1.12.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 431/42

Жалба, подадена на 13 октомври 2014 г. — Белгия/Комисия

(Дело T-721/14)

(2014/C 431/66)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: L. Van den Broeck и M. Jacobs, а също и P. Vlaemminck и B. Van Vooren, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Препоръка 2014/478/ЕС на Комисията от 14 юли 2014 година относно принципите за защита на потребителите и играчите, ползващи услуги в областта на хазартните игри по интернет, и за предпазване на малолетните и непълнолетните лица от участие в хазартни игри по интернет,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

1.	По първото правно основание се твърди нарушение на принципа на предоставена компетентност по член 5 ДЕС, доколкото не било посочено същинското правно основание, тоест нормата, която овластява Комисията да издаде обжалвания акт.

2.	По второто правно основание се твърди нарушение на принципа на предоставена компетентност, доколкото Договорите не овластявали Комисията да издава правни актове с хармонизационно действие в областта на хазартните игри.

По третото правно основание се твърди нарушение на принципа на лоялното сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и на институционалното равновесие по смисъла на член 13, параграф 2 ДЕС, доколкото Комисията се отклонила от заключенията на Съвета от 10 декември 2010 г. по правната рамка за хазартните игри и залаганията в държавите — членки на Европейския съюз (документ 16884/10).

4.	По четвъртото правно основание се твърди нарушение на принципа на лоялното сътрудничество по член 4, параграф 3 ДФЕС спрямо държавите членки.

По петото правно основание се твърди нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС и на членове 288 ДФЕС и 289 ДФЕС, доколкото обжалваният акт всъщност представлявал скрита директива. Освен това жалбоподателят поддържа, че с това Комисията е действала в нарушение на член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не по законов път е ограничила свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, закрепени в член 11 от Хартата на основните права.