14.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/40

Жалба, подадена на 2 май 2014 г. — Energiewerke Nord/Комисия

(Дело T-288/14)

2014/C 223/43

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Energiewerke Nord GmbH (Рубенов, Германия) (представители: T. Volz, M. Ringel, B. Wißmann, M. Püstow, C. Oehme и T. Wielsch, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 година за откриване на официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС срещу Федерална република Германия във връзка с подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители, държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN), доколкото то обхваща намалената допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

Първо правно основание: не е налице поставяне в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

—

Жалбоподателят твърди, че предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той посочва, че чрез разпоредбата енергоемките потребители не са поставени в по-благоприятно положение. Особеният компенсационен режим бил по-скоро за компенсиране на извънредните разходи, които жалбоподателят и други подобни потребители извършват специално за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници и служи за възстановяване на конкурентоспособността на енергоемките потребители, които първоначално са засегнати значително от допълнителната такса по EEG.

2.

Второ правно основание: липса на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

—

Освен това жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим не представлява мярка, предоставена от „държавата или чрез ресурси на държавата“. Във връзка с това той изтъква, че допълнителната такса по EEG сама по себе си не е държавен ресурс, следователно и отказът от този ресурс чрез особения компенсационен режим не би могъл да представлява мярка, предоставена чрез ресурси на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не се събира, управлява, нито се разпределя от държавата или от назначен или създаден от нея публичен или частен субект. Тя по-скоро може да се събира непосредствено от оператора на преносни мрежи за електроенергия въз основа на съответен гражданско-правен иск. Тази такса не влиза в полза на държавния бюджет и следователно особеният компенсационен режим по никакъв начин не намалява пряко или косвено приходите на държавата.

—

Допълнителната такса по EEG не е предоставена и в полза на държавни органи. Освен това липсва обществен контрол върху средствата по EEG, като например от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, BAFA) или Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите).