—

В това отношение жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Комисията е извършила финансова корекция в резултат на някои пропуски, установени при проверки на място, проведени само в районите на Лацио и Абруцо. Жалбоподателят оспорва прилагането на резултатите от тези проверки отвъд посочените райони и определянето на размера на компенсацията на 5 %, тъй като положението на различните райони в Италия е много различно и предвид че във всички случаи е засегната една единствена разплащателна агенция (AGEA).

—

В решението си Комисията упреквала италианската държава, че е приложила неправилно правната уредба в областта на специалните права, като е приела, че е възникнала опасност за фонда. Жалбоподателят твърди, че членове 43 и 48 от Регламент № 1782/2003 не предвиждат специфичен ред за преразпределение на специалните права са случаите, обхванати от проверката на Комисията, и че приетата в Италия методология не само съответства напълно на посочената правна уредба, но и не представлява, сама по себе си, особен риск за фонда.

—

В решението си Комисията извършила компенсация във връзка с оперативни пропуски от страна на ARBEA — разплащателна агенция, чието одобрение е оттеглено с решение на административните органи от 12 май 2010 г., считано от 16 октомври 2010 г., от който момент функциите на ARBEA са поети от AGEA. Жалбоподателят оспорва начина на действие на Комисията, която е оставила в сила за 2010 г. компенсацията, която вече е била извършена за финансовите 2007 — 2009 г., като е изходила от предположението, че вече установените рискове все още съществуват и като е приела същия процент. Той оспорва също така прилагането на компенсацията за периода между оттеглянето на одобрението и поемането на функциите от страна на AGEA.