11.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/42


Жалба, подадена на 17 юни 2014 г. — Pirelli & C./Комисия

(Дело T-455/14)

2014/C 261/68

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pirelli & C. SpA (Милано, Италия) (представители: M. Siragusa, F. Moretti, G. Rizza и P. Ferrari, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

 

като главно искане

да отмени решението в частта, която се отнася до жалбоподателя, и по-конкретно член 1, параграф 5, буква г), член 2, буква ж) и член 4, само в частта относно включването на жалбоподателя в списъка с адресати на решението,

 

при условията на евентуалност

да разпореди в полза за жалбоподателя beneficium ordinis seu excussionis [жалбоподателят да може да иска кредиторите да насочат претенциите си първо срещу други длъжници],

в случай на евентуално благоприятно за Prysmian произнасяне в отделно производство, при подаване от това дружество на жалба за отмяна на решението,

да отмени решението или да измени член 2, буква ж) от него, като намали наложената солидарно на Prysmian и на жалбоподателя глоба,

 

при всички положения

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решение C (2014) 2139 окончателен на Комисията от 2 април 2014 г., във връзка с производство по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението ЕИП, относно картел на европейския пазар на електрически кабели (преписка COMP/39.610 — Power cables).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

С първото си правно основание Pirelli твърди, че в решението подробните доводи относно неприложимостта на презумпцията за отговорността на дружеството майка в отношенията Pirelli-Prysmian не са обсъдени, дори не се споменават. Следователно решението било опорочено от пълна липса на мотиви и трябвало да бъде отменено.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на общите принципи и основните права поради прилагането на презумпцията за решаващо влияние

С второто правно основание жалбоподателят твърди, че решението нарушавало основните му права по членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз и по член 6, параграф 2 и член 7, параграф 1 от ЕКПЧ. Освен това възлагането на отговорността на Pirelli представлявало нарушение на правото на собственост (член 1 от Допълнителен протокол към Конвенцията и член 14 от Конвенцията, както и членове 17 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз) и противоречало на принципа на неутралност по член 345 ДФЕС. На последно място, Комисията допуснала явно нарушение на правото на защита на Pirelli, закрепено в член 6 от Конвенцията и в член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като жалбоподателят не могъл да се защити по същество срещу нарушението, в което е обвинен, понеже не разполагал с никакво надлежно доказателство, с което да може да оспори обвиненията срещу Prysmian.

3.

Третото правно основание е относно неприложимостта на презумпцията за отговорност на дружеството майка при липсата на предпоставките, които я обосновават, и нарушението на член 101 ДФЕС.

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията приложила неправилно презумпцията за отговорността на дружеството майка, като не отчела както следва характерните особености на отношението на контрол Pirelli-Prysmian.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на принципа на пропорционалност

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че с прилагането на презумпцията за отговорността на дружеството майка в настоящия случай е нарушен принципът на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДФЕС, тъй като с него не се цели постигането на нито една от целите, които Комисията иска да постигне с неговото прилагане. Следователно нямало никакво основание отговорността на Prysmian да се разшири и спрямо Pirelli.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране, поради неправилно прилагане на принципа на солидарност по отношение на Pirelli и Prysmian във връзка със задължението за заплащане на глобата на Комисията, и при условията на евентуалност, поради липсата на предвиден подходящ коректив на този принцип.

С петото правно основание жалбоподателят посочва, че налагането на Pirelli на солидарна отговорност с Prysmian не само не постига, а направо противоречи на целите, които Комисията иска да постигне в областта на санкциите. При условията на евентуалност, за да вземе предвид, възложената на Prysmian и Pirelli различна отговорност, Комисията трябвало поне да предвиди в полза на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis. Накрая, като не отразила по подходящ начин различната позиция на жалбоподателя в сравнение с тази на Prysmian, Комисията нарушила принципа на пропорционалност и този на равно третиране. Следователно решението трябва да се отмени в частта относно глобата или, при условията на евентуалност, да се измени от сезирания съд, при упражняване на неговата компетентност по същество, като се предвиди в полза на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis.

6.

Шестото правно основание е относно незаконосъобразността на решението поради нарушение на член 101 ДФЕС и на членове 2 и 23 от Регламент (EО) № 1/2003 в частта относно Prysmian.

С шестото правно основание жалбоподателят излага доводи в подкрепа на собственото си право да се ползва от евентуална отмяна (частична или пълна) на решението или поне намаляване на глобата, в полза на Prysmian в резултат на жалбата му срещу решението и препраща към изложените от него доводи, с изключение на тези, неблагоприятни за жалбоподателя.