1

На 15 май 2006 г. встъпилата страна, Materis Paints Italia SpA (по-рано Materis Coatings Italia SpA), подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

2

Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

3

Стоките, за които първоначално е поискана регистрацията, са от класове 2 и 19 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

4

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 28/2008 от 14 юли 2008 г.

5

След разглеждане на заявката за марка, и по-специално на възражение на жалбоподателя, Alpha Calcit Füllstoffgesellschaft mbH, срещу регистрацията ѝ, на основание член 41 от Регламент № 207/2009 разглежданият знак е регистриран като марка на Европейския съюз на 9 февруари 2012 г. под № 5074745 за стоки от класове 2 и 19 и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

6

На 13 февруари 2012 г. жалбоподателят подава искане за обявяване на недействителността на регистрираната под номер 5074745 марка на Европейския съюз въз основа на член 53, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, както и на член 8, параграф 1, букви a) и б) и на член 8, параграф 5 от същия регламент.

7

Марката, на която е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, е по-ранната вербална марка на Европейския съюз „Calcilit“, регистрирана на 29 ноември 2000 г. под номер 1234822, за стоки от класове 1 и 19 и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

8

Като се основава на съобщение на EUIPO от 20 февруари 2012 г., с писмо от 28 март 2012 г. жалбоподателят посочва, че в подкрепа на искането си за обявяване на недействителност не се позовава на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

9

Искането за обявяване на недействителност е насочено срещу всички стоки, посочени в точка 5 по-горе.

10

На 7 март 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност на основание член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009, що се отнася до стоката, обхваната от по-ранната марка и спадаща към клас 19. Що се отнася до стоката, обхваната от по-ранната марка и спадаща към клас 1, той също отхвърля искането за обявяване на недействителност поради липсата на идентичност по смисъла на член 8, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, както и поради липсата на сходство, по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент, между тази стока и обхванатите от заявената марка стоки.

11

На 23 април 2013 г. жалбоподателят, без повече да се позовава на идентичността на конфликтните стоки, обжалва пред EUIPO решението на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.

12

С решение от 4 септември 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.

13

Апелативният състав приема, че са били представени доказателства за реалното използване на по-ранната словна марка „Calcilit“ за КККСМ, спадащ към клас 1, но не и за „мрамор под формата на гранули, зърна и прах“, спадащ към клас 19.

14

Що се отнася до сравнението между КККСМ и стоките, обхванати от спорната марка, апелативният състав приема, че тези стоки не са сходни.

15

Жалбоподателят моли Общия съд:

16

EUIPO и встъпилата страна молят Общия съд:

17

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент.

18

Жалбоподателят изтъква, че апелативният състав неправилно е приел, че няма сходство между КККСМ и обхванатите от спорната марка стоки от класове 2 и 19, които отговарят съответно на следното описание: „Бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове; необработени естествени смоли“ и „Мазилки“.

19

КККСМ се използвал обичайно като свързващ материал за производството на стоки, обхванати от спорната марка, за някои от които е една от ключовите съставки. Било често срещано едно или няколко икономически свързани предприятия да осъществят вертикална интеграция и да продават едновременно съставките на даден продукт и самия краен продукт. Такъв бил настоящият случай, при който клиентите на жалбоподателя, производители на бои, купуващи от него КККСМ с по-ранната марка „Calcilit“, която те добре познават, със сигурност щели да се подразнят, ако установят, че на пазара се е появила марка боя „Calcilit“. Следователно не било доказано твърдението на апелативния състав, че няма сходство между крайните и незавършените стоки.

20

Освен това апелативният състав не взел предвид факта, че е налице вероятност от объркване и сред промишлените оператори, които купуват както КККСМ, така и бои и други покривни агенти при производството на техните стоки.

21

Жалбоподателят оспорва констатацията на апелативния състав, че КККСМ е суровина. Той бил междинен продукт, пригоден към производствените изисквания на различни купувачи. Поради това връзката между КККСМ и обхванатите от спорната марка стоки била по-тясна от връзката между тези стоки и една истинска суровина, като мрамора.

22

Освен това не било доказано, че стоките, обхванати от спорната марка, са крайни продукти. В множество приложения в промишлеността те се използвали като междинни продукти. Следователно доводът на апелативния състав, че стоките, обхванати от спорната марка, са предназначени за крайните потребители, а стоките, обхванати от по-ранната марка, са предназначени за промишлени професионални потребители, бил неоснователен. Жалбоподателят поддържа, че е възможно да съществува съвпадение по-специално на купувачите на стоки, обхванати от двете спорни марки.

23

Що се отнася до сравнението между КККСМ и необработените естествени смоли, жалбоподателят изтъква, че тези стоки са сходни, доколкото се допълват взаимно и имат еднакво предназначение, тъй като и двете се използват за производството на лепилни вещества и следователно са предназначени за едни и същи потребители.

24

Що се отнася до КККСМ и мазилките, жалбоподателят изтъква, че е налице голямо сходство между тях, тъй като често КККСМ е ключова съставка от мазилките и това е така независимо от факта, че тези стоки са от различни класове.

25

Накрая, жалбоподателят изтъква, че поради средния отличителен характер на по-ранната марка „Calcilit“, голямото сходство между конфликтните знаци и явното сходство между стоките е налице вероятност от объркване между конфликтните знаци. Той изтъква, че са налице условията за прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и че следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено.

26

EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

27

По-специално, що се отнася най-напред до сравнението между КККСМ и „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“, EUIPO поддържа, че въпреки че КККСМ може да бъде съставка на вторите, тъй като той е суровина, а останалите са крайни продукти, връзката между тях не е толкова тясна, че да бъдат счетени за сходни стоки. EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя, от една страна, че КККСМ не е суровина, и от друга страна, че стоките, обхванати от спорната марка, невинаги се продават като крайни продукти. Посочва се, че поради различното им естество въпросните стоки не могат бъдат счетени нито за взаимнозаменяеми, нито за конкурентни. EUIPO добавя, че тези стоки се различават и по предназначението си, тъй като КККСМ обичайно се използва за производството на други стоки, а тези други стоки обичайно се купуват от крайните потребители и се използват за декорация. EUIPO изтъква, че според съдебната практика суровините, подложени на процес на трансформация, са напълно различни от крайните продукти, които включват тези суровини или които са покрити от тях, както по естеството си, така и по целта и предназначението си, и че когато между продуктите е налице такава връзка, не може да се счете, че те се допълват взаимно. EUIPO допълва, че жалбоподателят не е доказал, че съществуват дружества, които произвеждат суровини, като стоката, обхваната от по-ранната марка, и които продават на пазара крайни продукти, като обхванатите от спорната марка. EUIPO оспорва довода на жалбоподателя, че купувачите на КККСМ съвпадат с купувачите на стоките, обхванати от заявената марка, и изтъква, че във всички случаи потенциалните промишлени купувачи ще забележат разликите между разглежданите стоки.

28

Що се отнася, по-нататък, до сравнението между КККСМ и необработените естествени смоли, EUIPO изтъква, че макар двете стоки да могат да се използват като междинни продукти за производството на лепилни вещества, те имат различно предназначение, тъй като КККСМ служи за свързващ материал, а необработените естествени смоли — за залепващи субстанции. Освен това тези стоки не били нито допълващи се, нито конкурентни.

29

Що се отнася, накрая, до сравнението между КККСМ и мазилките, EUIPO изтъква, че макар да е вряно, че КККСМ може да е една от съставките на мазилките, тези стоки са от различно естество, имат различни функции и се използват по различен начин. EUIPO добавя, че доводите, изложени при сравнението между КККСМ и „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“, са приложими и тук.

30

EUIPO заключава, че поради липсата на сходство между разглежданите стоки не е изпълнено едно от изискванията за наличие на вероятност от объркване и че следователно апелативният състав основателно е отхвърлил жалбата.

31

Встъпилата страна оспорва доводите на жалбоподателя.

32

Тя изтъква по-специално че апелативният състав правилно е приел, че стоките, обхванати от конфликтните марки, са различни. Тя посочва, че по време на административното производство жалбоподателят е приел, че КККСМ е суровина. Тя поддържа, че това действително е така, поради което стига до извода, че КККСМ не е сходен със стоките, обхванати от спорната марка, тъй като последните са предназначени за крайните потребители. Тя се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, според която фактът, че даден продукт се използва за производството на друг продукт, не означава, че тези продукти трябва да се считат за сходни. Тя поддържа, че разглежданите стоки се различават по съответните потребители и по каналите за разпространение. По отношение на довода на жалбоподателя за възможността за вертикална интеграция между предприятията, които продават различните видове разглеждани стоки, встъпилата страна изтъква, че този довод не е подкрепен с доказателства. Тя препраща към доводите, които използва апелативният състав, за да стигне до извода за липсата на сходство между разглежданите стоки. Тя изтъква, че апелативният състав основателно е изключил възможността за вероятност от объркване между разглежданите стоки поради разликите между тяхното предназначение, канали за разпространение, потребители и начини на използване.

33

Най-напред следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва изводите на апелативния състав за липсата на достатъчно доказателства за използване на по-ранната марка за стоката „мрамор под формата на гранули, зърна и прах“, включена в клас 19. Жалбоподателят не оспорва и съдържащата се в точка 31 от обжалваното решение констатация, че обект на регистрация са били само обхванатите от спорната марка стоки от клас 2, които трябва да се сравнят с обхванатите от по-ранната марка стоки, а не всички елементи от азбучния списък, които спадат в този клас.

34

Освен това в петитума на жалбата си жалбоподателят уточнява, че иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която апелативният състав е стигнал до извода за наличие на разлика между обхванатите от по-ранната марка стоки и обхванатите от спорната марка стоки от класове 2 и 19, отговарящи на следното описание:

35

Следователно жалбоподателят не оспорва изводите на апелативния състав относно обхванатите от заявената марка „метално фолио и прахообразни метали за бояджии, декоратори, печатари и художници“.

36

От гореизложените съображения следва, че стоките, които остават спорни в производството пред Общия съд, са посочените в точка 34 по-горе, що се отнася до заявената марка, и КККСМ, що се отнася до по-ранната марка.

37

В жалбата жалбоподателят посочва, че по-ранната му марка „Calcilit“ е много добре позната на купувачите на КККСМ, които произвеждат бои, гипс и други мазилки, като в тази връзка той прави аналогия с марката „Caparol“, която се ползва с репутация по отношение на боите, лаковете и мазилките.

38

Тези изявления, които имат за цел да покажат на Общия съд, че по-ранната марка е марка с репутация, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими въз основа на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който с писмените изявления, подадени от страните в производството пред Общия съд, не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав.

39

Всъщност в рамките на административното производство, след като в мотивите на искането за обявяване на недействителност жалбоподателят се позовава на репутацията на по-ранната си марка, в писмо си от 28 март 2012 г. той изрично посочва, че не се позовава на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 в подкрепа на това искане.

40

Съгласно член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент марката на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане на притежателя на по-ранна марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които конфликтните марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната марка.

41

Според постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също или от икономически свързани предприятия. Според същата тази практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и стоки от съответните потребители, като се вземат предвид всички фактори, които характеризират конкретния случай, и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 16, 17 и 29 и цитираната съдебна практика, и от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).

42

Всъщност цялостна преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимна зависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и на обозначените стоки или услуги. Затова ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 17 и от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 74).

43

Според съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва да се вземе предвид и фактът, че нивото на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).

44

Освен това трябва да се посочи, че при сравнението на разглежданите стоки трябва да се вземат предвид само общите потребители на тези стоки. Всъщност според съдебната практика съответните потребители са тези потребители, които могат да използват както стоките от по-ранната марка, така и тези от спорната марка (решения от 24 май 2011 , ancotel/СФВП — Acotel (ancotel.), T‑408/09, непубликувано, EU:T:2011:241, т. 38, от 4 февруари 2013 г., Hartmann/СХВП — Protecsom (DIGNITUDE), T‑504/11, непубликувано, EU:T:2013:57, т. 30, от 2 октомври 2013 г., Cartoon Network/СХВП — Boomerang TV (BOOMERANG), T‑285/12, непубликувано, EU:T:2013:520, т. 19, от 26 юни 2014 г., Basic/СХВП — Repsol YPF (basic), T‑372/11, EU:T:2014:585, т. 27 и от 22 януари 2015 г., Novomatic/СХВП — Simba Toys (AFRICAN SIMBA), T‑172/13, непубликувано, EU:T:2015:40, т. 67).

45

В случая е безспорно, че професионалните потребители, и по-специално професионалните промишлени потребители, са единствените, които могат да използват обхванатата от по-ранната марка стока, а именно КККСМ. Както следва от наименованието на тази стока и от доводите на страните, КККСМ е продукт, използван като свързващ материал в производството на множество продукти, и по-специално на пластмасови изделия, хартия, покрития, бои, мазилки. Безспорно е, а същото така е посочено по същество и в обжалваното решение, че КККСМ не е предназначен за частни лица, нито за непромишлени професионални потребители.

46

От това следва, че за целите на преценката на вероятността от объркване съответните потребители във всички случаи са само професионалните промишлени потребители.

47

След като бе направено това първо уточнение, за да се установи дали са налице съответни потребители, трябва да се провери дали и доколко тези професионални промишлени потребители са потребители и на стоки със спорната марка.

48

Както ще бъде установено по-долу обаче, апелативният състав, който не е обсъдил специално въпроса за определянето на съответните потребители, не е разгледал този въпрос по задоволителен начин във връзка със сравнението на стоките, поне що се отнася до част от разглежданите стоки.

49

Разглеждането на жалбата по настоящото дело следва да продължи именно в контекста на сравнението на стоките, направено пряко от апелативния състав.

50

В точки 33—37 от обжалваното решение апелативният състав, след като излага някои съображения относно естеството и предназначението на сравняваните стоки, посочва по същество, че КККСМ е различен от „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“, тъй като КККСМ е суровина, а останалите стоки са крайни продукти, а също и тъй като КККСМ е предназначен за промишлеността и за производството на крайни продукти, а „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“ се купуват главно от крайни потребители, били те професионални или непрофесионални, с цел декорация и защита.

51

По отношение на тази преценка обаче, трябва да се посочи, от една страна, че квалифицирането на даден продукт като краен не изключва възможността той да бъде използван в промишлеността като съставка, суровина или компонент, включен в производството на друг продукт. Всъщност понятието „краен продукт“ обозначава продукт, който е готов за продажба. Следователно то може да се използва за продукти, които се продават за промишлени цели. Освен това, дори това понятие да се използва в по-тесен смисъл, за разграничаване на произведените продукти от нетрансформираните суровини, то не може да обоснове позицията на апелативния състав. Всъщност трябва да се констатира, че един произведен продукт може да представлява съставка, суровина или компонент от друг произведен продукт.

52

По-нататък, квалификацията от апелативния състав на „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“ като крайни продукти, по никакъв начин не изключва възможността тези продукти да бъдат включени в промишлен процес на производство на други продукти. Фактът, че боите, лаковете или политурите могат да се продават на частни лица или на бояджийски предприятия от строителния сектор, не изключва възможността стоки, които отговарят на това описание, да се продават на промишлени потребители за производството на други продукти.

53

От друга страна, апелативният състав твърди неубедително, като използва категорични и общи формулировки, че „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“ се купуват „главно“ от непромишлени потребители с цел декорация и защита.

54

Разбира се, общоизвестно е, че от тези стоки „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“ се купуват и ползват от непромишлени потребители, като бояджийски предприятия, които извършват довършителни работи по сградите, или частни лица за собствени проекти.

55

Този общоизвестен факт относно бояджийските предприятия и непрофесионалните потребители обаче няма връзка с промишления сектор и не дава никаква информация за използваните в този сектор продукти. Следователно от него не може да се направи изводът, че тези продукти не се използват и от промишлените потребители.

56

След като обаче за целите на преценката на вероятността от объркване съответните потребители във всички случаи са само професионалните промишлени потребители (вж. т. 46 по-горе), единственият въпрос, който е трябвало да бъде разгледан от апелативния състав, е дали професионалните промишлени потребители, които безспорно използват КККСМ, могат да използват и стоки като „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане“ за производството на собствените си продукти.

57

Тези съображения важат, a fortiori, за „оцветители“ и „байцове“, тъй като дори не е общоизвестно — понеже a priori тези стоки имат по-технически характер от много бои, лакове и политури — че тези стоки са предназначени, както по същество приема апелативният състав, за бояджийските предприятия и за непрофесионалните потребители.

58

От гореизложените съображения следва, че в точки 34—37 от обжалваното решение апелативният състав, без да направи конкретен анализ, а основавайки се по-скоро на ирелевантни и спорни съображения, е стигнал по същество до извода, че промишлените потребители, които използват КККСМ, не са потребители на „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“.

59

Следователно жалбоподателят основателно упреква апелативния състав, че не е взел предвид обстоятелството, че професионалните промишлени потребители, които използват КККСМ, купуват и бои или други покривни агенти, за да произведат крайните си продукти. Тази критика, която жалбоподателят отправя, като взема за пример, без това да е оспорено, професионалните потребители от промишлеността, свързана с производство на пластмасови стоки, важи и за професионалните потребители от хартиената промишленост, бояджийската промишленост и промишлеността, свързана с производството на мазилки.

60

В крайна сметка, тъй като не е определил правилно съответните потребители за целите на преценката на вероятността от объркване между КККСМ и „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“, апелативният състав е стигнал до извода, че не е налице сходство между тези стоки и КККСМ въз основа на ирелевантни и спорни съображения.

61

При тези обстоятелства изтъкнатото от жалбоподателя единствено основание трябва да се уважи по отношение на обозначените със спорната марка „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“, и да се отмени обжалваното решение в частта, в която се отнася до тези стоки.

62

В точка 39 от обжалваното решение апелативният състав приема, че необработените естествени смоли имат различно естество, предназначение и употреба от тези на КККСМ. Апелативният състав посочва, че тези смоли са лепкави и вискозни запалими субстанции, секретиращи от някои дървета, които не се разтварят във вода и се използват в производството на лакове и лепилни вещества. Той приема, че макар всички разглеждани стоки да са суровини, които могат да се използват в производството на лакове или лепилни вещества, те имат много различно предназначение, а именно било да придадат залепващи или слепващи качества на съответния продукт, било да се добавят като свързващи материали за сгъстяване, разтваряне или промяна на вискозитета на продуктите.

63

От друга страна, апелативният състав посочва, че предприятията, които извличат естествени смоли от дърветата или от други растения, по принцип са различни от предприятията, които добиват КККСМ от камъни. Освен това тези стоки не били взаимно допълващи се. Те имали напълно различни функции и следователно не били конкурентни. Ето защо апелативният състав стига до извода, че КККСМ и необработените естествени смоли не са сходни стоки (точка 40 от обжалваното решение).

64

Жалбоподателят изтъква, че съществува толкова тясна връзка между КККСМ и необработените естествени смоли, че лесно може да се приеме, че е налице сходство между тези стоки. Всъщност тези две стоки били използвани като междинни продукти в производството на лепилни вещества. Те били взаимно допълващи се и имали едно и също предназначение, а именно производството на лепилни вещества. Следователно купувачите на тези стоки били едни и същи.

65

На първо място, трябва да се посочи, че за разлика от разгледаните по-горе съображения на апелативния състав относно „бои, лакове, политури; антикорозионни вещества и вещества, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветители; байцове“, съображенията на апелативния състав относно сравнението между КККСМ и необработените естествени смоли са правилни, що се отнася до съответните потребители, а именно професионалните промишлени потребители. В действителност обжалваното решение се отнася само до използването на тези стоки в производството на лепилни вещества, тоест употреба за промишлени цели.

66

На второ място, трябва да се посочи, че за разлика от стоките, разгледани от апелативния състав в точки 33—38 от обжалваното решение, от които КККСМ е възможна съставка, КККСМ не се включва в производството на необработени естествени смоли, които, както показва наименованието им, са необработени естествени продукти.

67

На трето място, предвид правилно посочените от апелативния състав в точка 39 от обжалваното решение и припомнени в точка 62 по-горе мотиви, не може да се оспорва сериозно, че необработените естествени смоли и КККСМ са много различни по естеството и предназначението си стоки. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че тези стоки са взаимно допълващи се, то остава недоказано.

68

На четвърто място, жалбоподателят не отрича преценката на апелативния състав, че предприятията, които извличат естествени смоли от дърветата, по принцип са различни от предприятията, които добиват КККСМ от камъни.

69

С огледа на гореизложеното, обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят, а именно че едни и същи потребители биха използвали тези продукти за производството на един и същ продукт — лепилни вещества, не може да обоснове констатацията за наличие на сходство между разглежданите стоки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Съответните потребители, а именно професионалните промишлени потребители, ще забележат без никакво затруднение, че въпреки че тези стоки допринасят за тяхното промишлено производство на лепилни вещества, те все пак са напълно различни продукти.

70

От гореизложените съображения следва, че изтъкнатото от жалбоподателя единствено основание трябва да се отхвърли по отношение на обозначените със спорната марка „необработени естествени смоли“.

71

В точка 41 от обжалваното решение апелативният състав приема, че мазилките са декоративни гипсови материали за стени на сгради или за покриване на комините на камини в процес на изграждане. Той посочва, че макар да е вярно, че мазилките могат да съдържат КККСМ сред съставките си, те имат различно естество, функции и предназначение. Всъщност мазилките се използват в строителството за орнаментални и декоративни цели, докато КККСМ представлява суровина, добавяна към различни крайни продукти, за да се ограничи използването на по-скъпи свързващи материали или за да се подсилят или подобрят определени характеристики на смесените материали. Освен това мазилките не се извличат или добиват от едни и същи предприятия и не са предназначени за едни и същи потребители. По тези причини апелативният състав стига до извода, че мазилките и КККСМ не са сходни стоки.

72

Жалбоподателят оспорва становището на апелативния състав, като изтъква, че има голямо сходство между КККСМ и мазилките. Така варовите мазилки, които се включвали в „мазилки“, били съставени главно от вар като свързващ материал, а варта била синоним на калциевия карбонат. Калциевият карбонат в гипсовата каша можел да стигне до 70 %. Калциевият карбонат, използван като свързващ материал за гипсовите мазилки, също попадал в категорията на КККСМ.

73

Трябва да се отбележи, че макар жалбоподателят да посочва, и това не е оспорено, че мазилките включват продукти, които съдържат КККСМ, той все пак не оспорва преценката на апелативния състав, че потребителите на мазилки и на КККСМ са различни.

74

Така, безспорно е, че КККСМ е продукт, предназначен единствено за професионалните промишлени потребители, който в случая е използван за производството на мазилки, докато мазилките, произвеждани от тази промишленост, са предназначени за строителните предприятия и евентуално за непрофесионалните потребители.

75

При тези обстоятелства, които показват, че няма общи потребители на КККСМ и на мазилките, апелативният състав основателно е стигнал до извода, че тези стоки не могат да се считат за сходни по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

76

Тази преценка не се поставя под съмнение от доводите на жалбоподателя, че производителите на гипсови и други мазилки, на които жалбоподателят е доставял КККСМ с марката си „Calcilit“, непременно ще счетат, като видят мазилки, продавани от трето лице с марка със същото име, че само едни производител произвежда и продава, в рамките на вертикална икономическа интеграция и под чадъра на една и съща марка, едновременно КККСМ и мазилка на базата на КККСМ.

77

Всъщност този довод се основава не неразбиране на посочената в точка 44 по-горе съдебна практика, според която съответните потребители, които трябва да се вземат предвид при сравняване на разглежданите стоки, са тези потребители, които могат да използват както стоките от по-ранната марка, така и тези от спорната марка. Жалбоподателят обаче не е доказал, нито дори е твърдял, че промишлените потребители от сектора за производство на мазилки, които използват КККСМ за целите на това производство, биха използвали и мазилки за същото това производство.

78

Предвид гореизложените съображения изтъкнатото от жалбоподателя единствено основание относно обозначените със спорната марка „мазилки“, трябва да се отхвърли.

79

Предвид всички гореизложени съображения, трябва да се уважи частично жалбата и да се отмени обжалваното решение в частта, в която апелативният състав е стигнал до извода, че не е налице сходство между „боите, лаковете, политурите; антикорозионните вещества и веществата, предпазващи дървения материал от повреждане; оцветителите; байцовете“ и КККСМ. Жалбата трябва да се отхвърли в останалата ѝ част.

80

Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

81

В случая, тъй като всяка от страните е загубила частично по предявените от нея основания, всяка от тях трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: