|
14.12.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 414/11 |
Решение на Съда (четвърти състав) от 21 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Върховен касационен съд — България) — Василка Иванова Гогова/Илия Димитров Илиев
(Дело C-215/15) (1)
((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Приложно поле - Член 1, параграф 1, буква б) - Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност - Член 2 - Понятие за родителска отговорност - Спор между родителите по повод пътуването на детето в чужбина и издаването за целта на паспорт на детето - Пророгация на компетентност - Член 12 - Условия - Приемане на компетентността на сезираните съдилища - Неявяване лично на ответника - Неоспорване на компетентността от страна на служебно назначения от сезираните съдилища представител на ответника))
(2015/C 414/14)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен касационен съд (България)
Страни в главното производство
Жалбоподател: Василка Иванова Гогова
Ответник: Илия Димитров Илиев
Диспозитив
|
1) |
Искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, въпреки че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт. |
|
2) |
Член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата, сезирани с разглеждането на иск, свързан с родителска отговорност, не би могла да се счита за „изрично или по друг недвусмислен начин приета от [всички страни в производството]“ по смисъла на тази разпоредба единствено поради обстоятелството, че назначеният служебно от тези съдилища процесуален представител на ответника, поради невъзможността на последния да се връчи исковата молба, не е повдигнал възражение по компетентността на тези съдилища. |