1. 

Какво говори мястото на раждане за етническия произход на лицето?

2. 

Учудващо малко.

3. 

Действително, да се приеме, че съществува неразривна връзка между мястото на раждане на дадено лице и конкретния му етнически произход, в крайна сметка служи само за поддържането на някои неправилни стереотипи.

4. 

В главното производство от свидетелството за управление на МПС на кредитоискател личи, че неговото място на раждане не е в скандинавска страна ( 2 ), държава — членка на Съюза, Швейцария или Лихтенщайн ( 3 ). Представлява ли дискриминация въз основа на етническия произход практиката, при която отпускащата заем кредитна институция иска от клиента да представи паспорт, издаден от някоя от тези държави, или ако не разполага с такъв, да представи паспорт, издаден от трета страна, и валидно разрешение за пребиваване („разглежданата практика“)? При утвърдителен отговор, може ли разглежданата практика да бъде обоснована с борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм?

5. 

Това са въпросите, пред които е изправен Съдът в разглеждания случай. По-специално това дело ще му позволи да даде насоки относно връзката между дискриминация въз основа на етническия произход, националност и място на раждане.

6. 

По посочените по-долу причини считам, че при практика като разглежданата не е налице неравно третиране на клиентите въз основа на етническия им произход. Поради това не намирам за необходимо Съдът да преценява дали такава практика може да бъде обоснована.

7.

Член 1 от Директива 2000/43 („Цел“) предвижда, че нейната цел е да създаде рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход с оглед прилагането в държавите членки на принципа на равно третиране.

8.

Член 2 от Директива 2000/43 („Понятие за дискриминация“) гласи:

„1.   По смисъла на настоящата директива „принципът на равно третиране“ означава отсъствие на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход.

2.   По смисъла на параграф 1:

9.

Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2000/43 („Приложно поле“) тази директива не покрива различията в третирането, основани на националност, и не накърнява разпоредбите и условията, свързани с влизането и пребиваването на граждани от трети страни и лица без гражданство на територията на държавите членки, както и всяко третиране, произтичащо от правния статус на засегнатите граждани от трети страни и лица без гражданство.

10.

Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 („Тежест на доказване“) държавите членки следва да предприемат необходимите мерки в съответствие с техните национални правни системи, за да гарантират, че когато лицата, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа на равно третиране, представят пред съда или друг компетентен орган факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация, то ответникът следва да докаже, че няма нарушение на принципа на равно третиране.

11.

Глава I от Директива 2005/60 („Предмет, обхват и дефиниции“) включва членове 1—5. Съгласно член 1, параграф 1 от нея държавите членки гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризъм са забранени. Съгласно член 2, параграф 1, точка 1 от нея Директива 2005/60 се прилага по отношение на кредитните институции, като определението за последните се съдържа в член 3, точка 1. Член 5 от Директива 2005/60 предвижда, че държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от тази директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

12.

Глава II от Директива 2005/60 („Комплексна проверка на клиентите“) включва членове 6—19. Раздел 1 от тази глава („Общи разпоредби“) съдържа в членове 6—10 основни правила относно мерките за комплексна проверка на клиентите, а раздел 2 („Опростена комплексна проверка на клиента“) включва правила, позволяващи използването на процедури за опростена комплексна проверка на клиента в някои определени случаи.

13.

Член 13 от Директива 2005/60 (единствената разпоредба в глава II, раздел 3, озаглавен „Засилена комплексна проверка“) гласи:

„1.   Държавите членки изискват институциите и лицата, обхванати от настоящата директива, да прилагат на базата на оценка на риска мерките на засилена комплексна проверка в допълнение към мерките, посочени в членове 7, 8 и член 9, параграф 6, при ситуации, които по своето естество могат да представляват по-голям риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и най-малкото при ситуациите, разгледани в параграфи 2, 3, 4, и при други ситуации, представляващи висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, които отговарят на техническите критерии, установени в съответствие с член 40, параграф 1, буква в).

2.   Когато клиентът не присъства физически за целите на установяване на самоличността, държавите членки изискват тези институции и лица да вземат конкретни и адекватни мерки за компенсиране на по-високия риск, например чрез прилагането на една или повече от следните мерки:

[…]

4.   По отношение на сделки или делови взаимоотношения с видни политически личности, пребиваващи в друга държава членка или в трета страна, държавите членки изискват тези институции и лица, които са обхванати от настоящата директива, да:

[…]

6.   Държавите членки гарантират, че институциите и лицата, обхванати от настоящата директива, обръщат специално внимание на всяка заплаха от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, която може да възникне от продукти или сделки, които могат да предразполагат към анонимност, и вземат мерки, ако е необходимо, да предотвратят използването им за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризъм“.

14.

Разпоредбите на Директива 2000/43 са транспонирани в датското право с Lov om etnisk ligebehandling (Закон за равно третиране без разлика на етническия произход, наричан по-нататък „Законът за равно третиране“) ( 6 ). Запитващата юрисдикция посочва, че след проведено обсъждане датският законодател решава да не включи в Закона за равно третиране критерия „дискриминация въз основа на мястото на раждане“, тъй като той не е посочен в Директивата.

15.

Lov om forebyggende foranstaltninger mod hvidvask af udbytte og finansiering af terrorisme (Закон за превантивните мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, наричан по-нататък „Законът за изпирането на пари“) ( 7 ) съдържа разпоредби, транспониращи Директива 2005/60. По-конкретно, докато член 12 от Закона за изпирането на пари съдържа общи правила за комплексна проверка на клиентите, член 19, който в голяма степен съответства на член 13 от Директивата, предвижда в параграф 1, че въз основа на оценка на риска лицата и предприятията, обхванати от този закон, следва да въведат допълнителни изисквания за идентифициране на клиентите, освен посочените в член 12 от закона в случаи, които сами по себе си са свързани с по-голям риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Трябва да са изпълнени поне изискванията по параграфи 2—4 от тази разпоредба.

16.

Ismar Huskic (наричан по-нататък „жалбоподателят“) е роден в Босна и Херцеговина през 1975 г. Той и семейството му се местят в Дания през 1993 г., където живее досега. Huskic придобива датско гражданство през декември 2000 г. Той живее със своята партньорка, също датска гражданка.

17.

Jyske Finans A/S (наричано по-нататък „Jyske Finans“), дъщерно дружество на финансовата институция Jyske Bank A/S, предлага кредити на физически лица и предприятия за закупуване на автомобили и за придобиването им на лизинг, в сътрудничество с дистрибутори на автомобили.

18.

През юни 2009 г. жалбоподателят и неговата партньорка сключват с дистрибутор на моторни превозни средства договор за покупка на употребяван автомобил. Тази покупка е финансирана частично с кредит, за който жалбоподателят и партньорката му сключват договор с Jyske Finans. При разглеждането на искането за кредит Jyske Finans изисква от жалбоподателя да представи допълнителни документи за удостоверяване на самоличността си въз основа на това, че видно от неговото свидетелство за управление на МПС, той е роден в Босна и Херцеговина. Такъв допълнителен документ не е поискан от неговата партньорка, която, видно от нейното свидетелство за управление на МПС, е родена в Оденсе, Дания.

19.

Жалбоподателят счита това искане на Jyske Finans за дискриминационно и подава жалба пред Ligebehandlingsnævnet (Съвет за равно третиране), който е компетентен по-специално да разглежда жалбите за дискриминация въз основа на расата или етническия произход. С решение от 10 декември 2010 г. Съветът за равно третиране приема, че Jyske Finans е дискриминирало непряко жалбоподателя, и разпорежда на това дружество да плати 10000 DKK (приблизително 1340 EUR) като обезщетение.

20.

Jyske Finans счита, че решението на Съвета за равно третиране противоречи на Закона за изпирането на пари и му липсва изискваното от Закона за равно третиране правно основание. Ето защо Jyske Finans не се съобразява с посоченото решение. В резултат Съветът за равно третиране сезира Retten i Viborg (Районен съд, Виборг, Дания) от името на жалбоподателя.

21.

С решение от 5 февруари 2013 г. Retten i Viborg (Районен съд, Виборг) потвърждава решението на Съвета за равно третиране. Този съд обаче приема, че проведената от Jyske Finans спрямо жалбоподателя дискриминация въз основа на неговото място на раждане представлява пряка дискриминация, основана на етническия произход.

22.

Jyske Finans обжалва решението на Retten i Viborg пред запитващата юрисдикция.

23.

В хода на производството Jyske Finans изтъква, че по отношение на искането за кредит на жалбоподателя е приложено вътрешно правило, а именно разглежданата практика. Jyske Finans твърди, че тази практика е въведена във връзка с неговото задължение да спазва Закона за изпирането на пари. Съответно запитващата юрисдикция приема за установено, че изискването за представяне на допълнителни документи, наложено от Jyske Finans на жалбоподателя, се основава единствено на факта, че съгласно датското му свидетелство за управление на МПС той е роден в Босна и Херцеговина, тоест в трета страна.

24.

Тъй като има съмнения дали разглежданата практика води до пряка или непряка дискриминация въз основа на етнически произход и дали тя би могла да бъде допустима с оглед на задълженията, наложени по-специално на финансовите институции, за да се предотврати изпирането на пари, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

25.

Писмени становища представят Jyske Finans, Кралство Дания и Комисията. Тези страни представят устни становища на 12 октомври 2016 г.

26.

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали разглежданата практика води до пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/43. При отрицателен отговор, с втория си въпрос тази юрисдикция желае да се увери дали тази практика води до непряка дискриминация, освен ако е обективно оправдана и пропорционална. В третия въпрос запитващата юрисдикция посочва възможна обосновка на разглежданата практика, в случай че бъде приета за явно непряко дискриминационна.

27.

В части А и Б от настоящия анализ ще разгледам последователно аспекта относно дискриминацията и този относно обосновката.

28.

С първите два въпроса, които ще разгледам съвместно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали разглежданата практика, при която клиентите се третират различно в зависимост от мястото им на раждане, води до пряка или непряка дискриминация съгласно Директива 2000/43.

29.

Най-напред ще изложа доводи по въпроса защо дискриминация въз основа на етническия произход по смисъла на Директива 2000/43 не може да бъде установена само в зависимост от мястото на раждане на лицето. Тези съображения ще бъдат използвани по-нататък при отговора на въпроса дали разглежданата практика води до пряка или непряка дискриминация на това основание.

30.

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/43 принципът на равно третиране означава отсъствие на пряка или непряка дискриминация, основана на „расов признак или етнически произход“. Това са двата критерия, въз основа на които тази директива приема за неправомерно различното третиране на определени лица.

31.

С оглед предотвратяване и борба с расизма е необходимо предварително да се дефинира самото понятие „раса“. Това обаче става все по-неприемливо в съвременните общества ( 8 ). Съответно, с времето забраната за дискриминация, основана на расов признак, като че ли отстъпва превеса си в полза на по-завоалираното и по-трудно осезаемо понятие за дискриминация, основана на етнически произход, която, както е посочено в точка 35 по-долу, представлява форма на расова дискриминация.

32.

Директива 2000/43 не дава определение на понятието „етнически произход“ и следователно не отговаря на въпроса дали има връзка между тези два посочени по-горе в точка 30 критерия и мястото на раждане на лицата ( 9 ).

33.

Това не е учудващо. Да се формулират критериите, които определят съществените признаци на определен етнически произход, и да се опише какво го отличава от друг етнически произход, може да се окаже прекалено голямо предизвикателство за всеки. Както Комисията пита в съдебното заседание, какво например определя, че дадено лице е от „датски етнически произход“, и по какво това лице се отличава етнически от други лица, например с „шведски“ или „норвежки“ етнически произход — доколкото тези етнически произходи въобще съществуват? Няма да се опитвам да отговоря на този сложен въпрос.

34.

Въпреки това, изправен пред мълчанието на законодателя по този въпрос, Съдът не е отказвал да даде задължително тълкуване, когато се е налагало. В решение ЧЕЗ Разпределение България Съдът приема, че понятието „етнически произход“, или етническа принадлежност, „изхожда от идеята, че групите в обществото са белязани по-специално от обща националност, религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда“ ( 10 ).

35.

За да даде това определение, Съдът следва практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), който приема, че „етническа принадлежност и раса са свързани понятия […] Понятието за етническа принадлежност изхожда от идеята, че групите в обществото са белязани по-специално от обща националност, религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда. Дискриминацията, основана на етническия произход на лицето, представлява форма на расова дискриминация“ ( 11 ).

36.

Белезите на „етнически произход“, посочени в точки 34 и 35 по-горе, не включват мястото на раждане на лицата. Въпреки това използването на израза „по-специално“ свидетелства за неизчерпателното изброяване на тези фактори. Затова не може да бъде изключена възможността мястото на раждане на лицата да представлява такъв фактор или поне да бъде допълнителен фактор.

37.

Бих искал обаче да подчертая, че в разглеждания случай мястото на раждане на жалбоподателя е единственият критерий, въз основа на който Съветът за равно третиране и впоследствие Retten i Viborg (Районен съд, Виборг) решават, че разглежданата практика води до дискриминация въз основа на етнически произход, независимо дали пряка, или непряка. Да се подходи по този начин означава да се приеме, че мястото на раждане на лицата обуславя техния етнически произход по смисъла на Директива 2000/43.

38.

Тази идея обаче не намира подкрепа в Директива 2000/43.

39.

Мястото на раждане е самостоятелен критерий за дискриминация, който се отличава от другите критерии за дискриминация като етнически произход или националност. Тези критерии не следва да бъдат смесвани. Директива 2000/43 не предоставя защита срещу дискриминация, която не се основава на посочените в нея личностни характеристики ( 12 ).

40.

Например съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2000/43 тази директива, която се прилага и към частния, и към публичния сектор в широк кръг от области, изброени в член 3, параграф 1 от нея, предоставя защита, която не обхваща различията в третирането, основани на националност ( 13 ). Това обстоятелство съответства на идеята, че националността не говори много за етническия произход на лицето. Както се приема в съдебната практика, посочена в точки 34 и 35 по-горе, „обща националност“ — тоест националност в „етническия“ смисъл на думата ( 14 ) — е само един от факторите, разграничаващи определена етническа принадлежност.

41.

Според мен същата логика се прилага и по въпроса дали дискриминация въз основа на мястото на раждане на лицето води до дискриминация, основана на етнически произход. Мястото на раждане е само един специфичен фактор, който навежда на извода, че лицето може да принадлежи към определена етническа група, но по никакъв начин не определя това със сигурност. Какъв например е етническият произход на лица, осиновени в трети страни и доведени в държава от Съюза или ЕАСТ? Това не може да се предопредели по общ начин. Освен това, ако дадена група в обществото може да се разглежда като отделна етническа общност основно на базата на нейните религиозни вярвания, обичаи и начин на живот ( 15 ), то какво говори мястото на раждане на лице, принадлежащо към такава общност, за неговата етническа принадлежност?

42.

В допълнение следва да отбележа, че понятието „място на раждане“ само по себе си е неясно. В разглеждания случай това понятие, използвано в свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, е отъждествено с държавата на раждане — различна от тази на неговата партньорка. Използването на критерия „място на раждане“ на национално равнище позволява по-лесно да се стигне до извода, че съответното лице принадлежи към „обща националност“, която съгласно съдебната практика, посочена в точки 34 и 35 по-горе, е един от факторите, определящи етническия произход. Няма обаче правно основание за виждането, че за всяка суверенна държава съществува един — и само един — съответен етнически произход.

43.

Накрая, вярно е, че както посочва Кралство Дания, член 21 от Хартата на основните права забранява не само дискриминацията, основана на раса или етнически произход, но и дискриминацията, основана на рождение. Фактът обаче, че тези критерии са посочени отделно, само подкрепя тезата, че понятията „етнически произход“ и „рождение“ се различават.

44.

Това ме навежда на извода, че както Кралство Дания признава, критериите етнически произход и място на раждане не са автоматично и задължително свързани. Мястото на раждане на лицето може да бъде релевантен фактор при преценката дали то принадлежи към определена етническа група. Въпреки това дискриминация въз основа на етническия произход не може да бъде установена само въз основа на мястото на раждане на лицето.

45.

За да се констатира пряка дискриминация съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43, е необходимо етническият произход да е бил определящ за решението да се приложи разглежданото третиране или, с други думи, това третиране да е установено и/или да се поддържа поради съображения, свързани с етническия произход ( 16 ).

46.

За да обоснове заключението си за наличие на пряка дискриминация, Retten i Viborg (Районен съд, Виборг) приема, че първо, повечето лица, кандидатстващи за кредит или финансиране от Jyske Finans, пребивават в Дания и са етнически датчани и второ, затова разглежданата практика показва, че лицата, родени в трети страни, са третирани по-неблагоприятно от лицата, родени в Дания. Този съд допълва, че тази разлика в третирането не се основава на националността на тези кредитоискатели, а „на техния географски произход и съответно на техния етнически произход“ (курсивът е мой).

47.

Тази логика е неправилна по няколко причини.

48.

Първо, както бе прието в точка 44 по-горе, разлика в третирането въз основа на етническия произход не е автоматична последица от разлика в третирането въз основа на географския произход, тоест на мястото на раждане.

49.

Второ, твърдението, че повечето лица, родени извън Дания, не са „етнически датчани“ — ако такъв етнически произход въобще съществува — не е достатъчно, за да се установи случай на пряка дискриминация. Това по-скоро показва наличието най-много на непряка дискриминация.

50.

Накрая, неправилно е сравнението, което следва да се извърши, да се ограничава до съпоставяне на положението на лица, родени в Дания, от една страна, и на лица, родени в трета страна, от друга. Разглежданата практика всъщност не се ограничава до това. За да се провери дали има дискриминация по Директива 2000/43, по-скоро следва да се прецени дали разглежданата практика е свързана с разлика в третирането въз основа на етническия произход между, от една страна, лице, родено в държава — членка на Съюза, или държава от ЕАСТ, и от друга страна, лице, родено в трета страна.

51.

От преюдициалното запитване обаче не личи да има доказателства, че разглежданата практика е въведена по причини, свързани със специфичния етнически произход на кредитоискателите.

52.

Въпреки това по-специално в съдебното заседание Кралство Дания посочва, че е възможно разглежданата практика да бъде приета за пряко дискриминационна, тъй като практическият резултат от нея като цяло е в това, че възникват подозрения спрямо родените в трети страни датски граждани, които според тази държава членка обикновено не са от „датски етнически произход“.

53.

В това отношение, първо, съгласно Директива 2000/43 не е релевантно обстоятелството, че разглежданата практика третира родените в трети страни датски граждани по-неблагоприятно от датските граждани, родени в Съюза или в държавите от ЕАСТ. Нито тяхното гражданство, нито мястото им на раждане представляват защитени от Директивата личностни характеристики.

54.

Второ, тези доводи се основават на погрешната представа, че място на раждане, националност и етническа принадлежност вървят ръка за ръка. По причината, посочена в точка 3 по-горе, тези доводи следва да бъдат отхвърлени.

55.

Накрая, практическият резултат от разглежданата практика не е достатъчен, за да се установи случай на пряка дискриминация ( 17 ).

56.

Предвид това не смятам, че разглежданата практика представлява пряка дискриминация съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43. По-нататък ще разгледам дали въпросната практика води до непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от нея.

57.

За да попадне дадена мярка под действието на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43, е достатъчно, макар да са приложени неутрални критерии, които не се основават на етническата принадлежност, в резултат от въпросната мярка в неблагоприятно положение да се поставят най-вече лицата „с [определен] етнически произход“ ( 18 ). За да е налице непряка дискриминация, не е необходимо непременно да съществува умисъл за дискриминация ( 19 ). Непряката дискриминация може да се установява с всички средства, включително въз основа на статистически данни ( 20 ).

58.

Когато се преценява дали използваният от Jyske Finans неутрален критерий „място на раждане“ води до непряка дискриминация, би могло да се твърди, че насочването на разглежданата практика към лица, родени извън Съюза или държавите от ЕАСТ, е по-вероятно като цяло да има неблагоприятни последици за лицата „с [определен] етнически произход“. Действително това е виждането по същество на Кралство Дания, което смята, че допълнителното изискване, наложено с разглежданата практика, засяга родените в трети страни лица и следователно основно лицата с „недатски етнически произход“.

59.

Такова виждане обаче не е обосновано.

60.

Ако за целите на анализа се приеме за правилно твърдението на Кралство Дания, че лицата, родени извън тази държава членка, обикновено не са от „датски етнически произход“, то това обстоятелство не е достатъчно, за да се установи непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43. Всъщност, за да може да се приложи, понятието за непряка дискриминация съгласно тази разпоредба изисква твърдяната дискриминационна мярка да поставя в неблагоприятно положение лица с определен етнически произход. Казано по друг начин, тази разпоредба налага да се идентифицира определен етнически произход (или произходи, ако практиката засяга няколко различни етнически общности), спрямо който се прилага защитата по Директивата и който търпи по-неблагоприятно третиране. За разлика от виждането, изразено по-горе в точка 58 от Кралство Дания, тази разпоредба не може да се разбира в смисъл, че предоставя (отрицателна) защита срещу мерки, които могат да поставят даден етнически произход в благоприятно положение, без същевременно да идентифицира конкретен етнически произход, който да е в неблагоприятно положение. В този смисъл, макар въз основа на текстовете на английски и немски език на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 да не може да се направи извод в това отношение, текстът на други официални езици използва по-прецизна формулировка, която изяснява смисъла на тази разпоредба ( 21 ) и се подкрепя от общата структура и целта на Директивата ( 22 ). Съгласно съображение 17 от последната тази цел е „предотвратяване или компенсиране на неблагоприятното положение на група лица от определена раса или с определен етнически произход“ (курсивът е мой). Би противоречало на общата структура на Директива 2000/43 член 2, параграф 2, буква б) от нея да се прилага чисто абстрактно, тъй като всяко човешко същество има етнически произход, дори същият да трябва тепърва да бъде изясняван.

61.

Действително, за да се задейства забраната за дискриминация въз основа на етническия произход, не е необходимо нито съответното лице наистина да принадлежи към етническата общност, за която е предвидено по-неблагоприятното третиране (в случая на „съдискриминация“) ( 23 ), нито жертвата да бъде конкретно идентифицирана ( 24 ). Това обаче не променя факта, че член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 изисква идентифицирането на определен етнически произход, до който се отнася дискриминационната мярка. Практиката на Съда подкрепя този извод.

62.

Всъщност, на първо място, въпреки че може би не го прави целенасочено, Съдът последователно използва изразите „работници или служители с определен етнически или расов произход“; „лицата с определен етнически произход“ и „лицата от такъв етнически произход“ (курсивът е мой) ( 25 ).

63.

На второ място, всички най-значими дела относно Директива 2000/43, които Съдът е разглеждал, се отнасят до определени групи от лица, за които безспорно се прилага защитата срещу дискриминация съгласно Директива 2000/43 ( 26 ).

64.

На трето място, както по същество посочва Комисията в съдебното заседание, сравнението не трябва да се прави общо и абстрактно, а специфично и конкретно с оглед на въпросното благоприятно третиране ( 27 ).

65.

Това разбиране не се поставя под въпрос от довода, наведен в съдебното заседание от Кралство Дания, съгласно който ЕСПЧ наскоро е постановил с мнозинство, че националните правила относно събирането на семейството, които по принцип засягат по неблагоприятен начин лица с „чуждестранен етнически произход“, са в нарушение на член 8 във връзка с член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ( 28 ). Това дело се отнася до различно третиране на собствените граждани на определена държава в зависимост от това преди колко време са придобили гражданство, тоест до въпрос, по който, подобно на въпроса за мястото на раждане, Директива 2000/43 не предоставя защита. Освен това, докато текстът на тези разпоредби от Конвенцията — по-специално член 14 — не свидетелства за необходимост да се идентифицира определен етически произход на лицата, срещу които е насочена дадена дискриминационна мярка, то случаят не е такъв при член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43.

66.

Що се отнася до разглеждания случай, според мен единствената ясна информация, с която Съдът разполага, е че жалбоподателят е роден в Босна и Херцеговина. Тази липса на информация обаче не е решаваща: дали разглежданата практика представлява непряка дискриминация, следва да се прецени въз основа на самата практика.

67.

Всъщност разглежданата практика, изглежда, засяга еднакво всички етнически произходи, тъй като в третите страни потенциално има лица с всеки етнически произход, съществуващ по света. Затова е изключено разглежданата практика да може да засегне лица с определен етнически произход „в значително по-голяма степен“ в сравнение с другите лица ( 29 ).

68.

С оглед на изложеното по-горе не смятам, че разглежданата практика води до непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43.

69.

От горното следва, че разглежданата практика не се обхваща нито от член 2, параграф 2, буква а), нито от член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43. Затова не е необходимо да се разглежда третият преюдициален въпрос. Въпреки това, в случай че Съдът приеме, че разглежданата практика представлява непряка дискриминация, ще дам отговор на този въпрос в точки 72 и сл. по-долу.

70.

Освен това смятам за ненужно да разглеждам довода, наведен от Комисията в съдебното заседание, че разглежданата практика може неправомерно да дискриминира гражданите на Съюза в зависимост от момента на придобиване на тяхното гражданство ( 30 ). Първо, запитващата юрисдикция не е отправила въпрос в този смисъл. Второ, Съдът не разполага с достатъчно информация, за да се произнесе по този довод, а посочените в член 23 от Статута на Съда страни не са имали възможност да представят становища по този нов довод, което е тяхно право. Накрая, при всички положения ми е трудно да видя релевантността на този довод, тъй като, на първо място, в устното становище на Комисията се има предвид конкретно евентуална дискриминация между датски граждани. Това обаче още веднъж говори за неправилно тълкуване на обхвата на разглежданата практика, който не се ограничава до тези граждани. На второ място, съдебната практика, на която Комисията се позовава в защита на виждането си, се отнася до граждани на Съюза, които, след като са упражнили правото си на свободно движение, са се установили в друга държава членка и са станали нейни граждани по натурализация. Не ми е известно това да е случаят в главното производство.

71.

Въпреки че непосредственият опит на жалбоподателя, свързан с разлика в третирането, причинена от разглежданата практика, може да е предизвикал гняв, тази разлика не е забранена от Директива 2000/43. В този контекст Съдът не следва да се опитва да забрани тази разлика в третирането посредством съдебно тълкуване, тъй като поначало законодателят на Съюза може да разшири списъка с критерии за защита съгласно тази директива.

72.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали практика като разглежданата може да се приеме за правомерна с оглед на член 13 от Директива 2005/60, съдържащ правила относно засилената комплексна проверка на клиентите. Този въпрос е свързан с втория преюдициален въпрос, тъй като е част от въпроса дали разглежданата практика е непряко дискриминационна. За разлика от случаите на пряка дискриминация ( 31 ), съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 практики, при които на пръв поглед е налице непряка дискриминация, може да избегнат тази квалификация, ако са „обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.

73.

Jyske Finans, подкрепено от Кралство Дания, твърди, че спазването на правилата относно предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризъм представлява законна цел, която по принцип може да обоснове разглежданата практика. Вижданията на страните обаче се разминават по въпроса дали тази практика е подходяща и необходима.

74.

Jyske Finans счита, че в случая това е така, особено предвид общата оценка на риска по отношение на съответната държава (Босна и Херцеговина) и липсата на физически контакт между Jyske Finans и жалбоподателя при договарянето на кредита. Освен това то твърди, че разглежданата практика е подходяща, за да гарантира по-голяма проследимост и правилно установяване на самоличността на клиентите. Практиката била подходяща и защото показвала желанието на кредитоискателите да създадат връзки с държава — членка на Съюза, или държава от ЕАСТ, а не с държавата им на раждане, при което в крайна сметка се гарантирало, че отпуснатият кредит няма да бъде „осребрен“ посредством незабавната продажба на автомобила и използван за целите на дейност, която Директива 2005/60 се опитва да предотврати. Jyske Finans допълва, че разглежданата практика не заклеймява клиента, тъй като информацията относно раждането му в трета страна е поверителна и затова искането да представи паспорт, не се оповестява публично.

75.

Кралство Дания и Комисията са на мнение, че разглежданата практика надхвърля необходимото. По-специално, Кралство Дания твърди, че Директива 2005/60 не свързва мястото на раждане на дадено лице със завишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Подобна връзка би допринесла за общо подозиране и заклеймяване на родените в трети страни граждани на Съюза или на държавите от ЕАСТ.

76.

Най-напред смятам, че целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм може по принцип да обоснове непряко дискриминационна мярка: в решение ЧЕЗ Разпределение България Съдът вече е приел, че преустановяването на измамите и злоупотребите представлява законна цел по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 ( 32 ). Изпирането на пари е вид измама и злоупотреба. Освен това предотвратяването и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризъм са законни цели, които по принцип могат да обосноват изключение от правилата относно свободното движение ( 33 ) и следователно могат да бъдат наведени също и за целите на Директива 2000/43.

77.

Остава да се прецени дали разглежданата практика е обективно оправдана от тази цел и дали нейните средства за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

78.

На този етап бих искал да припомня, че в решение Safe Interenvios ( 34 ) Съдът дава насоки относно правомощията на кредитните институции да прилагат спрямо клиентите си мерките на засилена комплексна проверка по Директива 2005/60 и което е по-важно, относно ограниченията в това отношение.

79.

Първо, от израза „най-малкото“ в член 13, параграф 1 от Директива 2005/60 следва, че изброяването на ситуациите, предвидени в параграфи 2—4, не е изчерпателно и е възможно да съществуват и други ситуации, при които може да е необходимо да се приложат мерки на засилена комплексна проверка на базата на оценка на риска ( 35 ).

80.

Второ, Директива 2005/60 е директива за минимална хармонизация. Дори в случаите, когато държавите членки са транспонирали надлежно член 13 от нея в националното си право, член 5 от същата им позволява да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби, стига същите да целят засилване на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма ( 36 ).

81.

Трето, съответната държава членка трябва да упражнява правомощието да прилага мерки на засилена комплексна проверка по Директива 2005/60 в съответствие с правото на Съюза ( 37 ). Когато законодателството на дадена държава членка делегира тези правомощия на институциите и лицата, обхванати от Директива 2005/60, това изискване следва да се прилага и спрямо тях.

82.

Четвърто, държавите членки могат да определят специфични мерки, които да се приложат в конкретни ситуации, или да позволят на обхванатите от Директива 2005/60 институции и лица да приложат, въз основа на подходяща оценка на риска, мерките, счетени за съизмерими с конкретния риск. От ключово значение е оценката за съществуването и степента на риска от изпиране на пари или финансиране на тероризъм по отношение на клиент, делови взаимоотношения, сметка, продукт или сделка (в зависимост от случая). Когато не е налице риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, превантивни действия не могат да се предприемат на такова основание. В допълнение, без подобна оценка съответната държава членка или, евентуално, обхванатите от Директивата институции или лица не могат да решат какви мерки да приложат в отделния случай ( 38 ).

83.

Връщайки се към настоящия случай, отбелязвам, че видно от формулировката на третия преюдициален въпрос, следва да се прецени по-скоро правомерността на разглежданата практика, а не конкретното ѝ прилагане в главното производство. В това отношение, както бе посочено по-горе, за тази преценка не е необходимо конкретно идентифицирана жертва ( 39 ). Следователно е чисто случайно обстоятелството, че може да е било правомерно да се изиска допълнителна информация от жалбоподателя поради твърдян завишен риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм във връзка с държавата му на раждане, а именно Босна и Херцеговина. При всички положения, Jyske Finans не твърди, че е извършило конкретна оценка на този риск във връзка с главното производство.

84.

Основният довод на Jyske Finans е, че е поискало допълнителни документи от жалбоподателя, за да се съобрази с правилата относно предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Това дружество обаче не посочва коя от предвидените в член 13 от Директива 2005/60 ситуации, изискващи прилагането на мерки на засилена комплексна проверка, конкретно го е принудила да действа по този начин. Освен това, без да е необходимо да се дава задължително тълкуване по въпроса дали член 19 от Закона за изпирането на пари надхвърля минималните изисквания, предвидени в Директива 2005/60, не е пресилено да се приеме — ако това бъде потвърдено от запитващата юрисдикция — че освен в случаите, посочени в параграфи 2—4 от въпросния член, самата разпоредба не изисква, а по-скоро позволява на обхванатите от този закон лица и предприятия да прилагат такива мерки в ситуации, които сами по себе си са свързани с повишен риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Следователно ми се струва, че въпросът не е дали Jyske Finans е било длъжно да приложи допълнителното изискване съгласно разглежданата практика, а по-скоро дали му е било позволено да го направи.

85.

При това положение според мен разглежданата практика може да бъде приета за обективно оправдана, подходяща и необходима съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 само ако съответства на принципите, произтичащи от решение Safe Interenvios ( 40 ) и обобщени в точки 79—82 по-горе. Националната юрисдикция следва да установи дали случаят е такъв. Съдът все пак може да ѝ предостави насоки, за да ѝ помогне при разрешаването на спора, с който тя е сезирана ( 41 ).

86.

Следва да подчертая, че кредитната институция има право и дори е възможно да е длъжна да приложи мерки на засилена комплексна проверка, когато завишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм може да бъде установен въз основа, в частност, на типа клиент, държава, продукт или сделка. Дори не бих изключил напълно възможността в определени случаи такъв риск да бъде изведен само въз основа на мястото на раждане на клиента, по-специално като се имат предвид приложимите препоръки на Групата за финансово действие срещу изпирането на пари („FATF“) в това отношение ( 42 ).

87.

Същевременно бих искал да напомня, че когато prima facie е налице случай на непряка дискриминация на основание на расов признак или етнически произход, понятието „обективно оправдаване“ трябва да се тълкува стриктно ( 43 ).

88.

Не е подкрепено с доказателства твърдението на Jyske Finans, че разглежданата практика е подходяща, тъй като има по-голяма вероятност родените в трети страни клиенти да използват активите, за които е отпуснат кредит, за финансиране на дейност, която Директива 2005/60 се опитва да предотврати. Jyske Finans трябва обективно да установи поне действителното наличие и мащаба на поведението в основата на разглежданата практика, както и точните причини, поради които то може да продължи, ако тази практика липсва. По-конкретно, Jyske Finans не може да се позовава на общи и неподкрепени с писмени доказателства твърдения ( 44 ). В това отношение, макар да може да се каже, че член 13, параграфи 2—6 от тази директива непряко се основава на стереотипи относно определени лица или сделки („профилиране“), за разлика от разглежданата практика, прилагането на тези разпоредби изисква индивидуална оценка.

89.

Освен това тази практика надхвърля необходимото за постигането на целта за помощ при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, тъй като се прилага спрямо всяко лице, родено в трета страна. Това води до прилагане на мерки на засилена комплексна проверка без индивидуализирана оценка на риска в случаите, които не са предвидени в член 13, параграфи 2—6 от Директива 2005/60. Правото на преценка, с което разполагат обхванатите от Директива 2005/60 институции и лица и благодарение на което могат да прилагат мерки на засилена комплексна проверка в ситуации, когато нямат задължение да го правят, не следва да се упражнява по начин, накърняващ предоставената с Директива 2000/43 защита.

90.

Що се отнася до необходимостта от запазване на разглежданата практика предвид липсата на физически контакт между Jyske Finans и неговите клиенти, видно от представената пред Съда преписка — в онлайн документ, съдържащ общо описание на начина, по който Jyske Finans спазва Закона за изпирането на пари — самото дружество приема, че при този вид сделки рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризъм като цяло е сравнително малък. Като причини за това по-специално се посочва, че въпросното финансиране се ограничава до движимо имущество и че е установен предварителен контакт между клиента и дистрибутора на автомобили (който често също е клиент на Jyske Finans). При това положение твърдението на Jyske Finans за наличие на риск поради липса на физически контакт се оказва неиздържано.

91.

Накрая, що се отнася до довода, че Jyske Finans не оповестява публично евентуалното си искане даден клиент да представи паспорт в съответствие с разглежданата практика и че съответно такова искане няма заклеймяващ ефект, този довод се отнася по-скоро до въпроса дали разглежданата практика води до дискриминация. В това отношение, както посочва Комисията, Директива 2000/43 нито определя минимален праг, под който предоставяната от нея защита не се задейства ( 45 ), нито изисква неблагоприятното третиране да бъде публично оповестено, за да бъде квалифицирано като дискриминационно ( 46 ).

92.

Ето защо считам, че разглежданата практика нито е обективно оправдана от целта да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризъм, нито е необходима за постигането на тази цел. Въпреки това в крайна сметка запитващата юрисдикция е тази, която следва да се произнесе по този въпрос, като отчете всички релевантни обстоятелства и вземе предвид правилото за разместване на тежестта на доказване, предвидено в член 8 от Директива 2000/43.

93.

Запитващата юрисдикция обаче трябва да направи това само ако Съдът приеме, че разглежданата практика води до непряка дискриминация въз основа на етническия произход, виждане, което не споделям.