РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

15 септември 2016 година ( *1 ) ( i )

„Дъмпинг — Внос на биодизел с произход от Аржентина — Окончателно антидъмпингово мито — Жалба за отмяна — Пряко засягане — Лично засягане — Допустимост — Член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Нормална стойност — Производствени разходи“

По дело T‑111/14

Unitec Bio SA, установено в Буенос Айрес (Аржентина), за което се явяват J.‑F. Bellis, R. Luff и G. Bathory, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван първоначално от S. Boelaert и B. Driessen, впоследствие от H. Marcos Fraile, в качеството на представители, подпомагани от R. Bierwagen и C. Hipp, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват M. França и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

и от

European Biodiesel Board (EBB), установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват O. Prost и M.‑S. Dibling, адвокати,

встъпили страни,

с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 315, 2013 г., стр. 2), доколкото налага антидъмпингово мито на жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: G. Berardis, председател, O. Czúcz (докладчик) и A. Popescu, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и след съдебното заседание от 28 октомври 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваният регламент

1

Жалбоподателят Unitec Bio SA е аржентински производител на биодизел.

2

Биодизелът е гориво заместител, подобно на конвенционалния дизел, което се произвежда в Европейския съюз, но и се внася в значителни количества. В Аржентина биодизелът се произвежда основно от соя и соево масло (наричани по-нататък заедно „основни суровини“).

3

След жалба, подадена на 17 юли 2012 г. от European Biodiesel Board (EBB) от името на производители, които представляват повече от 60 % от общото производство на биодизел в Съюза, на 29 август 2012 г. Европейската комисия публикува Известие за започване на антидъмпингова процедура във връзка с вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ C 260, 2012 г., стр. 8) на основание член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51, наричан по-нататък „основният регламент“).

4

Разследването на дъмпинга и вредата обхваща периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Проверката на тенденциите, релевантни за преценката на вредите, обхваща периода от 1 януари 2009 г. до края на периода на разследването.

5

Поради големия брой аржентински производители износители в рамките на въпросното разследване Комисията изготвя извадка на три от тях или на групи от тях въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза. Жалбоподателят не е включен в извадката.

6

На 27 май 2013 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 490/2013 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 141, 2013 г., стр. 6, наричан по-нататък „временният регламент“). В този регламент тя констатира по-специално че вносът на биодизел с произход от Аржентина представлява дъмпинг, което нанася вреда на промишлеността на Съюза, като приема, че облагането на вноса с антидъмпингово мито е в интерес на Съюза.

7

По отношение на изчисляването на дъмпинговия марж, и по-специално на определянето на нормалната стойност на сходния продукт по отношение на Аржентина, Комисията приема, че продажбите на вътрешния пазар не са направени при обичайни търговски условия, тъй като аржентинският пазар на биодизел е силно регулиран от държавата. Ето защо тя решава да приложи член 2, параграф 3 от основния регламент, според който, когато няма продажби или има нисък обем на продажби на въпросния продукт при обичайни търговски условия, нормалната стойност на този продукт следва да се определи на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.

8

Колкото до производствените разходи на биодизела с произход от Аржентина, Комисията посочва, че EBB е изтъкнало, че производствените разходи, отразени в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители износители, не отразяват достоверно разходите за производството на биодизела. Това твърдение се отнася до аржентинската система за диференцирани експортни такси (наричана по-нататък „системата за ДЕТ“), която според жалбоподателите води до изкривяване на цените на основните суровини. Като приема, че на този етап все още не разполага с необходимата информация, за да вземе решение относно това кой би бил най-подходящият начин да се разгледа това твърдение, Комисията решава да изчисли нормалната стойност на биодизела въз основа на производствените разходи във въпросните счетоводни книги, посочвайки обаче, че този въпрос ще бъде разгледан по-подробно на етапа на окончателните мерки.

9

На 19 ноември 2013 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 315, 2013 г., стр. 2, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

10

На първо място, по отношение на нормалната стойност на сходния продукт, що се отнася до Аржентина, Съветът потвърждава изводите от временния регламент, според които тя следва да се изчисли в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, тъй като аржентинският пазар на биодизела е силно регулиран от държавата (съображение 28 от обжалвания регламент).

11

Що се отнася до производствените цени, Съветът приема предложението на Комисията да преразгледа изводите във временния регламент и съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент да не вземе предвид разходите за основните суровини, посочени в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители износители. Според Съвета тези данни не отразяват достоверно разходите, свързани с производството на биодизела в Аржентина, тъй като системата за ДЕТ води до изкривяване на цените на основните суровини на вътрешния пазар на Аржентина. Той ги заменя с осреднените референтни цени на соевите зърна, публикувани от аржентинското министерство на земеделието, за износ от Аржентина на база FOB (франко борд) през разглеждания период (наричани по-нататък „референтните цени“) (съображения 35—40 от обжалвания регламент).

12

На второ място, като потвърждава по-голямата част от съображенията във временния регламент, Съветът констатира, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент (съображения 105—142 от обжалвания регламент) и че тази вреда е причинена от дъмпинговия внос на биодизел с произход от Аржентина (съображения 144—157 от обжалвания регламент). В този смисъл той констатира, че други фактори, сред които по-специално вносът, осъществен от промишлеността на Съюза (съображения 151—160 от обжалвания регламент), ниското натоварване на мощността на промишлеността на Съюза (съображения 161—171 от обжалвания регламент) и схемата на двойното отчитане на биодизел, получен от отпадъчни масла, която съществува в някои държави членки (съображения 173—179 от обжалвания регламент), не са могли да прекъснат тази причинно-следствена връзка.

13

На трето място, Съветът потвърждава, че приемането на разглежданите антидъмпингови мерки остава в интерес на Съюза (съображения 190—201 от обжалвания регламент).

14

С оглед на констатираните дъмпингови маржове и размера на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, Съветът решава по-специално че сумите, обезпечени чрез временните антидъмпингови мита, наложени с временния регламент, трябва да се съберат окончателно (съображения 228 и член 2 от обжалвания регламент) и че трябва да се наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина (член 1, параграф 1 от обжалвания регламент).

15

В член 1, параграф 2 от обжалвания регламент ставките на окончателните антидъмпингови мита, приложими към разглеждания продукт, що се отнася до аржентинския внос, са установени, както следва:

Дружество

Ставка на антидъмпинговото мито (евро за тон нетно тегло)

Допълнителен код по ТАРИК

Aceitera General Deheza SA, General Deheza, Rosario; Bunge Argentina SA, Buenos Aires

216,64

B782

LDC Argentina SA, Buenos Aires

239,35

B783

Molinos Río de la Plata SA, Buenos Aires; Oleaginosa Moreno Hermanos SAFICI y A, Bahia Blanca; Vicentin SAIC, Avellaneda

245,67

B784

Други оказали съдействие дружества:

Cargill SACI, Buenos Aires; Unitec Bio, Buenos Aires; Viluco SA, Tucuman

237,05

B785

Всички останали дружества

245,67

B999

16

След друга жалба на EBB Комисията води също паралелно на антидъмпинговата процедура и антисубсидийната процедура с оглед на вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия. След оттеглянето на тази жалба с писмо от 7 октомври 2013 г. тази процедура е прекратена, без да бъдат наложени окончателни мита с Регламент (ЕС) № 1198/2013 на Комисията от 25 ноември 2013 година за прекратяване на антисубсидийната процедура във връзка с вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 330/2013 за въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 315, 2013, стр. 67).

Производство и искания на страните

17

На 17 февруари 2014 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

18

На 2 юни 2014 г. Съветът представя своята писмена защита. Репликата и дупликата са представени съответно на 6 август 2014 г. от жалбоподателя и на 21 октомври 2014 г. от Съвета.

19

На 13 май и 2 юни 2014 г. съответно Комисията и EBB подават в секретариата на Общия съд отделни искания за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С определения от 17 юли и 22 септември 2014 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска това встъпване. Встъпилите страни представят писмените си становища, а останалите страни представят становищата си по тях в предоставените срокове.

20

След доклада на съдията докладчик Общият съд (девети състав) решава да започне устната фаза на производството.

21

С определение от 30 септември 2015 г. настоящото дело и делата T‑112/14, Molinos Río de la Plata/Съвет, T‑113/14, Oleaginosa Moreno Hermanos/Съвет, T‑114/14, Vicentin/Съвет, T‑115/14, Aceitera General Deheza/Съвет, T‑116/14, Bunge Argentina/Съвет, T‑117/14, Cargill/Съвет, T‑118/14, LDC Argentina/Съвет, както и T‑119/14, Carbio/Съвет са съединени за целите на устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 28 октомври 2015 г.

22

В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд (девети състав) е поискал от страните сведения и ги е приканил да представят становищата си по отговорите на другите страни.

23

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени обжалвания регламент, доколкото се отнася до него,

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

24

Съветът, поддържан от Комисията и от EBB, моли Общия съд:

да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

По допустимостта

25

Без формално да повдига възражение за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., Съветът оспорва допустимостта на жалбата. По същество той изтъква, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран да подаде жалба по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Тъй като жалбоподателят не е бил включен в извадката (вж. т. 5 по-горе), той не бил в достатъчна степен идентифициран в обжалвания регламент, доколкото е споменат в него само като „[в]сички останали дружества“ и доколкото дъмпингът не бил доказан въз основа на данни, свързани с търговската му дейност. Участието на жалбоподателя в административното производство било единствено непряко и само по себе си не било достатъчно, за да обоснове личния му интерес. Освен това жалбоподателят не бил доказал, че е лично засегнат от обжалвания регламент поради някои качества, които са му присъщи и които го разграничават от всички останали лица.

26

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

27

В настоящия случай Общият съд смята за уместно да разгледа най-напред дали жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалвания регламент по смисъла на член 263 ДФЕС, четвърта алинея.

28

Съветът не оспорва прякото засягане на дружеството от обжалвания регламент. Всъщност митническите органи на държавите членки, без да имат право на каквато и да е преценка, са длъжни да начисляват митата, установени с обжалвания регламент.

29

Що се отнася до личното засягане на жалбоподателя, следва да се припомни, че от съдебната практика следва, че физическо или юридическо лице може да твърди, че е лично засегнато, само ако разглежданото решение се отнася до него поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 197, 223).

30

В този смисъл следва да се посочи, че член 1 от обжалвания регламент налага окончателно антидъмпингово мито в размер на 237,05 EUR за тон на жалбоподателя, който е изрично посочен.

31

Противно на изтъкнатото от Съвета, само по себе си това обстоятелство е достатъчно, за да се направи извод, че жалбоподателят е лично засегнат (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe, C‑239/99, EU:C:2001:101, т. 22).

32

Тъй като жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалвания регламент, повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

По съществото на спора

33

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания.

34

Първото и второто основание имат за цел да поставят под въпрос подхода на Съвета, състоящ се в невземане предвид на разходите за основните суровини, отразени в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители износители, поради изкривяване на цените на посочените основни суровини, причинено от системата за ДЕТ, и в замяната им с референтната цена. В рамките на първото основание жалбоподателят изтъква, че подобен подход не съответства на член 2, параграф 5, първа и втора алинея от основния регламент. В рамките на второто основание той поддържа, че подходът не съответства на Споразумението за прилагането на член VI на ГАТТ (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112).

35

Третото основание е изведено от това, че като приема, че е налице причинно-следствена връзка между вноса на биодизел с произход от Аржентина, който е предмет на разследването, и вредата, причинена на промишлеността на Съюза, Съветът е нарушил член 3, параграф 7 от основния регламент.

36

В рамките на първото основание жалбоподателят изтъква, че Съветът е нарушил член 2, параграф 5 от основния регламент, като не е взел предвид действително понесените от съответните аржентински производители разходи, свързани с основните суровини, тъй като посочените в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители износители цени за въпросните суровини са изкуствено ниски. Той твърди, че цените на основните суровини в Аржентина не са регулирани. Според него те се определят свободно от производителите и не са по-ниски от тези на суровините, продадени за износ. Възприетият от Съвета и Комисията подход (наричани по-нататък заедно „институциите“), за да се определят разходите за тези суровини, означава да се прибави експортната такса към посочените във въпросните книги аржентински цени. Във всеки случай, дори да се приеме, че цените на вътрешния пазар на тези суровини са изкривени от системата за ДЕТ, според жалбоподателя институциите не са доказали, че книгите не отразяват достоверно техните разходи и че следователно те могат да не се вземат предвид съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент.

37

Съветът, поддържан от Комисията и EBB, изтъква, че в настоящия случай прилагането на член 2, параграф 5 от основния регламент се основава на факта, че продажбите на основните суровини на аржентинския пазар не са направени при обичайни търговски условия. Според него системата за ДЕТ води до изкривяване на производствените разходи на аржентинските производители на биодизел, което изкривяване се доказва от съществено разминаване между цената на вътрешния пазар и цената на международния пазар, което от своя страна налага да се пристъпи към коригирането им. Книгите на проверяваните аржентински производители износители не се вземат за основа при изчисляването на нормалната стойност, ако разходите, свързани с производството на продукт, който е предмет на разследване, не са достоверно отразени във въпросните книги. Фактът, че цените са регулирани, според Съвета е само една от причините, които могат да удостоверят за целите на разследването, че в тези книги разходите не са достоверно отразени. Използваните от институциите данни, а именно референтните цени на соята през периода на разследване, които отразяват равнището на цените на международния пазар, представляват надежден източник.

38

В настоящия случай следва да се подчертае, че при определянето на нормалната стойност на сходния продукт в обжалвания регламент институциите не са изчислили производствените разходи, свързани с основните суровини, като се позовават на цените им, отразени в счетоводните книги на проверяваните дружества, а както става ясно, по-специално от съображение 29 и сл. от посочения регламент, не са взели предвид тези цени и са ги заместили с референтната цена, като се позовават на член 2, параграф 5 от основния регламент.

39

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент, когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни. Същата разпоредба уточнява, че може да се смята, че съществува специфична пазарна ситуация за въпросния продукт по смисъла на първата алинея, inter alia, когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или когато съществуват нетърговски споразумения за преработка.

40

По-нататък, от член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент следва, че когато нормалната стойност на сходния продукт се изчислява в съответствие с член 2, параграф 3 от посочения регламент, производствените разходи се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглеждания продукт.

41

Съгласно член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са добре отразени в документите на съответното лице, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на базата на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

42

Целта на член 2, параграф 5, първа и втора алинея от основния регламент е да се направи така, че разходите, свързани с производството и продажбата на сходен продукт, които се приемат при изчисляването нормалната стойност на посочения продукт, отразяват разходите, които даден производител е щял да претърпи на вътрешния пазар на държавата износител.

43

От друга страна, от текста на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент става ясно, че счетоводните книги, водени от разследваното лице, представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи за сходния продукт, както и че използването на данните, отразени във въпросните книги, представлява принципът, докато адаптирането или заместването им с друга разумна основа — изключението.

44

С оглед на принципа, че дерогация или изключение от общо правило трябва да се тълкува ограничително (вж. решение от 19 септември 2013 г., Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, C‑15/12 P, EU:C:2013:572, т. 17 и цитираната съдебна практика), следва да се приеме, в съответствие с изложеното от жалбоподателя, че изключителният режим, който следва от член 2, параграф 5 от основния регламент, трябва да се тълкува ограничително.

45

В настоящия случай, без да поставя под въпрос причините, които са накарали институциите да прибегнат до изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, жалбоподателят оспорва направеното приложение на член 2, параграф 5 от същия регламент, въз основа на който при въпросното изчисляване институциите не са се позовали на цените на основните суровини, които са отразени в книгите на проверяваните дружества.

46

В обжалвания регламент институциите не са посочили, че книгите на проверяваните аржентински производители износители не съответстват на общоприетите в Аржентина счетоводни принципи. За разлика от това те поддържат, че въпросните книги не отразяват достоверно разходите, свързани с основните суровини.

47

Всъщност, както става ясно от съображения 29—42 от обжалвания регламент, институциите са приели, че доколкото съдържа диференцирани експортни такси за основните суровини и за биодизела, системата за ДЕТ е довела до изкривяване на цената на посочените суровини, доколкото въпросната система упражнява натиск върху цените им на аржентинския пазар, предизвиквайки изкуственото им занижаване.

48

Като се позовават на решение от 7 февруари 2013 г., Acron и Dorogobuzh/Съвет (T‑235/08, непубликувано, EU:T:2013:65), в съображение 31 от обжалвания регламент институциите приемат, че когато цените на суровините са регулирани по начин, който изкуствено занижава равнището им на вътрешния пазар, може да се приеме, че разходите за производството на разглеждания продукт са засегнати от изкривяване. При тези обстоятелства данните, отразени в книгите на аржентинските производители износители, не могат да бъдат приети за достоверни и следва да бъдат коригирани.

49

В това отношение следва да се припомни, че в точка 44 от решение от 7 февруари 2013 г., Acron и Dorogobuzh/Съвет (T‑235/08, непубликувано, EU:T:2013:65), Общият съд приема, че предвид факта, че съгласно руското законодателство природният газ задължително се доставя на съответните производители износители на много ниска цена, производствената цена на съответния продукт в делото, довело до постановяването на това решение, е засегната от изкривяване на вътрешния руски пазар, що се отнася до цената на газа, тъй като тази цена не отговаря на пазарно определената. Поради тази причина Общият съд приема, че институциите правилно са могли да направят извода, че единият от елементите, отразени в счетоводните книги на жалбоподателите по делото, довело до постановяването на това решение, не може да бъде приет за достоверен, поради което следва да бъде коригиран, като се прибегне до други пазарни източници, които те смятат за по-представителни.

50

Както обаче жалбоподателят правилно отбелязва, за разлика от положението, разглеждано в решение от 7 февруари 2013 г., Acron и Dorogobuzh/Съвет (T‑235/08, непубликувано, EU:T:2013:65), от преписката не става ясно, че цените на основните суровини в Аржентина са пряко регламентирани. Всъщност системата за ДЕТ, посочена от институциите, предвижда единствено експортни такси с различни ставки за основните суровини и за биодизела.

51

Фактът, че системата за ДЕТ не регламентира пряко цените на основните суровини в Аржентина, не изключва обаче сам по себе си приложението на изключението, предвидено в член 2, параграф 5 от основния регламент.

52

Всъщност следва да се припомни, както посочват институциите, че разпоредбата, съответстваща на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, е била включена в предходния основен регламент, а именно Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) посредством Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на Регламент № 384/96 (ОВ L 305, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 30, стр. 38).

53

Както обаче става ясно от съображение 4 от Регламент № 1972/2002, включването на разпоредбата, съответстваща на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, има за цел да се дадат известни насоки относно това какво да се прави, ако документите не отразяват в приемлива степен разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и по-конкретно в ситуации, при които поради особена пазарна ситуация продажбите на сходния продукт не позволяват надлежно сравнение. В подобни случаи съответните данни, според същото съображение, следва да се получат от източници, които не са повлияни „от такива деформации“.

54

Поради тази причина съображение 4 от Регламент № 1972/2002 предвижда възможността да се прибегне до член 2, параграф 5 от основния регламент, по-специално когато продажбите на сходния продукт не позволяват надлежно сравнение поради изкривяване. От това следва също, че подобно положение може да възникне в частност когато е налице специфична пазарна ситуация, като посочената в член 2, параграф 3, втора алинея от основния регламент, когато цените на съответния продукт са изкуствено занижени, без обаче този вид положения да бъде ограничаван до случаи, в които е налице пряко регламентиране на цените на сходния продукт или на основните му суровини от държавата износител.

55

За разлика от това не изглежда разумно да се приеме, че всяка мярка на публичните органи на държавата износител, която може да има отражения върху цените на основните суровини, а посредством това и върху цените на разглеждания продукт, може да доведе до изкривяване, което позволява при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт да не се вземат предвид цените, отразени в счетоводните книги на страната, която е предмет на разследване. Всъщност, както жалбоподателят правилно посочва, ако всяка мярка, предприета от публичните органи на държавата износител, която може да има отражение, дори минимално, върху цената на суровините, може да бъде взета предвид, принципът, установен в член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, че посочените книги представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи на сходния продукт, рискува да бъде лишен от всякакво полезно действие.

56

Ето защо мярка на публичните органи на държавата износител може да доведе до това при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт да не се вземат предвид цените, отразени в счетоводните книги на страната, която е предмет на разследване, единствено когато тя предизвика чувствително изкривяване на цените на въпросните суровини. Всъщност различно тълкуване на изключителния режим, предвиден в член 2, параграф 5 от основния регламент, което би позволило в положение като конкретното да се заменят тези данни със сума от разходи, почиваща на друга разумна основа, рискува да накърни непропорционално принципа, че въпросните регистри представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи на въпросния продукт.

57

Освен това, що се отнася до тежестта да се докаже съществуването на обстоятелства, които обосновават приложението на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, следва да се приеме, че институциите трябва да се позоват, когато преценят, че следва да не вземат предвид производствените разходи, съдържащи се в счетоводните книги на страната, която е предмет на разследване, за да ги заменят с друга цена, която са преценили, че е достоверна, на доказателства или поне на улики, които позволяват да се установи съществуването на фактора, въз основа на който е извършена корекцията (вж. по аналогия решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 180 и цитираната съдебна практика).

58

Следователно предвид факта, че подходът, който цели при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт да не се вземат предвид производствените разходи на въпросния продукт, отразени в счетоводните книги на страната, която е предмет на разследване, попада в изключителния режим (вж. т. 44 по-горе), институциите трябва, когато изтъкнатото от тях изкривяване не е пряка последица от държавната мярка, която е в основата му, какъвто е случаят по делото, довело до постановяването на решение от 7 февруари 2013 г., Acron и Dorogobuzh/Съвет (T‑235/08, непубликувано, EU:T:2013:65), но има действие, което се смята, че се произвежда от въпросната мярка върху пазара, да се погрижат да изложат функционирането на разглеждания пазар и да докажат конкретното действие на тази мярка върху него, без да се позовават във връзка с това просто на предположения.

59

Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледа дали институциите са установили в достатъчна степен от правна гледна точка, че в конкретния случай са изпълнени условията при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт да не се вземат предвид цените на основните суровини, отразени в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители-износители,.

60

Първо, що се отнася до мярката на аржентинските публични органи, идентифицирана като източник на изкривяването на цените на основните суровини, както това е посочено по-специално в съображение 29 от обжалвания регламент, става въпрос за системата за ДЕТ, доколкото тя съдържа равнища на диференцирани такси, наложени върху основните суровини и върху биодизела. От съображение 35 от посочения регламент става ясно, че през периода на разследването износът на биодизел е бил таксуван с номинална ставка от 20 %, с ефективна ставка в размер на 14,58 %, докато за същия период ставката, с която се облага износът на соя и тази, с която се облага износът на соево масло, възлизат съответно на 35 % и 32 %.

61

Второ, що се отнася до действието на системата за ДЕТ, в съображение 30 от обжалвания регламент Съветът посочва по-специално че по-нататъшно разследване е показало, че въпросната система упражнява натиск върху цените на основните суровини на аржентинския пазар, като предизвиква изкуственото им занижаване.

62

Дори ако в този смисъл в съображение 68 от обжалвания регламент Съветът посочва, що се отнася до приложимата в Индонезия система за ДЕТ, че въпросната система ограничава възможностите за износ на суровините, след като на вътрешния пазар са налични по-големи количества от посочените суровини, като така се оказва натиск върху цената им на вътрешния пазар, която намалява, налага се констатацията, че във въпросния регламент Съветът не е установил в каква степен тази система, доколкото съдържа експортни такси с диференцирани ставки за основните суровини и за биодизела, е довела до чувствително изкривяване на цените на тези суровини на аржентинския пазар.

63

В съображение 37 от обжалвания регламент Съветът констатира, че цените на вътрешния пазар на основните суровини следват тенденциите в цените на международния пазар и че разликата между тези цени е равна на експортните такси, наложени върху тях. В съображение 38 от посочения регламент Съветът посочва, че цените на основните суровини, използвани от производителите на биодизел в Аржентина, са изкуствено занижени на вътрешния пазар в сравнение с цените на международния пазар, поради изкривяването, причинено от действащата в Аржентина система за ДЕТ. Като се ограничава обаче до констатацията, че разликата между цените на вътрешния пазар и цените на международния пазар на основните суровини по същество е равна на експортните такси върху последните, Съветът не е доказал действието, което разликата между ставката на таксите върху тези суровини и ставката на таксата върху биодизела сама по себе си е могла да има върху цените на посочените суровини на аржентинския пазар. Всъщност съдържащата се в съображение 37 от този регламент констатация позволява най-много да се направи извод за определено действие, което установяването на дадена експортна такса е могло да предизвика върху цените на основните суровини, но не позволява да се направят изводи за действието, което разликата между ставката на таксите за тази суровини и ставката на таксата за биодизела е могла да има върху цените на въпросните суровини на посочения пазар.

64

Насоките на Съвета в съображения 39 и 42 от обжалвания регламент, че цените на основните суровини, отразени в счетоводните книги на съответните дружества, са заменени с цената, на която тези дружества са щели да ги закупят на вътрешния пазар, ако нямаше изкривяване, т.е. референтната цена, също не позволяват да се направят изводи за действието, което разликата между ставката на експортните такси за суровините и ставката на експортната такса за биодизела е могла да има върху цената на въпросните суровини на посочения пазар. Доколкото тези съображения следва да се възприемат като констатация на Съвета, че при липса на подобна разлика в ставките цените на основните суровини на пазара щяха да бъдат идентични на референтната цена, е достатъчно да се посочи, че това не е доказано нито в обжалвания регламент, нито в производството пред Общия съд.

65

Що се отнася до икономическите проучвания, изтъкнати в хода на производството пред Общия съд, следва да се посочи, че безспорно може да се направи извод, че експортните такси водят до увеличаване на експортната цена на продукта, върху който е наложена таксата, спрямо цената му на вътрешния пазар, до намаляване на експортния обем на въпросния продукт, както и до натиск върху цените на продукта на вътрешния пазар, които намаляват. От това може също да се направи извод, че система за експортни такси, която облага основните суровини в по-голям размер отколкото продуктите на пазара надолу по веригата, закриля и привилегирова националните индустрии надолу по веригата, като ги снабдява с достатъчно количество суровини на изгодни цени.

66

Налага се обаче констатацията, че тези проучвания анализират единствено действието на експортните такси върху цените на основните суровини, а не действието на диференцираните ставки за експортни такси върху основните суровини и върху биодизела.

67

Следователно институциите са се ограничили да обяснят отношението между цените на международния пазар и цените на вътрешния пазар на основните суровини и да представят насоки за въздействието на експортната такса върху наличността на въпросните суровини на вътрешния пазар и върху цените им, без обаче да докажат конкретно действието, което системата за ДЕТ като такава е могла да има върху цените на вътрешния пазар на основните суровини, и в каква степен това действие е различно от действието на система за облагане, която не съдържа диференцирани ставки за експортните такси върху основните суровини и върху биодизела.

68

Ето защо следва да се приеме, че институциите не са доказали в достатъчна степен от правна гледна точка, че е налице чувствително изкривяване на цените на основните суровини в Аржентина, което се дължи на системата за ДЕТ, доколкото тя съдържа диференцирани ставки за експортните такси върху посочените суровини и върху биодизела. Поради тази причина, като приемат, че цените на тези суровини не са достоверно отразени в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители износители и като не ги вземат предвид, институциите са нарушили член 2, параграф 5 от основния регламент.

69

Противно на изтъкнатото от институциите, не противоречи на този извод фактът, че те разполагат с широко право на преценка в областта на общата търговска политика, по-специално що се отнася до сложни икономически оценки в сферата на мерките за защита на търговията, и че в този смисъл съдът на Съюза трябва да се сведе своя контрол до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, взети предвид при извършване на оспорения избор, са установени точно, дали е допусната явна грешка в преценката на тези факти и дали е налице злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2002 г., Since Hardware (Guangzhou)/Съвет, T‑156/11, EU:T:2012:431, т. 134136 и цитираната съдебна практика).

70

Всъщност контрол на Общия съд, който се ограничава да посочи дали обстоятелствата, на които институциите обосновават констатациите си, са от естество да подкрепят изводите, до които те стигат, не нарушава широкото им право на преценка в областта на търговската политика (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 68).

71

В настоящия случай обаче Общият съд се е ограничил да разгледа дали институциите са доказали, че са налице условията при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт да не вземат предвид разходите, свързани с производството и продажбата на въпросния продукт, както са отразени в счетоводните книги на проверяваните аржентински производители износители, съгласно правилото, установено в член 2, параграф 5 от основния регламент.

72

Поради тази причина първото основание трябва да се приеме.

73

Следва също да се разгледа в каква степен констатираната грешка обосновава отмяната на обжалвания регламент, доколкото се отнася до жалбоподателя.

74

Противно на изтъкнатото от Съвета, в конкретния случай не е възможно член 1 от обжалвания регламент да се отмени частично единствено по отношение на констатираната грешка във връзка с метода за изчисляване на ставката на антидъмпинговото мито.

75

Всъщност според постоянната съдебна практика частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само доколкото частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност (решение от 10 декември 2002 г., Комисия/Съвет, C‑29/99, EU:C:2002:734, т. 45 и 46).

76

Както бе посочено при разглеждането на първото основание, изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт, извършено от институциите, се основава на погрешни съображения. Тъй като нормалната стойност е съществено условие, за да се определи ставката на приложимото антидъмпингово мито, член 1 от обжалвания регламент не може да остане в този му вид, доколкото налага на жалбоподателя индивидуално антидъмпингово мито.

77

С оглед на взаимовръзката между окончателното антидъмпингово мито и временното антидъмпингово мито, предвидена в член 10, параграфи 2 и 3 от основния регламент, член 2 от обжалвания регламент трябва също да бъде отменен, доколкото се отнася до жалбоподателя и доколкото предвижда, че сумите, обезпечени чрез временните антидъмпингови мита, се събират окончателно.

78

Ето защо обжалваният регламент трябва да се отмени, доколкото се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание.

По съдебните разноски

79

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя, съгласно исканията на последния.

80

Комисията и EBB понасят направените от тях съдебни разноски в съответствие с член 138, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник.

 

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

 

1)

Отменя членове 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия, доколкото се отнасят до Unitec Bio SA.

 

2)

Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Unitec Bio.

 

3)

Европейската комисия и European Biodiesel Board (EBB) понасят направените от тях съдебни разноски.

 

Berardis

Czúcz

Popescu

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2016 година.

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.

( i ) След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в точка 34.