1.

Г‑н Webb-Sämann (наричан по-нататък „ищецът“) работи на непълен работен ден в Baumarkt Praktiker DIY GmbH (наричано по-нататък „длъжникът по несъстоятелността“) и при неговите праводатели. Работодателят удържа определени парични суми от трудовото възнаграждение на ищеца, които се преобразуват в плащания за пенсионноосигурителни вноски. През октомври 2013 г. срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност. Оказва се, че в периода януари—септември 2013 г. длъжникът по несъстоятелността не е внасял пенсионноосигурителните вноски на ищеца в съответния пенсионен фонд.

2.

Въпросът, който се повдига с настоящия акт за преюдициално запитване, е дали при несъстоятелност на работодателя член 8 от Директива 2008/94/ЕО ( 2 ) изисква обособяване и изключване от масата на несъстоятелността на паричните средства, които работодателят е удържал от трудовото възнаграждението на работник или служител, за да ги внесе по индивидуалната му осигурителна партида в допълнителен пенсионен фонд, но които реално не са били внесени от работодателя по отделна сметка.

3.

Съображение 3 от Директива 2008/94 гласи: „[н]еобходими са разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя и за да им се осигури минимално ниво на защита, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността. За тази цел държавите членки следва да създадат орган, който да осигури изплащането на неплатените вземания на засегнатите работници и служители“.

4.

Член 1 очертава обхвата на Директивата, като указва, че тя се прилага спрямо „вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност […]“.

5.

Членове 3—5 от Директивата се съдържат в глава II, озаглавена „Разпоредби относно гарантиращите институции“. Член 3 от Директивата изисква държавите членки да създадат гарантиращи органи, които да гарантират изплащането на „дължимите вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения […]“. Съгласно член 5, буква а) от Директивата имуществото на тези органи трябва да е независимо от оборотния капитал на работодателя и да е несеквестируемо при процедурите при неплатежоспособност.

6.

Член 4 гласи, че държавите членки имат възможност да ограничат отговорността на гарантиращия орган по отношение на дължимите вземания на работниците и служителите. Държавите членки могат да го направят, като определят продължителността на периода, за който гарантиращият орган изплаща дължимите вземания. Член 4 продължава с определянето на минимални прагове, под които не трябва да падат ограниченията на отговорността на гарантиращия орган.

7.

Членове 6—8 съставляват глава III от Директивата, която съдържа разпоредби относно социалната сигурност. Член 6 дава на държавите членки възможността да „постановят, че [членовете, отнасящи се до задълженията на гарантиращите органи,] не се прилагат по отношение на вноски, дължими по силата на националните законно установени схеми за социална сигурност или по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени схеми за социална сигурност“.

8.

Член 8 предвижда, че „[д]ържавите членки гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лицата, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадането му в неплатежоспособност, по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии, включително за вземанията на наследниците, по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени схеми за социална сигурност“.

9.

Съображение 9 от Директива 2003/41/ЕО ( 3 ) гласи, че „държавите членки трябва да си запазят пълната отговорност за организирането на техните пенсионноосигурителни системи […]. В съображение 18 се признава, че „[в] случай на несъстоятелност на предприятие осигурител, членуващото осигурено лице рискува да загуби едновременно работата си и правата на пенсия, които е придобило. Ето защо е важно да се следи за ясно разграничение между това предприятие и институцията, и да се определят минимални норми за разумно финансово управление, за да бъде гарантирана закрилата на членовете“.

10.

Член 8 изисква всяка държава членка да следи „за съществуването на юридическо разделяне между едно предприятие осигурител и една институция за професионално пенсионно осигуряване, за да може, в случай на несъстоятелност на първото, активите на институцията да бъдат гарантирани в интерес на членовете и бенефициерите“.

11.

Член 47 от Insolvenzordnung (Кодекс за несъстоятелността ( 4 )) допуска изключване на имущество от масата на несъстоятелността, когато дадено лице твърди, че е титуляр на вещно или лично право върху това имущество, и установи, че то не трябва да е част от масата на несъстоятелността.

12.

Съгласно представения по настоящото дело писмен отговор от германското правителство член 165, параграф 1 от Sozialgesetzbuch, Drittes Buch (Кодекс за социална сигурност, Книга III ( 5 )) гласи, че работниците или служителите на дружество, изпаднало в неплатежоспособност, имат право на обезщетение, ако са заети на територията на страната и ако при откриване на производството по несъстоятелност все още имат право на трудови възнаграждения от последните три месеца на заетост.

13.

Съгласно член 165, параграф 2, трето изречение, ако работник или служител преобразува част от трудовото си възнаграждение в пенсионноосигурителни вноски, това преобразуване се счита за ненастъпило за целите на изчисляването на обезщетенията на работниците или служителите на неплатежоспособни дружества, доколкото работодателят не е внесъл тези вноски в съответния пенсионен фонд или осигурителна организация.

14.

В писмения си отговор до Съда германското правителство се позовава също и на член 7 от Betriebsrentengesetz (Закон за подобряване на системата за професионално пенсионно осигуряване ( 6 )). Член 7 защитава придобитите права по силата на схемите за професионално пенсионно осигуряване на работниците и служителите, като им дава право да искат от Pensions-Sicherung-Verein (сдружение за гарантиране на пенсиите) изплащането на сума, равна на сумата, която работодателят е щял да плати по индивидуалната им партида в пенсионен или осигурителен фонд, ако не е беше открито производство по несъстоятелност.

15.

От 18 ноември 1996 г. ищецът работи на непълен работен ден в предприятието на длъжника по несъстоятелността.

16.

От преписката, с която разполага съдът, е видно, че по силата на колективно споразумение на работниците и служителите на длъжника по несъстоятелността са предложени четири възможности, що се отнася до удръжките от трудовите им възнаграждения за пенсионноосигурителни вноски: i) преобразуване на надбавки за храна във вноски по допълнителна пенсионна схема в размер на 275 EUR годишно; ii) еднократно годишно плащане в размер на 300 EUR (160,08 EUR за работници и служители на непълно работно време); iii) преобразуване на заплати в размер до 50 EUR на месец и iv) преобразуване на надбавки при ползването на платен годишен отпуск в размер на 500 EUR годишно.

17.

Работниците и служителите могат да изберат една или повече от тези възможности. След това съответните суми биват удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя и преобразувани в пенсионноосигурителни вноски с цел внасянето им в пенсионен фонд.

18.

От представеното от ищеца писмено становище е видно, че той е избрал и четирите възможности.

19.

На 1 октомври 2013 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на имуществото на длъжника. Г‑н Christopher Seagon (наричан по-нататък „ответникът“) е назначен за синдик.

20.

Ищецът твърди пред запитващата юрисдикция, че за периода януари—юни 2013 г. ( 7 ) удържаните от трудовото му възнаграждение и преобразувани в пенсионноосигурителни вноски суми, възлизащи общо на 1017,56 EUR, е трябвало да бъдат внесени от длъжника по несъстоятелността по индивидуалната му осигурителна партида в професионален пенсионен фонд Hamburger Pensionskasse (наричан по-нататък „Пенсионна каса Хамбург“) ( 8 ).

21.

Ищецът застъпва становището, че тъй като длъжникът по несъстоятелността не е превел сумите по индивидуалната му осигурителна партида в съответния пенсионен фонд, той има правото да иска изключването им от масата на несъстоятелността по силата на член 47 от германския Кодекс за несъстоятелността. Той твърди, че тези суми се държат изцяло в негов интерес (въз основа на споразумение за доверително управление).

22.

Според ищеца, ако тези суми не бъдат изключени от масата на несъстоятелността, би се стигнало до нарушаване на член 8 от Директива 2008/94.

23.

Синдикът твърди, че не е сключено споразумение за доверително управление между ищеца и длъжника по несъстоятелността. Освен това синдикът поддържа, че тъй като сумите, предмет на спора, не са излезли от имуществото на работодателя, те не могат да бъдат изключени от масата на несъстоятелността по силата на член 47 от германския Кодекс за несъстоятелността.

24.

Arbeitsgericht (Съд по трудови спорове) отхвърля иска на ищеца. Този съд приема, че тъй като ищецът не претендира сумите да му бъдат платени, а да бъдат внесени по индивидуално осигурителната му партида в пенсионен фонд, той няма право на иск. По-нататък той приема, че ищецът не е доказал, че е сключил споразумение за доверително управление с длъжника по несъстоятелността. И дори това да можело да се докаже, то не можело да обоснове право да се иска изключване на тези парични средства, тъй като те не можели да бъдат отграничени от останалите парични средства в масата на несъстоятелността.

25.

Ищецът подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция. Той поддържа, че било сключено споразумение за доверително управление с длъжника по несъстоятелността относно удържаните от трудовото му възнаграждение суми с цел превеждането в пенсионен фонд.

26.

С оглед на изтъкнатите от ищеца доводи Hessisches Landesarbeitsgericht (Областен съд по трудови спорове на провинция Хесен) спира производство и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли на член 8 от Директива 2008/94/ЕО или на друга разпоредба от правото на Съюза тълкуването на разпоредба от националното право, по силата на което депозираните при работодателя дължими вземания за трудови възнаграждения с цел да бъдат внесени в пенсионен фонд на определена дата, но невнесени от него по отделна сметка, не попадат в обхвата на правото да се иска изключването им от масата на несъстоятелността на работодателя, съгласно член 47 от Кодекса за несъстоятелността?“.

27.

Писмени становища представят ищецът, ответникът и Комисията. Съгласно член 61, параграф 1 от процедурния си правилник, Съдът задава на германското правителство въпрос, на който то трябва да даде писмен отговор преди съдебното заседание. В съдебното заседание на 4 юли 2016 г. са изслушани и устните становища на ищеца, ответника, Комисията и германското правителство.

28.

Анализът на въпросите, повдигнати с отправеното от националната юрисдикция преюдициално запитване, ще бъде представен в три части в настоящото заключение.

29.

Първо, с оглед на представените от страните становища, ще започна с анализ на това кои специфични разпоредби от правото на Съюза са от значение, за да се отговори на поставения въпрос. Стигнал съм до извода, в съгласие със запитващата юрисдикция, че член 8 от Директива 2008/94/ЕО действително е най-релевантната разпоредба в настоящия случай.

30.

Второ, ще предложа отговор на конкретния въпрос, поставен от запитващата юрисдикция. Според мен член 8 от Директива 2008/94 не налага изключване от масата на несъстоятелността на парични средства, които даден работодател, към този момент в състояние на неплатежоспособност, е удържал от трудовото възнаграждение на работника или служителя с цел внасянето им в допълнителен пенсионен фонд ( 9 ), но които реално нито са внесени от работодателя по отделна сметка, нито са преведени във фонда.

31.

Трето, за да дам изчерпателен и полезен отговор на националната юрисдикция, ще добавя няколко заключителни предложения по въпроса какъв резултат се очаква да постигнат държавите членки при прилагането на член 8. Ще направя също и някои практически бележки за значението на избираните от държавите членки средства, които действително биха довели до постигането на този резултат.

32.

В становищата си ищецът се позовава на Директива 2003/41. По-специално, той се фокусира върху изискването по член 8 от тази директива, съгласно което държавите членки следят за съществуването на юридическо разделяне между работодател ( 10 ) и пенсионен фонд, за да може, в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на първия, активите на пенсионния фонд да бъдат гарантирани.

33.

Макар разделянето на работодателя от пенсионния фонд да допринася в известна степен за защитата на правата във връзка с пенсии на работниците и служителите, само по себе си то не е достатъчно за разрешаване на повдигнатия с настоящото дело въпрос ( 11 ). Наличието на юридическо разделяне между пенсионния фонд и работодателя не решава проблема, който възниква когато работодателят реално не е превел пенсионноосигурителните вноски по индивидуалните осигурителни партиди на работниците и служителите в съответния пенсионния фонд, освен ако това изискване за юридическо разделяне не се тълкува доста по-крайно като изискване за незабавно и автоматично разделяне на активите на работодателя от тези на пенсионния фонд. Подобно крайно тълкуване не може да се изведе от текста на член 8 от Директива 2003/41. Затова според мен разделянето между работодателя и пенсионния фонд има значение само когато паричните средства реално се намират в патримониума на пенсионния фонд.

34.

Това личи и от фактите по делото. Изглежда, че изискването за юридическо разделяне между длъжника по несъстоятелността (работодателя) и Пенсионна каса Хамбург за целите на защитата на активите на последната всъщност е било изпълнено. Паричните средства, които реално се намират в патримониума на Пенсионна каса Хамбург, са защитени от производството по несъстоятелност срещу работодателя ( 12 ). Остава въпросът обаче какво се случва със средства, които все още са в патримониума на работодателя, но които е трябвало да бъдат преведени на пенсионния фонд.

35.

Така, в съгласие със запитващата юрисдикция, считам, че Директива 2003/41 има ограничено значение за разрешаването на практическия проблем, повдигнат с настоящия случай. Правилният анализ на проблема трябва да се извърши в съответствие с Директива 2008/94.

36.

Един от доводите, изтъкнати в писменото становище на Комисията, е, че релевантната към настоящия случай разпоредба е член 3 от Директива 2008/94, а не член 8. Макар в съдебното заседание Комисията да не поддържа този довод, подобно твърдение е изтъкнато в съдебното заседание също и от ищеца и от германското правителство. Затова считам, че е необходимо да се очертае по принцип границата между член 3 и член 8 от Директивата и после въз основа на това да се определи в обхвата на коя от тези разпоредби попада настоящият случай.

37.

Според мен има известно припокриване между членове 3 и 8. И двете разпоредби предоставят допълнителни форми на закрила. Те могат да се прилагат успоредно, както предлага Комисията в съдебното заседание.

38.

Член 6 от Директива 2008/94 гласи, че държавите членки могат да постановят, че задълженията на гарантиращите органи не се разпростират по отношение на вноски, дължими по силата на законно установени или допълнителни пенсионни фондове. Това показва, че освен ако не са изключени от държавите членки, пенсионноосигурителните вноски по принцип попадат в обхвата на член 3.

39.

Член 8 се отнася до интересите на работниците и служителите по отношение на техните права във връзка с пенсии по силата на допълнителни пенсионни схеми. Чисто логически, пенсионноосигурителните вноски всъщност финансират бъдещите пенсионни права на даден работник или служител. Следователно е налице естествена връзка между членове 3 и 8.

40.

При все това обаче изглежда все пак член 3 и член 8 имат различни цели и задачи. Като такива, обхватът и съдържанието им не са напълно взаимнозаменяеми. В края на краищата това обяснява защо в Директивата не е използван един-единствен член, а две отделни разпоредби, и защо членове 3 и 8 са поместени в различни глави от същата. Разликите между двете разпоредби са следните.

41.

Първо, член 3 цели да гарантира, чрез независим гарантиращ орган, изплащането на дължимите вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите им правоотношения. Едно такова вземане може да е вземането за пенсионноосигурителни вноски, които се приспадат от трудовото възнаграждение и които е трябвало да бъдат внесени от работодателя в даден пенсионен фонд. Това следва от текста на член 6, който, както е обяснено в точка 38 от настоящото заключение, показва, че член 3 по принцип обхваща и пенсионноосигурителните вноски. Член 3 обаче се отнася до „дължими вземания“ като цяло. В тях той включва различни други вземания, произтичащи от трудови договори, като например обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение (когато са предвидени в националното право) и заплатите, а не само вземанията за пенсионноосигурителни вноски.

42.

Член 8, от друга страна, има по-тесен материален обхват. За разлика от член 3 материалният обхват на член 8 се ограничава до допълнителните пенсионни фондове, вместо до дължимите вземания като цяло.

43.

Второ, член 3 гарантира по същество, че работниците и служителите получават това, което вече са заработили. Това е видно от използването на термина „дължимите вземания“, който показва, че вземанията, за които се отнася, са възникнали в миналото, преди прекратяването на трудовото правоотношение, и все още не са уредени.

44.

Обратното, член 8 се фокусира върху различен момент във времето. Той налага задължение на държавите членки да гарантират закрилата на интересите на работниците и служителите по отношение на „техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии“ по силата на допълнителни пенсионни схеми. Използването на думите „придобити“ и „евентуални“ показва, че член 8 се отнася до права, които възникват в настоящето или ще възникнат в бъдеще ( 13 ).

45.

Трето, целите на членове 3 и 8 трябва да бъдат постигнати по различен начин. Докато член 3 се прилага чрез извършване на плащания към работниците и служителите, член 8 позволява държавите членки да вземат „необходимите мерки“, без да се уточнява какви точно са те. Последното може да се осъществи по различни начини, а не само чрез извършване на плащания към работниците и служителите ( 14 ).

46.

На четвърто и последно място, закриляните по член 3 и по член 8 интереси са различни. Член 3 безспорно касае „шока“ в краткосрочен план, пред който се изправя работникът или служителят в случай на неплатежоспособност на работодателя му. Това се има предвид и в становището на Икономическия и социален комитет относно Предложението на Комисията за Директива 80/987, в което Комитетът се позовава на това, че по време на производство по несъстоятелност срещу работодателя им „работниците спешно се нуждаят от възнагражденията си, за да покриват текущите си разходи, както и тези на семействата си ( 15 )“. В същия дух генералният адвокат Kokott приема в заключението си по дело Robins, че неизплатените трудови възнаграждения по смисъла на член 3 представляват „краткосрочни“ вземания и работниците и служителите „могат относително бързо да предприемат съответните действия“ ( 16 ).

47.

Член 8 от своя страна цели да защити в дългосрочен план правата във връзка с пенсии на работниците и служителите. Това разграничение между членове 3 и 8 се потвърждава и в Доклада на Комисията относно транспонирането на Директива 80/987/ЕО, в който се посочва, че в член 8 „вече не става въпрос за гарантиране на плащания по дължими вземания, а на права във връзка с пенсии“ ( 17 ). Както отбелязва генералният адвокат Kokott в заключението си по дело Robins, „едно намаление на правата на пенсия произвежда правно действие по време на целия период на пенсиониране“ ( 18 ) и е малко вероятно работникът или служителят да има възможност да поправи тези пропуски ( 19 ). Ето защо, за да се изпълни изискването по член 8 за закрила на „правата“ във връзка с пенсии, не е достатъчно само връщането на пенсионноосигурителните „вноски“, както е предвидено в членове 6 и 3 от Директивата, тъй като това не „гарантира отговорността за изплащане на текущи или бъдещи обезщетения“ в дългосрочен план ( 20 ).

48.

Независимо от различията в обхвата, целите и съдържанието на членове 3 и 8, както бяха обяснени в предишния раздел, с готовност признавам също, че един случай може да попада едновременно в обхвата и на двете разпоредби. Точно такова е положението с пенсионноосигурителните вноски, които могат да бъдат квалифицирани като „дължими вземания“ по смисъла на член 3, но в крайна сметка служат и за финансиране на придобити или евентуални права във връзка с пенсии по силата на допълнителни пенсионни схеми по смисъла на член 8.

49.

Затова считам, че настоящият случай попада както в обхвата на член 3, така и в обхвата на член 8 от Директива 2008/94. Тъй като Германия очевидно не е избрала, съгласно член 6 от Директивата, да изключи пенсионноосигурителните вноски от обхвата на установените с член 3 задължения на гарантиращите органи, ищецът има право да иска изплащане на дължимите вземания за пенсионноосигурителни вноски за период от време, предвиден в германското законодателство, с което се транспонират членове 3—5 ( 21 ). Съгласно германското законодателство, както е посочено в писмения отговор на германското правителство на поставения от Съда въпрос, този период от време е три месеца.

50.

Освен това, тъй като настоящият случай се отнася до допълнителен пенсионен фонд, който остава без достатъчно финансово покритие поради невнасяне от страна на работодателя на дължимите пенсионноосигурителни вноски по индивидуалната осигурителна партида на ищеца, интересът на последния по отношение на бъдещите му права във връзка с пенсии ще бъде накърнен, поради което настоящият случай попада и в обхвата на член 8. Съдът вече е потвърдил в решението си по дело Hogan ( 22 ), че случаите на липса на достатъчно финансово покритие на пенсионните фондове попадат в обхвата на член 8 от Директивата.

51.

Известно ми е, че в съответствие с германското законодателство, с което се транспонират членове 3—5 от Директивата, ищецът по настоящото дело вече е получил плащане, включително за пенсионноосигурителните си вноски, за трите месеца преди откриването на производството по несъстоятелност срещу длъжника ( 23 ). Длъжникът по несъстоятелността в настоящия случай обаче не е внасял пенсионноосигурителните вноски по индивидуалната осигурителна партида на ищеца за срок от девет месеца. Следователно въпросът тук е релевантна ли е защитата по член 8 на придобитите и евентуалните права във връзка с пенсии за неизплатените пенсионноосигурителни вноски на ищеца за останалите шест месеца. Това е и въпросът, който се разглежда по-нататък в настоящото заключение.

52.

Въпросът на националната юрисдикция е дали, когато даден работодател изпадне в несъстоятелност, член 8 от Директива 2008/94 налага изключване от масата на несъстоятелността на паричните средства, удържани от работодателя от трудовото възнаграждение на работник или служител, за да бъдат внесени в допълнителен пенсионен фонд, но които реално не са внесени от работодателя по отделна сметка. С други думи, въпросът е може ли да се допусне такова тълкуване на член 8, при което се изисква изменение или оставяне без приложение на съответните разпоредби от националното законодателство във връзка с несъстоятелността, които не съдържат никакви специфични правила, отнасящи се до конкретния случай.

53.

Накратко, моят отговорът на този конкретен въпрос е „не“. Той обаче е съпътстван със следното уточнение. Основната причина за отрицателния отговор е проста: според мен е трудно едно средство за минимална хармонизация, каквото е Директива 2008/94, и по-специално една умишлено твърде обща разпоредба от Директивата, каквато е член 8 (който оставя значителна свобода на действие на държавите членки, що се отнася до средствата за прилагането му), да се тълкува по начин, който действително налага въвеждането на строго специфична разпоредба в правния ред на държавите членки, каквото е правилото, изискващо изключване от масата на несъстоятелността на даден работодател на невнесени пенсионноосигурителни вноски.

54.

Директива 2008/94 трудно може да се разглежда като универсално решение за всички отрицателни последици за работниците и служителите от несъстоятелността на техния работодател. Тя определя единствено минимални стандарти на Съюза, под които не бива да пада предоставяната от държавите членки закрила на работниците и служителите, но извън които държавите членки са свободни да приемат правила, както преценят за необходимо ( 24 ).

55.

Два аспекта от Директивата потвърждават това. Първо, от съображение 3 от Директива 2008/94 става ясно, че целта ѝ е да „осигури минимално ниво на защита“ на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя им. То гласи също, че трябва да се отчита „необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността“.

56.

Второ, член 11 от Директива 2008/94 гласи, че тя не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите. Казано по друг начин, Директива 2008/94 определя минимален праг на защита за работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя им, над който държавите членки са свободни да изградят или разширят обхвата на тази защита, ако решат ( 25 ). Това се подкрепя и от първоначалния текст на Предложението на Комисията за Директива 80/987 и от Доклада на Комисията относно транспонирането на Директива 80/987 на Съвета. И в двата документа, при анализа на (сегашния) член 11 от Директива 2008/94, той се приема за показателен за факта, че Директивата предлага само минимална защита за работниците и служителите ( 26 ).

57.

Фактът, че Директивата е средство за минимална хармонизация, означава, че разпоредбите ѝ не бива да се тълкуват по прекалено задължаващ начин. Тълкуването на Директивата изисква по-скоро балансиран подход, в който да намира израз минималната закрила за работниците и служителите, която тя цели да постигне. С оглед на това ще пристъпя към тълкуване на самия член 8.

58.

Член 8 е формулиран по особено непрецизиран начин. Той налага задължение на държавите членки да постигнат определен резултат — да гарантират, че интересите на работниците и служителите са защитени по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии. Въпреки това самата разпоредба не предписва начина, по който следва да се гарантира тази защита.

59.

Изглежда законодателят умишлено е предприел този ход, както е видно и от подготвителните работи по приемането на Директива 2008/94 и предшестващата я Директива 80/987. Първоначалната директива, Директива 80/987, е една от трите директиви, приети като част от Програмата за социално действие 1974—1976 г., предназначена за справяне със социалните последици от преструктурирането на предприятията, предизвикано от засилването на конкуренцията след премахването на пречките пред търговията. Другите две са Директива 77/187/ЕИО относно правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия ( 27 ) (понастоящем Директива 2001/23/ЕО ( 28 )) и Директива 75/129/ЕИО относно колективните уволнения ( 29 ).

60.

И трите директиви са част от един и същ законодателен пакет. Следователно анализът на директиви 77/187 и 75/129 дава полезна контекстуална информация за тълкуването на Директива 80/987, и понастоящем на Директива 2008/94.

61.

В Предложението на Комисията за Директива 80/987, при разглеждането на (сегашния) член 8 от Директива 2008/94, е направено специално препращане към Директива 77/187. Комисията твърди, че член 8 следва решението на същия проблем, възприето по-рано в Директива 77/187 относно прехвърлянето на предприятия ( 30 ). Всъщност текстът на член 8 от Директива 80/987 е почти идентичен с този на член 3, параграф 3 от Директива 77/187 (понастоящем член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23).

62.

При приемането на Директива 77/187 Комисията се отказва от първоначалния си замисъл да регламентира по хармонизиран начин в член 3 прехвърлянето на допълнителни пенсионни права. Посочената за това причина е, че „условията, формата и естеството на задълженията [във връзка с пенсии] са толкова различни и начините, по които биват организирани, са толкова разнообразни, че не е възможно с Директивата да бъдат установени конкретни общностни правила в тази връзка. Нито пък такива са необходими за постигането на целите на Директивата. Ето защо предложената Директива се ограничава само до изискването държавите членки да гарантират, че работниците и служителите не губят права, като им оставя правото да изберат на начините и средствата ( 31 )“.

63.

Това идва да покаже, че в Директива 77/187 Комисията оставя широка свобода на преценка на държавите членки, що се отнася до средствата, чрез които да бъдат защитени правата на работниците и служителите по силата на допълнителни пенсионни схеми. Същият подход е възприет и в член 8 от Директива 80/987 (понастоящем член 8 от Директива 2008/94).

64.

Този извод се подкрепя също и от промяната във формулировката на член 8 от Директива 80/987. Предложението на Комисията първоначално гласи, че „държавите членки вземат необходимите мерки […]“ ( 32 ). Впоследствие тази формулировка е изменена от Съвета, за да се чете в окончателната редакция на Директива 80/987 „държавите членки гарантират, че са взети необходимите мерки […]“. Това несъмнено дава на държавите членки още по-широк набор от възможности за постигане на закрилата на пенсионните схеми ( 33 ). Например съобразно последната формулировка не е необходимо те самите да приемат мерките, а могат да изискват от друг орган или дори от работодателя да направи това ( 34 ).

65.

Накрая, Съдът също признава „широкото право на преценка“, което член 8 предоставя на държавите членки при определяне на механизмите, чрез който следва да бъдат постигнати целите на член 8 ( 35 ).

66.

В обобщение, Директива 2008/94 е средство за минимална хармонизация. Член 8 е формулиран по особено широк начин, умишлено предоставяйки на държавите членки „широко право на преценка“. По тези причини не считам, че Съдът трябва да предписва конкретните средства, чрез които държавите членки следва да постигнат целите на член 8.

67.

Несъмнено една държава членка може да избере да постигне целите на член 8 чрез въвеждане на правило за обособяване, което налага разделянето на пенсионноосигурителните вноски от масата на несъстоятелността, както предлага и ищецът по настоящото дело. Но тя не е длъжна да го прави, при условие че е осигурила предвидената в член 8 закрила по друг начин.

68.

Тази теза се подкрепя също и в Доклада на Комисията относно транспонирането на Директива 80/987, в който са дадени следните примерни начини, по които могат да бъдат постигнати целите на член 8: въвеждане на задължение за създаване на резервни фондове, надзор на вложенията, актюерски надзор, независимост на фонда при всички обстоятелства, застраховка и др. ( 36 ). Това показва, че целите на член 8 могат да бъдат постигнати напълно с помощта на различни методи, никой от които обаче не е задължителен.

69.

Този отговор на въпроса на запитващата юрисдикция има и практически смисъл. Директива 2008/94 няма за цел изчерпателното регламентиране и хармонизиране на националното пенсионно законодателство или на законодателството в областта на несъстоятелността. Освен това на национално равнище законодателството в областта на несъстоятелността и пенсионното законодателство са твърде сложни и технически. Така държавите членки си запазват контрола върху това как да организират производствата по несъстоятелност и удовлетворяването на кредиторите ( 37 ). Тълкуване на член 8 в смисъл, че се изисква изключване на парични средства от масата на несъстоятелността с цел гарантиране на пенсионноосигурителните вноски на работници и служители, може значително да засегне начина, по който държавите членки организират привилегиите на отделните категории кредитори в производствата по несъстоятелност ( 38 ). Няма основания да се предполага, че член 8 или Директива 2008/94 са предназначени да имат толкова сериозни последици ( 39 ).

70.

В този смисъл предлагам на Съда да отговори на конкретния преюдициален въпрос, както следва: член 8 от Директива 2008/94 не изисква изключването от масата на несъстоятелността на депозираните при работодателя дължими вземания за трудови възнаграждения с цел да бъдат внесени в пенсионен фонд на определена дата, но невнесени от него по отделна сметка.

71.

Според мен настоящият случай заслужава няколко заключителни забележки, отделно от отговора, който вече дадох на специфичния и конкретен въпрос, поставен от запитващата юрисдикция. Те се отнасят до резултата, който член 8 цели да постигне, и до ефективността на избраните от държавите членки методи за постигането му.

72.

С оглед на разглеждането на Директива 2008/94 като средство за минимална хармонизация в текста по-горе изразявам становището си, че член 8 не изисква от държавите членки да осигурят пълна защита на правата във връзка с пенсии на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател ( 40 ). От историята на създаването му, формулировката и тълкуването му от Съда е видно, че не всички права подлежат на пълно възстановяване по силата на член 8.

73.

Въпреки това според мен в съответствие с член 8 държавите членки са длъжни да гарантират закрилата на интересите на работниците и служителите по отношение на техните придобити или евентуални права във връзка с пенсии, доколкото е възможно по начин и в размер, които са справедливи и пропорционални.

74.

Какво е справедливо и пропорционално обаче не може да се определя абстрактно. Конкретният контекст и фактите в даден случай са от огромно значение. В настоящото заключение могат да бъдат посочени само общи и примерни критерии за извършване на преценката относно това какво е справедливо и пропорционално. Тази преценка може да включва съображения от рода на размера на сумите, които вече са внесени в пенсионния фонд от работниците или служителите, размерът, с който ще бъдат намалени пенсионните им обезщетения в резултат от неплатежоспособността, продължителността от време, през което пенсионният фонд е останал без достатъчно финансово покритие, вероятността работник или служител да бъде нает отново на работа и да продължи да прави вноски към даден пенсионен фонд.

75.

В решението си по дело Hogan Съдът стига до извода, че държавите членки са длъжна да гарантират защитата на поне 50 % от стойността на придобитите права във връзка с пенсии на работниците или служителите ( 41 ). Тази постановка може би не трябва да се разглежда като задължителна за всички възможни бъдещи случаи. Вместо това тя може да се приема като определен минимален праг, до който се е стигнало в специфичния контекст по това дело.

76.

Прилагането на тези насоки и преценката за пропорционалност и справедливост в настоящия случай е въпрос от компетентността на националния съд. От представената на Съда информация изглежда, че сумата на пенсионноосигурителните вноски, които не са внесени по индивидуалната осигурителна партида на ищеца, обхваща период от девет месеца. Германското правителство твърди, че е обезщетило напълно ищеца за три от тези месеци. Съгласно становището на последния месечните му пенсионни обезщетения ще бъдат намалени със сума между 5 EUR и 7 EUR на месец за осигурителен период назад във времето (вероятно поне) от 1996 г., когато ищецът е започнал работа в предприятието на длъжника по несъстоятелността. Въз основа на това изглежда, но все пак националният съд трябва да прецени, че в случая с ищеца минималният праг, определен от Съда по дело Hogan, е преминат.

77.

Макар да имат широка свобода на преценка, изглежда, че държавите членки използват два основни метода за закрила на правата във връзка с пенсии на работниците и служителите по силата на член 8 ( 42 ).

78.

Първият метод по същество е създаването на осигурителни институции, които поемат задълженията на изпадналите в несъстоятелност работодатели по отношение на пенсионноосигурителните вноски на работниците и служителите им. Вторият метод се състои във въвеждането на строго юридическо разделяне между активите на работодателя и тези на пенсионния фонд и гарантиране, че активите на пенсионния фонд са в подходящ размер.

79.

Германското правителство твърди в съдебното заседание, че Германия използва и двата метода в зависимост от вида на пенсионния фонд, към който се осигурява работникът или служителят. Пенсионният фонд на ищеца по настоящото дело е „Pensionkasse“. Изглежда съгласно германското право този фонд е защитен чрез втория метод ( 43 ).

80.

По причините, изложени по-горе в точка 76 от това заключение, случай като настоящия изглежда не попада в обхвата на изискванията на член 8. Въпреки това обаче следната заключителна бележка трябва да бъде направена като цяло във връзка с втория метод.

81.

Разделянето на имуществото на работодателя и на пенсионния фонд само по себе си не е достатъчно за постигане на целите на член 8. Това беше споменато по-горе във връзка с Директива 2003/41, където посочих, че само разделянето на имуществото на работодателя и на пенсионния фонд не решава проблема в настоящия случай. Генералният адвокат Lenz също изтъква по дело Комисия/Италия, че „закрила, която се ограничава до недосегаемост на […] фондове, без да отчита факта дали фондовете са достатъчно финансирани, очевидно не е достатъчна“ ( 44 ).

82.

За да изпълнява правилно задълженията си, държавата членка трябва да гарантира, че активите на пенсионните фондове са достатъчни да покрият задълженията им и че се избягва повтарящ се недостиг на финансови средства поради неуправляеми суми ( 45 ). Това изисква строг контрол и предоставяне на адекватни гаранции за пенсионните фондове. Този контрол може да бъде постигнат по най-различни начини. Например на работниците и служителите може да бъде предоставен редовен достъп до информацията, свързана с превеждането на пенсионноосигурителните им вноски в пенсионния фонд (да кажем ежемесечно или на тримесечие). Алтернативно, самата държава може да осигури редовен публичен надзор над пенсионните фондове или от работодателя или пенсионния фонд може да се изисква да докладват относно плащанията на пенсионноосигурителните вноски.

83.

Накратко, държавите членки запазват значителна свобода на преценка относно начините, по които да изпълнят задълженията си по силата на член 8. След като веднъж са избрали начина обаче, съответният метод трябва да бъде ефективно съблюдаван и прилаган. Прилагането на последния трябва да включва редовен контрол с цел предотвратяване на случаите на сериозен и продължителен недостиг на средства.

84.

В заключение, член 8 от Директива 2008/94 не изисква изключване от масата на несъстоятелността на вземанията за дължими трудови възнаграждения, предоставени на работодателя на влог, за да бъдат преведени на определен падеж на дадена пенсионноосигурителна каса, но които вземания не са обособени от работодателя по отделна сметка. Въпреки това и в същото време целта на член 8 трябва да бъде постигната адекватно и ефективно с други средства.

85.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалния въпрос, поставен от Hessisches Landesarbeitsgericht (Областен съд по трудови спорове на провинция Хесен):

„Член 8 от Директива 2008/94 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател не изисква депозираните при работодателя дължими вземания за трудови възнаграждения с цел да бъдат внесени в пенсионен фонд на определена дата, но невнесени от него по отделна сметка, да бъдат изключени от масата на несъстоятелността на работодателя. В същото време обаче целта на член 8 трябва да бъде постигната адекватно и ефективно с други средства“.