—

за New Valmar BVBA, от P. Devos, advocaat,

—

за белгийското правителство, от J. Van Holm и L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от H. De Bauw и B. Martel, advocaten,

—

за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и R. Dzikovič, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от E. Manhaeve, M. van Beek и G. Wilms, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между New Valmar BVBA и Global Pharmacies Partner Health Srl (наричано по-нататък „GPPH“) по повод на неплащането на няколко фактури.

3

Член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 323, 2015 г., стр. 31 и OB L 249, 2012 г., стр. 15), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2006/112“), посочва данните, които задължително следва да се съдържат във фактурите.

4

Член 248а от тази директива гласи следното:

„За целите на контрола и по отношение на фактури за доставки на стоки или услуги на тяхна територия и на фактури, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхна територия, държавите членки могат да изискат, за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи, превода им на своите официални езици. Въпреки това държавите членки не могат да налагат общо изискване фактурите да бъдат превеждани“.

5

Член 4 от Grondwet (Конституцията), в консолидираната ѝ редакция от 17 февруари 1994 г. (Belgisch Staatsblad, 17 февруари 1994 г., стр. 4054), гласи:

„Белгия се състои от четири езикови области: френска езикова област, нидерландска езикова област, двуезична област Брюксел-столица и немска езикова област.

Всяка община в кралството попада в една от тези езикови области.

[…]“.

6

Член 129, параграф 1, точка 3 от Конституцията предвижда:

„Освен федералния законодател, парламентите на Френската и на Фламандската общност, всеки в съответната общност, уреждат с декрет употребата на езиците относно:

[…]

7

Съгласно член 52, параграф 1, първа алинея от Законите за използването на езиците в административната сфера (wetten op het gebruik van de talen in bestuurszaken), консолидирани с Кралски декрет от 18 юли 1966 г. (Belgisch Staatsblad, 2 август 1966 г., стр. 7798) (наричани по-нататък „Законът за езиците“):

„За актовете и документите, посочени в закон или подзаконов акт […], промишлените, търговските или финансовите предприятия използват езика на областта, в която се намира основното им място на дейност или различните им места на дейност“.

8

Декрет от 19 юли 1973 г. за използването на езиците в трудово-осигурителните отношения между работодатели и работници и в посочените в законов или подзаконов акт документи и актове на предприятията (Decreet tot regeling van het gebruik van de talen voor de sociale betrekkingen tussen de werkgevers en de werknemers, alsmede van de voor de wet en de verordeningen voorgeschreven akten en bescheiden van de ondernemingen) (Belgisch Staatsblad, 6 септември 1973 г., стр. 10089, наричан по-нататък „Декретът за езиците“) е приет от Vlaamse Gemeenschap (Фламандската общност на Белгия) на основание член 129, параграф 1, точка 3 от Конституцията.

9

Член 1 от този декрет гласи:

„Този декрет се прилага за физическите и юридическите лица, които имат основно място на дейност в нидерландската езикова област. Той урежда използването на езиците в трудово-осигурителните отношения между работодателите и работниците, както и в посочените в законов акт документи и актове на предприятията.

[…]“.

10

В член 2 от посочения декрет се уточнява, че „[в] трудово-осигурителните отношения между работодателите и работниците, както и в посочените в законов акт документи и актове на предприятията се използва нидерландски език“.

11

Съгласно член 10 от същия декрет:

„Документите и актовете, които противоречат на разпоредбите на този декрет, са нищожни. Съдът установява нищожността им служебно.

[…]

Със съдебното решение служебно се разпорежда заместване на съответните документи.

Нищожността отпада, считано от деня на заместването; за писмените документи това е денят, в който заместващите документи са представени в деловодството на съда по трудовоправни спорове.

[…]“.

12

На 12 ноември 2010 г. New Valmar, белгийско дружество, установено в Евергем (Белгия), и GPPH, италианско дружество, установено в Милано (Италия), сключват договор, по силата на който последното дружество е изключителен дистрибутор на детските изделия на New Valmar в Италия. Този договор е със срок на действие до 31 декември 2014 г.

13

Съгласно член 18 от този дистрибуторски договор към същия е приложимо италианското право, а съдилищата на Гент (Белгия) са компетентни да решават евентуалните спорове между страните.

14

С препоръчано писмо от 29 декември 2011 г. New Valmar разваля договора, считано от 1 юни 2012 г.

15

С искова молба от 30 март 2012 г. New Valmar сезира Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд Гент, Белгия), като иска GPPH да бъде осъдено да му заплати дължимата по няколко неплатени фактури сума от около 234192 EUR.

16

GPPH предявява насрещен иск срещу New Valmar и иска то да бъде осъдено да му заплати обезщетение от 1467448 EUR за неоснователното разваляне на сключения между тях дистрибуторски договор.

17

GPPH оспорва иска на New Valmar, като прави възражение за нищожност на разглежданите в главното производство фактури, твърдейки, че макар да са „актове и документи, посочени в закон или подзаконов акт“ по смисъла на Закона за езиците и Декрета за езиците (наричани по-нататък общо „разглежданата в главното производство правна уредба“), тези фактури са издадени в нарушение на съдържащите се в тази правна уредба императивни норми, тъй като извън данните за New Valmar, за ДДС и за банката, всички останали данни във въпросните фактури, включително общите условия, са посочени не на нидерландски, а на друг език, а именно италиански, въпреки че New Valmar е установено в нидерландската езикова общност на Кралство Белгия.

18

На 14 януари 2014 г., т.е. в хода на производството, New Valmar представя на GPPH превод на процесните фактури на нидерландски език. От представената пред Съда преписка по делото обаче е видно, че по силата на разглежданата в главното производство правна уредба същите са и продължават да бъдат нищожни.

19

New Valmar не оспорва твърдението, че въпросните фактури не са в съответствие с разглежданата в главното производство правна уредба. Същевременно изтъква, че същата е в противоречие с разпоредбите на правото на Съюза относно свободното движение на стоки, и в частност с член 26, параграф 2 ДФЕС и членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС.

20

Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали предвид решението от 16 април 2013 г., Las (C‑202/11, EU:C:2013:239), задължението на предприятията с основно място на дейност в нидерландската езикова област на Кралство Белгия да изготвят фактурите си на нидерландски език, за да не бъдат същите нищожни, може да бъде пречка за международната търговия, дали тази евентуална пречка може да бъде обоснована с едно или няколко съображения от общ интерес, като например да се насърчи и поощри използването на официален език или да се гарантира ефективността на административните проверки, и дали въпросната евентуална пречка е пропорционална на преследваните цели.

21

При тези условия Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд Гент) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка, каквато в случая е Фламандската общност в белгийската федерална държава, която с член 52 от [Закона за езиците] и член 10 от [Декрета за езиците] налага на всяко предприятие с основно място на дейност на територията на тази единица да издава фактури с трансграничен характер само на официалния език на същата федерална единица, като в противен случай те са нищожни и нищожността им се установява служебно от съда?“.

22

На първо място, видно от акта за преюдициално запитване, разглежданият в главното производство договор изрично предвижда, че за него се прилага италианското право. При поставянето на въпроса обаче се изхожда от предпоставката, че независимо от приложимостта на това право по отношение на договора, към висящия спор е приложима разглежданата в главното производство правна уредба.

23

В това отношение следва да се припомни, че доколкото само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (вж. по-конкретно решение от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C‑49/14, EU:C:2016:98, т. 27), на поставения въпрос следва да се отговори, като се изходи от тази предпоставка, чието наличие обаче запитващата юрисдикция следва да прецени, предвид в частност, и както отбелязва генералният адвокат в точки 25—28 от заключението си, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6).

24

На второ място, както в писменото си становище, така и в съдебното заседание белгийското правителство поддържа, че противно на посоченото от запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване, разглежданата в главното производство правна уредба изисква използването на нидерландски език не за всички данни във фактурата, а само за онези, които по силата на приложимата в областта на ДДС правна уредба са задължителни. Доколкото тези данни са изброени в член 226 от Директива 2006/112, не би било трудно да се осигури техен превод на всички езици на Европейския съюз.

25

В това отношение следва да се припомни, че при разпределянето на правомощията между националните юрисдикции и юрисдикциите на Съюза Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, така както е очертан в акта за преюдициално запитване. Следователно, каквито и да са критиките на белгийското правителство срещу тълкуването на националното право, възприето от запитващата юрисдикция, отправеното преюдициално запитванe трябва да се разгледа, като се има предвид тълкуването на това право, дадено от тази юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2009 г., Pontin, C‑63/08, EU:C:2009:666, т. 38).

26

Следователно в случая на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори, като се изходи от предпоставката, че съгласно разглежданата в главното производство правна уредба всички съдържащи се във фактурата данни трябва да бъдат посочени на нидерландски език.

27

На трето място, в писменото си становище белгийското правителство поддържа, че при липсата на каквато и да било връзка на разглеждания в главното производство случай със свободното движение на работници, отправеното преюдициално запитване е недопустимо или най-малкото не се нуждае от отговор, доколкото се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС.

28

В това отношение е достатъчно да се напомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнесат по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (вж. по-конкретно решение от 17 декември 2015 г., Szemerey, C‑330/14, EU:C:2015:826, т. 30).

29

Следователно, макар запитващата юрисдикция формално да е свела въпроса си до тълкуването на член 45 ДФЕС, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаването на отнесеното до нея дело, независимо дали тя е споменала съответната разпоредба в изложението на въпроса си. В това отношение Съдът трябва да извлече от предоставените от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от посоченото право, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора (вж. по аналогия решение решение от 17 декември 2015 г., Szemerey, C‑330/14, EU:C:2015:826, т. 31).

30

В случая, независимо от посочването на член 45 ДФЕС в преюдициалния въпрос, от мотивите на акта за преюдициално запитване ясно личи, че запитващата юрисдикция иска да установи дали разглежданата в главното производство правна уредба е в съответствие с отнасящите се до свободното движение на стоки правила на Договора за функционирането на ЕС, доколкото тази юрисдикция изрично споменава в това отношение, че в главното производство New Valmar се позовава на член 26, параграф 2 ДФЕС, както и на членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС.

31

При положение че случаят по главното производство се отнася не до вноса, а до износа на стоки от Белгия към друга държава членка, и по-точно Италия, следва да се приеме, че приложим е единствено член 35 ДФЕС, който забранява мерките с равностоен на количествени ограничения на износа ефект.

32

Същевременно белгийското правителство поддържа, че разглежданата в главното производство правна уредба трябва да се преценява от гледна точка не на първичното право на Съюза, а само на Директива 2006/112, доколкото със същата материята е напълно хармонизирана. Всъщност член 248а от тази директива допускал държавите членки да въвеждат законодателно изискване фактурите по трансгранични сделки да бъдат съставяни на език, различен от този на държавата членка по местоназначение на услугите или стоките. Впрочем, доколкото тази разпоредба предвижда възможност за държавите членки да изискват фактурите по извършваните на тяхна територия доставки на стоки или услуги да бъдат преведени на официалния им език, това означавало, че по правило фактурите се съставят на официалния език на държавата членка, на чиято територия е установено предприятието, което издава фактурата.

33

В това отношение следва обаче да се припомни, че с режима на Съюза в областта на ДДС се извършва само постепенна и частична хармонизация на националните законодателства (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., VDP Dental Laboratory и др., C‑144/13, C‑154/13 и C‑160/13, EU:C:2015:116, т. 60 и цитираната съдебна практика).

34

В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точки 45—48 от заключението си, нито член 226 от Директива 2006/112, отнасящ се до съдържанието на фактурите, нито член 248а от тази директива, който позволява на държавите членки по местоназначение да изискват в определени случаи фактурата по трансгранична доставка да бъде преведена на един от официалните им езици, предвиждат възможност за държавите членки да задължават установените на тяхна територия предприятия да съставят всички фактури на официалния им език или на този на съответната територия.

35

С оглед на гореизложените съображения е необходимо поставеният от запитващата юрисдикция въпрос да бъде преформулиран по следния начин: трябва ли член 35 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка като Фламандската общност в Кралство Белгия, съгласно която предприятията с основно място на дейност на територията на тази единица са длъжни да посочват всички данни във фактурите по трансгранични сделки единствено на официалния език на тази федерална единица, като неспазването на това изискване води до нищожност на тези фактури, която се обявява служебно от съда.

36

Съдът е приел, че национална мярка, приложима към всички действащи на националната територия оператори, която засяга фактически повече стоките, които напускат пазара на държавата членка на износа, отколкото пускането в продажба на стоките на националния пазар на посочената държава членка, попада в обхвата на забраната по член 35 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Gysbrechts и Santurel Inter, C‑205/07, EU:C:2008:730, т. 40—43).

37

Освен това следва да се припомни, че с Договора за функционирането на ЕС се забранява всяко ограничаване, дори и незначително, на някоя от предвидените в него основни свободи (вж. в този смисъл решение от 1 април 2008 г., Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 52 и цитираната съдебна практика).

38

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно разглежданата в главното производство правна уредба предприятията с основно място на дейност в нидерландската езикова област на Кралство Белгия са длъжни да съставят фактурите си, включително тези по трансгранични сделки, на нидерландски език, като автентичен е единствено текстът на този език и неспазването на това изискване води до нищожност на фактурите, която се обявява служебно от съда.

39

Според белгийското правителство не може да се приеме, че подобна правна уредба ограничава свободното движение на стоки, след като фактурите, към които единствено е насочена тази правна уредба, само потвърждават вземане по сключен от съответните страни договор. Подобна правна уредба обаче, за разлика от разглежданата по делото, по което е постановено решението от 16 април 2013 г., Las (C‑202/11, EU:C:2013:239), не засягала свободата на страните да съставят такъв договор на език по техен избор и съответно насрещните им съвпадащи волеизявления. Следователно не можело да се приеме, че разглежданата в главното производство правна уредба засяга търговията между държавите членки.

40

Като лишава обаче съответните оператори от възможността свободно да изберат за съставянето на фактурите език, който всички владеят, и като ги задължава за тази цел да използват език, който невинаги съвпада с този, който те са се уговорили да използват в договорните си отношения, правна уредба като разглежданата в главното производство може да увеличи риска от оспорване и неплащане на фактурите, тъй като би могла да подтикне получателите по тези фактури да се позоват на своята неспособност, действителна или мнима, да разберат съдържанието им и на това основание да откажат плащане.

41

Обратно, получателят по фактура, съставена на език, различен от нидерландския, би могъл предвид нищожността ѝ да бъде насърчен да оспори действителността само на това основание, и то въпреки че фактурата е съставена на език, който той разбира. Подобна нищожност би могла освен това да бъде източник за издателя на фактурата на значителни неудобства, като например загубата на лихви за забава, доколкото, видно от предоставената на Съда преписка, ако в договора не е уговорено друго, въпросните лихви по правило започват да текат едва от издаването на нова фактура, съставена на нидерландски език.

42

Следователно правна уредба като разглежданата в главното производство, макар да се отнася само до езика, на който трябва да са данните във фактурата, а не съдържанието на договора по тази фактура, има поради правната несигурност, която създава, ограничаващ търговията ефект, който може да откаже операторите да установяват или поддържат договорни отношения с предприятие, установено в нидерландската езикова област на Кралство Белгия.

43

Подобна правна уредба, доколкото се прилага без изключение за всички фактури на предприятия с основно място на дейност в тази област, действително може да засегне както вътрешната за съответната държава членка търговия, така и трансграничната търговия, и това е още по-вярно, както отбелязва генералният адвокат в точки 61—68 от заключението си, след като е по-малко вероятно купувач, установен в друга държава членка, различна от Кралство Белгия, да разбира нидерландски език, отколкото купувач, установен в Кралство Белгия, където този език е един от официалните езици.

44

Предвид посочените в точка 24 от настоящото решение доводи на белгийското правителство относно обхвата на разглежданата в главното производство правна уредба, следва да се уточни, че ограничаващият ефект на подобна правна уредба изобщо не би бил опроверган, ако се окаже — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери — че единствено задължителните данни по член 226 от Директива 2006/112 трябва да са посочени на нидерландски език, доколкото в такъв случай възниква същата правна несигурност като установената в точка 42 от настоящото решение.

45

Освен това ограничаващият ефект на посочената правна уредба не би могъл да се смята за твърде несигурен или твърде непряк, за да може тази уредба да не се разглежда — в съответствие с практиката на Съда, изведена в решения от 7 март 1990 г., Krantz (C‑69/88, EU:C:1990:97, т. 10 и 11), и от 13 октомври 1993 г., CMC Motorradcenter (C‑93/92, EU:C:1993:838, т. 10—12) — като ограничение по смисъла на член 35 ДФЕС.

46

Всъщност, видно от точки 40—43 от настоящото решение, подобна правна уредба може да има въздействие, макар и незначително, върху договорните отношения, и то още повече че, както бе посочено в съдебното заседание, не е рядкост тези отношения да се конкретизират само с изготвянето на фактура. Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, това въздействие зависи не от бъдещо хипотетично събитие, а от упражняването на правото за свободно движение на стоки (вж. по аналогия решение от 1 април 2008 г., Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 51).

47

От това следва, че правна уредба като разглежданата в главното производство представлява ограничение по член 35 ДФЕС.

48

Съгласно постоянната съдебна практика национална мярка, която ограничава упражняването на гарантираните основни свободи, е допустима само при условие че преследва цел от общ интерес, може да гарантира осъществяването на тази цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2015 г., Trijber и Harmsen, C‑340/14 и C‑341/14, EU:C:2015:641, т. 70).

49

В случая белгийското правителство твърди, че разглежданата в главното производство правна уредба цели, от една страна, да поощри използването на официалния език на съответната езикова област, и от друга страна, да осигури ефективност на проверките, извършвани от компетентните по ДДС служби.

50

В това отношение следва да се припомни, че целта да се насърчи и поощри използването на някой от официалните езици на държава членка е легитимна цел, която по принцип може да обоснове ограничаването на задълженията, наложени от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 1989 г., Groener, C‑379/87, EU:C:1989:599, т. 19, от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 85 и от 16 април 2013 г., Las, C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 25—27).

51

Освен това Съдът вече е признал, че необходимостта да се запази ефективността на данъчния контрол е легитимна цел от общ интерес, която може да обоснове ограничения във връзка с упражняването на основните свободи, признати с Договора (вж. в този смисъл решения от 20 февруари 1979 г., Rewe-Zentral, 120/78, EU:C:1979:42, т. 8 и от 15 май 1997 г., Futura Participations и Singer, C‑250/95, EU:C:1997:239, т. 31).

52

Следва да се приеме, че правна уредба като разглежданата в главното производство е годна да постигне тези две цели, щом като, от една страна, позволява да се гарантира широкото използване на нидерландския език за съставянето на официални документи като фактурите, и от друга страна, може да улесни компетентните национални органи при проверките на такива документи.

53

За да отговаря обаче на изискванията, наложени от правото на Съюза, правна уредба като разглежданата в главното производство трябва да бъде пропорционална на посочените цели.

54

В случая, както отбелязва генералният адвокат в точки 90—92 от заключението си, правна уредба на държава членка, която не само изисква фактурите по трансгранични сделки да бъдат съставени на официалния ѝ език, но освен това позволява автентичен текст на тези фактури да бъде изготвен и на друг език, който заинтересованите страни знаят, би засегнала в по-малка степен свободното движение на стоки в сравнение с разглежданата в главното производство правна уредба, като едновременно с това би могла да гарантира преследваните с нея цели (вж. по аналогия решение от 16 април 2013 г., Las, C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 32).

55

Така, що се отнася до целта да се осигури ефективност на данъчния контрол, самото белгийско правителство посочва в съдебното заседание, че съгласно циркулярното писмо от 23 януари 2013 г. данъчната администрация няма право да отказва приспадане на ДДС, като се позовава единствено на това, че изискуемите по закон данни във фактурата са посочени на език, различен от нидерландския, което идва да подскаже, че използването на съответния друг език не е пречка за осъществяването на тази цел.

56

С оглед на всички тези съображения трябва се приеме, че правна уредба като разглежданата в главното производство надхвърля необходимото за постигане на посочените в точки 49—51 от настоящото решение цели и следователно не може да се счита за пропорционална.

57

При тези обстоятелства на поставения въпрос следва да се отговори, че член 35 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка като Фламандската общност в Кралство Белгия, съгласно която предприятията с основно място на дейност на територията на тази единица са длъжни да посочват всички данни във фактурите по трансгранични сделки единствено на официалния език на тази федерална единица, като неспазването на това изискване води до нищожност на тези фактури, която се обявява служебно от съда.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 35 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка като Фламандската общност в Кралство Белгия, съгласно която предприятията с основно място на дейност на територията на тази единица са длъжни да посочват всички данни във фактурите по трансгранични сделки единствено на официалния език на тази федерална единица, като неспазването на това изискване води до нищожност на тези фактури, която се обявява служебно от съда.