26.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 350/8

1)

Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкуват в смисъл, че без да се засяга член 1, параграф 3 от всеки един от тези регламенти, приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, насочен срещу използването на твърдени като незаконосъобразни договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което при електронна търговия сключва договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд, трябва да се определи в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент № 864/2007, докато приложимото право към преценката на дадена договорна клауза винаги трябва да се определя въз основа на Регламент № 593/2008, независимо дали тази преценка се прави в рамките на производство по индивидуален или по колективен иск.

2)

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от общите условия за продажба на продавач или доставчик, която не е индивидуално договорена и съгласно която правото на държавата членка по седалището на този продавач или доставчик урежда сключения при електронна търговия договор с потребител, е неравноправна, при положение че подвежда потребителя, като създава у него впечатлението, че само правото на тази държава членка е приложимо за договора, без да го информира, че по силата на член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008 той се ползва и със защитата, гарантирана му от императивните норми на правото, което би било приложимо при липсата на тази клауза — нещо, което националната юрисдикция следва да провери в светлината на всички релевантни обстоятелства.

3)

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни от предприятие за електронна търговия се урежда от правото на държавата членка, към която то насочва дейността си, ако се установи, че обработването на въпросните данни се извършва от предприятието в контекста на дейностите на находящ се в тази държава членка обект. Националната юрисдикция следва да прецени дали в случая това е така.