—

за Saint Louis Sucre, от S. Le Roy, адвокат, и от H.‑J. Prieß и C. Pitschas, Rechtsanwälte,

—

за френското правителство, от D. Colas, A. Daly, J. Bousin и C. Candat, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от M. Jacobs и J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от B. De Moor и M. Keup, адвокати,

—

за Европейската комисия, от B. Schima, P. Ondrůšek и A. Lewis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент (EО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (OВ L 178, 2001 г., стр. 1), както и относно валидността на този акт от гледна точка на Регламент (EО) № 164/2007 на Комисията от 19 февруари 2007 година за определяне на размера на производствените налози за сектора на захарта за 2005/2006 пазарна година (OВ L 51, 2007 г. стр. 17).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Saint Louis Sucre, известно преди като Saint Louis Sucre SA, и directeur général des douanes et droits indirects (генерален директор на митниците и косвените данъци) във връзка с размера на производствените налози, заплатени за 2005/2006 пазарна година в рамките на финансирането на общата организация на пазарите в сектора на захарта.

3

Съображения 9—13 и 15 от Регламент № 1260/2001 гласят следното:

[…]

4

В член 1, параграф 2, букви д)—ж) от Регламент № 1260/2001 „захар A“ и „захар Б“ се определят като всяко произведено количество захар, отнесено към конкретна пазарна година в рамките на квота А и квота Б на съответното предприятие, докато „захар В“ е всяко произведено количество захар, отнесено към конкретна пазарна година или над сумата на квотите А и Б на съответното предприятие, или от предприятие, което няма квота.

5

В глава 2 от Регламент № 1260/2001, озаглавена „Квоти“, са включени членове 10—21 от този регламент. Член 10 от посочения регламент предвижда:

„1.   Глава 2 се прилага за пазарни години 2001/2002—2005/2006.

2.   Базовите количества за производство на захар А и Б […] са определените в член 11, параграф 2.

3.   Гаранциите за реализацията на захар, изоглюкоза, и инулинов сироп по квота могат да бъдат намалени за една или повече пазарни години, за да се спазят ангажиментите на Общността по Споразумението [на Световната търговска организация относно селското стопанство], […].

4.   За целите на прилагането на параграф 3 гарантираното количество по квотите трябва да се определя преди 1 октомври за всяка пазарна година на базата на прогнозите, свързани с производството, вноса, потреблението, съхраняването, пренасянията от минали години, разликата, която може да се изнесе, и средната загуба, която е вероятно да бъде поета от схемата за самофинансиране по смисъла на член 15, параграф 1, буква г). Ако тези прогнози показват, че разликата, която може да се изнесе за въпросната година, е по-голяма от максимума, установен в Споразумението, тогава гарантираното количество се намалява с разликата […]“ [неофициален превод].

6

В член 11 от Регламент № 1260/2001 се определят базовите количества за производство на захар А и Б за всяка държава членка, а след това квотите А и Б трябва да се разпределят между производителите. В член 13 от този регламент се предвижда, че захар В не може да се реализира на вътрешния пазар на Общността и трябва да се изнесе без допълнителна преработка преди 1 януари след края на съответната пазарна година или да се прехвърли въз основа на член 14 от същия регламент.

7

В член 14, параграф 1 от този регламент се предвижда следното:

„Всяко предприятие може да реши да прехвърли цялата или част от захарта, произведена над квота А, към следващата пазарна година, като прехвърленото количество се третира като част от произведеното през тази година. Това решение е неотменяемо.

Всяко предприятие може да реши да пренесе цялата или част от своята продукция на захар А и захар Б, която е станала захар В след прилагането на член 10, параграфи 3—6, за следващата пазарна година и тя да бъде третирана като част от производството за тази година. Това решение също е неотменяемо […]“. [неофициален превод].

8

Член 15 от същия регламент гласи:

„1.   Преди края на всяка пазарна година се установяват:

2.   Преди края на 2005/2006 пазарна година и без да се засяга член 10, параграфи 3—6, се констатира кумулативно за пазарни години 2001/2002—2005/2006 следното:

Прогнозната обща загуба или прогнозният общ приход, посочени в параграф 1, буква д), се адаптира с оглед на разликата между сумите, посочени в букви в) и г).

3.   Без да се засяга член 18, параграф 1, ако въз основа на констатациите по параграф 1 и след адаптирането съгласно параграф 2 се получава предвидима обща загуба, тази загуба се разделя на прогнозираното количество от захар А и Б, изоглюкоза А и Б и инулинов сироп А и Б за текущата пазарна година. Производителите се облагат с получената сума като налог върху базовото количество върху тяхната продукция на захар А и Б, изоглюкоза А и Б и инулинов сироп А и Б.

[…].

8.   Подробни правила за прилагане на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 42, параграф 2, и обхващат по-специално:

[…]“ [неофициален превод].

9

Член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 314/2002 на Комисията от 20 февруари 2002 година относно установяване на подробни правила за прилагането на системата на квотите в сектора на захарта (OВ L 50, 2002 г., стр. 40), изменен с Регламент (ЕО) № 1140/2003 на Комисията от 27 юни 2003 г. (OВ L 160, 2003 г., стр. 33), гласи:

„Реализираните за потребление в Общността количества, които трябва да бъдат установени въз основа на член 15, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1260/2001], се определят чрез събиране на количествата, изразени под формата на бяла захар, на захари и на сиропи, посочени в член 1, параграф 1, букви а)—г) от настоящия регламент, и на изоглюкоза и инулинов сироп, които:

От сбора на количествата по първа алинея се изваждат количествата, изразени като бяла захар, захар, изоглюкоза и инулинов сироп, които:

Количествата, упоменати в точки в) и г) от първа алинея и в точки а) и б) от втора алинея, се взимат от базите данни на Евростат и ако данните за дадена пазарна година са непълни, обхващат най-близките налични 12 месеца. […].

[…]“ [неофициален превод].

10

Регламент № 1260/2001 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 58, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 70, стр. 77), който е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), който също е отменен и заменен с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671).

11

Съображение 19 от Регламент № 318/2006 има следното съдържание:

„Необходимо е да бъде въведена производствена такса, която да допринесе за финансирането на разходите, възникващи по силата на общата организация на пазарите в сектора на захарта“.

12

Член 8 от този регламент, озаглавен „Допълнителна квота за захар“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   Най-късно до 30 септември 2007 г. всяко предприятие за производство на захар може да изиска от държавата членка, в която е регистрирано, да му бъде отпусната допълнителна квота за захар.

[…]

3.   Върху допълнителните квоти, разпределени между предприятията по реда на параграфи 1 и 2, се начислява еднократен данък в размер на 730 EUR. Той се събира на тон допълнително отпусната квота“.

13

Член 16 от посочения регламент, озаглавен „Производствена такса“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Считано от пазарната година 2007—2008, върху квотите за захар, изоглюкоза и инулинов сироп, отпуснати на предприятията, произвеждащи захар, изоглюкоза или инулинов сироп, се удържа производствена такса.

2.   Производствената такса се определя в размер на 12,00 EUR на тон квота за захар и на тон квота за инулинов сироп. За изоглюкозата производствената такса се определя в размер на 50 % от таксата, приложима за захарта“.

14

Член 32 от Регламент № 318/2006, озаглавен „Обхват на възстановяванията при износ“, предвижда в параграфи 1 и 2 възможност да се въведе възстановяване при износ за захарта, изоглюкозата и инулиновия сироп.

15

Член 44 от посочения регламент, озаглавен „Преходни мерки“, гласи следното:

„По реда на член 39, параграф 2 могат да бъдат приемани мерки:

16

Според съображение 8 от Регламент (ЕО) № 493/2006 на Комисията от 27 март 2006 година за установяване на преходни мерки в рамките на реформата на общата организация на пазарите в сектора на захарта и за изменение на Регламенти (ЕО) № 1265/2001 и (ЕО) № 314/2002 (ОВ L 89, 2006 г., стр. 11, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 94):

„За да бъде извършено изчислението, определянето и събирането на производствените налози през пазарната 2005—2006 година, определени разпоредби от Регламент [№ 314/2002] и на Регламент (ЕО) № 779/96 на Комисията от 29 април 1996 г. относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета по отношение на съобщенията в сектора на захарта [ОВ L 106, 1996 г., стр. 9] следва да продължат да се прилагат и след 30 юни 2006 г. Налозите се изчисляват въз основа на статистически данни, които се актуализират периодично. Тъй като това е последният случай, в който налозите ще се определят за целия период между пазарните 2001—2002 и 2005—2006 години, без допълнителна възможност, както в предходните години, изчисленията да бъдат коригирани въз основа на актуализираните цифрови данни, изчисляването следва да бъде разграничено, а налозите да бъдат определени на 15 февруари 2007 г., за да е гарантирана надеждността на изчисленията и достоверността на използваните статистически данни“.

17

По силата на член 6 от Регламент № 493/2006:

„Регламент [№ 314/2002], изменен с настоящия регламент, се прилага по отношение на определянето и събирането на производствените налози през пазарната 2005—2006 година, включително корекциите, отнасящи се до изчисляването на налозите през пазарните 2001—2002, 2002—2003, 2003—2004 и 2004—2005 години, както е посочено в член 15, параграф 2 от Регламент [№ 1260/2001]“.

18

Член 12 от Регламент № 493/2006 гласи следното:

„Регламент [№ 314/2002] се изменя, както следва:

[…]

19

Размерът на производствените налози за пазарната 2005/2006 г. е определен с Регламент № 164/2007. След постановяване на решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), Комисията приема Регламент (ЕО) № 1193/2009 от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005 и (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 (ОВ L 321, 2009 г., стр. 1). Тъй като с решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), Съдът приема, че Регламент № 1193/2009 е невалиден, Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕС) № 1360/2013 от 2 декември 2013 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002, 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006, на коефициента, необходим за изчисляване на допълнителен налог за пазарните години 2001/2002 и 2004/2005, както и на сумата, която производителите на захар трябва да платят на продавачите на цвекло поради разликата между максималния размер на налога и размера на налога, дължим за пазарните години 2002/2003, 2003/2004 и 2005/2006 (ОВ L 343, 2013 г., стр. 2).

20

С Регламент (ЕО) № 958/2006 на Комисията от 28 юни 2006 година относно постоянна покана за търг за определяне на възстановявания при износ на бяла захар за пазарната 2006—2007 година (ОВ L 175, 2006 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 73, стр. 19) е отправена такава покана за търг.

21

Нов търг е организиран след приемането на Регламент (ЕО) № 900/2007 на Комисията от 27 юли 2007 година относно постоянна тръжна процедура до края на 2007/2008 пазарна година за определяне на възстановяванията при износ на бяла захар (ОВ L 196, 2007 г., стр. 26).

22

По силата на член 3, втора алинея от Регламент № 1360/2013 предвидените за пазарната 2005/2006 година налози върху производството в сектора на захарта, посочени в точка 1 от приложението към този регламент, се прилагат от 23 февруари 2007 г., т.е. от същата дата, от която според член 2 от Регламент № 164/2007 трябва да станат приложими предвидените в този регламент налози.

23

Saint Louis Sucre е дружество — производител на захар, по отношение на което към момента на настъпване на фактите по делото в главното производство се прилагат разпоредбите относно общата организация на пазарите в сектора на захарта, въведена с Регламент № 1260/2001, и на това основание — установената с този регламент система за налози върху производството,

24

Тъй като смята, че за пазарната 2005/2006 година неправилно е трябвало да заплати налози върху производството за финансиране на възстановяванията при износа за количествата захар на склад, неизнесени към момента на изтичане на срока на действие, а именно 30 юни 2006 г., на общата организация на пазарите в сектора на захарта, уреждаща тези налози и възстановявания, на 28 декември 2008 г. Saint Louis Sucre подава жалба по административен ред, като иска да му бъде възстановена сумата 158982544 EUR.

25

Тъй като тази жалба по административен ред е отхвърлена с решение от 30 септември 2009 г. на Direction générale des douanes et droits indirects (Генерална дирекция митници и косвени данъци), Saint Louis Sucre сезира Tribunal de grande instance de Nanterre (Окръжен съд Нантер, Франция) с жалба от 19 ноември 2009 г., с която иска отмяната на това решение.

26

По искане на страните на 6 септември 2010 г. делото е извадено от регистъра на Tribunal de grande instance de Nanterre в очакване на решението на Съда по преюдициален въпрос относно валидността на Регламент № 1193/2009. Тъй като в решението си от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), Съдът приема, че този регламент е невалиден, Съветът приема Регламент № 1360/2013. След приемането на този регламент делото отново е вписано в регистъра на съда.

27

Според Saint Louis Sucre, ако Регламент № 1360/2013 позволява да се изчисли размерът на исканото възстановяване, остава въпросът за връщането на налозите за захарта на склад, неизнесена към момента на изтичане на срока на общата организация на пазарите в сектора на захарта, въведена с Регламент № 1260/2001, при положение че механизмът на налози върху производството е премахнат с Регламент № 318/2006. В новата обща организация на пазарите в сектора на захарта, въведена с последния регламент, обаче вече не се предвиждат налози върху производството, предназначени за самофинансиране на износа, поради което част от платените налози не била използвана за финансиране на износа, а обогатила Европейския съюз. Като твърди, че към 30 юни 2006 г. Съюзът е натрупал резерви в размер на 5669000 тона захар в рамките на квотата, отчетени като излишък, който може да бъде изнесен и не е изнесен, и че към тази дата не е изплатено никакво възстановяване за тези количества, Saint Louis Sucre смята, че на това основание искането му за връщане на платените суми е обосновано.

28

При тези обстоятелства Tribunal de grande instance de Nanterre решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

В самото начало френското правителство заявява, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси са явно недопустими поради изложените по-долу съображения.

30

Първо, запитващата юрисдикция не сочи причини, които да могат да обосноват препращането на делото, а само констатира, че се оспорва тълкуването на акт на Съюза. Наистина, тази юрисдикция само представя на Съда въпросите, които са ѝ подсказани от жалбоподателя в главното производство.

31

Второ, описаната от запитващата юрисдикция фактическа обстановка не позволява да се прецени дали въпросите са необходими за решаването на делото в главното производство.

32

Безспорно е обаче, след решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), и определение от 6 октомври 2008 г., SAFBA (C‑175/07—C‑184/07, EU:C:2008:543), с които са обезсилени регламентите на Комисията, въз основа на които националните органи са събирали от производителите на захар налози върху производството, че Комисията, с приемането на Регламент № 1193/2009, а след това Съветът, с приемането на Регламент № 1360/2013, вземат мерки за изпълнението на тези решения и на това определение. Въпреки това възстановяването на платените суми на производителите на захар въз основа на Регламент № 1360/2013 е осъществено едва през април 2015 г., т.е. след подаване на настоящото преюдициално запитване на 22 януари 2015 г. Поради това запитващата юрисдикция не е могла да вземе предвид последиците от това възстановяване на платените суми за висящото пред нея дело, и по-конкретно да прецени дали в резултат на възстановяването на платените суми жалбата е останала без предмет.

33

Трето, запитващата юрисдикция не обяснява какви са причините, поради които тя се пита дали Регламент № 164/2007 е валиден, нито каква е според нея връзката между този регламент и спора, предмет на главното производство.

34

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 11 ноември 2015 г., Pujante Rivera, C‑422/14, EU:C:2015:743, т. 20 и цитираната съдебна практика).

35

В случая от преюдициалното запитване ясно личи, че запитващата юрисдикция поставя на Съда въпрос относно тълкуването на член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001 и евентуално относно валидността на Регламент № 164/2007, за да може да се произнесе по валидността на отказа на компетентните национални органи да възстановят на Saint Louis Sucre налозите върху производството, изплатени върху количествата захар в рамките на квотата, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006.

36

Що се отнася по-конкретно до четвъртия преюдициален въпрос, който е относно валидността на Регламент № 164/2007, в писменото си становище Saint Louis Sucre твърди, че този регламент е невалиден, докато белгийското правителство смята, че той е валиден, и Комисията от своя страна твърди, че не следва да се отговаря на този въпрос, тъй като в решението си от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591) Съдът приема, че посоченият регламент е невалиден. На следващо място, в отговор на писмен въпрос на Съда белгийското правителство и Комисията твърдят, че Съдът следва да тълкува четвъртия преюдициален въпрос в смисъл, че той се отнася до валидността на Регламент № 1360/2013. Френското правителство е на същото становище, но има по-общи резерви във връзка с допустимостта на настоящото преюдициално запитване. Saint Louis Sucre също отговаря в този смисъл, като смята, че ако се приеме, че последният регламент е невалиден, това не следва да се отрази на вече възстановените на производителите суми въз основа на същия регламент.

37

Във връзка с това следва да се припомни, че както се установява от точка 22 от настоящото решение, Регламент № 1360/2013 заменя със задна дата, считано от 23 февруари 2007 г., Регламент № 164/2007 относно налозите върху производството в сектора на захарта за пазарната 2005/2006 година.

38

При това положение четвъртият преюдициален въпрос трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до валидността на Регламент № 1360/2013.

39

От всичко изложено дотук следва, че преюдициалното запитване е допустимо в неговата цялост.

40

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че производител на захар има право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квота А и Б, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006.

41

Повод за първия въпрос е искането на Saint Louis Sucre по същество да се преизчисли налогът му върху производството за пазарната 2005/2006 година, тъй като за реализацията на количествата захар на склад в рамките на квота А и Б, налични в Общността в края на тази пазарна година, не са направени разходи.

42

Във връзка с това следва да се припомни, че в член 15, параграф 2, буква а) от Регламент № 1260/2001 се предвижда, че преди края на 2005/2006 пазарна година трябва да се определят кумулативно за пазарни години 2001/2002—2005/2006 излишъците, които могат да се изнесат, установени на базата на окончателната продукция на захар А и Б, изоглюкоза А и Б и инулинов сироп А и Б, от една страна, и окончателното количество захар, изоглюкоза и инулинов сироп, реализирани за консумация в рамките на Общността, от друга страна.

43

Според член 6, параграф 4 от Регламент № 314/2002, изменен с Регламент № 1140/2003, обаче за изчисляването на споменатия излишък, който може да се изнесе, количеството захар, изоглюкоза и инулинов сироп, реализирано за потребление в Общността, се установява въз основа на сбора от количествата от тези продукти, които са на склад в началото на кампанията, произведени в рамките на квоти А и Б, внесени в натурално състояние, както и тези, съдържащи се във внесените преработени продукти, като се извади количеството от същите тези продукти, изнесени в натурално състояние, съдържащи се в изнесените преработени продукти, на склад в края на пазарната година или за които има документ за възстановяване при производството.

44

Поради това изключването, при изчисляването на излишъка, който може да се изнесе за пазарните години 2001/2002—2005/2006, на количеството захар, изоглюкоза и инулинов сироп на склад в края на пазарната година 2005/2006, би било в противоречие както с член 6, параграф 4 от Регламент № 314/2002, изменен с Регламент № 1140/2003, който изрично предвижда да се вземат предвид тези количества на склад, така и с член 15, параграф 2, буква а) от Регламент № 1260/2001, в който също се посочва остатъкът, който може да се изнесе, а не този, който е изнесен, който задължително включва, както се установява по-конкретно от съображение 15 от последния посочен регламент, количествата, които се намират на пазара в края на съответната пазарна година, като тези, които са на склад.

45

Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 77 от заключението си, да се продължава да се взима предвид „предвидима“ обща загуба, дори след предвидената в член 15, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1260/2001 корекция, когато става въпрос за пазарните години 2001/2002—2005/2006, предполага, че загубата може още да не е понесена изцяло. Съдът освен това приема, че методът на изчисляване на прогнозираната обща загуба има за цел при всяко положение да установи по прогностичен и конвенционален начин загубите, дължащи се на реализацията на излишъците от продукцията на Общността (решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 43).

46

Важно е освен това да се подчертае, както отбелязва генералният адвокат в точка 82 от заключението си, че както се установява от член 32, параграфи 1 и 2 от Регламент № 318/2006, макар и широкообхватна, реформата на общата организация на пазарите в сектора на захарта, въведена с този регламент, не слага край на системата на възстановявания при износ.

47

Следователно има припокриване между общата организация на пазарите в сектора на захарта, установена с Регламент № 1260/2001 за периода между пазарната 2001/2002 година и пазарната 2005/2006 година, и същата обща организация на пазарите, изменена с Регламент № 318/2006, считано от пазарната 2006/2007 година.

48

Така по силата на Регламент № 958/2006 се прави постоянен търг за пазарната 2006/2007 година за определяне на възстановяванията при износ на бяла захар.

49

При това положение възможността за производителите да изнасят складираната захар с възстановявания не престава да съществува в последния ден на пазарната 2006/2007 година.

50

Накрая следва да се отбележи, че с член 16, параграф 1 от Регламент № 318/2006 е въведена такса върху производството едва от пазарната 2007/2008 година, като според съображение 19 от този регламент целта на тази такса впрочем е да допринесе за финансирането на разходите, които възникват в общата организация на пазарите в сектора на захарта, а не да финансира изцяло, както налога върху производството, предвиден в Регламент № 1260/2001, разходите за реализация на излишъците на продукцията на Общността спрямо потреблението.

51

В случая може да се припомни, че по силата на Регламент № 900/2007 се прави постоянно корекция до края на пазарната 2007/2008 година, за да се определят възстановяванията при износ на бяла захар.

52

При това положение с оглед на факта, че в областта на селското стопанство законодателят на Съюза има голяма свобода на преценка, която съответства на политическата отговорност, възложена му с членове 40—43 ДФЕС, и поради това контролът на съда трябва да се сведе до проверка дали съответната мярка не е опорочена от явна грешка или злоупотреба с власт, или дали съответният орган не е превишил очевидно пределите на своето право на преценка (решение от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle, C‑545/11, EU:C:2013:169, т. 43 и цитираната съдебна практика), не се установява Съветът да е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт, или да е превишил очевидно пределите на своето право на преценка, като е предвидил, че за пазарната 2005/2006 година излишъкът, който може да се изнесе, съществуващ в края на тази пазарна година, ще бъде взет предвид, като той задължително включва количествата захар на склад в края на пазарната година.

53

Колкото до довода на Saint Louis Sucre, изтъкнат в съдебното заседание, че предоставените през пазарната 2006/2007 година възстановявания при износ са били финансирани от сумите, начислени върху допълнителните квоти захар, отпуснати на предприятията — производители на захар, през тази пазарна година в съответствие с член 8 от Регламент № 318/2006, налага се изводът, че става въпрос за доброволно отпускане на квоти, осъществено по искане на самите предприятия, и че във всеки случай в преписката няма никакво доказателство, което да сочи, че удържаните по този начин суми са били използвани не за покриване на разходите, свързани с тези допълнителни квоти, а за финансиране на посочените възстановявания.

54

С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя на производител на захар право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квоти А и Б, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006.

55

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория и третия въпрос.

56

Предвид отговора на първия въпрос не се установява никакво обстоятелство, което да може да се отрази на валидността на Регламент № 1360/2013.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: