15.9.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 315/68 |
Жалба, подадена на 17 юни 2014 г. — Prysmian и Prysmian cavi e sistemi/Комисия
(Дело T-475/14)
2014/C 315/113
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Prysmian SpA (Милано, Италия) и Prysmian cavi e sistemi Srl (Милано) (представители: C. Tesauro, F. Russo и L. Armati, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
— |
да отмени обжалваното решение; |
— |
при условията на евентуалност:
|
— |
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите. |
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателите искат отмяната на Решение C(2014) 2139 окончателен на Комисията от 2 април 2014 г. по преписка AT.39610 — Електрически кабели.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат девет правни основания.
1. |
Първото правно основание е изведено от твърдението, че в хода на разследването Комисията напълно незаконно е извършила копиране на изображения от взетите от помещенията на жалбоподателите хард дискове. Жалбоподателите твърдят, че по този начин Комисията е превишила правомощията си, предвидени в член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1). |
2. |
Второто правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е нарушила принципа на разумните срокове в производствата в областта на конкуренцията, доколкото същите са продължили повече от 62 месеца. Жалбоподателите сочат, че Комисията е нарушила член 6, параграф 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и не е извършила справедливо намаление на наложените глоби в съответствие с практиката на Общия съд. |
3. |
Третото правно основание е изведено от това, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, тъй като не е провела надлежно и безпристрастно разследване, поради липсата на надеждност на жалбоподателите за прилагането на мярка на сътрудничество. Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е разгледала с достатъчна предпазливост надеждността на изявленията на жалбоподателите за мярка на сътрудничество и че не е потърсила необходимите доказателства. |
4. |
Четвъртото правно основание е изведено от това, че Комисията е вменила погрешно отговорност на Prysmian Cavi e Sistemi S.r.l. за периода преди 27 ноември 2001 г., като по този начин е нарушила принципите на индивидуална отговорност и на равно третиране. |
5. |
Петото правно основание е изведено от това, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, доколкото не е разпределила отговорността между солидарно отговорните организации. |
6. |
Шестото правно основание е изведено от това, че Комисията е нарушила член 101 ДФЕС, доколкото не е доказала наличието на едно-единствено продължавано нарушение и е дала погрешно тълкуване на естеството и структурата на съответните пазари, като по този начин е нарушила правото на защита на жалбоподателите. |
7. |
Седмото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията не е успяла да докаже в достатъчна степен от гледна точка на правото продължителността на твърдяното нарушение и по-специално неговия начален момент. |
8. |
Осмото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност при определянето на основния размер на глобата и по-специално що се отнася до тежестта на нарушението. Жалбоподателите твърдят, че основният размер на глобата, също както първоначалната такса, са непропорционални и трябва да бъдат изменени с оглед на ограничения обхват на нарушението, липсата на отражение върху цените, изоставянето на твърдяната практика по координиране след 2004 г. и значителното отражение на цената на суровините върху стойността на продажбите. Освен това жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, доколкото е приложила различни коефициенти за тежестта и различни първоначални такси по отношение на намиращи се в сходно положение адресати. |
9. |
Деветото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията погрешно е посочила един от управителите на жалбоподателите в рубриката „имена и професионален опит на релевантни за настоящото решение лица“. |
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (текст от значение за ЕИП] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).