1.

С жалбите си Polynt SpA, по дело C‑323/15 P, от една страна, и Hitachi Chemical Europe GmbH и Polynt SpA, по дело C‑324/15 P, от друга страна, искат да се отменят съответно решенията на Общия съд на Европейския съюз от 30 април 2015 г., Polynt и Sitre/ECHA (T‑134/13, непубликувано, EU:T:2015:254) и от 30 април 2015 г., Hitachi Chemical Europe и др./ECHA (T‑135/13, EU:T:2015:253) (наричани по-нататък заедно „обжалваните съдебни решения“).

2.

С решенията си Общият съд отхвърля жалбите на тези дружества за частична отмяна на Решение ED/169/2012 на Европейската агенция по химикали (ECHA) от 18 декември 2012 г. относно включването на пораждащи сериозно безпокойство вещества в списъка на кандидат-веществата (наричано по-нататък „спорното решение“) на основание член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията ( 2 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. ( 3 ) (наричан по-нататък „Регламентът REACH“).

3.

По-точно, със спорното решение, срещу което жалбите в първоинстанционното производство са отхвърлени, ECHA идентифицира, от една страна, циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид (ЕО № 201‑604‑9), цис-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид (ЕО № 236‑086‑3) и транс-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид (ЕО № 238‑009‑9) (наричани по-нататък „HHPA“) и от друга страна, хексахидро метилфталов анхидрид (ЕО № 247‑094‑1), хексахидро-4-метилфталов анхидрид (ЕО № 243‑072‑0), хексахидро-1-метилфталов анхидрид (ЕО № 256‑356‑4) и хексахидро-3-метилфталов анхидрид (ЕО № 260‑566‑1) (наричани по-нататък „MHHPA“) като вещества, отговарящи на критериите по член 57, буква е) от Регламента REACH в съответствие с член 59 от същия регламент.

4.

Тези жалби дават повод на Съда за първи път да тълкува член 57, буква е) от Регламента REACH за идентифициране на вещества, в конкретния случай респираторни сенсибилизатори, като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, като това идентифициране представлява първата стъпка от разрешителната процедура, предвидена в Регламента REACH. По-конкретно тези спорове трябва да доведат до произнасяне на Съда по въпроса дали за целите на идентифицирането като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH, е необходима оценка на рисковете, които поражда дадено вещество — теза, която жалбоподателите изтъкват в жалбите си и за чието отхвърляне в първоинстанционното производство упрекват Общия съд. Всъщност е безспорно, че последният е постановил, че за целите на идентифицирането, посочено в член 57, буква е) от Регламента REACH, е достатъчна само оценка на рисковете, породени от характерните свойства на веществата.

5.

Дял VII от Регламента REACH, който включва членове 55—65 от последния, урежда разрешителната процедура.

6.

Член 56 от Регламента REACH гласи:

„1.   Един производител, вносител или потребител надолу по веригата не пуска вещество на пазара за употреба или негова собствена употреба, ако това вещество е включено в приложение XIV, освен ако:

[…]

5.   В случай на вещества, подлежащи на разрешение само поради това, че отговарят на критериите в член 57, букви а), б) или в) или защото са идентифицирани в съответствие с член 57, буква е) само поради опасности за здравето на човека, параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат за следните употреби:

[…]“.

7.

Член 57 от Регламента REACH, озаглавен „Вещества, предмет на включване в приложение XIV“, гласи:

„Следните вещества могат да бъдат включени в приложение XIV в съответствие с процедурата, установена в член 58:

8.

Член 58 от Регламента REACH, озаглавен „Включване на вещества в приложение XIV“, предвижда:

„1.   Когато бъде взето решение за включване в приложение XIV на вещества, посочени в член 57, то това решение се взема в съответствие с процедурата по член 133, параграф 4. Решението определя за всяко вещество:

[…]

[…]“.

9.

Член 59 от Регламента REACH, озаглавен „Идентифициране на веществата, посочени в член 57“, гласи:

„1.   Процедурата, установена в параграфи 2—10 от настоящия член, се прилага за целите на идентифицирането на вещества, отговарящи на критериите, посочени в член 57 и изготвянето на списък с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV. Агенцията посочва в рамките на този списък веществата, които са в нейната работна програма съгласно член 83, параграф 3, буква д).

2.   Комисията може да поиска Агенцията да изготви досие в съответствие със съответните раздели на приложение XV за вещества, които по нейно становище отговарят на критериите, установени в член 57. […]

3.   Всяка държава членка може да изготви досие в съответствие с приложение XV за вещества, които по нейно становище отговарят на критериите, установени в член 57, и да го препрати към Агенцията. […]

[…]“.

10.

Член 60 от Регламента REACH, озаглавен „Издаване на разрешения“, гласи:

„1.   Комисията е отговорна за вземането на решения по заявления за разрешения в съответствие с настоящия дял.

2.   Без да се засяга параграф 3, разрешение се издава, ако рискът за здравето на човека или околната среда от употребата на веществото, произтичащ от характерните му свойства, определени в приложение XIV, е адекватно контролиран в съответствие с раздел 6.4 от приложение I, и както е документирано в доклада за безопасност на химичното вещество от заявителя, като се вземе предвид становището на Комитета за оценка на риска, упоменат в член 64, параграф 4, буква а). Когато издава разрешение и при условията, поставени в него, Комисията взема предвид всички изпускания, емисии и загуби, включително рисковете, породени от дифузни и дисперсни употреби, известни по време на вземането на решение.

[…]

3.   Параграф 2 не се прилага за:

4.   Ако не може да бъде издадено разрешение съгласно параграф 2 или за вещества, описани в параграф 3, разрешение може да бъде издадено само ако се докаже, че социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото[,] и ако няма подходящи алтернативни вещества или технологии. […]

[…]“.

11.

Член 62 от Регламента REACH, озаглавен „Заявления за разрешения“, предвижда:

„1.   Заявлението за разрешение се подава в Агенцията.

[…]

4.   Заявлението за разрешение включва следната информация:

[…]

[…]“.

12.

От точки 1—3 от обжалваните съдебни решения е видно, че HHPA и MHHPA са циклични киселинни анхидриди. Тези вещества се използват като междинни продукти или мономери, както и за производството на изделия и на полимерни смоли ( 4 ).

13.

Тези вещества са класифицирани по-конкретно като респираторни сенсибилизатори от категория 1, които могат да провокират алергични симптоми, астма или дихателни затруднения при инхалация. HHPA и MHHPA са включени в таблица 3.1, поместена в част 3 от приложение VI към Регламент № 1272/2008.

14.

На 6 август 2012 г. Кралство Нидерландия предава на ECHA разработено от него досие с предложение за идентифициране на HHPA и MHHPA като пораждащи сериозно безпокойство вещества, предмет на включване в приложение XIV към Регламента REACH в съответствие с член 57 от същия регламент. В точка 4 от обжалваните съдебни решения Кралство Нидерландия предлага HHPA и MHHPA да бъдат идентифицирани като вещества, за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламента REACH, в съответствие с член 57, буква е) от същия регламент.

15.

След становищата на жалбоподателите по досиетата, свързани с идентифицирането на HHPA и MHHPA, ECHA изпраща тези досиета на Комитета на държавите членки, посочен в член 76, параграф 1, буква д) от Регламента REACH, който на 13 декември 2012 г. постига единодушно съгласие относно идентифицирането на HHPA и MHHPA като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, които отговарят на критериите по член 57, буква е) от Регламента REACH. Същия ден Комитетът на държавите членки към ECHA приема съответните подкрепящи документи за идентифицирането на HHPA и MHHPA като вещества, пораждащи сериозно безпокойство поради техните свойства за респираторна сенсибилизация въз основа на член 57, буква е) от Регламента REACH (наричани по-нататък „подкрепящите документи“).

16.

След изпълнение на процедурата, предвидена в член 59 от Регламента REACH, ECHA приема спорното решение, с което идентифицира HHPA и MHHPA като вещества, отговарящи на критериите по член 57, буква е) от същия регламент. По-конкретно ECHA приема, че тези вещества пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества, изброени в член 57, букви a)—в) от Регламента REACH.

17.

На 28 февруари 2013 г. жалбоподателите подават съответните си жалби, с които се иска частична отмяна на спорното решение.

18.

Общият съд допуска Комисията и Кралство Нидерландия да встъпят в подкрепа на исканията на ECHA по дела T‑134/13 и T‑135/13. Той допуска и REACh ChemAdvice GmbH и New Japan Chemical да встъпят в подкрепа на жалбоподателите. С определение от 15 октомври 2014 г. Общият съд съединява двете дела за целите на устната фаза на производството.

19.

С обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля в тяхната цялост жалбите на жалбоподателите и ги осъжда да заплатят съдебните разноски.

20.

Жалбоподателите внасят жалбите си в секретариата на Съда на 30 юни 2015 г.

21.

Всеки от жалбоподателите моли Съда да отмени отнасящото се до него обжалвано съдебно решение, както и спорното решение в частта, която се отнася до него, или, при условията на евентуалност, да върне делата на Общия съд и да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

22.

ECHA и Комисията искат от Съда да отхвърли жалбите и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

23.

New Japan Chemical и REACh ChemAdvice представят писмени становища в подкрепа на исканията на жалбоподателите. Кралство Нидерландия представя писмено становище в подкрепа на исканията на ECHA.

24.

Съдът поставя редица въпроси към страните, на които те да отговорят писмено. Жалбоподателите, ECHA и Комисията им отговарят в определените срокове.

25.

Устните състезания и отговорите на жалбоподателите, ECHA, Комисията и Sitre Srl, което е встъпило в делото в подкрепа на исканията на жалбоподателите пред Съда ( 5 ), на зададените от Съда въпроси са изслушани в общото за двете дела съдебно заседание от 15 юни 2016 г.

26.

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите излагат четири основания. Първото основание е изведено от противоречие в мотивите и грешки от правна страна, които водят до грешка при тълкуването и прилагането на член 57, буква е) от Регламента REACH. Второто основание е изведено от непоследователни мотиви и грешки при прилагане на правото, които довеждат до грешка при тълкуването и прилагането на член 57, буква е) от Регламента REACH. Третото основание е изведено от липса на мотиви, доколкото Общият съд неправилно се е основал на член 60, параграф 2 от Регламента REACH. Накрая, четвъртото основание е изведено от грешки при прилагане на правото при преценката на доводите относно липсата на експозиция на потребителите или работниците на веществото, вследствие на което е налице неправилно прилагане на член 57, буква е) от Регламента REACH.

27.

Това основание се разделя на две части. От една страна, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка от правна страна при тълкуването на член 57, буква е) от Регламента REACH в смисъл, че тази разпоредба не изисква оценка на рисковете, за да се идентифицира дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство. От друга страна, жалбоподателите твърдят, че точки 71 и 73 от обжалваните съдебни решения съдържат противоречие в мотивите.

28.

Първата част на първото основание е насочена срещу точки 71, 81 и 94 от обжалваните съдебни решения, доколкото Общият съд изключил необходимостта от оценка на рисковете за идентифициране на разглежданите вещества в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH.

29.

Жалбоподателите оспорват това тълкуване на член 57, буква е) от Регламента REACH.

30.

Те поддържат, че законодателят на Съюза е искал да въведе разграничение между, от една страна, веществата, попадащи в обхвата на член 57, букви a)—д) от Регламента REACH, и тези по член 57, буква е) от този регламент. Според жалбоподателите веществата, които не попадат в обхвата на случаите, посочени в член 57, букви a)—д) от този регламент, могат да се считат за пораждащи сериозно безпокойство само след допълнително разглеждане на всеки конкретен случай. Според тях това разглеждане може да представлява само оценка на рисковете, в което да се вземат предвид мерките за управление на рисковете, тъй като респираторните сенсибилизатори не спадат към категорията на канцерогенните, мутагенните или токсичните за репродукцията вещества, посочени в член 57, букви a)—в) от Регламента REACH.

31.

В отговор на писмените въпроси, поставени от Съда, жалбоподателите изтъкват, че това тълкуване на член 57, буква е) от Регламента REACH е потвърдено от използването на термина „utilisation“ [употреба] във френския текст на тази разпоредба от посочения регламент.

32.

В съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че оценката на рисковете, която посочват в жалбата си, съответства на оценка на рисковете по смисъла на приложение I към Регламента REACH.

33.

ECHA поддържа, че жалбоподателите не са разбрали текста на обжалваните съдебни решения. Агенцията изтъква, че Общият съд е приложил правилно решение по дело Etimine (решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504), като е направил разграничение между опасности и рискове. Всъщност Общият съд правилно е постановил, че подобно на веществата, посочени в член 57, букви a)—д), член 57, буква е) от Регламента REACH не изисква да се извърши оценка на рисковете. Идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство може да произтича единствено от оценката на опасностите от характерните свойства на това вещество. Освен това ECHA припомня, че при липса на праг на експозицията, както в настоящия случай за тези респираторни сенсибилизатори, нормална оценка на рисковете не е възможна.

34.

В съдебното заседание ECHA уточнява, че отчитането на данните относно експозицията на човека, позволяващи да се направи оценка на опасностите, произтичащи от характерните свойства на веществата, от една страна, и оценката на експозицията, както и оценката на рисковете, от друга страна, са напълно различни процеси.

35.

Комисията счита също, че Общият съд правилно е приел, че член 57, буква е) от Регламента REACH не налага оценка на рисковете за идентифициране на веществата, които не попадат в обхвата на другите букви от този член. Това било видно от текста и структурата на посочения регламент.

36.

В точка 69 от обжалваните съдебни решения Общият съд посочва, че Съдът вече е постановил в решение от 21 юли 2011 г., Etimine (C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 74 и 75), че трябва да се прави разграничение между опасностите и рисковете. Оценката на опасностите представлява първият етап от процеса на оценка на рисковете, която е едно по-точно понятие. В този смисъл оценката на опасностите, свързани с характерните свойства на дадено вещество, не трябва да се свежда до преценка с оглед на специфичните условия на употреба, както е при оценката на рисковете, а може надлежно да се извърши и без оглед на мястото на употреба на веществото, на начина, по който може да се стигне до контакт с него, и на евентуалната степен на излагане на въздействието му.

37.

Макар в заглавната част на първото посочено основание от жалбоподателите да се споменава точка 69 от обжалваните съдебни решения, жалбоподателите не оспорват изложената в тази точка преценка на Общия съд, както и извършеното от него разграничение между оценката на опасностите и оценката на рисковете, което следва да се отчете.

38.

В това отношение и за по-доброто разбиране на разграничението между оценката на опасностите и оценката на рисковете, по-конкретно в настоящите дела, си позволявам да добавя, че оценката на опасностите за човешкото здраве има за цел да установи максималното ниво на експозиция на веществото, на което може да бъде изложен човекът, без тази експозиция да доведе до неблагоприятни последици. Това ниво на експозиция, наречено „получена недействаща доза/концентрация“ (Derived No-Effect Level, наричано по-нататък „DNEL“), почива на оценката на наличната отнасяща се и неотнасяща се за човека информация ( 6 ).

39.

Оценката на експозицията има за цел да установи нивата на известната или приемлива предвидима експозиция на човека на това вещество ( 7 ). Тази оценка взема предвид работните условия и мерките за управление на рисковете. Характеристиката на риска се състои в сравнение между, от една страна, нивата на известната или приемлива предвидима експозиция на човека на това вещество и от друга страна, релевантните DNEL. Рискът може да бъде разглеждан като адекватно контролиран, ако нивата на известната или приемлива предвидима експозиция на човека на това вещество не превишават DNEL ( 8 ).

40.

След тези първоначални уточнения, от точка 70 от обжалваните съдебни решения, която също не е предмет на критика от страна на жалбоподателите, е видно, че класифицирането и етикетирането на опасните вещества в рамките на Съюза, както вече следва от Регламент № 1272/2008, се основават на оценката на опасностите, свързани с характерните свойства на веществата.

41.

От това Общият съд стига до извода в точка 71 от обжалваните съдебни решения, че „[п]ри положение че класифицирането сред канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1 е достатъчно, за да се идентифицира дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство по силата на член 57, букви а)—в) от Регламент [REACH], не може да се заключи, че за идентифицирането на вещество в съответствие с член 57, буква е) от Регламент [REACH] ECHA трябва да вземе предвид оценка на рисковете“.

42.

В точка 81 от обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля и доводите на жалбоподателите относно това, че не се вземат предвид мерките за управление на рисковете, проверките и условията относно защитата на работниците, с мотива че е „достатъчно […] да се отбележи, от една страна, че опасностите, произтичащи от присъщите свойства на [HHPA и] MHHPA, са останали непроменени, и от друга страна, че фактът, че отрицателните въздействия на дадено вещество, свързани с неговата употреба, могат да бъдат адекватно контролирани, не е пречка за неговото идентифициране като пораждащо сериозно безпокойство“.

43.

В този смисъл Общият съд приема, че опасностите, породени от характерните свойства на HHPA и MHHPA, са достатъчни, за да се обоснове идентифицирането им като вещества, пораждащи сериозно безпокойство.

44.

Тази преценка е потвърдена съответно в точка 95 от обжалваното съдебно решение по дело T‑134/13 и в точка 94 от обжалваното съдебно решение по дело T‑135/13.

45.

Следователно Общият съд приема, че за идентифицирането на веществата съгласно член 57, буква е) от Регламента REACH не е необходима никаква оценка на рисковете, а се изисква само оценка на опасностите, свързани с характерните свойства на тези вещества.

46.

Жалбоподателите оспорват това тълкуване на член 57, буква е) от Регламента REACH и поддържат, че тази разпоредба изисква да се вземе предвид оценка на рисковете.

47.

Въпреки донякъде лаконичните мотиви в обжалваните съдебни решения, не споделям това становище.

48.

Преди всичко следва да се припомни, че Регламентът REACH установява интегрирана система за контрол на химичните вещества, която включва тяхната регистрация, оценка, разрешаване и евентуално ограничаване на употребата им ( 9 ).

49.

Регламентът REACH отделя особено внимание на веществата, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство, което е видно по-специално от съображения 63, 69 и 70 от този регламент ( 10 ), и за които се прилага разрешителната процедура, предвидена в дял VII на посочения регламент, който включва членове 55—66 от Регламента REACH.

50.

Разрешителната процедура подчинява употребата и пускането на пазара на веществата, включени в приложение XIV от Регламента REACH, на издаването на разрешение. Тази процедура включва три стъпки.

51.

Накратко, първата стъпка се състои в идентифициране на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, в съответствие с член 57 от Регламента REACH и във включването им в списъка на кандидат-веществата за възможно включване в приложение XIV от този регламент, озаглавено „Списък на веществата, подлежащи на разрешаване“. Разбира се, по-нататък ще се върна на тази първа стъпка, която представлява същността на настоящите жалби. Втората стъпка от процедурата се състои във включване на някои кандидат-вещества в посоченото приложение XIV съгласно член 58 от Регламента REACH. Третата стъпка от разрешителната процедура засяга издаването на разрешение относно веществата, включени в приложение XIV към Регламента REACH. По принцип при липса на разрешение веществото не може нито да бъде употребявано, нито да бъде пуснато на пазара.

52.

Член 57 от Регламента REACH, който, както бе посочено по-горе, е част от първата стъпка на разрешителната процедура, предвижда критериите за идентифициране на веществата, които пораждат сериозно безпокойство и които могат да бъдат включени в приложение XIV от посочения регламент. В букви a)—в) от този член се посочват веществата, отговарящи на критериите за класифициране в клас на опасност канцерогенност, мутагенност или токсичност за репродукция, от категория 1A или 1В съгласно приложение I към Регламент № 1272/2008 (наричани по-нататък веществата „CMR“), и в букви г) и д) — веществата, които са устойчиви, биоакумулиращи и токсични (PBT), както и много устойчивите и много биоакумулиращите вещества (vPvB) съгласно критериите, определени в приложение XIII към Регламента REACH ( 11 ) (наричани по-нататък „веществата PBT и vPvB“).

53.

Колкото до буква е) от член 57 от Регламента REACH, в нея се посочват „вещества[та], имащи свойствата да разрушават ендокринната система или притежаващи свойства [PBT и vPvB], които не отговарят на критериите на букви г) или д) — за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в букви а)—д), и които са определени за всеки конкретен случай съгласно процедурата, установена в член 59 [от Регламента REACH]“.

54.

Безспорно е, че HHPA и MHHPA са класифицирани като респираторни сенсибилизатори съгласно раздел 3.4. от приложение I към Регламент № 1272/2008.

55.

Впрочем, както по-подробно е изяснено в заседанието пред Съда, в съответните си жалби жалбоподателите не оспорват преценките на Общия съд, посочени в точки 45—48 от обжалваните съдебни решения, според които респираторните сенсибилизатори действително попадат в приложното поле на член 57, буква е) от Регламента REACH, като направеното там изброяване на вещества всъщност не е изчерпателно.

56.

Не се оспорва също, че веществата CMR, PBT и vPvB попадат в категорията на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, единствено въз основа на класифицирането им в съответствие с Регламент № 1272/2008, което от своя страна се основава изключително на оценката на опасностите, свързани с характерните им свойства.

57.

Според жалбоподателите и противно на постановеното от Общия съд в точка 71 от обжалваните съдебни решения, случаят с веществата, посочени в член 57, буква е) от Регламента REACH бил напълно различен. В подкрепа на своята теза, че на етапа на идентифицирането на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, член 57, буква е) от Регламента REACH изисква не само оценка на опасностите, а и оценка на рисковете, жалбоподателите се основават на становището, че веществата, които не попадат в обхвата на член 57, букви a)—д) от Регламента REACH, могат да бъдат идентифицирани като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, само след допълнително разглеждане, което според тях може да бъде единствено оценка на рисковете. Според жалбоподателите подобна оценка на рисковете включва оценка на експозицията, в която се вземат предвид мерките за управление на рисковете, както е предвидена в раздели 5 и 6 от приложение I към Регламента REACH. В своите отговори на писмените въпроси на Съда, както и в съдебното заседание, жалбоподателите посочват също, че използването на термина „употреба“ във френския текст на Регламента REACH потвърждава тезата им, според която е необходима оценка на рисковете на етапа на идентифицирането, предвидено в член 57, буква е) от този регламент.

58.

Най-напред следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, основан на посочването на термина „употреба“, който присъства във френския текст на член 57, буква е) от Регламента REACH. Всъщност, както подчертава Комисията, нито един от текстовете на другите езици на този член не съдържа този термин и става дума за „злополучна грешка“ във френския текст. При всички случаи съгласно постоянната практика на Съда необходимостта от еднакво тълкуване на правото на Съюза изключва възможността в случай на съмнение текстът на дадена разпоредба да се разглежда отделно, а напротив, изисква той да се тълкува и прилага в светлината на текстовете на тази разпоредба на останалите официални езици ( 12 ).

59.

Впрочем от текстовете на тези езици ясно личи ( 13 ), че „еквивалентната степен на безпокойство“, посочена в член 57, буква е) от Регламента REACH, се отнася до веществата, изброени в букви a)—д) от този член, сами по себе си, а не до употребата им.

60.

При това положение е вярно, че идентифицирането на веществата CMR като пораждащи сериозно безпокойство вещества почива изключително върху класа на опасност, въведен с Регламент № 1272/2008, и това на веществата PBT и vPvB — единствено върху критериите на приложение XIII към Регламента REACH.

61.

Вярно е също, че принадлежността към определен клас на опасност в съответствие с Регламент № 1272/2008 не е необходимо условие, за да може дадени вещества да влязат в приложното поле на член 57, буква е) от Регламента REACH ( 14 ). Всъщност, макар в настоящия случай HHPA и MHHPA действително да попадат в класа на опасност, свързан с респираторните сенсибилизатори по приложение I към Регламент № 1272/2008, от своя страна веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, към днешния момент не принадлежат към нито един клас на опасност, макар да са изброени в член 57, буква е) от Регламента REACH като вещества, които могат да бъдат идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство.

62.

За да бъде приета подобна класификация, член 57, буква е) от Регламента REACH съдържа две условия, а именно, от една страна, да „има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда“ и от друга страна, тези въздействия да „пораждат еквивалентна степен на безпокойство“ спрямо веществата, описани в букви a)—д) от същия член.

63.

Както приемат ECHA и Комисията, в случай че, както в настоящото положение, дадени вещества действително попадат в обхвата на клас на опасност по силата на приложение I към Регламент № 1272/2008, тази класификация е първа стъпка, която се взема предвид за изпълнение на първото условие, посочено в предишната точка. Тя обаче не е достатъчна, за да могат разглежданите вещества да се считат за пораждащи сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от Регламента REACH.

64.

Това обаче не означава, че научното доказване на възможността разглежданите вещества да породят сериозни въздействия върху здравето или околната среда изисква да се направи оценка на рисковете по отношение на посочените вещества. Разбира се, както е уточнено в раздели 1—4 от приложение I към Регламента REACH, данни от минали периоди относно експозицията на човека на веществата могат да бъдат взети предвид за преценката на опасностите, свързани със свойствата на тези вещества. Нито ECHA, нито Комисията оспорват това. Общият съд също не твърди обратното. Всъщност, що се отнася до респираторните сенсибилизатори, използвани в промишлеността, тези данни и техният анализ позволяват да се идентифицира по-добре присъщото равнище на опасност на тези вещества и да се провери за всеки конкретен случай дали тези вещества пораждат сериозни въздействия върху здравето на човека.

65.

Тази проверка обаче не е равнозначна нито на оценка на експозицията или на рисковете, нито, a fortiori, води до вземане предвид на мерките за управление на рисковете, както Общият съд правилно е постановил в обжалваните съдебни решения.

66.

С други думи, позоваването на „сериозните въздействия“, които се пораждат от разглежданите вещества, изобщо не означава, че трябва да се извърши оценка на рисковете. „Сериозните въздействия“ се отнасят до нивото или до степента на опасност, свързани със свойствата на веществата. Така съгласно раздел 1 от приложение I към Регламента REACH оценката на опасностите за здравето на човека трябва да вземе предвид не само токсикокинетичния профил (тоест степен на абсорбция, метаболизъм, разпространение и изхвърляне) на разглежданото вещество, а и изброените „групи ефекти“, сред които сенсибилизацията, без да се изисква да се вземат предвид условията за употреба на разглежданото вещество. Съображение 115 от Регламента REACH също потвърждава, че понятието за „ефекти“ се отнася до свойствата на веществата, без определянето на тези ефекти да включва оценка на рисковете ( 15 ).

67.

При все това, съгласно член 57, буква е) от Регламента REACH, условието, свързано със сериозните въздействия, породени от разглежданите вещества, не е достатъчно, за да се идентифицират разглежданите вещества като такива, пораждащи сериозно безпокойство. Трябва да се докаже и научно, че тези сериозни въздействия пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви a)—д) от Регламента REACH.

68.

Впрочем, като посочва „еквивалентна степен на безпокойство“ спрямо веществата, описани в член 57, букви a)—д) от Регламента REACH, тоест степен на безпокойство, основана изключително на опасностите, свързани с характерните свойства на тези вещества, член 57, буква е) от Регламента REACH изисква да се сравнят степените на опасност, свързани със свойствата на веществата, а не степените на риск. В тази връзка, както е видно от подкрепящите документи, приети на 13 декември 2012 г., ECHA е разработила определен брой критерии, позволяващи да се определи, въз основа на опасността от разглежданите вещества, дали те могат да се считат за пораждащи „еквивалентна степен на безпокойство“ спрямо веществата CMR ( 16 ). Тези критерии и преценката им не са предмет на настоящите жалби.

69.

Защитаваното тук буквално тълкуване на член 57, буква е) от Регламента REACH се подкрепя от няколко други разпоредби на този регламент.

70.

Така според член 58, параграф 1, буква б) от Регламента REACH решението за включване на веществата в приложение XIV от този регламент трябва по-специално да уточнява „характерното свойство(свойства) на веществото, упоменато в член 57“, без тази разпоредба да установява разграничение между букви a)—е) от член 57 от посочения регламент. Първата колона на споменатото приложение XIV потвърждава, че исканата информация се състои единствено в посочване на „характерно(и) свойство(а), посочено(и) в член 57“, следователно включително веществата по буква е) от този член.

71.

Освен това в приложение XV към Регламента REACH се пояснява по отношение на досието във връзка по-специално с идентифицирането на вещество, пораждащо еквивалентна степен на безпокойство, съгласно член 59 от този регламент, че „[се] извършва […] оценка на опасностите и сравнение [на наличната информация относно това вещество] с член 57, буква е) съобразно съответните части на раздели 1—4 от приложение I“ ( 17 ).

72.

Още повече, в член 56, параграф 5, член 60, параграф 2 и член 62, буква г) от Регламента REACH се посочва идентифицирането на веществата по член 57, буква е) от този регламент единствено в зависимост от „опасностите“, които пораждат тези вещества или от техните „характерни свойства“, без никъде да се споменава оценка на рисковете, нито, a fortiori, вземането предвид на мерки за управление на рисковете ( 18 ).

73.

Тълкуването, според което само разглеждането на опасността от веществата е необходимо на основание член 57, буква е) от Регламента REACH, е подкрепено и от общата структура на разрешителната система, установена в дял VII от този регламент.

74.

Всъщност, както е посочено в точка 51 от настоящото заключение, разрешителната система съдържа три стъпки, а именно идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества и включването на тези вещества в списъка на кандидат-веществата за възможно включване в списъка на веществата, подлежащи на разрешаване (членове 57 и 59 от Регламента REACH), включването в списъка на веществата, подлежащи на разрешаване (член 58 от Регламента REACH), и издаването на заявените разрешения (членове 60—64 от Регламента REACH).

75.

Така от тази система е видно, че оценката на рисковете се изисква едва на етапа на издаването на разрешенията.

76.

Всъщност съгласно член 60, параграф 2 от Регламента REACH разрешение се издава, ако рискът за здравето на човека или околната среда от употребата на дадено вещество, произтичащ от характерните му свойства, определени в приложение XIV към посочения регламент, е адекватно контролиран, доказателство за което е оценката на рисковете, предвидена в раздел 6 от приложение I към Регламента REACH.

77.

Освен това в случаите, когато не може да бъде издадено разрешение по силата на член 60, параграф 2 от Регламента REACH, или за веществата, за които не е възможно да се определи максималното ниво на експозиция на веществото, на което може да бъде изложен човекът (DNEL), какъвто е случаят за HHPA и MHHPA, член 60, параграф 4 от този регламент предвижда, че разрешение може да бъде издадено само ако се докаже, че социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото и ако няма алтернативни вещества. Това решение по-специално трябва да вземе предвид риска, предизвикан от употребите на веществото, включително целесъобразността и ефективността на предложените мерки за управление на рисковете.

78.

Накрая, приемането на защитаваното от жалбоподателите тълкуване, съгласно което е необходимо вземане предвид на оценка на рисковете, включваща мерки за управление на рисковете, на етапа на идентифицирането на дадено вещество, би довело до освобождаване на голям брой потенциално изключително опасни вещества от преминаването им през всички етапи на предвидената от Регламента REACH разрешителна процедура. По-конкретно, вземането предвид на мерки за управление на рисковете на етапа на идентифицирането на веществата, за които може да бъде издадено разрешение само ако се докаже, че няма подходящи алтернативни вещества ( 19 ), както в настоящия случай, би позволило на промишлеността да избегне всякаква необходимост да проверява дали съществуват такива вещества. Тази последица обаче би била в противоречие с една от важните цели на Регламента REACH, а именно да се поощри и евентуално да се гарантира замяната на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, с по-малко опасни вещества, когато са налице подходящи и надеждни алтернативи ( 20 ).

79.

Предвид изложените съображения, смятам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че идентифицирането, предвидено в член 57, буква е) от Регламента REACH, на вещества като такива, пораждащи сериозно безпокойство, не изисква да се вземе предвид оценка на рисковете.

80.

Жалбоподателите поддържат, че точки 71 и 73 от обжалваните съдебни решения са опорочени от противоречие в мотивите. Всъщност, докато в точка 71 от обжалваните съдебни решения Общият съд твърди, че за да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH, дадено вещество не трябва да е предмет на оценка на рисковете, то в точка 73 от същите съдебни решения той сочи обратното.

81.

ECHA и Комисията предлагат тази част да бъде отхвърлена. Те смятат, че жалбоподателите тълкуват погрешно точка 73 от обжалваните съдебни решения. По-конкретно, тези страни изтъкват, че Ръководството на ECHA не изисква анализ на рисковете, а определяне дали нормалната оценка на рисковете позволява адекватни действия срещу риска. Нормалната оценка на рисковете обаче не може да се извършва за веществата, за които не е възможно, както в настоящия случай, да се определи DNEL, тоест максималното ниво на експозиция на веществото, на което може да бъде изложен човекът, без тази експозиция да доведе до сериозни въздействия.

82.

На първо място, според мен втората част на първото основание трябва да се отхвърли като безпредметна. Всъщност, тъй като, както бе посочено в анализа по-горе, тълкуването на член 57, буква е) от Регламента REACH, възприето от Общия съд в точка 71 от обжалваните съдебни решения, по мое мнение е основателно, фактът, че той твърдял противното в точка 73 от посочените съдебни решения няма никакви последици за диспозитива на последните и следователно не може да доведе до отмяната им ( 21 ).

83.

Ако обаче Съдът приеме, че е необходимо да се разгледа по същество частта, изведена от противоречие в мотивите, при всички положения смятам, че тя трябва да се отхвърли.

84.

Преди всичко трябва да се припомни, че в точка 73 от обжалваните съдебни решения Общият съд посочва, че „що се отнася до факта, че в точка 6.3 от приложения документ, която се позовава в това отношение на Ръководството [на ECHA] за идентифициране на пораждащите сериозно безпокойство вещества, се споменава нормалната оценка на рисковете, следва да се посочи, че съгласно тази точка възможността да се избегнат въздействията на дадено вещество в рамките на нормалната оценка на рисковете представлява само едно от съображенията, които следва да бъдат взети предвид от ECHA в рамките на процедурата по идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство по член 57, буква е) от Регламент [REACH]“.

85.

Точка 6.3 от съответните два подкрепящи документа, на които се позовава Общият съд, дословно възпроизвеждат точка 3.3.3.2 от Ръководството на ECHA за изготвянето на досие по приложение XV относно идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества (наричано по-нататък „Ръководството на ECHA“).

86.

Впрочем точка 3.3.3.2 от Ръководството на ECHA, в която се посочват обстоятелствата, които ECHA трябва да взема предвид по-специално когато разглежда дадено вещество на основание член 57, буква е) от Регламента REACH, не изисква извършване на оценка на рисковете, а само определяне дали нормалната оценка на рисковете позволява адекватни действия срещу риска.

87.

В този смисъл следва да се уточни, че нормалната оценка на рисковете, посочена в Ръководството на ECHA и от Общия съд — в точка 73 от обжалваните съдебни решения, съответства на оценката на рисковете, предвидена в раздел 6.4 от приложение I към Регламента REACH, която почива на сравнение между оцененото ниво на експозиция и съответното DNEL (максималното ниво на експозиция, на което може да бъде изложен човекът, без тази експозиция да доведе до неблагоприятни последици).

88.

Както вече подчертах в точки 38 и 39 от настоящото заключение, нормална оценка на рисковете не може да се извършва за веществата, за които не е възможно да се определи DNEL, какъвто е случаят за HHPA и MHHPA.

89.

В този смисъл става ясно, че предметът на точка 73 от обжалваните съдебни решения е само да се припомни заключението на Комитета на държавите членки към ECHA, съдържащо се в съответните подкрепящи документи, че нормална оценка на рисковете не е била подходяща по отношение на HHPA и MHHPA, а не да се изисква от ECHA да вземе предвид оценка на рисковете на етапа на идентифицирането на дадено вещество на основание член 57, буква е) от Регламента REACH.

90.

При такива обстоятелства, противно на твърденията на жалбоподателите, не може да се приеме, че Общият съд е искал да потвърди в точка 73 от обжалваните съдебни решения, че ECHA е била длъжна да вземе предвид оценка на рисковете, за да определи дали дадено вещество може да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH. Според мен оттук следва, че точки 71 и 73 от обжалваните съдебни решения не си противоречат.

91.

Следователно, ако не е безпредметна, по мое мнение втората част на първото основание е неоснователна.

92.

При тези обстоятелства предлагам на Съда да отхвърли първото основание.

93.

Жалбоподателите подчертават, че в точка 49 от обжалваните съдебни решения Общият съд твърди, че тълкувателните ръководства, като Ръководството на ECHA, не представляват съвети от правно естество. Според жалбоподателите обаче от съдебната практика е видно, че подобни общи правила за поведение не са лишени от правни последици, тъй като с тези инструменти институциите, които са техни автори, се самоограничават при упражняването на дискреционната си власт ( 22 ). Освен противоречието в мотивите, изложени в точки 49 и 73 от обжалваните съдебни решения, Общият съд нарушил тази постоянна съдебна практика.

94.

Жалбоподателите поддържат, че като пропуска да вземе предвид Ръководството на ECHA при тълкуването на член 57, буква е) от Регламента REACH, Общият съд не е отчел надлежно оценката на рисковете. Следователно, като приема мотивите, изложени в точки 65—91 от обжалваните съдебни решения, Общият съд неправилно тълкувал и приложил член 57, буква е) от Регламента REACH.

95.

ECHA и Комисията смятат, че това основание почива на неправилно тълкуване на точки 49 и 73 от обжалваните съдебни решения, и предлагат то да се отхвърли.

96.

Според мен това основание се базира на неправилно тълкуване на обхвата на точка 49 от обжалваните съдебни решения.

97.

За пълното разбиране на извършената от Общия съд преценка следва да се припомни, че в точки 45—48 от обжалваните съдебни решения последният отхвърля първата част на първото изложено пред него основание, с което жалбоподателите твърдят, че респираторните сенсибилизатори не попадат в обхвата на приложното поле на член 57, буква е) от Регламента REACH. Както вече подчертах в точка 55 от настоящото заключение, в производството по обжалване жалбоподателите не оспорват преценката, съдържаща се в точки 45—48 от обжалваните съдебни решения.

98.

В точка 49 от тези съдебни решения, започваща с израза „Освен това“, Общият съд отхвърля и довода на жалбоподателите, изтъкнат също в подкрепа на първата част на изложеното в първоинстанционното производство основание, че Ръководството на ECHA потвърждава неприложимостта на член 57, буква е) от Регламента REACH за респираторните сенсибилизатори. Общият съд мотивира това отхвърляне, като уточнява, че „този документ представлява изготвено от ECHA помощно средство, улесняващо прилагането на Регламент[а REACH]. Както правилно се посочва в това ръководство, текстът на Регламент [REACH] е единственото автентично законово позоваване и съдържащата се в това ръководство информация не представлява съвет от правно естество“ ( 23 ).

99.

Следователно преценката, съдържаща се в точка 49 от обжалваните съдебни решения, е извършена за изчерпателност. Според мен оттук следва, че критиката, насочена срещу тази точка от обжалваните съдебни решения, може да се счита за безпредметна ( 24 ).

100.

Като се има предвид това, жалбоподателите упрекват Общия съд и че не е взел предвид Ръководството на ECHA при разглеждането на втората част на представеното в първоинстанционното производство първо основание, изведена от липсата на еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата CMR.

101.

Както обаче отбелязват самите жалбоподатели, Общият съд е взел предвид този документ в точка 73 от обжалваните съдебни решения, която е част от отговора, предоставен от Общия съд на втората част от първото изложено пред него основание. Фактът, че Общият съд не приема защитаваното от жалбоподателите тълкуване на това ръководство, е друг въпрос, който впрочем вече засегнах при разглеждането на първото основание на жалбите.

102.

Противно на твърденията на жалбоподателите, фактът, че Общият съд е взел предвид Ръководството на ECHA в точка 73 от обжалваните съдебни решения, не противоречи на извършената в точка 49 от тези съдебни решения преценка. Всъщност по мое мнение е напълно правилен отказът да се вземе предвид това ръководство за тълкуването на член 57, буква е) от Регламента REACH, също както е съвсем обосновано да се вземе предвид това ръководство, когато става дума за контролиране на начина на прилагане на разпоредбите на Регламента REACH за дадени вещества, по-конкретно за да се провери дали тези вещества пораждат „еквивалентна степен на безпокойство“ спрямо веществата CMR, както е направил Общият съд в точка 73 от обжалваните съдебни решения.

103.

Следователно според мен не трябва да се разглежда оплакването, изведено от обвързващия или необвързващ характер на Ръководството на ECHA, доколкото Общият съд по принцип не се е произнесъл по този въпрос. Всъщност точка 49 от обжалваните съдебни решения няма такъв общ характер, какъвто ѝ придават жалбоподателите, в смисъл че Общият съд в тази точка от съдебните решения се произнася единствено (и правилно) по това, че съдът на Съюза не е обвързан от тълкуването на член 57, буква е) от Регламента REACH, съдържащо се в Ръководството на ECHA. С други думи, Общият съд не се позовава (и с основание) на мотивите, изложени в точка 49 от обжалваните съдебни решения, за да направи заключението, че оценката на рисковете не е необходима за целите на идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH.

104.

Следователно предлагам второто основание за обжалване да се отхвърли отчасти като безпредметно и отчасти като неоснователно.

105.

Жалбоподателите по същество упрекват Общия съд, че в точки 61 и 68 от обжалваните съдебни решения се е основал на член 60, параграф 2 от Регламента REACH, за да потвърди тезата си, че оценката на рисковете не е необходима в рамките на идентифицирането на дадено вещество в съответствие с член 57, буква е) от този регламент. Всъщност, от една страна, според жалбоподателите в точка 73 от обжалваните съдебни решения самият Общ съд приел, че член 60, параграф 2 от Регламента REACH не бил приложим за HHPA и MHHPA. От друга страна, макар жалбоподателите да се съгласяват, че може да съществува връзка между процедурата, свързана с идентифицирането на веществата, и процедурата относно издаването на разрешения, фактът, че дадено разрешение може да бъде издадено, не се отразявало върху решението дали дадено вещество да се идентифицира като пораждащо сериозно безпокойство.

106.

ECHA и Комисията смятат, че жалбоподателите тълкуват неправилно съответните точки от обжалваните съдебни решения. По-конкретно, ECHA изтъква, че не само че не е посочил неправилно член 60, параграф 2 от Регламента REACH, а съвсем основателно Общият съд е използвал тази разпоредба, за да илюстрира обстоятелството, че ако веществата, чиято употреба може да бъде контролирана, не могат да се идентифицират като пораждащи сериозно безпокойство и да бъдат включени в приложение XIV от посочения регламент, то тогава член 60, параграф 2 от Регламента REACH би се обезсмислил.

107.

Безспорно е, че в точка 61 от обжалваните съдебни решения Общият съд е постановил, че „от член 60, параграф 2 от Регламент [REACH] следва, че фактът, че негативните въздействия на дадено вещество, свързани с неговата употреба, могат да бъдат контролирани по подходящ начин, не е пречка за неговата идентификация като пораждащо сериозно безпокойство вещество. В противен случай се обезсмисляла възможността да се разреши вещество, рисковете от което могат да бъдат адекватно контролирани, по силата на разглежданата разпоредба, както твърди ECHA“.

108.

В точка 68 от обжалваните съдебни решения Общият съд потвърждава тази преценка.

109.

От обжалваните съдебни решения е видно, че тази преценка е извършена с цел да се разясни структурата на разрешителната процедура, включително първата стъпка от нея, която, както вече бе уточнено, се състои в идентифициране на пораждащите сериозно безпокойство вещества, по-конкретно в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH.

110.

Макар да е вярно, че член 60, параграф 2 от Регламента REACH не се прилага за веществата, за които не може да се определи DNEL, какъвто е случаят за HHPA и MHHPA, точки 61 и 68 от обжалваните съдебни решения не посочват специално разглежданите вещества, а имат за цел по принцип да обяснят връзката между първата стъпка, състояща се в идентифициране на веществата, и третата — свързана с издаването на разрешения. Следователно е напълно правилно, независимо от конкретното приложение на член 60, параграф 2 от Регламента REACH за разглежданите в настоящото дело вещества, да се твърди, по подобие на Общия съд, че приемането на мерки за управление на рисковете не пречи на идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH. Според мен впрочем е възможно да се заеме по-категорична позиция и да се потвърди, че стъпката, състояща се в идентифициране на тези вещества, е необходима предпоставка за тази, свързана с проверката и оценката на рисковете, които тези вещества пораждат.

111.

Още повече, противно на твърденията на жалбоподателите, невъзможността за дадено вещество да се определи DNEL не означава, че трябва да се извърши оценка на рисковете или че трябва да се вземат предвид мерки за управление на рисковете предварително или в момента на идентифицирането на това вещество на основание член 57, буква е) от Регламента REACH.

112.

Следователно предлагам да се отхвърли третото представено от жалбоподателите основание по същество.

113.

Жалбоподателите припомнят, че в точка 67 от обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля техните доводи, свързани с липсата на риск, породен от HHPA и от MHHPA поради слабата експозиция на работниците и потребителите на тези вещества, като уточнява, че експозицията на HHPA и на MHHPA не може да се изключи по отношение на потребителите и работниците. Според жалбоподателите този анализ се отклонява от съдебната практика, съгласно която „нулев риск“ не съществува в рамките на оценката на рисковете, прилагаща принципа на предпазните мерки ( 25 ). Следователно Общият съд се основал на погрешни правни критерии, за да отхвърли доводите им относно липсата на експозиция на потребителите и работниците на HHPA и на MHHPA.

114.

Според ECHA Общият съд не посочил „нулев риск“. Още повече, в обжалваните съдебни решения не се твърдяло, че жалбоподателите трябва да докажат наличието на нулев риск.

115.

Комисията поддържа по-специално, че оценката на експозицията на потребителите или работниците на дадено вещество е част от оценката на рисковете. Тъй като подобна оценка не се изисква на етапа на идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство, липсата на експозиция на потребителите или работниците също е ирелевантна за целите на това идентифициране.

116.

Трябва да се припомни, че пред Общия съд жалбоподателите изтъкват по-специално че по силата на програмите за надзор на продуктите и приложимите законови предписания HHPA и MHHPA се използвали в затворени системи, които избягвали експозицията и гарантирали много ограничен и близък до нула риск от експозиция ( 26 ).

117.

В точка 67 от обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля тази теза, като на първо място подчертава, че „дори съгласно доводите на жалбоподателите за потребителите или работниците не може напълно да се изключи експозиция“ на HHPA и на MHHPA.

118.

От точка 68 от обжалваните съдебни решения и от точки 69—73 от тях е видно, че Общият съд на второ място отхвърля вземането предвид на мерките за управление на рисковете, посочени от жалбоподателите въз основа на доводите, които разгледах в рамките на първото и третото основание на обжалването и които също предлагам да се отхвърлят. Всъщност точка 68 от обжалваните съдебни решения е въведена с израза „дори да се предположи, че всички потребители на [HHPA и на MHHPA] въведат ефикасни мерки за управление на рисковете“, което имплицитно, но непременно означава, че преценката, извършена в точка 67 от обжалваните съдебни решения, е „погълната“ или, с други думи, е станала субсидиарна на тази, извършена в точки 68—73 от посочените съдебни решения.

119.

Следователно, като критикуват точка 67 от обжалваните съдебни решения, жалбоподателите формулират основание срещу субсидиарна преценка на Общия съд. Подобна критика е безпредметна, тъй като дори да се предположи, че е основателна, тя не се отразява върху диспозитива на обжалваните съдебни решения и следователно не може да доведе до отмяната им.

120.

Във всеки случай Общият съд не е изискал от жалбоподателите да докажат „нулев риск“, тъй като оценката на рисковете и вземането предвид на мерки за управление на рисковете не са необходими при идентифицирането на вещества в съответствие с член 57, буква е) от Регламента REACH, както Общият съд правилно е постановил по същество в точки 68—73 от обжалваните съдебни решения.

121.

Следователно предлагам четвъртото основание да се отхвърли.

122.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам жалбите да се отхвърлят.

123.

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

124.

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

125.

Тъй като ECHA е направила искане за осъждане на жалбоподателите по двете дела, трябва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и тези на ECHA.

126.

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. По силата на член 140, параграф 3 от Процедурния правилник Съдът може да реши страна, различна от посочените по-специално в член 140, параграф 1 от този правилник, да понесе направените от нея съдебни разноски.

127.

Тъй като Комисията и Кралство Нидерландия са встъпили по делото, те трябва да понесат направените от тях съдебни разноски. Предлагам също New Japan Chemical, REACh ChemAdvice и Sitre, които са встъпили в подкрепа на жалбоподателите в производството пред Съда, да понесат направените от тях съдебни разноски.

128.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: