23.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/43

Жалба, подадена на 20 декември 2014 г. — Delta Group agroalimentare/Комисия

(Дело T-820/14)

(2015/C 065/59)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Delta Group agroalimentare Srl (Porto Viro, Италия) (представител: V. Migliorini, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

Да обяви за недействително и при всички положения да отмени писмо № SM/FUN S/2622874 от 28.7.2014 на Европейската комисия — генерален директор за селско стопанство и развитие на селските райони Jerry Plewa, адресирано до генералния директор по международните политики и Европейския съюз към Министерството на земеделието и горите на Италия (Direttore Generale delle politiche internazionali e dell’Unione Europea del Ministero delle politiche agricole e forestali) Felice Assenza, узнато от жалбоподателя при запознаване с преписката от дата 19.11.2014 г., в частта, в която отхвърля искането на Италия във връзка с мерките за подкрепа 6 — 9, поискани съгласно член 220 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и по-специално мерките, свързани с транжорни за клане на животни в изпълнение на санитарни мерки срещу разпространението на птичи грип и свързаните търговски вреди, както и Регламента за изпълнение (ЕС) № 1071/2014 на Комисията от 10 октомври 2014 година относно извънредни мерки за подпомагане на секторите на яйцата и птичето месо в Италия, публикуван в ОВЕС, 11.10.2014 г., в частта, в която изключва от мерките за подпомагане, приети съгласно член 220 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в полза на транжорни за клане на животни в изпълнение на санитарни мерки срещу разпространението на птичи грип и свързаните търговски вреди.

—

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 40, параграф 2 ДФЕС и по-специално от принципа за недопускане на дискриминация, очевидна грешка в преценката и злоупотреба с власт

—

В това отношение се посочва, че, доколкото същите мерки за биологична безопасност, причинили вреди на предприятията за отглеждане на кокошки носачки в Imola, Lugo, Mordano и Occhiobello, за които са допуснати мерките за помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1071/2014, са причинили вреда и на жалбоподателя, очакващ да получи закланите животни с цел транжирането и препродажбата им на съответните клиенти, изключването от мерките за помощ на предприятието, което е трябвало да получи засегнатите животни с цел търговия с тях, и включването само на предприятието, отговорно за отглеждането им, представлява незаконна дискриминация между операторите по веригата в противоречие с член 40, параграф 2 ДФЕС. Действително, член 40, параграф 2 ДФЕС изрично предвижда „помощи за производство и пускането на пазара на различни продукти“.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 220 Регламент (ЕС) № 1308/2013

—

В това отношение се посочва, че член 220, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 предвижда мерки за подпомагане на пазара, за да се отчетат ограниченията върху търговията, които могат да възникнат в резултат от прилагането на мерки за борба с разпространението на болести по животните. Следователно вредата, засягаща търговията, е именно подлежащата на обезщетяване вреда в рамките на мерките по член 220 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и не може да се счита за косвена вреда в сравнение с вредата, причинена на предходния етап от търговията (вреди, причинени при отглеждането).

3.

Третото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение и по-специално на член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011

—

В това отношение се посочва, че решението на Комисията да отхвърли искането на Италия за включване в мерките за подпомагане на търговските предприятия и търговските вреди, посочени в спорното писмо, е прието без предварителното становище на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари и следователно представлява съществено процесуално нарушение, произтичащо от член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011, приложим по силата на съдържащото се в член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 препращане, на свой ред възпроизведено в член 220 от същия регламент.