1. 

Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Непроизнасяне на Съда по искане за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебно производство — Изключване (членове 263 ДФЕС и 270 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица) (вж. точки 17—19, 21 и 23)

2. 

Европейски съюз — Представляване пред юрисдикциите на Съюза — Иск за обезщетение срещу Съюза за поправяне на вредите, които се твърди, че са претърпени поради неразумната продължителност на производството през Общия съд на Съюза — Представляване на Съюза от Съда (член 13 ДЕС, член 17, параграф 1 ДЕС и член 19 ДЕС; член 256, параграф 1 ДФЕС, членове 268 ДФЕС и 335 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС) (вж. точки 26, 27, 30—32 и 41—44)

3. 

Съдебно производство — Разпределяне на правомощията между различните юрисдикции на Съюза — Искане за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство — Правомощия на юрисдикцията, по отношение на която се твърди, че не е изпълнила задълженията си, да се произнесе в друг съдебен състав — Представляване на Съюза в качеството му на ответник от Съда — Липса на последици (член 256, параграф 1 ДФЕС и членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС) (вж. точки 58—61 и 64—66)

1) 

Отхвърля жалбата като недопустима в частта, в която се иска отмяна на твърдяното решение, с което Съдът на Европейския съюз отхвърлил направеното на 22 януари 2014 г. искане от г‑н Luigi Marcuccio за обезщетение за вредите, които претърпял поради твърдяната неразумна продължителността на съдебните производства по дела T‑236/02, C‑59/06 P и C‑617/11 P.

2) 

Отхвърля възражението за недопустимост в останалата му част.

3) 

Не се произнася по съдебните разноски.