Дело C‑70/15

Emmanuel Lebek

срещу

Janusz Domino

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 34, точка 2 — Неявяване на ответник — Признаване и изпълнение на съдебни решения — Основания за отказ — Невръчване на документа за образуване на производството в достатъчен срок на неявил се ответник — Понятие за оспорване — Молба за възстановяване на срока — Регламент (ЕО) № 1393/2007 — Член 19, параграф 4 — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Срок, в който молбата за възстановяване на срока е допустима“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 юли 2016 г.

  1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Невръчване на документа за образуване на производството в достатъчен срок на неявил се ответник — Понятие за започване на дело за „оспорване“ на полученото решение — Молба за възстановяване на срока — Включване — Условия

    (член 19, параграф 4 от Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета; член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

  2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Връчване на съдебни и извънсъдебни документи — Регламент № 1393/2007 — Неявил се ответник — Молба за възстановяване на срок, подадена след изтичане на срока за допустимост, предвиден за нейното подаване — Недопустимост — Неприложимост на по-благоприятни национални разпоредби

    (член 19, параграф 4 от Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Понятието „оспорване“, съдържащо се в член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че включва и молбата за възстановяване на срок, когато е изтекъл срокът за редовно обжалване.

    Действително, член 34, точка 2 от този регламент не поражда задължение за ответника да предприема нови действия извън обичайно дължимата грижа в защита на своите права, като например да се информира относно съдържанието на постановено в друга държава членка съдебно решение. Що се отнася по-конкретно до молбата за възстановяване на срока, тя има за цел да осигури действително зачитане на правото на защита на неявилия се ответник. В този контекст, доколкото ответникът, без да е имал вина, не се е запознал своевременно със съответния документ, за да го обжалва, неговите основания за обжалване не изглеждат лишени от основание и молбата му за възстановяване на срока е била подадена в разумен срок, с други думи, доколкото условията, очертани в член 19, параграф 4 от Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000, са изпълнени, подаването на молба за възстановяване на срок не би могло да се счита за ново действие извън обичайно дължимата грижа в защита на правото на защита на неявил се ответник.

    Ако той не е упражнил правото си да поиска възстановяване на срок, когато е било възможно да стори това, тъй като посочените в член 19, параграф 4 от Регламент № 1393/2007 условия са били налице, не би могло на основание член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се откаже признаването на неприсъствено съдебно решение, постановено срещу него.

    Обратно, не би трябвало да бъде признато неприсъственото съдебно решение, ако неявилият се не по своя вина ответник е подал молба за възстановяване на срок, която впоследствие е била отхвърлена, въпреки че условията по член 19, параграф 4 от Регламент № 1393/2007 са били налице.

    (вж. т. 40, 42—47 и 49; т. 1 от диспозитива)

  2.  Член 19, параграф 4, последно изречение от Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент № 1348/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на националноправните разпоредби, съдържащи уредбата във връзка с молбите за възстановяване на срок, когато срокът за допустимост на подаването на такива молби, определен в съобщението на държава членка, посочено в тази разпоредба, е изтекъл.

    Действително не би било в съответствие с принципа на правна сигурност и задължителната сила, с която са скрепени регламентите на Съюза, да се даде тълкуване на посочения член, съгласно което подобна молба би могла все още да бъде подадена в предвиден от националното право срок, макар вече да не е допустима по силата на задължителна и пряко приложима разпоредба на този регламент.

    (вж. т. 57 и 58; т. 2 от диспозитива)