, който е свързан с легитимната цел на Директива 2002/47, която е да се засили правната сигурност и ефикасността на финансовите обезпечения, за да се гарантира стабилността на финансовата система.

   Освен това приложимостта на Директива 2002/47 ratione materiae зависи от предоставянето на обезпечението и изисква при условието на член 8, параграф 2 от тази директива това предоставяне да е настъпило, преди да е започнало производство по несъстоятелност. Следователно сумите, преведени по сметката на предоставилия обезпечението, след като е започнало производство по несъстоятелност, по принцип не могат да се обхванат от установения с Директива 2002/47 режим. От друга страна, по отношение на прилагането ratione personae на посочената директива, съгласно член 1, параграф 3 от нея държавите членки могат да изключат споразуменията за финансово обезпечение, по които едната от страните е лице по член 1, параграф 2, буква д) от същата директива. Накрая, установеният с Директива 2002/47 режим се отнася само до една част от активите на предоставилия обезпечението, по отношение на която последният е приел каквато и да е форма на отказ от владение. При тези условия валидността на Директива 2002/47 не може да бъде поставена под въпрос с оглед на принципа на равно третиране.

   (вж. т. 50—53)

8.  Основанието на едно преюдициално запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта от него за действителното решаване на спор, свързан с правото на Съюза. В това отношение, когато запитващата юрисдикция признава, че определени въпроси са изцяло хипотетични по отношение на спора в главното производство, обстоятелството, че тези въпроси биха могли да се окажат релевантни в рамките на евентуален контрол за съответствието на разглежданото национално право с конституцията, упражнен от конституционния съд, не променя хипотетичния характер на тези въпроси.

   (вж. т. 56—58)

9.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 61—63)