ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 21 април 2016 година ( 1 )
Дело C‑15/15
New Valmar BVBA
срещу
Global Pharmacies Partner Health Srl
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд, Гент, Белгия)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на стоки — Член 35 ДФЕС — Забрана на мерките с равностоен на количествени ограничения за износа ефект — Дружество, установено в нидерландската езикова област на Кралство Белгия — Правна уредба, налагаща съставяне на фактурите на нидерландски език, като в противен случай са нищожни — Договор с трансграничен характер — Ограничаване — Обосноваване — Пропорционалност“
I – Въведение
1. |
Съгласно текста на поставения въпрос преюдициалното запитване, отправено от Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд, Гент, Белгия), се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници. |
2. |
Въпреки това от акта за преюдициално запитване е видно, че делото по главното производство и оттук — предметът на запитването, в действителност попадат в приложното поле на свободното движение на стоки и по-специално на забраната на мерките с равностоен на количествени ограничения за износа ефект между държавите членки по член 35 ДФЕС. |
3. |
Всъщност запитването е отправено в рамките на спор между дружество, установено в нидерландската езикова област на Кралство Белгия, и дружество, установено в Италия, по повод неплащането на няколко фактури от последното, което е свързано с белгийското дружество с договор за концесия. Разглежданите фактури са съставени на италиански език, докато според запитващата юрисдикция по силата на белгийската правна уредба, която била приложима за тях, фактурите трябвало да бъдат съставени изключително на нидерландски език, като в противен случай били нищожни, което съдът трябвало да постанови служебно. |
4. |
В светлината на решение Las ( 2 ), в което Съдът е приел, че равностойните разпоредби от същата тази правна уредба относно трудовите договори не са съвместими с правото на Съюза, запитващата юрисдикция си задава въпроса дали тя може да има възпиращ ефект и спрямо трансграничната търговия, извършвана от белгийските дружества, установени във фламандската област, и следователно да представлява забранено ограничение за упражняването на свободите на движение. Дори ако е така, след това се пита дали тези евентуални ограничителни мерки могат да се обосноват от една или няколко цели от общ интерес и при положителен отговор — дали са пропорционални на набелязаните цели. |
II – Национална правна уредба
5. |
Член 4 от белгийската конституция ( 3 ) гласи, че „Белгия се състои от четири езикови области: френска езикова област, нидерландска езикова област, двуезична област Брюксел-столица и немска езикова област“. |
6. |
По силата на член 129, параграф 1, точка 3 от Конституцията „[о]свен федералния законодател, парламентите на Френската и на Фламандската общност, всеки в съответната общност, уреждат с декрет употребата на езиците относно: […] трудовите отношения между работодателите и техните служители, както и задължителните актове и документи на предприятията, посочени в закон или подзаконов акт“. Посочените общности са федерални съставни части на белгийската държава. |
7. |
В член 52, параграф 1 от Законите относно използването на езици в административната сфера (wetten op het gebruik van de talen in bestuurszaken) ( 4 ) се предвижда, че „[з]а актовете и документите, посочени в закон или подзаконов акт […] промишлените, търговските или финансовите предприятия използват езика на областта, в която е установено мястото им на дейност или са установени различните им места на дейност“. |
8. |
Парламентът на Фламандската общност (Parlement van de Vlaamse Gemeenschap) ( 5 ) е приел през 1973 г. Декрет относно употребата на езиците (vlaamse taaldecreet) на основание на член 129, параграф 1, точка 3 от конституцията. |
9. |
Съгласно член 1 от посочения декрет в редакцията му към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство този инструмент „се прилага за физическите и юридическите лица, които имат място на стопанска дейност в нидерландската езикова област“ и „урежда употребата на езиците в областта на трудовите отношения между работодатели и работници, както и по отношение на посочените в закон актове и документи на предприятията“. |
10. |
Член 2 от същия декрет уточнява, че „[в] трудовите отношения между работодателите и работниците, както и в актовете и документите на предприятията, наложени със закон, се използва нидерландски език“. Член 5, първа алинея от него добавя, че „[р]аботодателят изготвя на нидерландски език всички посочени в закон свои актове и документи […]“. |
11. |
Член 10, първа алинея от същия декрет предвижда като санкция, че „[д]окументите или актовете, които противоречат на разпоредбите на този декрет, са нищожни. Съдът установява нищожността им служебно“. Съгласно втора и трета алинея от този член „[р]ешението постановява служебното заместване на разглежданите документи“ и „[п]ремахването на нищожността е в сила едва от датата на заместването: за писмените документи от датата на депозиране на заместващите документи в секретариата на съда по трудовоправни спорове“. |
12. |
След постановяването на решение Las ( 6 ) някои разпоредби на посочения декрет са изменени, но с действие от 2 май 2014 г. ( 7 ), т.е. след настъпването на обстоятелствата по главното производство и единствено в областта на трудовите отношения между работодателите и работниците, които не са предмет на този спор. |
III – Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда
13. |
На 12 ноември 2010 г. New Valmar BVBA, чието седалище се намира в нидерландската езикова област на Кралство Белгия, и Global Pharmacies Partner Health Srl (наричано по-нататък „GPPH“), установено в Италия дружество, сключват договор, в който последното се посочва като изключителен концесионер на New Valmar на италианска територия и който трябва да изтече на 31 декември 2014 г. |
14. |
Според член 18 от договора за концесия към същия е приложимо италианското право, а съдилищата на Гент (Белгия) са компетентни да решават евентуални спорове между страните. |
15. |
С препоръчано писмо от 29 декември 2011 г. New Valmar прекратява предсрочно договора, считано от 1 юни 2012 г. |
16. |
С иск от 30 март 2012 г. New Valmar сезира Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд, Гент) за осъждане на GPPH да му заплати сумата от около 234192 EUR за плащане на няколко неплатени фактури. |
17. |
GPPH предявява насрещен иск New Valmar да бъде осъдено да му заплати обезщетение от 1467448 EUR за неправомерно прекратяване на сключения между тях договор за концесия. |
18. |
За да се противопостави на главното искане, GPPH прави възражение за нищожност на въпросните фактури, с мотива че, макар да са „актове и документи, посочени в закон или подзаконов акт“ по смисъла на съгласуваните закони и на Фламандския декрет относно употребата на езиците, тези фактури нарушават императивните правни норми, съдържащи се в посочената правна уредба. |
19. |
От акта за преюдициално запитване е видно също така, че освен информацията за идентичността на New Valmar, за данъка върху добавената стойност (ДДС) и за банката, всички фигуриращи във фактурите стандартни обозначения и общи условия са съставени на език, различен от нидерландски, а именно — на италиански език, въпреки че New Valmar е установено в нидерландската езикова област на Кралство Белгия. |
20. |
На 14 януари 2014 г., т.е. в хода на производството, New Valmar представя на GPPH превод на разглежданите фактури на нидерландски език. Запитващата юрисдикция уточнява, че подобен превод не представлява „заместител“, наложен от фламандската езикова правна уредба, и че фактурите са и остават абсолютно нищожни по силата на белгийското право. |
21. |
New Valmar не оспорва, че въпросните фактури не съответстват на посочената правна уредба. Същевременно то изтъква по-специално, че тя противоречи на правото на Съюза и особено на член 26, параграф 2 и на членове 34 ДФЕС и35 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки. |
22. |
В този контекст с решение от 18 декември 2014 г., постъпило в Съда на 16 януари 2015 г., Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд, Гент) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос: „Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка, каквато в случая е Фламандската общност в белгийската федерална държава (Vlaamse Gemeenschap in de federale Staat België), която по силата на член 52 от [съгласуваните] закони във връзка с член 10 от [Фламандския декрет относно употребата на езиците] налага на всяко предприятие с основна стопанска дейност на територията на тази единица да издава фактури с трансграничен характер само на официалния език на същата федерална единица, в противен случай те ще бъдат нищожни, като нищожността им трябва да бъде установена служебно от съда?“. |
23. |
На Съда са представени писмени становища от New Valmar, от белгийското и литовското правителство, както и от Европейската комисия. На проведеното на 26 януари 2016 г. съдебно заседание се явяват представители на New Valmar, белгийското правителство и Комисията. |
IV – Анализ
А– По съдържанието на преюдициалния въпрос
24. |
Преди да засегна настоящото преюдициално запитване по същество, трябва да разгледам основателността на поставения въпрос, и то в няколко отношения, предвид съмненията, изложени в представените на Съда становища. |
1. По приложимото към спора по главното производство право
25. |
Тъй като спорът по главното производство е с трансграничен характер, най-напред следва да се провери дали посочените от запитващата юрисдикция разпоредби на белгийското право действително са приложими в разглеждания по главното производство случай, както предпоставя посочената юрисдикция. Проблематиката, свързана със стълкновението на закони, е посочена с основание от Комисията, въпреки че на Съда да не е поставен директен въпрос по тази тема, защото от преюдициалното запитване е видно, че подписаният от страните по спора договор за концесия изрично предвижда, че към посочения договор се прилага италианското право, а не белгийското, което е предмет на преюдициалния въпрос. |
26. |
По договорни въпроси обаче извършеният от страните избор на приложимо право по принцип трябва да се зачита от съда съобразно член 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 ( 8 ). Въпреки това основният принцип на автономия на волята ( 9 ) се характеризира със смекчения, по-специално поради възможна намеса на императивни в международен план разпоредби, наречени „особени повелителни норми“, при стриктните условия, предвидени в член 9 от същия регламент, като е уточнено, че такава дерогация трябва да се използва само „при извънредни обстоятелства“ ( 10 ). |
27. |
В настоящия случай е възможно фламандската езикова правна уредба да се прилага в спора по главното производство независимо от избора на италианското право, извършен от страните по договора, поради което не може да се приеме за очевидно, че преюдициалното запитване е с хипотетичен характер ( 11 ), доколкото запитващата юрисдикция счита, че фламандската езикова правна уредба, която смята да приложи, представлява „особена повелителна норма“ на сезирания съд по смисъла на член 9 от Регламент „Рим I“ ( 12 ), което тази юрисдикция трябва да установи конкретно. |
28. |
В това отношение припомням, че параграф 1 от посочения член 9 определя понятието за „особена повелителна норма“ като „норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, такива като политическа, социална или икономическа организация“. Тъй като това определение не е само по себе си достатъчно, за да се конкретизира кои национални правила — сред всички, които имат императивен характер — действително попадат в приложното поле на посоченото понятие, съдилищата в държавите членки са длъжни да посочат въз основа на какви мотиви се налага прилагането на релевантните разпоредби на посоченото законодателство в конкретния случай, в ущърб на правото на друга държава ( 13 ). За да направят такова квалифициране, трябва да вземат предвид поредица от обективни критерии, както Съдът посочва по отношение на инструмент, от който Регламент „Рим I“ произтича ( 14 ). |
2. По съдържанието на съответната езикова правна уредба
29. |
Ако се приеме за безспорно, че фламандската езикова правна уредба трябва да се приложи в спора по главното производство, след това трябва да се постави въпросът за съдържанието на приложимите в случая разпоредби с оглед на разликите, които могат да бъдат установени между представянето на националната правна рамка, направено в акта за преюдициално запитване, и това, произтичащо от писменото и устното становище на белгийското правителство. |
30. |
Всъщност това правителство твърди, че противно на това, което изглежда приема запитващата юрисдикция, фламандската езикова правна уредба не налага законово задължение нито за посочване във фактурата на условията за фактуриране или условията на продажба, нито за изписване на тези реквизити на нидерландски език. То поддържа, че само реквизитите, наложени от законодателството в областта на ДДС ( 15 ), непременно трябва да се съставят на нидерландски език съгласно член 2 от Фламандския декрет относно употребата на езиците ( 16 ). Според това правителство обаче за клиента е много лесно да разбере данните, изразени основно в цифрова форма, или, ако е необходимо, да направи справка в превода на тези задължителни реквизити на всички езици на Европейския съюз, щом съответстват на изброените по хармонизиран начин в член 226 от Директива 2006/112/ЕО ( 17 ). |
31. |
Съгласно постоянната съдебна практика, когато съдържанието на акта за преюдициално запитване се оспорва от една от страните в преюдициалното производство, Съдът по принцип трябва да ограничи разглеждането си до подлежащите на преценка обстоятелства, които запитващата юрисдикция е решила да му представи, по-специално що се отнася до подробните правила за прилагане на релевантната национална правна уредба, които последната смята за установени, тъй като тълкуването на националните разпоредби трябва да се извършва само от съдилищата на държавите членки ( 18 ). Следователно, независимо от критиките на белгийското правителство срещу възприетото от запитващата юрисдикция тълкуване на националното право, разглеждането на настоящото преюдициално запитване трябва да се извърши с оглед на тълкуването на това право, дадено от тази юрисдикция ( 19 ). |
32. |
Когато обаче се произнася по преюдициалното запитване, ако е необходимо, Съдът може да направи уточнения, имащи за цел да насочат националната юрисдикция при тълкуването на вътрешна правна уредба и при преценката на съответствието на последната с правото на Съюза ( 20 ). Според мен в конкретния случай запитващата юрисдикция трябва да провери по-точно до каква степен съответната езикова правна уредба действително налага всички реквизити на фактурите, съставени от дружество със седалище във Фламандския регион, да са изписани изключително на нидерландски език. |
3. По преформулирането на преюдициалния въпрос
а) По необходимостта от преформулиране
33. |
Според текста на преюдициалния въпрос запитващата юрисдикция поставя на Съда въпрос относно тълкуването на член 45 ДФЕС, който предвижда свободното движение на работници в Съюза. Струва ми се очевидно обаче, че става въпрос за техническа грешка, може би свързана с това, че решение Las ( 21 ), което многократно се посочва в акта за преюдициално запитване, засяга посочената разпоредба. |
34. |
При всички случаи е сигурно, че спорът по главното производство не попада в приложното поле на тази разпоредба, тъй като засяга отношенията от пазарен характер между белгийско и италианско дружество, без никой от материалите по преписката да позволява спорът да се свърже със свободното движение на работници. |
35. |
Така посочената грешка при позоваването обаче не може да доведе до недопустимост на преюдициалното запитване, каквото е главното искане на белгийското правителство. Всъщност според постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той може да преформулира въпросите, които са му зададени, за да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран ( 22 ). |
36. |
В това отношение Съдът извлича от всички данни, предоставени от националната юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, свързаните с правото на Съюза обстоятелства, които изискват тълкуване с оглед на предмета на спора ( 23 ). От мотивите на акта за преюдициално запитване е видно, че жалбоподателят в главното производство, New Valmar, се позовава главно на несъответствие на посочената национална правна уредба с член 26, параграф 2, както и с членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС, и че при условията на евентуалност приканва запитващата юрисдикция да постави на Съда преюдициален въпрос конкретно за разпоредбите на първичното право, свързани със свободното движение на стоки. |
37. |
Следователно смятам, както и всички представили становища заинтересовани страни, а именно New Valmar, белгийското правителство — при условията на евентуалност, литовското правителство, както и Комисията, че поставеният въпрос трябва да бъде преформулиран в смисъл, че преюдициалното запитване всъщност засяга тълкуването на разпоредбите на ДФЕС относно свободното движение на стоки, и по-специално член 35 от Договора, поради причини, които ще изложа по-нататък. |
б) По разпоредбите на правото на Съюза, на които следва да се даде тълкуване
i) Определяне на релевантните разпоредби на ДФЕС
38. |
Макар New Valmar да се позовава едновременно на член 26, параграф 2, както и на членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС, според мен все пак само последната разпоредба пряко съответства на предмета на спора по главното производство и следва да бъде тълкувана в рамките на настоящото дело. |
39. |
Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че този спор, свързан с плащането на фактури, съставени на италиански, а не на нидерландски език, се вписва в рамките на доставки на стоки, извършени от установен в Белгия концедент на установен в Италия концесионер. Следователно поставеният на Съда въпрос засяга по същество това дали езиковите изисквания, произтичащи от вътрешната правна уредба, посочена от запитващата юрисдикция, могат да ограничат подобен износ в рамките на Общността на стоки с произход от Белгия. |
40. |
Член 26, параграф 2 ДФЕС обаче се ограничава с общо обявяване на принципа за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали на вътрешния пазар. Що се отнася до член 34 ДФЕС, той засяга мерките с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект, а не тези върху износа между държави членки, забранени от член 35 ДФЕС. При това положение според мен национална правна уредба като разглежданата по главното производство трябва да се разглежда по-специално в светлината на последната разпоредба, както изисква Комисията. |
ii) Евентуално значение на разпоредбите на Директива 2006/112
41. |
Единствено белгийското правителство смята, че съответствието с правото на Съюза на въпросните национални мерки трябва да се преценява изключително съгласно правилата на вторичното право, приложими в областта на ДДС, и по-специално — на Директива 2006/112, поради това че правилата на първичното право не могат да бъдат референтна норма, щом като съществува пълна хармонизация по отношение на съдържанието на фактурите ( 24 ). |
42. |
То изтъква, че член 248а от тази директива ( 25 ) позволява на държавите членки да налагат в националните си законодателства трансграничните фактури да бъдат съставяни на език, различен от този на получателя. Според това правителство разпоредбите на Директива 2006/112 предполагат дори фактурите по принцип да бъдат съставяни на езика на държавата членка, в която е установено предприятието, което издава фактурата, тъй като, ако случаят не е такъв, предвидената в посочения член 248а възможност да се поиска превод на официалния език на държавата членка — получател на стоките, услугите или фактурата, би била излишна ( 26 ). |
43. |
Както обаче и другите заинтересовани лица, представили становища в съдебното заседание, а именно New Valmar и Комисията, не споделям анализа на белгийското правителство поради следните съображения. |
44. |
Най-напред, напомням, че извършената постепенно хармонизация ( 27 ) от последователно приетите директиви в областта на ДДС на този етап не е пълна, а само частична, както Съдът многократно е посочвал ( 28 ). |
45. |
Що се отнася по-специално до „съдържанието на фактурите“, изисквано за целите на ДДС от Директива 2006/112, вярно е, че раздел 4, който носи това заглавие и е поместен в глава 3 относно „фактурирането“, съдържа разпоредби, извършващи хармонизация в тази област по-специално като изброяват поредица от задължителни реквизити и като забраняват на държавите членки възможността да изискват подписване на фактурите ( 29 ). Хармонизацията обаче засяга само съдържанието на фактурите, а не практическите правила, според които те трябва да бъдат съставени ( 30 ). По-специално разпоредбите на посочения раздел 4 изобщо не определят по задължителен начин какъв език трябва да се използва в този контекст. Впрочем не съществуват други разпоредби на Директива 2006/112, които да формулират хармонизирани езикови изисквания в областта на фактурирането. |
46. |
В това отношение подчертавам, че член 248а от Директива 2006/112 е с много по-ограничен обхват от този, който белгийското правителство иска да му придаде. Всъщност от текста му е видно, че тази разпоредба няма за цел да позволи на всички държави членки да изискват по принцип използването на точно определен език при съставянето на фактурите, и по-специално не непременно езика на държавата членка, в която е издадена фактурата, както поддържа белгийското правителство. |
47. |
Посоченият член 248а предвижда само възможност, а не задължение, за държавата членка по местоназначение да изисква обикновен превод на нейния официален език, а не съставяне на самата фактура на този език ( 31 ), и то само ако смята това за необходимо „за целите на контрола“ на фактурите, съхранявани по електронен път в друга държава членка, и то не системно ( 32 ). Този член дори изрично изключва възможността държавата членка по местоназначение да въвежда общо задължение за превод на фактурите за тази цел ( 33 ), като се има предвид, че задължителният превод на фактурите „представлява допълнителна тежест за предприятията, която не може да бъде пренебрегната“, както основателно е посочено в хода на законодателната дейност, довела до включването на посочения член в Директива 2006/112 ( 34 ). |
48. |
Предвид характера на изключение на тази разпоредба с оглед на общото съдържание на Директива 2006/112 приложението ѝ трябва да бъде стриктно, като принципът е и трябва да остане този за свободния избор на език от страните по търговското правоотношение, за което е съставена трансгранична фактура, както подчертава Комисията в хода на съдебното заседание ( 35 ). |
49. |
Следователно при липса на хармонизация, извършена по изчерпателен начин от разпоредбите на вторичното право на Съюза в областта, която е предмет на настоящото преюдициално запитване, а именно по отношение на езиковия режим, който трябва да се спазва при съставянето на трансгранични фактури, според мен поставеният въпрос следва да се преформулира в смисъл, че засяга тълкуването на член 35 ДФЕС ( 36 ). |
Б– Относно съвместимостта на национална правна уредба като разглежданата по главното производство с член 35 ДФЕС
50. |
По същество преформулираният въпрос приканва Съда да разгледа най-напред дали национални мерки като визираните водят до ограничаване на търговията между държавите членки така, че да представляват мерки с равностоен на количествени ограничения за износа ефект по смисъла на член 35 ДФЕС, и след това, при утвърдителен отговор — дали такива мерки въпреки това могат да се смятат за съответстващи на правото на Съюза, щом са обосновани от цели от общ интерес и са пропорционални на тези цели. |
51. |
Запитваща юрисдикция се пита по-специално дали възприетата от Съда позиция в решение Las ( 37 ), според която разпоредбите относно трудовите отношения от същата езикова правна уредба като оспорваната не са съвместими със свободното движение на работници ( 38 ), може да се приложи съответно в контекста на настоящото дело, което води до разглеждане на посочената правна уредба този път с оглед на свободното движение на стоки. |
1. По наличието на мерки с равностоен на количествени ограничения за износа ефект по смисъла на член 35 ДФЕС
а) По изводите, които трябва да бъдат направени от решение Las
52. |
Както и делото, по което е постановено решение Las ( 39 ), настоящото дело засяга по същество евентуално несъответствие с правото на Съюза на правна уредба, приложима в една държава членка, която предвижда, че когато предприятия със седалище на територията на федерална единица на тази държава, в конкретния случай — Фламандския регион на Кралство Белгия, изготвят определени документи, трябва непременно да използват официалния език на тази единица, а именно нидерландски език, като неспазването на това изискване е основание за нищожност, която се обявява служебно от съда, дори когато тези документи са изготвени в рамките на трансграничен икономически обмен и страните биха могли да се разбират по-добре с помощта на друг език. |
53. |
В решение Las, за да постанови, че подобна правна уредба може да има възпиращ ефект спрямо неговорещите нидерландски език работници и работодатели с произход от други държави членки и следователно представлява ограничение, противоречащо на член 45 ДФЕС, Съдът по-специално приема, че подобна мярка, макар и приложима без дискриминация с оглед на гражданството, може да направи по-малко привлекателно упражняването на свободното движение на работници, тъй като единствено нидерландската езикова редакция е автентична по отношение на трансграничните трудови договори, сключени от работодатели, установени във Фламандския регион ( 40 ). |
54. |
Това разсъждение не е автоматично приложимо в настоящия случай, тъй като разглеждането на съответствието, извършено от Съда с оглед на член 45 ДФЕС, не е напълно идентично с анализа, който трябва да се извърши с оглед на член 35 ДФЕС, който забранява мерките с равностоен на количествени ограничения за износа ефект, които се квалифицират по този начин в зависимост от изведени от съдебната практика критерии, съдържащи определени различия от тези, приложими за свободното движение на работници. |
55. |
Действително от практиката на Съда е видно, че мерките, забранени на основание член 35 ДФЕС, са тези, „които имат за предмет или водят до специфично ограничаване на износни профили и така установяват разлика в третирането между вътрешната търговия в дадена държава членка и нейната износна търговия така, че осигуряват особено предимство на националното производство или на вътрешния пазар на заинтересованата държава членка в ущърб на производството или търговията на други държави членки“ ( 41 ). |
56. |
Съдът обаче установява смекчен подход в контекст, подобен на този по настоящото дело, като добавя, че „макар и [националната правна уредба] да е приложима към всички оператори, които действат на националната територия“, тя може да бъде квалифицирана като мярка с равностоен на количествено ограничение за износа ефект, доколкото се установи, че тази правна уредба „все пак засяга фактически повече стоките, които напускат пазара на държавата членка на износа, отколкото пускането в продажба на стоките на националния пазар на посочената държава членка“ ( 42 ). |
57. |
Тези критерии следва да се приложат в конкретния случай, за да се прецени дали разглежданата езикова правна уредба може да представлява ограничителна мярка, забранена от член 35 ДФЕС. |
б) По характеризирането на ограничителните мерки в настоящото дело
58. |
В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва различни елементи, които позволяват да се приеме, че фламандската езикова правна уредба може да представлява ограничение на упражняването на свободите на движение, предвидени в Договора. Противно на белгийското правителство, New Valmar и Комисията изтъкват и редица доводи в полза на този критичен подход ( 43 ), които също предлагам на Съда да приеме по следните съображения. |
59. |
Действително разглежданата по главното производство правна уредба се прилага без разлика, независимо от гражданството на заинтересованите страни или пък от произхода или местоназначението на стоките, тъй като задължава всички предприятия със седалище в нидерландската езикова област на Кралство Белгия. С оглед на цитираната по-горе практика на Съда обаче липсата на пряка дискриминация не е само по себе си достатъчно доказателство, за да се приеме, че условията за прилагане на член 35 ДФЕС понякога могат да бъдат изпълнени независимо от тази констатация ( 44 ). Следователно смятам, че езикова правна уредба като разглежданата по главното производство засяга много повече износа на засегнатата държава членка, отколкото пускането на пазара на стоки на националния ѝ пазар. |
60. |
Всъщност тук се поставят практически въпроси, които според мен засягат в много по-голяма степен трансграничната търговия, отколкото вътрешната търговия, поради факта, че съставянето на фактурите на нидерландски език е задължително. Основното неудобство, което създава обстоятелството, че не се разрешава използване на друга автентична и следователно обвързваща версия, съставена на свободно избран от заинтересованите страни език, е, че последните са възпрепятствани да изберат език, който владеят съвместно, и по-специално — по-широко използван език в международната търговия. |
61. |
Що се отнася до получателя на такава фактура, запитващата юрисдикция с основание отбелязва, че той ще се сблъска със затруднения за бързо разбиране, освен ако не говори нидерландски, което очевидно е доста по-малко вероятно, ако заинтересованата страна е установена в друга държава членка ( 45 ), отколкото ако пребивава в Белгия, където нидерландският е един от официалните езици ( 46 ). |
62. |
В това отношение белгийското правителство възразява, че купувачът, който не разбира съставена на нидерландски език фактура, има възможност, от една страна, предварително да изиска превод и от друга страна, да оспори фактурата при възникнали съмнения. Смятам обаче, че финансовата тежест на едното или другото от тези действия за средния купувач може да го възпре или да сключи договор с установено във Фламандския регион предприятие — ако осъзнае тази трудност преди подписването на договора, или най-малкото да търгува отново с това предприятие — ако я осъзнае едва след приключване на сделката им. |
63. |
Що се отнася до изпращача на фактура, издадена на задължителен език, Комисията основателно изтъква, че той от своя страна е изправен в по-голяма степен, в този контекст, пред риск от неплащане поради действително или твърдяно неразбиране, което може да бъде изтъкнато от чуждестранния му съдоговорител, което белгийското правителство изглежда признава. Именно това се е случило в конкретния случай, тъй като италианското дружество, което е потенциален длъжник по спорните фактури, се позовава на фламандската езикова правна уредба по начин, който ми се струва парадоксален ( 47 ), но все пак годен да доведе до изход в негова полза на започнатото от New Valmar производство. |
64. |
От своя страна белгийското правителство поддържа, че запитващата юрисдикция погрешно се позовава на загубеното време и разходите, свързани с превода на фактурите от нидерландски език на разбираем за получателя им език, тъй като това било почти неизбежно в международната търговия, и че тази тежест се понасяла от фламандските предприятия, макар че имали възможността да изготвят фактурите си на чужд език по свой избор. При все това случаят не е такъв за износителите, които разполагат с вътрешни ресурси, които им позволяват да използват пряко, т.е. без разходи за превод, език, който владеят конкретно ( 48 ). По този начин с налагането на използването на нидерландски език разглежданата правна уредба поражда за посочените предприятия, които искат да извършват трансгранични продажби, разходи за превод, които в противен случай нямаше да са необходими. |
65. |
Дори ако се окаже, както поддържа белгийското правителство, че произтичащите от съответната правна уредба изисквания не налагат пълно едноезичие, а се ограничават до задължителните реквизити в областта на ДДС, при всички случаи евентуално наложено двуезичие според мен би представлявало твърде голямо материално ограничение, по-специално в контекста на международната търговия. Всъщност задължението за съставяне на фактурите при необходимост на два езика, а именно — на нидерландски, що се отнася до някои задължителни реквизити — според посоченото от това правителство — и на друг, избран от страните език, за други реквизити, на практика представлява поведение, което трудно може да се спазва от страна на белгийските предприятия, които се занимават с износ, преди всичко когато това се извършва в големи мащаби, и следователно увеличават броя на фактурите за различните чуждестранни партньори. |
66. |
От това следва, че посочената правна уредба има възпиращ ефект по отношение на вътреобщностната търговия не само за предприятията със седалище във Фламандския регион, които искат да изнасят стоките си към други държави членки, както посочва New Valmar, но и за чуждестранните дружества, които желаят да сключат сделка с тези предприятия, но могат да бъдат спрени от несигурността около доставката, поради задължителното съставяне на фактурите на нидерландски език. Добавям, че от тези национални мерки произтича значителна правна несигурност за двете страни и с оглед на предвидените в тях драстични санкции ( 49 ), несигурност, която според мен е особено осезаема, когато страните са избрали, както в спора по главното производство, към договора им да е приложимо законодателството на друга държава членка. |
67. |
Белгийското правителство се противопоставя на този анализ, като изтъква също, че макар да се визира същата езиковата правна уредба, настоящото дело трябва да се разграничи от това, по което е постановено решение Las ( 50 ), поради това че спорът по главното производство тук няма пряка връзка със сключването на подписания от страните договор, тъй като предметът му са фактури, и посочената правна уредба не е засегнала свободата им да избират на какъв език да бъде съставен договорът. |
68. |
Въпреки това запитващата юрисдикция основателно посочва, че спорните фактури представляват потвърждения на вземания, произтичащи от предишен договор ( 51 ), и че подобна правна уредба може да попречи на съдоговорителите да се разбират лесно и правилно в рамките на споразуменията за плащане, сключени в изпълнение на договора им. Така в конкретния случай съществува тясна връзка между тези фактури и изпълнението на договора, от който произтичат. Освен това самите фактури също могат да създават правни задължения, които се добавят към тези, породени от договора ( 52 ). Често впрочем търговските отношения се реализират чрез съставянето на фактура, без преди това да е сключен какъвто и да било писмен договор. В последните два случая разглежданата правна уредба безспорно определя езика, на който се извършва размяната на волеизявления за съгласие. Накрая, подчертавам, че въпреки факта, че предметът на тази правна уредба не е да урежда съставянето на самите договори, тя може наистина да има за последица, както вече установих ( 53 ), да спре осъществяването или продължаването на търговски споразумения с лица, установени в друга държава членка. |
69. |
Предвид всички тези обстоятелства смятам, че такива национални мерки оказват пряко въздействие върху вътреобщностните сделки. Следователно настоящото положение според мен не попада в приложното поле на практиката на Съда, която цели да се откаже обявяването за противоречаща на правото на Съюза на национална правна уредба, когато „ограничителното действие[, което тя] може да окаже върху свободното движение на стоки, е твърде несигурно и непряко, за да може да се счита, че [тя] е от естество да създаде пречки за търговията между държавите членки“ ( 54 ). В това отношение отбелязвам, от една страна, че разглежданото в случая ограничително действие зависи не от бъдещо хипотетично събитие, а от самото упражняване на правото за свободно движение на стоки, и от друга страна, че е без значение какъв обхват може на практика да има посоченото действие, тъй като всяко засягане, дори и незначително, на тази свобода е забранено ( 55 ). |
70. |
Следователно считам, че езикова правна уредба като разглежданата по главното производство, която налага използването на определен официален език за съставянето на фактурите от всички предприятия, установени в една от федералните единици на съответната държава членка, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение за износа ефект по смисъла на член 35 ДФЕС. Остава да се установи дали подобна правна уредба може все пак да бъде обоснована съгласно правото на Съюза ( 56 ). |
2. По евентуалната обосновка на ограничителни мерки като разглежданите
71. |
В съответствие с практиката на Съда дадена национална мярка, която ограничава една от свободите на движение, предвидени в Договора, но с която се преследва цел от общ интерес, може да бъде обявена за съвместима с правото на Съюза, ако отговаря на двойното изискване да е в състояние да гарантира осъществяването на тази цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане ( 57 ). |
a) По посочените цели от общ интерес
72. |
Национална мярка, която, макар да се прилага без разлика, основана на гражданство на заинтересованите страни или на произхода на стоките, може да се разглежда като пречка за свободното движение на стоки, все пак може да се приеме за съвместима с правото на Съюза или защото може да бъде обоснована с някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС, и спазва неговите изисквания ( 58 ), или защото отговаря на императивни съображения от общ интерес, приети в практиката на Съда, като същевременно може да постигне преследваната цел и е пропорционална на същата ( 59 ). |
73. |
Що се отнася до първата категория изключения, макар Комисията да предлага член 36 ДФЕС да се включи в отговора на преюдициалния въпрос, нито едно от изброените в тази разпоредба съображения за обосноваване не е посочено изрично и впрочем според мен по същество не е относимо в настоящото дело. |
74. |
Що се отнася до втората категория изключения, само Комисията предвижда възможността легитимацията на ограничителни мерки като посочените тук да се основава върху защитата на потребителите ( 60 ). Същевременно самата тя основателно смята, че тази цел от общ интерес не може да се приложи в случая като съображение, годно да обоснове ограничение на свободното движение на стоки, тъй като спорът по главното производство е между двама професионални контрагенти, без да има никакви преки последици за потребителите. |
75. |
При това положение основният проблем е да се определи дали, и евентуално в каква степен, приетата от Съда в решение Las ( 61 ) обосновка относно разпоредбите на фламандската езикова правна уредба, които са били приложими тогава за трудовите отношения, може да се разшири, за да обхване и настоящото дело. В това решение Съдът постановява, че трите посочени от белгийското правителство цели — а именно да се насърчи и подсили употребата на един от официалните езици на Кралство Белгия, да се осигури социалната закрила на работниците, както и да се улеснят свързаните с това административни проверки — са част от императивните съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничение на упражняването на основните свободи, признати от Договора. |
76. |
Първото от трите съображения е изтъкнато и в настоящото дело от белгийското правителство, което твърди, че съответната правна уредба отговаря на необходимостта да се защити употребата на официалния език на Фламандския регион. Потвърждавам, че от съдебната практика е видно, че насърчаването и подсилването на употребата на един от или на официалните езици на дадена държава членка e легитимна цел, която по принцип може да обоснове ограничаване на задълженията, наложени от правото на Съюза ( 62 ). В частност това важи за забраната за мерки с равностоен на количествени ограничения за износа ефект, предвидена в член 35 ДФЕС. Предвид изпълняваните специфични функции, не само в търговската, а и в публичната сфера, от официални документи, каквито са фактурите ( 63 ), според мен мярка като разглежданата по главното производство потенциално може да защити широкото използване на такъв език в различните посочени области, както подчертава литовското правителство ( 64 ). |
77. |
На второ място, според белгийското правителство изискването за използване на нидерландски език за съставянето на тези документи, посочени в закона, гарантира бързината и ефикасността на проверките, провеждани от компетентните в областта на ДДС органи. New Valmar отхвърля тези доводи, за разлика от литовското правителство. Напомням, че Съдът многократно е приемал, че целта за улесняване и следователно за подсилване на административния или данъчния контрол може да бъде основание за ограничения на предвидените в Договора основни свободи ( 65 ). Езикова правна уредба като посочената тук обаче по принцип може да помогне на органите, на които е възложено извършването на контрол на документите на предприятията ( 66 ) и по този начин да се гарантира спазването на разпоредбите на вътрешното право и на правото на Съюза, особено в областта на косвеното данъчно облагане ( 67 ). |
78. |
Според мен тези две императивни съображения от общ интерес правилно са посочени от белгийското правителство като потенциална обосновка на пречката за свободното движение на стоки, която смятам, че е налице, но все пак остава да се провери дали правна уредба като разглежданата по главното производство, по-специално с оглед на предвидените в нея санкции, е пропорционална на посочените цели. Считам, че критерият за пропорционалност не е изпълнен в настоящото дело. |
б) По непропорционалността на използваните основания
i) По последиците от решение Las
79. |
Запитващата юрисдикция задава въпроса дали отрицателният отговор, даден поради липса на пропорционалност в решение Las ( 68 ) относно разпоредбите на разглежданата тук езикова правна уредба, които се прилагат за трудовите отношения, може да се пренесе и към настоящото дело, тъй като по-специално режимът на санкции, които се налагат при нарушение на тази правна уредба, а именно абсолютна нищожност, която следователно трябва да бъде установена служебно от съда ( 69 ), е сходен за спорните фактури. |
80. |
Комисията счита, че свързаните с контрола за пропорционалност твърдения за нарушение, изведени в решение Las ( 70 ), трябва да се приложат mutatis mutandis в настоящия случай. Ще изложа няколко съображения по този въпрос предвид констатираните разлики между делото, по което е постановено посоченото решение, и настоящото. |
81. |
Действително първото твърдение за нарушение, формулирано от Съда, е свързано с факта, че изразяването на свободно и информирано съгласие между страните изисква те да могат да изготвят договора си на език, различен от официалния език на тази държава членка, ако не го владеят. Възможно е да се постави въпросът дали този фактор за преценка е по-малко определящ предвид спора по главното производство, който засяга тук не самото сключване на договор ( 71 ), а съставянето на фактури, които са наложени от закона писмени документи и следователно не са изключително резултат на консенсус, макар да се вписват в рамките на търговията. Напомням обаче, че независимо от първоначалния договор, чието изпълнение гарантират, фактурите могат да пораждат присъщи за тях правни последици по отношение на страните или самите те да служат като опора за съвпадането на волеизявленията, което изгражда договорното отношение ( 72 ). |
82. |
Второто от твърденията за нарушение е изведено от факта, че разглежданата правна уредба не позволява да се установи автентична версия на трансграничните трудови договори и на друг език, познат за всички засегнати страни. Решаващият характер на това твърдение за нарушение в настоящото дело също поражда резерва, доколкото белгийското правителство твърди, за разлика от акта за преюдициално запитване, че задължителната употреба на нидерландски език тук се ограничава само до свързаните с ДДС законови реквизити и не обхваща другите елементи на фактурите, сред които тези от договорно естество ( 73 ). Несъмнено запитващата юрисдикция трябва да установи дали това е установено с оглед на белгийското право ( 74 ), но за да се обхване хипотезата, при която това е така, според мен е необходимо да се отговори на преюдициалния въпрос, като се вземе предвид несигурността, съществуваща по отношение на обхвата на наложените в конкретния случай езикови ограничения. |
83. |
Въпреки тези съображения смятам, както New Valmar, литовското правителство и Комисията, че езикова правна уредба като разглежданата по главното производство не отговаря на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, тъй като надхвърля стриктно необходимите мерки за постигане на горепосочените цели от общ интерес ( 75 ) както от гледна точка на мястото, запазено за съответния език, така и от тази на санкцията, прилагана в случай на нарушение на тази правна уредба. |
ii) По изключителната употреба на определен официален език
84. |
Според мен посочените цели от общ интерес, а именно насърчаването на употребата на един официален език и улесняването на проверките, могат да бъдат също толкова добре гарантирани от мерки, които в по-малка степен да накърняват свободното движение на стоки, отколкото налагането на употребата на предварително определен език в документи на предприятията, каквито са фактурите, като се изключват всички други официални езици на държавите — членки на Съюза. |
85. |
Уточнявам, че дори да се приеме за вярно, че това задължение се ограничава до свързаните с ДДС законови реквизити, както твърди белгийското правителство, позицията ми би била същата поради практическите причини, които посочих по-горе ( 76 ), както и поради тези, които ще изложа по-нататък. |
86. |
Най-напред, не трябва да се пренебрегва фактът, че задължението за издаване на фактури има за цел ( 77 ) не само опазване на обществените интереси, които обосновават наред с останалото упражняването на административен или данъчен контрол от компетентните национални органи, но и защита на частните интереси, по-специално тези на купувача, който трябва да бъде ясно информиран за съдържанието на доставката — две категории интереси, които следва да се претеглят надлежно, за да се постигне равновесие между тях. По този начин, когато дадено законодателство изисква фактурите да се съставят на определен език, според мен е от съществено значение за получателя, който не владее този език, да има възможност да се възползва от друга автентична версия, за да може по-лесно да разбере данните, съдържащи се във фактурата ( 78 ), и следователно — да се увери, че продавачът е спазил договорните си задължения. |
87. |
Към това се добавят съображенията, характерни за международната търговия, по отношение на които може да бъде необходимо смекчаване на законовите ограничения, в случая езикови, за да не се създават твърде големи пречки пред трансграничната търговия. Както подчертават литовското правителство и Комисията, в този конкретен контекст съществуват специфични трудности като точно описаните от New Valmar ( 79 ) и търговски обичаи ( 80 ), които следва да се имат предвид в рамките на възможното, за да се подпомогне този вид търговия, особено в рамките на Съюза ( 81 ). Тези съображения са валидни най-вече за споменатите във фактурите данни, които се отнасят до свободата на договаряне, като общите условия за продажба, но според мен би било полезно и дори необходимо, задължителните реквизити като свързаните с ДДС, посочени от белгийското правителство, също да бъдат разбираеми за всички страни в трансграничното икономическо правоотношение. |
88. |
Струва ми се, че езикови правила като разглежданите по главното производство надхвърлят стриктно необходимото за насърчаване на употребата на нидерландския език и за да се позволи на компетентните органи да извършват проверка на надлежните реквизити. По мое мнение на практика би било достатъчно да се изисква — когато засегнатите страни желаят да съставят фактури на друг език — да се изготвя превод на нидерландски език единствено на законовите реквизити или, при необходимост, да се извършва превод впоследствие, ако такъв превод не е представен направо по повод на проверка. |
89. |
В това отношение припомням най-напред, че в областта на ДДС горепосочените разпоредби на Директива 2006/112 позволяват на държавите членки по местоназначение само да изискват превод на някои изготвени на чужд език фактури, когато това е необходимо за осъществяване на контрола ( 82 ). |
90. |
Освен това алтернативни способи, изведени от други разпоредби, които също са приложими на белгийска територия, са в подкрепа на това мнение. От една страна, става въпрос за равностойни, но не идентични с разглежданите тук разпоредби, приети от Френската общност на Кралство Белгия, от които произтича, че документите на предприятията, каквито са фактурите, изготвени от лица със седалище във френската езикова област, по принцип трябва да са съставени на френски език, но „без да се засяга допълнителната употреба на избрания от страните език“ ( 83 ). Подобна възможност за допълнително използване на език, различен от този на посочената област, избран от заинтересованите страни и който следователно всички те вероятно владеят по-добре от френския език, представлява по-малко ограничителна мярка от тази, налагаща изключителната употреба на един определен език в търговията ( 84 ). |
91. |
От друга страна, през 2014 г. самата Фламандска общност изменя горепосочения Декрет относно употребата на езиците ( 85 ) така, че неговите разпоредби относно трудовите отношения стават в по-малка степен обвързващи, отколкото по времето на делото, по което е постановено решение Las ( 86 ). Всъщност член 5, параграф 1 от този Декрет продължава да предвижда, че използването на нидерландски език е принцип във Фламандския регион, но параграф 2 от него позволява занапред за „индивидуалните трудови договори“ да „[се изготвя] правнообвързваща версия на един от [официалните езици на държавите — членки на Съюза или на Европейското икономическо пространство (ЕИП)], разбираем за всички заинтересовани страни“, при условие че са изпълнени определени критерии за привръзка с тези територии ( 87 ). |
92. |
Според мен в контекста на настоящото дело могат да бъдат приети езикови мерки, подобни на единия или на другия от посочените способи, като и двата в по-малка степен накърняват свободата на движение на стоки, отколкото разглежданата в главното производство правна уредба, като същевременно са в състояние да гарантират посочените от белгийското правителство цели от общ интерес. |
iii) По санкцията и практическите последствия от нея
93. |
За да отхвърли твърдението за липса на пропорционалност на съответната езикова правна уредба, белгийското правителство посочва, че налаганата при нарушение санкция, а именно нищожност, която трябва да бъде установена служебно от съда, оказва по-слабо въздействие по настоящото дело, отколкото по това, по което е постановено решение Las ( 88 ). То изтъква, че за разлика от спора по главното производство в последното дело, в което трудовият договор, който не е изготвен на нидерландски език, е трябвало да бъде отменен, в настоящия случай може да бъде засегната само валидността на спорните фактури, а не тази на договора за концесия, обвързващ засегнатите страни. Тъй като обаче фактурите само потвърждавали вземанията, произтичащи от сключения между страните договор, установяването на тяхната нищожност не пречело на събирането на тези вземания и освен това замяната на нередовните документи с нови валидни фактури била възможна. |
94. |
New Valmar възразява, че дори въздействието на нищожността да е смекчено от възможността за продавача да изготвя заместващи фактури в хода на спора, благотворните последици от това са само теоретични. Според това дружество фактът, че на длъжника трябва да се изпратят нови фактури, а не копия на нидерландски език на оригиналните фактури, водело до редица неблагоприятни последици. От една страна, от данъчна гледна точка освобождаването от ДДС, предвидено за вътреобщностните доставки, не се прилага за заместващи фактури, защото това освобождаване се прилага само в момента, в който стоките напуснат националната територия, а не разсрочено във времето. От друга страна, от гледна точка на гражданскоправните последици, лихвите за забава, дължими на продавача по издадените фактури, започват да текат едва от датата на издаване на заместващите фактури, докато длъжник, който не е оспорил оригиналните фактури в определения от закона срок, по всяко време може да подаде жалба относно заместващите фактури ( 89 ). |
95. |
Според мен предвидените в разглежданата по главното производство правна уредба санкции не са абсолютно необходими за осъществяване на целите от общ интерес, посочени от белгийското правителство, тъй като анулирането на фактури, които не са съставени на нидерландски език, няма пряк принос нито за насърчаването на употребата на този език, нито за улесняването на административния или данъчния контрол. Освен това мисля, че тези драстични санкции са очевидно прекомерни. |
96. |
Както подчертават литовското правителство и Комисията, абсолютната нищожност, която води до загуба ab initio на правните последици от подобни фактури и трябва да бъде обявена служебно от съда, може да представлява източник на значителна правна несигурност за двете страни по съответното икономическо правоотношение, което уврежда трансграничната търговия, макар че тя трябва да бъде насърчавана по силата на правото на Съюза. |
97. |
Според мен тази констатация може да се потвърди основно за продавача. Предвид елементите, с които Съдът разполага, не може a priori да се изключи възможността, поради задължението за съставяне на заместваща фактура на нидерландски език, последният да се изправи не само пред усложнения в областта на ДДС, а и пред възможността да загуби мораторните лихви по оригиналната фактура, а също и пред въпроси относно погасителната давност във връзка с издаването на новата фактура, както твърди New Valmar ( 90 ). Впрочем предприятието, предоставило фактури, съставени на различен от наложения език, може да бъде изложено, какъвто е случаят в спора по главното производство, на чисто опортюнистично оспорване на валидността на тези документи, доказващи неговото право на вземане ( 91 ). Освен това ми се струва, че адресатът на нередовните фактури също така би могъл да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този санкционен режим, макар и в по-малка степен, тъй като анулираните фактури могат да загубят изцяло или частично доказателствената си стойност ( 92 ). |
98. |
Дори запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да прецени дали потенциалните отрицателни последици са наистина вероятни в настоящия случай, предвид приложимото по спора в главното производство право, според мен при всички случаи основанията, избрани в съответната езикова правна уредба, са като цяло прекомерни. Всъщност, за да се постигнат посочените цели, е възможно да се използват санкции, които в по-малка степен ограничават свободното движение на стоки. |
99. |
С оглед на всички тези елементи смятам, че член 35 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка като разглежданата по главното производство, която налага на всяко предприятие с основна стопанска дейност на територията на тази единица да съставя фактурите с трансграничен характер, поне за някои от задължителните им реквизити или дори за всички тях ( 93 ), изключително на официалния език на тази федерална единица, като неспазването на това изискване е основание за нищожност на тези договори, която се обявява служебно от съда. |
V – Заключение
100. |
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на поставения от Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд, Гент, Белгия) преюдициален въпрос: „Член 35 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка като разглежданата по главното производство, която налага на всяко предприятие с основна стопанска дейност на територията на тази единица да съставя фактурите с трансграничен характер, макар и само за някои от задължителните им реквизити, изключително на официалния език на тази федерална единица, като неспазването на това изискване е основание за нищожност, която се обявява служебно от съда“. |
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239). В това решение Съдът е приел, че „[ч]лен 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на федерална единица на държава членка като разглежданата в делото по главното производство, която налага на работодателите с място на основна стопанска дейност на територията на тази единица да съставят трудовите договори с трансграничен характер изключително на официалния език на тази федерална единица, като неспазването на това изискване е основание за нищожност на тези договори, която се обявява служебно от съда“.
( 3 ) Gecoördineerde Grondwet (Съгласувана конституция) от 17 февруари 1994 г. (Belgisch Staatsblad, 17 февруари 1994 г., стр. 4054).
( 4 ) Закони, съгласувани с кралски декрет (koninklijk besluit) от 18 юли 1966 г. (Belgisch Staatsblad, 2 август 1966 г., стр. 7799), наричани по-нататък „съгласуваните закони“.
( 5 ) Декрет от 19 юли 1973 г. относно употребата на езиците в трудовите отношения между работодатели и работници и в актове и документи на предприятията, наложени със закон или подзаконов акт (Decreet tot regeling van het gebruik van de talen voor de sociale betrekkingen tussen de werkgevers en de werknemers, alsmede van de voor de wet en de verordeningen voorgeschreven akten en bescheiden van de ondernemingen) (Belgisch Staatsblad,6 септември 1973 г., стр. 10089, наричан по-нататък „Фламандският декрет относно употребата на езиците“.
( 6 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 7 ) Вж. Декрет от 14 март 2014 г., изменящ членове 1, 2, 4, 5, 12 и 16 от Декрета от 19 юли 1973 г., посочен по-горе (decreet tot wijziging van artikel 1, 2, 4, 5, 12 en 16 van het decreet van 19 juli 1973 tot regeling van het gebruik van de talen voor de sociale betrekkingen tussen de werkgevers en de werknemers, alsmede van de door de wet en de verordeningen voorgeschreven akten en bescheiden van de ondernemingen) (Belgisch Staatsblad, 22 април 2014 г., стр. 34371), влязъл в сила на 2 май 2014 г. Вж. по този въпрос и точка 91 от настоящото заключение.
( 8 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6, наричан по-нататък „Регламент „Рим I“), който по силата на член 28 от него е приложим към договорите, които са сключени след 17 декември 2009 г., като този по делото в главното производство.
( 9 ) Принцип, припомнен по-специално в съображение 11 от Регламент „Рим I“.
( 10 ) Вж. съображение 37 от Регламент „Рим I“.
( 11 ) Според изискванията на постоянната практика на Съда (вж. по-специално решение от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C‑49/14, EU:C:2016:98, т. 28 и сл.).
( 12 ) Параграфи 2 и 3 от член 9 разграничават потенциалните последици от повелителните норми на държавата членка, в която е седалището на сезирания съд от тези на повелителните норми на държавата по изпълнение на договора.
( 13 ) В това отношение вж. по-специално Nuyts, A. Les lois de police et dispositions impératives dans le Règlement Rome I. — Revue de droit commercial belge, 6/2009, р. 553 et sq., point 10.
( 14 ) Вж. решение от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 47 и 50), в което по отношение на Римската конвенция от 19 юни 1980 г. относно определянето на приложимия по отношение на договорните задължения закон (ОВ L 266, 1980 г., стр. 1, публикувана на български език в ОВ L 347, 2007 г., стр. 3) Съдът уточнява, че „[т]ака националният съд в рамките на преценката му относно характера на „особена повелителна норма“ на националното право, с която смята да замести изрично избрания от страните по договора закон, следва да вземе предвид не само точния текст на тази норма, но също и общата структура и всички обстоятелства, при които посочената норма е била приета, за да може от това да стигне до извода, че тя има императивен характер, доколкото националният законодател я е приел, за да защити интерес, преценен като съществен от съответната държава членка“. Вж. също заключението на генералния адвокат Wahl по дело Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:301, т. 30 и сл.).
( 15 ) В това отношение белгийското правителство се позовава на списъка със задължителни реквизити, фигуриращ в член 5 от Кралски указ № 1 от 29 декември 1992 г. относно мерките за гарантиране на плащането на данъка върху добавената стойност (koninklijk besluit nr. 1 met betrekking tot de regeling voor de voldoening van de belasting over de toegevoegde waarde) (Belgisch Staatsblad, 31 декември 1992 г., стр. 27976), разпоредба, последно изменена с Кралски указ от 19 декември 2012 г. (Belgisch Staatsblad, 31 декември 2012 г., стр. 88559).
( 16 ) Макар ограничаването само до задължителните реквизити на фактурите да изглежда относително ясно, що се отнася до съгласуваните закони, за разлика от това съществува спор по отношение на приложното поле на Фламандския декрет относно употребата на езиците (вж. по-специално Gosselin, F. Le régime linguistique de la facture. — In: La facture et autres documents équivalents, sous la direction de Ballon, G.‑L. et Dirix, E., Kluwer, Waterloo, 2011, point 171 et sq., point 203 et sq.).
( 17 ) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (OВ L 189, стр. 1).
( 18 ) Вж. по-специално решение от 6 март 2003 г., Kaba (C‑466/00, EU:C:2003:127, т. 41), решение от 1 юни 2006 г., Innoventif (C‑453/04, EU:C:2006:361, т. 29), както и решение от 8 юли 2010 г., Sjöberg и Gerdin (C‑447/08 et C‑448/08, EU:C:2010:415, т. 54).
( 19 ) Решение от 29 октомври 2009 г., Pontin (C‑63/08, EU:C:2009:666, т. 38).
( 20 ) Вж. по-специално решение от 26 юни 2008 г., Burda (C‑284/06, EU:C:2008:365, т. 39), решение от 29 октомври 2009 г., Pontin (C‑63/08, EU:C:2009:666, т. 49), както и решение от 28 юли 2011 г., Samba Diouf (C‑69/10, EU:C:2011:524, т. 59 и сл.).
( 21 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 22 ) Вж. по-специално решение от 26 ноември 2015 г., Aira Pascual и др. (C‑509/14, EU:C:2015:781, т. 22), както и решение от 17 декември 2015 г., Viamar (C‑402/14, EU:C:2015:830, т. 29).
( 23 ) Вж. по-специално решение от 1 октомври 2015 г., Doc Generici (C‑452/14, EU:C:2015:644, т. 33 и сл., както и цитираната съдебна практика).
( 24 ) В това отношение белгийското правителство посочва решение от 11 декември 2003 г., Deutscher Apothekerverband (C‑322/01, EU:C:2003:664, т. 64), според което „всяка национална мярка в област, предмет на изчерпателно хармонизиране на равнището на Съюза, трябва да бъде оценявана с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизиране, а не с оглед на тези на първичното право“. Съдът обаче добавя, че „предоставените на държавите членки правомощия от [посочената в това дело разпоредба на вторичното право] трябва да се упражняват при спазване на Договора, както изрично се предвижда в тази разпоредба“ и че „следователно не изключва необходимостта да се разгледа съвместимостта на разглежданата в главното производство забрана съгласно националното право с членове 28—30 ЕО“ (вж. т. 65).
( 25 ) Член 248а, както е изменен с Директива 2010/45, гласи следното: „[з]а целите на контрола и по отношение на фактури за доставки на стоки или услуги на тяхна територия и на фактури, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхна територия, държавите членки могат да изискат, за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи, превода им на своите официални езици. Въпреки това държавите членки не могат да налагат общо изискване фактурите да бъдат превеждани“.
( 26 ) В съдебното заседание белгийското правителство поддържа, че в конкретния случай фактът, че при определени условия Италианската република може да изиска превод на съставена на нидерландски език фактура, според него може да има смисъл само ако се допусне тезата, която това правителство защитава, според която е възможно да се наложи съставянето на фактурата от търговеца на език, различен от този на получателя.
( 27 ) Съображение 6 от Директива 2006/112 уточнява, че е „[н]еобходимо да се процедира на етапи, тъй като хармонизацията на данъците върху оборота води в държавите членки до промени в данъчната структура и до значителни последствия в бюджетните, икономически и социални области“.
( 28 ) Вж. по-специално решение от 26 февруари 2015 г., VDP Dental Laboratory и др. (C‑144/13, C‑154/13 и C‑160/13, EU:C:2015:116, т. 60 и цитираната съдебна практика).
( 29 ) Вж. съответно членове 226 и 229 от Директива 2006/112.
( 30 ) В устното си становище Комисията посочва, че вътреобщностната система за ДДС е хармонизирана само където е било абсолютно необходимо, за да се гарантира неутралност на данъчния натиск върху всички икономически дейности, облагани с ДДС.
( 31 ) В този смисъл по отношение на Шеста директива за ДДС (Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), преработена с Директива 2006/112, в решение от 18 юни 2009 г., Stadeco (C‑566/07, EU:C:2009:380, т. 33), Съдът приема че запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички релевантни обстоятелства за данъка върху добавената стойност за коя държава членка се отнася посоченият върху разглежданата фактура данък върху добавената стойност, като вземе предвид по-специално „езика, на който е съставена“, който според Съда следователно не е определен предварително в приложение на общностното право.
( 32 ) Тази конкретна цел е припомнена в съображение 46 от Директива 2006/112.
( 33 ) В първото изречение на посочения член 248а се предвижда, че изискването за превод може да засяга само някои определени фактури („за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи“). Освен това последното изречение от този член подчертава забраната за каквото и да било обобщаване.
( 34 ) Вж. точка 3.6 от Становището на Европейския икономически и социален комитет (ОВ С 306, 2009 г., стр. 76) по предложението на Комисията, въз основа на което е приета Директива 2010/45 (COM(2009) 21 окончателен), за намаляване на финансовите тежести, произтичащи за предприятията от различните правила, приложими в областта на фактурирането за целите на ДДС, чрез намаляване на предоставената на държавите членки свобода на действие, най-вече при трансгранично електронно фактуриране, но което съдържа член 248а с много по-малко точен текст от този в окончателния текст на тази директива (вж. т. 3, 10 и 23 от посоченото предложение). Член 22, параграф 3, буква б) in fine от Шеста директива за ДДС в текста му, произтичащ от член 28з от нея, съдържа близка по същество разпоредба до този последен текст.
( 35 ) Впрочем Комисията приема, че езикова правна уредба като разглежданата не отговаря на условията за прилагане на член 273 от Директива 2006/112, щом като тази правна уредба, от една страна, не цели правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, и от друга страна, налага допълнителни изисквания по отношение на тези, определени в глава 3 от тази директива и по-специално в член 226 от нея.
( 36 ) В случай че Съдът не възприеме тази препоръка, припомням, че при всички случаи всеки акт на вторичното право на Съюза, какъвто е Директива 2006/112, в рамките на възможното трябва да се тълкува в съответствие с първичното право на Съюза и по-специално разпоредбите на ДФЕС съгласно общ принцип за тълкуване (вж. по-специално решение от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 48, както и бележка под линия 24 in fine от настоящото заключение).
( 37 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 38 ) Запитващата юрисдикция посочва, че възприетото от Съда тълкуване в това решение е довело до изменение на фламандския декрет, що се отнася до трудовите отношения (вж. т. 12 от настоящото заключение).
( 39 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 40 ) Пак там (т. 19—22).
( 41 ) Курсивът е мой. Вж. по-специално относно член 29 ЕО, понастоящем член 35 ДФЕС, решение от 8 ноември 2005 г., Jersey Produce Marketing Organisation (C‑293/02, EU:C:2005:664, т. 73), както и решение от 16 декември 2008 г., Gysbrechts и Santurel Inter (C‑205/07, EU:C:2008:730, т. 40 и цитираната съдебна практика).
( 42 ) Решение от 16 декември 2008 г. по дело Gysbrechts и Santurel Inter (C‑205/07, EU:C:2008:730, т. 43), курсивът е мой. Вж. също заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело Gysbrechts и Santurel Inter (C‑205/07, EU:C:2008:427, т. 57—65). В това дело разпоредба на белгийското право, отнасяща се до продажбите от разстояние, забранява на доставчиците да изискват всякакво предварително плащане, преди да е изтекъл срокът за отказ от договора, като така ги лишава от ефикасен инструмент, който предпазва от риска от неплащане. Съдът подчертава, че „подобно тълкуване в общи линии има по-значими последици за трансграничните продажби, осъществявани пряко с потребителите, в частност за извършените чрез Интернет, и то именно поради препятствията, на които се натъква преследването в друга държава членка на неизправни потребители, особено когато става дума за продажби при сравнително малки суми“ (вж. т. 42 от посоченото решение).
( 43 ) От своя страна литовското правителство изразява становище основно от гледна точка на евентуалното обосноваване на несъответствие с „разпоредбите на ДФЕС относно свободите на вътрешния пазар“.
( 44 ) Вж. бележка под линия 42 от настоящото заключение.
( 45 ) С изключение на Кралство Нидерландия.
( 46 ) Всъщност, когато търговското отношение се ограничава до територията на държава членка, в която се използват няколко официални езика, какъвто е случаят в Белгия, несъмнено е възможно получателят да не разбира наложения език, в случая — нидерландски, но вероятността това да се случи при този модел е значително по-малка, отколкото когато сделката се извършва на равнище търговия между държавите членки.
( 47 ) Вж. бележка под линия 91 от настоящото заключение.
( 48 ) Изглежда това е положението, в което New Valmar се намира, тъй като това белгийско дружество е съставило направо на италиански език фактурите, които е изпратило на концесионера си.
( 49 ) Вж. точка 96 и сл. от настоящото заключение.
( 50 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 51 ) Както впрочем признава белгийското правителство.
( 52 ) Възможно е по-специално промяната, нагоре или надолу, на цената, първоначално определена в подписания от засегнатите страни договор, да се извърши посредством фактури, чието плащане е равнозначно на приемане на такова изменение в рамковото им споразумение. Връчването на фактура определя и други елементи, и по-специално начина или крайния срок за плащане.
( 53 ) Вж. точка 60 и сл. от настоящото заключение.
( 54 ) Курсивът е мой. Що се отнася до отхвърлянето на квалификацията като мерки с равностоен на количествени ограничения за вноса ефект по смисъла на член 34 ДФЕС, вж. по-специално решение от 13 октомври 1993 г., CMC Motorradcenter (C‑93/92, EU:C:1993:838, т. 12), и решение от 7 април 2011 г., Francesco Guarnieri & Cie (C‑291/09, EU:C:2011:217, т. 17 и цитираната съдебна практика). Вж. също в областта на свободното движение на хора и свободата на установяване съдебната практика, посочена в точка 56 от заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело Gysbrechts и Santurel Inter (C‑205/07, EU:C:2008:427).
( 55 ) Вж. решение от 1 април 2008 г., Gouvernement de la Communauté française et gouvernement wallon (C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).
( 56 ) За изчерпателност посочвам, че е възможно да се зададе въпросът дали подобна правна уредба не съставлява непряка дискриминация в ущърб на икономическите оператори, които не говорят нидерландски език. Няма обаче да се спирам повече този въпрос, защото ако Съдът приеме подобна квалификация, във всички случаи това би имало незначителни последици в конкретния случай, доколкото разглежданите разпоредби могат да се обосноват със защитата на официален език на държава членка, разрешена от член 3, параграф 3, четвърта алинея и член 4, параграф 2 ДЕС, както и от член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при условие че се извърши преценка на пропорционалността им спрямо тази цел (вж. също заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело Las, C‑202/11, EU:C:2012:456, т. 39, и решение от 16 април 2013 г., Las,C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 26).
( 57 ) Вж. по-специално решение от 1 октомври 2015 г., Trijber и Harmsen (C‑340/14 и C‑341/14, EU:C:2015:641, т. 70 и цитираната съдебна практика).
( 58 ) А именно че ограничения на свободното движение на стоки могат да се обосноват от „съображенията за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, за закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията; за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност или за закрила на индустриалната и търговската собственост“, при условие че „не […] представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки“.
( 59 ) Вж. по-специално решение 3 март 2011 г., Kakavetsos‑Fragkopoulos (C‑161/09, EU:C:2011:110, т. 51), решение от 16 април 2013 г., Las (C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 23), и решение от 12 ноември 2015 г., Visnapuu (C‑198/14, EU:C:2015:751, т. 110).
( 60 ) В това отношение Комисията се позовава на решение от 3 юни 1999 г., Colim (C‑33/97, EU:C:1999:274, т. 39—44), в което се приема, че пречки за свободното движение на стоки, произтичащи от езикови изисквания, могат да бъдат обосновани от целта за защита на потребителите.
( 61 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 62 ) Вж. решение от 28 ноември 1989 г., Groener (C‑379/87, EU:C:1989:599, т. 19), решение от 12 май 2011 г., Runevič‑Vardyn и Wardyn (C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 85 и 86), както и решение от 16 април 2013 г., Las (C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 25—27).
( 63 ) Както посочва запитващата юрисдикция, фактурите служат на първо място на договорната цел, по-специално на потвърждаването на вземането, което единият съдоговорител има спрямо другия на основание изпълнението на договор, и представляват доказателствено средство, но те имат и стойност на административен и данъчен инструмент спрямо органите както на държавата на продавача, така и на тази на купувача. Относно многобройните функции на фактурите и различните източници на задължението за издаването им по белгийското право вж. Ballon, G.‑L. Généralités. —, In: La facture et autres documents équivalents, op.cit., point 9 et sq., point 38 et sq.
( 64 ) Литовското правителство изтъква, че тъй като фактурите са официални документи, които могат да бъдат използвани за различни цели както в публичноправни, така и в частноправни отношения, изглежда необходимо да се изисква те да се съставят на официалния език, за да се избегне възможността той да загуби една от съществените си области, а именно тази на ръководството и управлението на държавата, и употребата му да намалее поради все по-широкото използване на чужди езици в международните търговски отношения.
( 65 ) Вж. по-специално относно свободното движение на стоки решение от 20 февруари 1979 г., Rewe‑Zentral (120/78, EU:C:1979:42, т. 8), относно свободното движение на работници — решения от 18 юли 2007 г., Комисия/Германия (C‑490/04, EU:C:2007:430, т. 70), и от 16 април 2013 г., Las (C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 28), относно свободата на установяване — решения от 15 май 1997 г., Futura Participations и Singer (C‑250/95, EU:C:1997:239, т. 31), и от 8 юли 1999 г., Baxter и др. (C‑254/97, EU:C:1999:368, т. 18), относно свободното предоставяне на услуги — решения от 28 октомври 1999 г., Vestergaard (C‑55/98, EU:C:1999:533, т. 23), и от 7 октомври 2010 г., Dos Santos Palhota и др. (C‑515/08, EU:C:2010:589, т. 48), относно свободното движение на капитали — решение от 28 октомври 2010 г., Établissements Rimbaud (C‑72/09, EU:C:2010:645, т. 33).
( 66 ) Тази правна уредба всъщност дава възможност на членовете на администрацията на съответната област да се запознаят с фактурите, съставени на нейна територия на официалния език на тази област, а не на език, който не владеят, което им позволява да упражняват пряк, незабавен и сигурен контрол. Вж. по-специално заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело Las (C‑202/11, EU:C:2012:456, т. 50).
( 67 ) Напомням, че по отношение на ДДС член 248а от Директива 2006/112 позволява да се изисква превод на някои фактури за целите на контрола, като отбелязвам, че в тази област фактурата изпълнява три функции: съдържа информация относно приложимата система на ДДС, позволява на данъчните органи да извършват проверки и позволява на потребителите, ако е необходимо, да докажат правото си на приспадане (Terra, B. et Kajus, J. A Guide to the European VAT Directives. vol. 1, IBDF, Amsterdam, 2014, р. 1401).
( 68 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 69 ) При условията и в границите, посочени в точка 11 от настоящото заключение.
( 70 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239, т. 29 и сл.).
( 71 ) Безспорно е, че разглежданата по главното производство правна уредба не пречи на страните да съставят договорите си относно стоки на език, различен от нидерландски, обратно на това, което е било предвидено в нея по времето на посоченото решение Las относно трудовите договори.
( 72 ) Вж. точка 68 от настоящото заключение.
( 73 ) Като общите условия за продажба или информацията, свързана с условията на плащане.
( 74 ) Вж. също точка 32 от настоящото заключение.
( 75 ) Вж. точки 76 и 77 от настоящото заключение.
( 76 ) Вж. точка 65 от настоящото заключение.
( 77 ) По различните функции на фактурите вж. също бележки под линия 63, 64 и 67 от настоящото заключение.
( 78 ) Вж. по аналогия относно член 30 от Договора за ЕО и Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (JO L 33, стр. 1), по-специално решение от 12 септември 2000 г., Geffroy (C‑366/98, EU:C:2000:430, т. 25 и сл.), както и съдебната практика, припомнена в заключението на генералния адвокат Ruiz‑Jarabo Colomer по дело Geffroy (C‑366/98, EU:C:1999:585, т. 19 и сл.).
( 79 ) New Valmar изтъква, че ако всички фактури трябвало да се съставят на нидерландски език, те непременно трябвало да бъдат придружавани от превод на езика, на който е сключен договорът, за да се избегне възможността чуждестранните му клиенти да се позовават на грешка или измама, когато не разбират реквизитите на фактурите, което представлявало прекомерен товар за предприятие като него, което продава хиляди малки по размер артикули (биберони, залъгалки, играчки и др.). То посочва и няколко други проблема от практическо естество, сред които невъзможността между купувача и продавача да се използват електронни системи за поръчка и фактуриране, които да работят само на един език.
( 80 ) В това отношение New Valmar, като споменава различни доктринални източници, посочва, че в по-стария търговски обичай се изисква фактурата да бъде изготвена на езика на получателя или на език, обичайно използван в съответния икономически отрасъл.
( 81 ) Вж. по аналогия относно възможността за националния съд да вземе предвид международния търговски обичай, за да се определи компетентният съд при определянето на мястото на изпълнение на договор за продажба на стоки, решение от 9 юни 2011 г., Electrosteel Europe (C‑87/10, EU:C:2011:375, т. 20 и сл.), или за преценката на валидността на клауза за предоставяне на компетентност, решение от 16 март 1999 г., Castelletti (C‑159/97, EU:C:1999:142, т. 18 и сл.), както и член 25, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, стр. 1).
( 82 ) Вж. точка 46 и сл. от настоящото заключение.
( 83 ) Вж. член 2, първа алинея от Декрета от 30 юни 1982 г. за защита на свободата на употреба на езиците и на използването на френския език в областта на трудовите отношения между работодателите и техните служители, както и задължителните актове и документи на предприятията, посочени в закон или подзаконов акт (decreet inzake de bescherming van de vrijheid van het taalgebruik van de Franse taal in de sociale betrekkingen tussen de werkgevers en hun personeel, alsook van akten en dokumenten van ondernemingen opgelegd door de wet en de reglementen) (Belgisch Staatsblad, 27 август 1982 г., стр. 9863).
( 84 ) Вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2015 г., Trijber и Harmsen (C‑340/14 и C‑341/14, EU:C:2015:641, т. 74 и цитираната съдебна практика).
( 85 ) Вж. точка 12 и бележка под линия 38 от настоящото заключение.
( 86 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 87 ) По силата на посочения параграф 2 съответният работник или трябва да пребивава на територията на друга държава — членка на Съюза или на ЕИП, или да пребивава на белгийска територия, но да е упражнил правото си за свободно движение на работници или на свобода на установяване.
( 88 ) Решение от 16 април 2013 г. (C‑202/11, EU:C:2013:239).
( 89 ) В съдебното заседание белгийското правителство оспорва всяко едно от тези твърдения. То изтъква по-специално, че от една страна, както оригиналната, така и заместващата фактура, свързани с една и съща вътреобщностна доставка, могат да бъдат основание за освобождаване от ДДС в Белгия, и от друга страна, че страните са напълно свободни да определят момента, в който плащането става изискуемо, независимо от датата, на която фактурата е изготвена или заменена. Комисията основателно отбелязва, че остава правна несигурност, щом като циркулярното писмо на белгийската данъчна администрация от 23 януари 2013 г., посочено от това правителство, не е правнообвързващо и съдилищата са длъжни да обявят служебно нищожността на нередовната фактура. Освен това отбелязвам, че на практика е напълно възможно страните да не са определили друга дата на изискуемост на вземането освен тази на фактурата.
( 90 ) Подчертавам, че запитващата юрисдикция не посочва ясно начина, по който трябва да се прилагат санкциите, предвидени в член 10 от Фламандския декрет за употребата на езиците (вж. т. 11 от настоящото заключение), по-специално що се отнася до въпроса дали и в каква степен евентуалното заместване на нередовна фактура запазва със задна дата валидността на оригиналния документ. По този въпрос вж. също Gosselin, F., цит.съч., точка 188 и сл.
( 91 ) Парадоксално е, че италианският концесионер на New Valmar може да извежда доводи от фламандската езикова правна уредба, за да иска предприемането на действия за обявяване на невалидността на изпратените му на италиански език фактури, които очевидно разбира.
( 92 ) Самото белгийско правителство отбелязва, че при определени обстоятелства фактурата изпълнява доказателствена функция по отношение на това, че за търговеца приетата фактура представлява доказателство за споразумението, че е също така счетоводен документ и че представлява най-разпространеният удостоверителен документ.
( 93 ) Напомням, че от предоставените на Съда данни е видно, че по силата на разглежданата в настоящото дело правна уредба такава фактура следва да се изготви на нидерландски език поне частично, а именно що се отнася до реквизитите, наложени от законодателството в областта на ДДС, а дори и в тяхната цялост, и че единствено запитващата юрисдикция е компетентна за отстраняване на съмненията, породени от белгийското правителство относно обхвата на изискванията, произтичащи от тази вътрешна правна уредба (вж. т. 29 и сл. от настоящото заключение).