14.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/47


Иск, предявен на24 януари 2014 г. — Bredenkamp и др./Съвет и Комисия

(Дело T-66/14)

2014/C 112/60

Език на производството: английски

Страни

Ищци: John Arnold Bredenkamp (Хараре, Зимбабве); Echo Delta (Holdings) PCC Ltd (Касълтаун, о-в Ман); Scottlee Holdings (Private) Ltd (Хараре); и Fodya (Private) Ltd (Хараре) (представители: P. Moser, QC (Queen's Counsel) и G. Martin, Solicitor)

Ответници: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

Ищците искат от Общия съд:

да постанови процесуално-организационна мярка, с която да задължи ответниците да представят цялата информация и всички доказателства на разположение на тези институции във връзка с включването на ищците в списъка,

да осъди Съвета и/или Комисията да изплати на ищците обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, претърпени от тях поради незаконосъобразното налагане на санкции от страна на ЕС, изразяващи се във включването (и последващото оставяне до 2012 г.) на имената им в приложението към Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета посредством, съответно: Обща позиция 2009/68/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕО) № 77/2009 на Комисията; Решение 2010/92/ОВППС на Съвета, Регламент (ЕС) № 173/2010 на Комисията, Решение 2011/101/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 174/2011 на Комисията,

да осъди ответниците да заплатят сложна лихва в размер на Euribor + 2% (или друг приложим размер, определен от Съда) върху дължимата от тях сума на ищците от датата на постановяване на съдебното решение,

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски на ищците.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си, ищците излагат четири основания.

1.

В рамките на първото те твърдят, че въпросните актове нямат надлежно правно основание, тъй като са приети единствено на базата на членове 60 и 301 ЕО, отнасящи се изключително до разпоредби по отношение на трети страни, а не на физически лица и дружества.

2.

В рамките на второто основание те твърдят, че въпросните актове съдържат явни фактически грешки, тъй като не установяват наличието на силни връзки с правителството на Зимбабве, финансова или друга подкрепа за режима, поради което не отговарят на изискванията, произтичащи от възложената на ответниците тежест на доказване, а в резултат от това процесът на вземане на решение е бил незаконосъобразен.

3.

В рамките на третото основание те твърдят, че въпросните актове нарушават основни процесуални изисквания, тъй като не съдържат достатъчно или никакви мотиви, ищците не са получили възможност да бъдат изслушани или да представят оневиняващи ги твърдения.

4.

В рамките на четвъртото основание те твърдят, че въпросните актове нарушават основни принципи на правото на ЕС, закрепени и в член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), тъй като незаконосъобразно ограничават правото на собственост на ищците.