14.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 166/2

Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo — Италия) — Наказателно производство срещу Menci

(Дело C-524/15) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Неплащане на дължимия ДДС - Санкции - Национална правна уредба, която предвижда административна и наказателноправна санкция за едно и също деяние - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 50 - Принцип ne bis in idem - Наказателноправен характер на административната санкция - Наличие на едно и също престъпление - Член 52, параграф 1 - Ограничения на принципа ne bis in idem - Условия))

(2018/C 166/02)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Bergamo

Страна в главното производство

Luca Menci

в присъствието на: Procura della Repubblica

Диспозитив

1)

Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която може да се образува наказателно производство за неплащане на дължимия данък върху добавената стойност в предписаните от закона срокове срещу лице, на което за същото деяние вече е наложена административна санкция с наказателноправен характер по смисъла на член 50, която е влязла в сила, при условие че тази правна уредба

—

преследва цел от общ интерес, който може да обоснове такова кумулиране на производства и санкции, а именно борбата с престъпленията в областта на данъка върху добавената стойност, като тези производства и санкции трябва да имат взаимнодопълващи се цели,

—

съдържа правила за координиране, които ограничават до строго необходимото допълнителната тежест за съответните лица от кумулирането на производства, и

—

предвижда правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени наказания е сведена до строго необходимото с оглед на тежестта на съответното престъпление.

2)

От компетентността на националната юрисдикция е да се увери, с оглед на всички обстоятелства по главното производство, че конкретната тежест за съответното лице от прилагането на разглежданата в главното производство национална правна уредба и от допуснатото от нея кумулиране на производства и санкции не е прекомерна с оглед на тежестта на извършеното престъпление.

(1)  ОВ C 414, 14.12.2015 г.