ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
28 април 2015 година
Maria Luisa Garcia Minguez
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Вътрешен конкурс — Обявление за конкурс — Условия за допустимост — Срочно наети служители в Комисията — Персонал на изпълнителна агенция — Недопускане до участие в конкурс — Член 27 от Правилника — Член 29, параграф 1, буква б) от Правилника — Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание“
Предмет:
Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Garcia Minguez иска отмяната на решението за отхвърляне на кандидатурата ѝ за вътрешен конкурс COM/3/AD 9/13, организиран от Европейската комисия
Решение:
Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда г‑жа Garcia Minguez да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.
Резюме
Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешни конкурси — Условия за допускане — Принадлежност към персонала на институцията — Срочно нает служител, пряко назначен от изпълнителна агенция — Изключване
(член 29, параграф 1, буква б) от Правилника за длъжностните лица; член 18, параграф 1 от Регламент № 58/2003 на Съвета)
Длъжностни лица — Организация на службите — Организационна схема — Правна сила — Липса
(член 18, параграф 1 от Регламент № 58/2003 на Съвета)
Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешни конкурси — Условия и правила за организиране — Право на преценка на администрацията — Граници — Изключване на външния за институцията персонал — Допустимост — Нарушение на член 27 от Правилника — Липса
(членове 27 и 29 от Правилника за длъжностните лица)
Длъжностни лица — Конкурс — Вътрешни конкурси — Условия за допускане — Принадлежност към персонала на институцията — Изключване на срочно наетите служители, пряко назначени от изпълнителните агенции, но не и на длъжностните лица, командировани в качеството на срочно наети служители в посочените агенции — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 29, параграф 1, буква б) от Правилника за длъжностните лица)
Член 29, параграф 1, буква б) от Правилника за длъжностните лица разрешава на всяка институция да провежда вътрешни конкурси, открити само за нейните длъжностни лица и срочно наети служители. Изразът „вътрешен конкурс за институцията“ по смисъла на този член се отнася до всички лица на служба във въпросната институция, независимо на какво основание.
Не може да се приеме, че срочно наетите служители, пряко назначени от изпълнителните агенции, по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 58/2003 относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността, са на служба в Комисията, тъй като тези агенции — независимо от степента на контрола, упражняван от Комисията както по отношение на състава на органите им, така и върху изпълнението на задачите им — имат служби, които не съвпадат с тези на Комисията.
(вж. точки 33 и 34)
Позоваване на:Първоинстанционен съд — решение от 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, EU:T:2003:12, т. 50
Съд на публичната служба — решение от 20 ноември 2012 г., Ghiba/Комисия, F‑10/11, EU:F:2012:158, т. 43 и 44
С организационна схема на генерална дирекция на Комисията не може изпълнителна агенция по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 58/2003 относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността, да бъде квалифицирана като служба на Комисията, тъй като този документ освен всичко останало няма правна сила и има чисто информативна функция.
(вж. точка 41)
Позоваване на:Първоинстанционен съд — решение от 18 февруари 1993 г., Mc Avoy/Парламент, T‑45/91, EU:T:1993:11, т. 45
Широкото право на преценка, което Правилникът предоставя на институциите в областта на провеждането на конкурси, трябва да бъде упражнявано в съответствие с императивните норми на член 27, първа алинея от Правилника — съгласно който с процедурите по назначаване се цели в съответната институция да бъдат назначени длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти — и на член 29, параграф 1 от него. От това следва, че когато провежда вътрешен конкурс, институцията е длъжна да спазва както член 27, първа алинея от Правилника, така и член 29 от него.
В това отношение, като ограничава достъпа до вътрешен конкурс само за длъжностните лица и срочно наетите служители, работещи в нейните служби, съответната институция просто прилага член 29, параграф 1, буква б) от Правилника. Освен това тази институция има основание да изключи подадените за посочения конкурс кандидатури на членове на персонала на изпълнителните агенции, тъй като те не са част от длъжностните лица и срочно наетите служители на служба в институцията. При това положение да се приеме, че институцията нарушава член 27 от Правилника само защото прилага член 29 от него, би означавало да ѝ се отнеме всякаква възможност да провежда вътрешни конкурси, а точно тази възможност ѝ е предоставена с Правилника.
(вж. точки 45—47)
Позоваване на:Първоинстанционен съд — решение от 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, EU:T:2000:272, т. 53
Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, се третират различно или когато различни положения се третират еднакво, освен ако такова третиране е обективно обосновано. Същото се отнася до принципа на недопускане на дискриминация, който е само специфичен израз на общия принцип на равенство и представлява, заедно с него, едно от основните права в правната система на Съюза, чието спазване се гарантира от Съда на Европейския съюз.
В това отношение, когато институция реши да проведе вътрешен конкурс в съответствие с Правилника, такъв конкурс, една от целите на който е титуляризирането на срочно наетите служители на тази институция, по естеството си е предназначен само за длъжностните лица и срочно наетите служители на служба в посочената институция, независимо на какво основание. Следователно, що се отнася до възможността за достъп до такъв конкурс, посочените длъжностни лица и срочно наети служители, включително тези от тях, които са командировани извън институцията, не са в сходно правно и фактическо положение със срочно наетите служители, които работят в отделна от институцията изпълнителна агенция и поради това не са на служба в спомената институция. Ето защо не би могло основателно да се твърди, че с обявление за конкурс се нарушават принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, като се разрешава на длъжностните лица на дадена институция — включително на тези от тях, които са командировани в качеството на срочно наети служители в изпълнителни агенции — да участват във вътрешен конкурс и се забранява достъпът до този конкурс на срочно наетите служители, пряко назначени от посочените агенции.
(вж. точки 48—50)
Позоваване на:Първоинстанционен съд — решение от 8 ноември 1990 г., Bataille и др./Парламент, T‑56/89, EU:T:1990:64, т. 47
Съд на публичната служба — решение от 24 септември 2009 г., Brown/Комисия, F‑37/05, EU:F:2009:121, т. 64 и цитираната съдебна практика