1

С жалбата си Club Hotel Loutraki AE, Vivere Entertainment AE, Theros International Gaming Inc., Elliniko Casino Kerkyras, Casino Rodos, Porto Carras AE и Kazino Aigaiou AE искат да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 8 януари 2015 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия (T‑58/13, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:1), с което е отхвърлена жалбата им за отмяна на Решение C(2012) 6777 окончателен на Европейската комисия от 3 октомври 2012 година относно държавна помощ SA 33988 (2011/N) — Гърция — Ред и условия за разширяване на изключителното право на Organismos Prognostikon Agonon Podosfairou AE (OPAP) (организация за прогнозиране на резултатите от футболни срещи) да организира тринадесет хазартни игри и предоставяне на изключителен лиценз за експлоатирането на 35000 терминала за видео лотария за период от десет години (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) е бил в сила към датата на приемане на спорното решение; член 4 от него е озаглавен „Предварително разглеждане на уведомлението и решения на Комисията“ и предвижда:

„1.   Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 8, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4.

2.   Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.   Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с [вътрешния] пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на [член 107, параграф 1 от ДФЕС], тя решава, че мярката е съвместима с [вътрешния] пазар (наричано по-долу „решение [да не се] повдига[т] възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.

4.   Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с [вътрешния] пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член [108, параграф 2 ДФЕС] (наричано по-долу „решение за започване на официална процедура по разследване“).

5.   Решенията, упоменати в параграфи 2, 3 и 4, се вземат в рамките на два месеца. Срокът започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. Уведомлението се счита за пълно, ако в рамките на два месеца от получаването му или от получаването на всяка допълнителна поискана информация, Комисията не изисква допълнителна информация. Срокът може да бъде удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава членка. Когато е подходящо, Комисията може да фиксира по-кратки срокове.

[…]“.

3

Член 7 от този регламент е озаглавен „Решения на Комисията за закриване на официалната процедура по разследване“ и гласи:

„1.   Без да се засяга член 8, официалната процедура по разследване се закрива посредством решение, както е предвидено в параграфи от 2 до 5 от настоящия член.

2.   Когато Комисията установи, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава членка, че мярката, за която е отправено уведомление, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.   Когато Комисията установи, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава членка, че съмненията за съвместимостта с [вътрешния] пазар на мярката, за която е отправено уведомление, са били отстранени, тя решава, че помощта е съвместима с [вътрешния] пазар (наричано по-долу „положително решение“). Това решение уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.

4.   Комисията може да прибави към положителните решения условия, съгласно които дадена помощ може да се счита за съвместима с [вътрешния] пазар, и може да определи задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на решенията (наричано по-долу „условно решение“).

5.   Когато Комисията установи, че помощта, за която е отправено уведомление, не е съвместима с [вътрешния] пазар, тя решава помощта да не се въвежда в действие (наричано по-долу „отрицателно решение“).

6.   Решенията, взети съгласно параграфи 2, 3, 4 и 5, се вземат веднага след като се отстранят съмненията, упоменати в член 4, параграф 4. Комисията се стреми, доколкото е възможно, да приеме решение в рамките на 18 месеца от откриването на процедурата. Този срок може да бъде удължен чрез общо споразумение между Комисията и съответната държава членка.

[…]“.

4

Член 13 от посочения регламент е озаглавен „Решения на Комисията“ и параграф 1 от него предвижда:

„Разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4. В случаите на решения за започване на официална процедура по разследване производството се закрива посредством решение съгласно член 7. Ако дадена държава членка не се съобрази с разпореждане за информация, това решение се взема на базата на наличната информация“.

5

Седем казина, получили лиценз в Гърция, организират в тази държава членка хазартни игри, включително игри с игрални автомати.

6

На 1 декември 2011 г. гръцките органи уведомяват Комисията за две мерки в полза на OPAP. Първата мярка се отнася до предоставянето на OPAP срещу такса от 560 милиона евро на изключителен лиценз за експлоатирането на 35000 терминала за видео лотария (наричани по-нататък „ТВЛ“) за период от десет години, изтичащ през 2022 г. (наричана по-нататък „договорът за ТВЛ“). Втората мярка се отнася до продължаването с десет години — от 2020 г. до 2030 г. — на изключителните права, предоставени по-рано на OPAP за експлоатирането по всякакъв начин на тринадесет хазартни игри; те са продължени с допълнително споразумение към сключен през 2000 г. между гръцката държава и OPAP договор (наричано по-нататък „допълнителното споразумение“).

7

На 4 април 2012 г. жалбоподателите, с изключение на Kazino Aigaiou, подават жалба до Комисията, като твърдят, че с договора за ТВЛ на OPAP е предоставена държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар. Според тях, ако гръцката държава бе предоставила няколко лиценза и организирала международна тръжна процедура, е щяла да получи цена, по-висока от предвидената в посочения договор такса от 560 милиона евро. Освен това печалбата на OPAP щяла да бъде много по-малка, ако то бе действало в условията на свободна конкуренция.

8

В спорното решение Комисията приема, че договорът за ТВЛ и допълнителното споразумение не могат да бъдат разглеждани като предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Макар да е оценила отделно тези мерки, тя им е направила общ анализ, доколкото за тях е изпратено общо уведомление и с тях едновременно са предоставени изключителни права на едно и също предприятие за сходни дейности, при това в перспективата на обявеното приватизиране на OPAP в краткосрочен план.

9

Следователно Комисията констатира, че макар размерът на дължимата от OPAP такса, а именно 560 милиона евро, да е значително по-нисък от настоящата нетна стойност на договора за ТВЛ, все пак платената от OPAP сума за допълнителното споразумение, в това число таксата за гръцката държава в размер на 5 % от брутните приходи от въпросните игри за периода от 13 октомври 2020 г. до 12 октомври 2030 г., е по-висока от настоящата нетна стойност на допълнителното споразумение.

10

Тази институция отбелязва още, че свръхцената, платена от OPAP за допълнителното споразумение, обаче не е достатъчна, за да се гарантира, че сумата от 560 милиона евро е средно по-висока от или равна на настоящата нетна стойност на договора за ТВЛ. Поради това по време на контактите между Комисията и гръцките органи се постига съгласие, че последните трябва да поемат ангажимент да въведат допълнителна такса върху брутната печалба от хазартни игри, получена от OPAP от експлоатирането на ТВЛ, като тази такса се добавя към първоначалната сума от 560 милиона евро.

11

При това положение Комисията заключава, че споразуменията, за които е отправено уведомление, не предоставят предимство на OPAP и поради това не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

12

На 29 януари 2013 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

13

В подкрепа на жалбата си те излагат четири основания. Като първо основание се изтъква нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, както и злоупотреба с власт, доколкото Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, макар да е срещнала сериозни затруднения при преценка на мерките, за които е отправено уведомление. С второто и третото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на член 296 ДФЕС, както и на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., доколкото Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, като не е разкрила основните икономически данни в неповерителния вариант на спорното решение. Тя нарушила и правото на жалбоподателите на добра администрация и на ефективна съдебна защита. Като четвърто основание се посочва нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е действала незаконосъобразно, като е разгледала заедно двете мерки, за които е отправено уведомление.

14

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателите в нейната цялост и ги осъжда да заплатят съдебните разноски.

15

Жалбоподателите молят Съда:

16

Комисията и OPAP молят Съда:

17

По първото основание са изложени две твърдения. С първото твърдение по първото основание жалбоподателите упрекват Общия съд за констатацията му, че Комисията не е била длъжна да започне официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС въпреки направените от нея изводи преди ангажимента, поет на 7 август 2012 г. от гръцките органи, да въведат такса върху брутните печалби на OPAP от игри, която се явява допълнителна спрямо предвидената в договора за ТВЛ такса от 560 милиона евро. В това отношение те отбелязват, на първо място, че правото на преценка на Комисията дали да започне официалната процедура по разследване, е ограничено и че предварителното разглеждане не трябва да се отразява върху тази процедура.

18

На второ място, жалбоподателите поддържат, че видно от член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и членове 4, 7 и 13 от Регламент № 659/1999, предварителното разглеждане е преценка „на пръв поглед“ на мерките, за които е отправено уведомление и които при това разглеждане не изглеждат нито като помощи, нито като съвместими помощи. С официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС пък се целяло да бъдат проверени мерки, които на пръв поглед не са съвместими с вътрешния пазар.

19

Според жалбоподателите, доколкото при предварителното разглеждане и преди постигането на съгласие за допълнителната такса Комисията е заключила, че с договора за ТВЛ се предоставя предимство на OPAP, съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 тя е трябвало да започне официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС. Следователно, като приел, че в случая за Комисията няма такова задължение, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

20

С второто твърдение по първото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е направил общ анализ на следните обстоятелства: първо, честотата на контактите между Комисията и гръцките органи, след това, предмета на тези контакти, и накрая, периода на предварителното разглеждане. Общият анализ на тези обстоятелства щял да позволи да се докаже, че Комисията срещнала сериозни затруднения при разглеждане на мерките, за които е отправено уведомление.

21

По-конкретно те твърдят, първо, че техничността на проблемите, възникнали при анализа на мерките, за които е отправено уведомление, която Общият съд изтъква в точка 50 от обжалваното съдебно решение, за да обоснове извода, че контактите между Комисията и гръцките органи не могат да бъдат приети за особено чести или интензивни, не е подходящ критерий, тъй като преценката във всички отделни случаи е техническа предвид естеството на критерия за разумния частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

22

Второ, направените по време на предварителното разглеждане сложни изчисления били неясни, тъй като включвали поредици от повтарящи се изчислителни операции и довели до приемането на допълнителната такса, която изменяла първоначалните мерки, за които е отправено уведомление. Следователно контактите между Комисията и гръцките органи нямали чисто информативна или пояснителна цел.

23

Трето, самият факт, че предварителното разглеждане отнело десет месеца, свидетелствал за наличието на сериозни затруднения.

24

Комисията и OPAP оспорват доводите на жалбоподателите. Комисията смята по-конкретно че всички твърдения по първото основание са недопустими, тъй като жалбоподателите само възпроизвеждат изложени в първоинстанционното производство доводи. От своя страна OPAP твърди, че второто твърдение по първото основание е недопустимо, доколкото жалбоподателите молят Съда да извърши преценка на фактите.

25

Що се отнася до изтъкнатата недопустимост на всички твърдения по първото основание, достатъчно е да се отбележи, че противно на поддържаното от Комисията, жалбоподателите не се ограничават до това да възпроизведат изложените в първоинстанционното производство доводи, а оспорват начина, по който Общият съд е приложил правото на Съюза в точки 47—62 от обжалваното съдебно решение.

26

Всъщност съгласно постоянната практика на Съда разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване, тъй като, ако страните не могат да основат жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, EU:C:2014:2156, т. 45).

27

Що се отнася до допустимостта на второто твърдение по първото основание, следва да се отбележи, че с обобщените в точки 21—23 от настоящото решение доводи жалбоподателите искат от Съда да извърши нова преценка на фактите, както основателно посочва OPAP. Тези искания трябва да бъдат отхвърлени като недопустими, тъй като Съдът няма компетентност да извърши такава проверка.

28

Освен това, макар да са допустими посочените в точка 20 от настоящото решение доводи в подкрепа на второто твърдение по това основание, а именно че Общият съд не е направил общ анализ на изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства, тези доводи все пак се основават на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Всъщност, както е видно от точки 60—62 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е направил общ анализ на различните обстоятелства.

29

От това следва, че второто твърдение по първото основание трябва да бъде отхвърлено като частично недопустимо и частично неоснователно.

30

Що се отнася до основателността на доводите, изложени в подкрепа на първото твърдение по първото основание, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар. Следователно, когато взема благоприятно за дадена помощ решение, Комисията може да се задоволи единствено с фазата на предварително разглеждане, посочена в член 108, параграф 3 ДФЕС, само ако след първоначално разглеждане се е убедила, че тази помощ е съвместима с вътрешния пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане води Комисията до противоположното заключение или не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за тази цел процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 70 и цитираната съдебна практика).

31

Тъй като критерият за сериозни затруднения има обективен характер, наличието на тези затруднения трябва да се търси не само в обстоятелствата по приемането на решението на Комисията, взето след предварителното разглеждане, но също и в преценките, на които се е основала Комисията (решение от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 71 и цитираната съдебна практика).

32

Следователно законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, зависи от това дали във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, като се има предвид, че подобни съмнения трябва да доведат до започване на официалната процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от този регламент (решение от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 72 и цитираната съдебна практика).

33

Същите принципи се прилагат, когато Комисията продължава да изпитва съмнения относно самото квалифициране на разглежданата мярка като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 10 май 2005 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2005:275, т. 47).

34

Предвид правните последици от откриването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС, що се отнася до мерките, разглеждани като нови помощи, когато съответната държава членка твърди, че те не са помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията трябва да разгледа надлежно въпроса въз основа на данните, които са ѝ били предоставени на този етап от посочената държава, макар изводите от тази проверка да не са окончателни. С оглед на принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и за да не се забавя процедурата, от своя страна държавата членка, която застъпва тезата, че съответните мерки не са помощи, трябва в най-кратък срок да съобщи на Комисията, след като последната е влязла в контакт с нея във връзка с тези мерки, всички обстоятелства в подкрепа на тази теза. Ако тези обстоятелства позволяват да се разсеят съмненията, че разглежданите мерки съдържат елементи на помощ, Комисията не може да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 10 май 2005 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2005:275, т. 48).

35

В това отношение в съответствие с целта на член 108, параграф 3 ДФЕС и със задължението ѝ за добра администрация Комисията по-специално може да започне диалог с изпратилата уведомлението държава или с трети лица, за да преодолее в хода на предварителното разглеждане затрудненията, които евентуално е срещнала. Тази възможност обаче предполага, че Комисията може да променя становището си в зависимост от резултатите от започналия диалог, без тази промяна да се тълкува a priori като доказателство за наличието на сериозни затруднения (решение от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 71).

36

Следователно Комисията може законосъобразно да приеме, на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999, решение, с което едновременно констатира, че не е налице държавна помощ, и приема поетите от държавата членка ангажименти (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 72).

37

От посоченото по-горе следва, че направеният при предварителното разглеждане и преди постигането на съгласие относно допълнителната такса извод на Комисията, че с договора за ТВЛ се предоставя предимство на OPAP, ни най-малко не поражда за тази институция задължение да започне, съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като срещнатите затруднения могат все пак да бъдат отстранени чрез диалог с изпратилата уведомлението държава, и по-специално чрез поемането на ангажименти от последната, както в настоящия случай е направила гръцката държава.

38

При това положение следва да се констатира, че Общият съд не е допуснал изтъкнатата от жалбоподателите грешка при прилагане на правото, като е заключил, че Комисията законосъобразно е приела спорното решение на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 след приемане на ангажимента на гръцките органи, и като след обстойна проверка е заключил, че Комисията не е срещнала сериозни затруднения при преценка на мерките, за които е отправено уведомление.

39

С оглед на изложените по-горе съображения твърденията по първото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

40

По второто основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че липсата на някои данни в спорното решение не позволява да се заключи, че решението на Комисията е опорочено поради липса на мотиви по смисъла на член 296 ДФЕС или че Комисията е нарушила правото на ефективна съдебна защита. Те поддържат, че в спорното решение Комисията е заличила почти всички спорни икономически данни, включително данните, послужили за основа на направените изчисления и свързани с допълнителната такса. Поради това те не могли да се позоват на допуснатата от Комисията явна грешка в преценката, а Общият съд не могъл да упражни контрол върху точността на икономическите данни и на направените от Комисията изчисления.

41

Те нямали възможност да проверят по-конкретно дали сумата, която OPAP е платило във връзка с мерките, за които е отправено уведомление, съответства на най-високата цена, която би бил готов да плати частният инвеститор, действащ в условията на обичайна конкуренция.

42

Освен това според жалбоподателите не е имало възможност да бъде упражнен съдебен контрол върху изявленията на Комисията, че OPAP е платило „свръхцена“ за допълнителното споразумение и че размерът на уговореното по него възнаграждение изключва всякакво предимство, произтичащо от платената за договора за ТВЛ по-ниска цена.

43

Комисията и OPAP оспорват доводите на жалбоподателите и смятат по-конкретно че твърденията по второто основание са недопустими, тъй като в това отношение жалбоподателите само възпроизвеждат изложените в първоинстанционното производство доводи.

44

Що се отнася до недопустимостта на твърденията по второто основание, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите не се ограничават с това да възпроизведат изложените в първоинстанционното производство доводи, а оспорват начина, по който Общият съд е тълкувал или приложил правото на Съюза в точки 73—76 от обжалваното съдебно решение.

45

По отношение на проверката по същество на това основание най-напред следва да се припомни, че когато жалбоподател иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, той главно упреква Комисията за това, че е приела решението за помощта, без да започне официалната процедура по разследване, с което е нарушила процесуалните му права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, с които да може да се докаже, че във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица преобразуването на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, както и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (решение от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 50).

46

На следващо място, мотивите, изисквани по член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 147 и цитираната съдебна практика).

47

Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 150 и цитираната съдебна практика).

48

Липсата на мотиви обаче не може да бъде обоснована със задължението по член 339 ДФЕС за опазване на професионалната тайна. Съгласно съдебната практика задължението за опазване на търговските тайни не би могло да се тълкува толкова разширително, че да изпразни изискването за излагане на мотиви от основното му съдържание (вж. в този смисъл решение от 13 март 1985 г., Нидерландия и Leeuwarder Papierwarenfabriek/Комисия, 296/82 и 318/82, EU:C:1985:113, т. 27).

49

На последно място следва да се припомни, че съгласно член 47, първа алинея от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия. Всъщност с член 47 от Хартата се препотвърждава принципът на ефективна съдебна защита и самото наличие на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на разпоредбите на правото на Съюза, е неделимо свързано със съществуването на правовата държава (решения от 18 декември 2014 г., Abdida, C‑562/13, EU:C:2014:2453, т. 45 и от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 95).

50

В случая в точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, „че в неповерителния вариант на [спорното] решение са заличени много икономически данни и че поради липсата на достъп до тези данни не може да бъде проверена точността на направените от Комисията изчисления“.

51

При все това в точки 74 и 75 от това решение той приема, че „съображенията на Комисията ясно следват от неповерителния вариант на [спорното] решение, до който жалбоподателите са имали достъп“, тъй като в този вариант „ясно личи следваната от Комисията в конкретния случай методология“.

52

В това отношение Общият съд е отбелязал в точка 74 от посоченото решение, че в неповерителния вариант Комисията:

53

В точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че „жалбоподателите не са посочили релевантността на заличените данни за настоящата жалба. Те не са пояснили защо тези данни са от значение, за да могат да разберат съображенията на Комисията или за да представят основания във връзка със задължението за започване на официалната процедура по разследване (първо основание) и с извършването на общ анализ на договора за ТВЛ и на допълнителното споразумение (четвърто основание). Жалбоподателите не са уточнили и какви други основания са щели да представят в подкрепа на жалбата по настоящото производство, ако са имали достъп до заличените данни“.

54

Поради това в точка 77 от посоченото решение Общият съд е приел, че при това положение „заличаването на икономическите данни в неповерителния вариант на [спорното] решение не е възпрепятствало жалбоподателите да разберат съображенията на Комисията, нито ги е лишило от възможността да оспорят това решение пред него или му е попречило да упражни съдебен контрол в рамките на настоящото производство по обжалване“.

55

Следователно, видно от констатациите на Общия съд, в неповерителния вариант на спорното решение по ясен и недвусмислен начин са изложени съображенията на Комисията и приложената от нея методология, поради което заинтересованите лица, и по-специално жалбоподателите, са имали възможност да се запознаят с основанията за взетото решение, а Общият съд — да упражни контрол върху тези основания.

56

По въпроса дали обстоятелствата по конкретния случай изискват в мотивите да бъдат уточнени заличените в посочения вариант данни, в точки 33 и 45 от настоящото решение бе уточнено, че жалбоподателите могат да изтъкват всякакви основания, за да докажат, че във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, в случая е трябвало да породи съмнения относно квалифицирането на спорните мерки като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Следователно доводите, изложени от жалбоподателите пред Общия съд, е трябвало да бъдат насочени не към оспорване на правилността на спорното решение, а именно към доказване на наличието на такива съмнения, а оттам и на сериозни затруднения за Комисията при квалифицирането на договора за ТВЛ и на допълнителното споразумение като държавна помощ.

57

Както обаче подчертава и Общият съд в точка 76 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите не са уточнили в първоинстанционното производство, нито впрочем в това пред Съда, в каква степен заличените данни са щели да бъдат от значение за доказване на обстоятелството, че Комисията е срещнала сериозни затруднения при квалифициране на спорните мерки като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност с доводите си жалбоподателите само оспорват правилността на спорното решение.

58

При това положение не е доказано, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, като е заличила икономическите данни в неповерителния вариант на спорното решение, нито че със заличаването на тези данни е нарушено правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита.

59

При тези обстоятелства твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

60

С третото основание жалбоподателите твърдят, на първо място, че прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква при общ анализ на различните мерки Комисията да определи дали посочените мерки засягат един и същи пазар. В това отношение те изтъкват опасността общият анализ да прикрие наличието на нарушение на конкуренцията на поне един от пазарите, разглеждан индивидуално.

61

На второ място, те отбелязват, че компенсирането на плащанията, каквото се извършва при общия анализ, може да породи същите последици, свързани с премахване на конкуренцията, както и хищническото ценообразуване.

62

На трето място, жалбоподателите упрекват Общия съд, че в точка 87 от обжалваното съдебно решение се е основал на неясната концепция за „сходство“ между дейностите, до които се отнасят както допълнителното споразумение, така и договорът за ТВЛ, за да заключи, че общият анализ на мерките, за които е отправено уведомление, е законосъобразен. Най-напред, единствената обща характеристика на тези дейности бил присъщият за тях елемент на случайност. На следващо място, разликите между тези дейности били изтъкнати от генералния адвокат Bot в заключението му по делото, по което е постановено решение от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International (C‑42/07, EU:C:2009:519). На последно място, концепцията за „сходство“ не била равнозначна на тази за „взаимозаменяемост“.

63

На четвърто място, като оспорват извода на Общия съд в точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение, че общият анализ на мерките, за които е отправено уведомление, е законосъобразен само поради това, че те се вписват в един и същи икономически контекст, жалбоподателите подчертават, че тази концепция трябва да бъде определена обективно, а не по начин, позволяващ на изпратилата уведомлението държава членка да я променя по своя воля.

64

На пето място, те отбелязват, че макар за двете мерки едновременно да е платено възнаграждение, все пак не можело да се извършва общ анализ за мерки, отнасящи се до различни периоди.

65

На шесто и последно място, жалбоподателите смятат, че практиките на кръстосано субсидиране не създават връзка между пазара на ТВЛ и игралните автомати и този на посочените в допълнителното споразумение тринадесет игри, тъй като прехвърлянето на средства се извършва само в логистичен план, а не в комбинация с прехвърляне на търсенето.

66

OPAP и Комисията оспорват доводите на жалбоподателите. Комисията смята по-конкретно че всички твърдения по третото основание са недопустими, тъй като жалбоподателите не били процесуално легитимирани да оспорват правилността на спорното решение пред Общия съд.

67

В самото начало следва да се отбележи, че Съдът трябва да прецени дали с оглед на доброто правораздаване при обстоятелствата по случая има основание твърденията по третото основание за обжалване да бъдат отхвърлени като неоснователни, без произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2015 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce, C‑293/13 P и C‑294/13 P, EU:C:2015:416, т. 193 и цитираната съдебна практика).

68

Следва да се приеме, че настоящият случай е такъв. Всъщност, след като самият Общ съд в стремеж към процесуална икономия е приложил в точки 85 и 86 от обжалваното съдебно решение принципите, изведени в решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52), процесуалната икономия е основание и за това Съдът да разгледа третото основание по същество, без да се произнася предварително по повдигнатото възражение за недопустимост.

69

В това отношение следва да се припомни, че в спорното решение Комисията само е проверила дали с договора за ТВЛ и с допълнителното споразумение на OPAP се предоставя икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Тъй като е приела, че това не е така, тя не е разгледала останалите критерии, посочени в тази разпоредба.

70

Съгласно постоянната практика на Съда на условието за предоставяне на икономическо предимство отговарят мерките, които под каквато и да било форма могат пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия (решение от 8 май 2013 г., Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 83).

71

По същата логика условията, на които трябва да отговаря дадена мярка, за да попада в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако съответното предприятие е могло да получи същото предимство като това, което му е било предоставено с държавни средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия (решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 70).

72

При все това изразът „нормални пазарни условия“ по смисъла на посочената постоянна съдебна практика трябва да се тълкува като отнасящ се до условията на икономиката на държава членка, когато тя не действа в полза на определени предприятия (вж. в този смисъл определение от 5 февруари 2015 г., Гърция/Комисия, C‑296/14 P, непубликувано, EU:C:2015:72, т. 34).

73

Ето защо от тази съдебна практика не може да бъде изведено общо задължение на Комисията, преди да провери за евентуално предоставяне на икономическо предимство на едно или няколко предприятия, да определи пазара или пазарите, до които се отнася държавната мярка, предмет на анализ с оглед на член 107 ДФЕС.

74

Всъщност, след като с член 107, параграф 1 ДФЕС се цели да се предотврати благодарение на държавни средства предприятието получател да се намира в по-добро финансово състояние от конкурентите си (решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 90), Комисията може да прецени пряко, когато това се окаже възможно, дали е възможно вследствие на съответната държавна мярка получателите по нея да се намират в по-добро финансово състояние от техните известни или типични конкуренти.

75

Освен това, доколкото, за да квалифицира държавна мярка като държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, Комисията проверява дали вследствие на тази мярка получателят по нея е в по-благоприятно положение, а оттам и дали финансовото му състояние е по-добро от това на конкурентите му, по принцип няма пречка, когато няколко държавни мерки засягат финансовото състояние на едно и също предприятие, Комисията да има възможност да ги разгледа заедно, ако е целесъобразно.

76

В случая в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че договорът за ТВЛ и допълнителното споразумение са приети едновременно с оглед на една и съща операция по приватизиране на OPAP, че за тях е изпратено общо уведомление до Комисията и че таксите, които OPAP трябва да плати в замяна на предоставянето на две категории изключителни права, се дължат по едно и също време и авансово.

77

При това положение Общият съд правилно е приел, че жалбоподателите не са доказали, че поради общия анализ на договора за ТВЛ и на допълнителното споразумение Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото. По-конкретно от доводите на жалбоподателите не стават ясни причините, поради които финансовото състояние на OPAP би било различно, ако в един и същи момент и за същите две такси то бе платило идентична обща сума, състояща се от различни проценти за договора за ТВЛ и допълнителното споразумение.

78

От това следва, че твърденията по третото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

79

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.

80

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

81

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

82

След като жалбоподателите са загубили делото и OPAP, както и Комисията са направили искане за осъждането им, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: