12.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 335/14


Решение на Съда (първи състав) от 30 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединеното кралство) — Secretary of State for the Home Department/NA

(Дело C-115/15) (1)

((Преюдициално запитване - Членове 20 и 21 ДФЕС - Директива 2004/38/ЕО - Член 13, параграф 2, първа алинея, буква в) - Регламент (ЕИО) № 1612/68 - Член 12 - Право на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза - Брак между гражданин на Съюза и гражданин на трета държава - Актове на домашно насилие - Развод, предшестван от отпътуването на гражданина на Съюза - Запазване на правото на пребиваване на гражданина на трета държава, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на общите им деца, граждани на Съюза))

(2016/C 335/18)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Secretary of State for the Home Department

Ответник: NA

в присъствието на: Aire Centre

Диспозитив

1)

Член 13, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, разведен с причинил му домашно насилие по време на брака гражданин на Съюза, не може да запази правото си на пребиваване в приемащата държава членка на основание тази разпоредба, когато процедурата по развода е започнала след отпътуването от тази държава членка на съпруга, гражданин на Съюза.

2)

Член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността трябва да се тълкува в смисъл, че дете и родителят, гражданин на трета държава, на когото единствен е предоставено упражняването на родителските права по отношение на това дете, имат право на пребиваване в приемащата държава членка на основание тази разпоредба в случай като разглеждания в главното производство, при който другият родител е гражданин на Съюза и е работил в тази държава членка, но е преустановил пребиваването си там, преди детето да е започнало училищното си образование.

3)

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя право на пребиваване в приемащата държава членка нито на ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза, който от раждането си пребивава в тази държава членка, без да е неин гражданин, нито на родителя, гражданин на трета държава, на когото единствен е предоставено упражняването на родителските права по отношение на споменатото ненавършило пълнолетие дете, когато същите имат право на пребиваване в тази държава членка на основание разпоредба от вторичното законодателство на Съюза.

4)

Член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на споменатия ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза право на пребиваване в приемащата държава членка, ако отговаря на условията по член 7, параграф 1 от Директива 2004/38, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери. В случай че това е така, същата разпоредба позволява на родителя, който действително упражнява родителските права по отношение на този гражданин на Съюза, да пребивава с него в приемащата държава членка.


(1)  ОВ C 171, 26.5.2015 г.