4.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 253/50


Жалба, подадена на 24 май 2014 г. — Fih Holding и Fih Erhversbank/Комисия

(Дело T-386/14)

2014/C 253/66

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Fih Holding A/S (Копенхаген, Дания) и Fih Erhversbank A/S (Копенхаген) (представител: O. Koktvedgaard, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени Решение C(2014) 1280 окончателен на Комисията от 11 март 2014 г. относно държавна помощ SA.34445 (2012/c), предоставена от Дания под формата на прехвърляне на свързани с недвижимо имущество активи от FIH на FSC, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест правни основания.

1.

Съгласно първото правно основание обжалваното решение противоречи на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е приела, „че никой оператор в условията на пазарна икономика не би желал да инвестира при условия като тези по договора за продажба на дялово участие [неофициален превод]“ (съображение 93), че „в резултат на това мерките не съответстват на принципа на оператор в условията на пазарна икономика [неофициален превод]“ (съображения 93 и 99) и в член 1, параграф 1, че прехвърлянето на активи представлява държавна помощ.

2.

Съгласно второто правно основание поради вече съществуващи задължения, тежащи върху FSC, същото следва да се сравнява не с частен инвеститор, воден от по-дългосрочните перспективи за рентабилност на инвестирания капитал, а с частен кредитор, търсещ да получи плащане на дължимите суми от длъжник, изпитващ финансови затруднения.

3.

Според третото правно основание обжалваното решение противоречи на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като в съображение 116 се приема, че брутният капиталоосвобождаващ ефект на мерките е в размер на 375 милиона датски крони, които трябва да бъдат възстановени, и че стойността на активите при прехвърлянето е с 254 милиона датски крони над действителната икономическа стойност, която сума трябва да бъде възстановена, и в параграф 2 на член 1, както и в договореност 6 от предварителните договорености, Комисията поставя одобрението си в зависимост от това.

4.

Съгласно четвъртото правно основание обжалваното решение противоречи на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията приема в съображение 103, буква а) „наличие на полза, свързана с формулата по договора за продажба на дялово участие (0,73 милиарда датски крони) [неофициален превод]“, и в съображение 103, буква б) „отказ от възнаграждение за дялово участие (1,33 милиарда датски крони) [неофициален превод]“. Поради това няма основание за възнаграждение за освобождаването на капитал, претендирано от Комисията в параграф 2 на член 1 и в договореност 6.

5.

Според петото правно основание Комисията не е разбрала правилно условията по договора, когато е заключила, че FIH следва да заплати 254 милиона датски крони на FSC (съображение 116), представляващи разликата между стойността при прехвърлянето и действителната икономическа стойност на активите.

6.

Съгласно шестото правно основание обжалваното решение противоречи на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, тъй като Комисията не е изпълнила основното си процесуално задължение да мотивира решението си.