Дело T‑83/14

LTJ Diffusion

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар

(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка „ARTHUR & ASTON“ — По-ранна национална фигуративна марка „Arthur“ — Липса на реално използване на марката — Член 15, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Форма, която се различава по елементи, променящи отличителния характер“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 15 декември 2015 г.

1. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Използване на марката под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката — Предмет и материален обхват на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 — Преценка на промяната в отличителния характер

   (член 15, параграф 1, буква a) и член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Използване на марката под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката — Фигуративна марка „Arthur“

   (член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3. Марка на Общността — Решения на Службата — Законосъобразност — Разглеждане от съда на Съюза — Критерии

   (Регламент № 207/2009 на Съвета)

4. Марка на Общността — Решения на Службата — Законосъобразност — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на недопускане на дискриминация — Липса на последици

   (Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  Целта на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, който не изисква стриктно съответствие между използваната форма на марката и формата, в която тя е била регистрирана, е да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. В съответствие с целта ѝ материалният обхват на тази разпоредба трябва да се разглежда като ограничен до положенията, при които действително използваният от притежателя на марката знак за обозначаване на стоките или услугите, за които е регистрирана марката, представлява формата, в която тази марка се използва в търговията. В такива случаи, когато използваният в търговията знак се различава само по незначителни елементи от формата, в която е регистриран, така че двата знака могат да се считат за еквивалентни като цяло, горепосочената разпоредба предвижда, че задължението за използване на регистрираната марка може да бъде изпълнено, като се докаже използване на знака, под чиято форма тя се използва в търговията.

   При това положение, за да може да се признае, че използваният знак не променя отличителния характер на марката във формата, в която тя е регистрирана, не е достатъчно доминиращият елемент на последната да е възпроизведен в този знак. Анализът на промяната в отличителния характер се състои в сравняване на марката във формата, в която е регистрирана, с използвания знак, за да се провери дали тази марка и този знак се различават по незначителни елементи и дали те могат да се считат за еквивалентни като цяло.

   (вж. т. 18 и 34)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 22—24 и 35)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 39)