Дело T‑343/14

Arrigo Cipriani

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „CIPRIANI“ — Липса на недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на нарушение на правото на име на общоизвестно лице — Член 53, параграф 2, буква а) от Регламент № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 29 юни 2017 г.

  1. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за марка — Критерии за преценка — Отчитане на всички релевантни фактори, съществуващи към момента на подаване на заявката за регистрация — Знание на заявителя, че трето лице използва идентичен или сходен знак — Намерение на заявителя — Степен на правна защита на разглежданите знаци — Произход и използване на оспорвания знак — Търговска логика в основата на регистрацията на спорния знак като марка на Европейския съюз — Хронология на събитията около подаването на заявката за марка

    (член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

  2. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС

    (член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

  3. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Преценяване на възможността за регистрация на знак — Вземане предвид само на правната уредба на Съюза — Постановени от националните органи решения, които не обвързват органите на Съюза

    (Регламент № 207/2009 на Съвета)

  4. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за марка — Словна марка „CIPRIANI“

    (член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

  5. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Възможност използването на марката да бъде забранено по силата на по-ранно друго право — Право на име — Словна марка „CIPRIANI“

    (член 53, параграф 2, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

  1.  Уредбата на марката на Европейския съюз почива на принципа, прогласен в член 8, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, съгласно който на първия заявител се предоставя изключително право. По силата на този принцип марка може да бъде регистрирана като марка на Европейския съюз само когато по-ранна марка не представлява пречка за това, независимо дали това е марка на Европейския съюз, марка, регистрирана в държава членка или от Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, марка с международна регистрация с действие в държава членка или марка с международна регистрация с действие в Европейския съюз. За сметка на това, освен при евентуално прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, използването от трето лице на нерегистрирана марка само по себе си не е пречка за регистрация на идентична или сходна марка като марка на Европейския съюз за идентични или сходни стоки или услуги.

    Прилагането на този принцип е ограничено по-специално от член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, съгласно който марка на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до EUIPO, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за регистрация на марка. Подалото искане за обявяване на недействителност лице, което възнамерява да изтъкне това основание, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че притежателят на марка на Европейския съюз е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на тази марка.

    Понятието „недобросъвестност“, посочено в член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, не е дефинирано, отграничено или дори описано по какъвто и да било начин в законодателството.

    В решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, Съдът внася редица уточнения за начина, по който следва да се тълкува понятието „недобросъвестност“ по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

    Според Съда, за да се прецени дали заявителят е недобросъвестен по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, следва да се вземат предвид всички фактори, които имат значение в случая и съществуват към момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка на Европейския съюз, и по-конкретно, първо, обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока или услуга, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена, второ, намерението на заявителя да попречи на третото лице да продължи да използва такъв знак, и трето, степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена.

    От текста на посоченото решение на Съда обаче следва, че изброените там фактори са само пример сред множеството обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид при вземането на решение относно евентуалната недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката за марка.

    Ето защо следва да се приеме, че в рамките на цялостния анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, могат да се вземат предвид също произходът на оспорвания знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка.

    (вж. т. 23—29)

  2.  Съгласно член 75 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз решенията на EUIPO се мотивират. Това задължение за мотивиране, което произтича и от член 296 ДФЕС, е било предмет на постоянната съдебна практика, според която мотивите трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на автора на акта, така че да позволят, от една страна, на заинтересованите лица да упражнят ефективно правото си да поискат съдебен контрол на обжалваното решение, а от друга страна, на съда на Съюза — да упражни своя контрол за законосъобразност на решението.

    (вж. т. 34)

  3.  Макар EUIPO да не е обвързана от решенията на националните органи, тези решения все пак могат да бъдат взети предвид от последната, без да са задължителни или определящи, като индикации, в рамките на преценката на съответните фактически обстоятелства.

    (вж. т. 38)

  4.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 41—69)

  5.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 75—107)