Жалба, подадена на 11 септември 2014 г. — Република Латвия/Европейска комисия

(Дело T-661/14)

(2014/C 395/69)

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Република Латвия (представители: Inguss Kalniņš и Dace Pelše)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение C(2014)4479 (1) на Комисията от 9 юни 2014 г. в частта му относно Република Латвия и с която се изключват от финансиране от Съюза разходите в размер от 739 393,95 EUR, направени от акредитирана от Република Латвия агенция платец за финансовите 2009 г.—2012 г. във връзка с изготвянето на изискванията за кръстосано спазване,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Република Латвия.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

С първото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при тълкуването на член 5, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 (1) и на член 6, параграф 1 от Регламент № 73/2009 (2), доколкото:

—	От член 5 от Регламент № 1782/2003 и от съдебната практика се извежда, че държавите членки, като отчитат специфичните характеристики на съответните зони, имат право на преценка за определяне на изискванията за добри селскостопански и екологични условия.

—	Посочените проблеми в приложението към Регламент № 1782/2003 могат да се разрешат като се прецени и определи за всеки проблем поотделно кое е най-подходящото (ефективно) изискване сред предвидените в посочения регламент в съответствие с националния контекст.

—

За спазването на принципа на пропорционалност, ако въвеждането на изискване засяга единствено малките земеделски стопанства и по този начин създава административни тежести и разходи, които са значително по-високи от предимствата, държавите членки могат да въвеждат основни изисквания, стига те да позволяват постигането на целите, набелязани в Регламент № 1782/2003.

—

Комисията не е възприела последователен подход по отношение на задължителния и основен характер на изискванията, посочени в приложение III към Регламент № 1782/2003; освен това бездействието на Комисията до есента на 2009 г. представлява нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е направила погрешно прилагане на Регламент № 1290/2005 (2) и на Указания № VI/5330/97 (Указания за изчисляване на финансовите последици при изготвянето на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране) при изчисляването на финансовата корекция за Република Латвия поради:

—	Неспазване на принципа на пропорционалност, доколкото не е посочила какъв е бил риска за фондовете и не е взела предвид направените от Република Латвия изчисления, според които рискът е бил по-малък.

—	Нарушение на Указанията, по силата на които корекция с фиксиран размер трябва да се използва само когато наличната информация не позволява да се изчислят загубите, въпреки че Република Латвия е представила на Комисията конкретна информация, позволяваща да се изчисли риска за фондовете.

(1) Решение за изпълнение 2014/458/ЕС на Комисията от 9 юли 2014 година за изключване от финансиране от Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 205, стр. 62).

(1) Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

(2) Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16).

(2) Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).