1

С настоящата жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 23 октомври 2014 г., г‑жа Murariu по същество моли, от една страна, да се отмени решението от 24 февруари 2014 г., с което според нея изпълнителният директор на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО или по-нататък „Органът“) оттегля решението си от 7 ноември 2013 г. за временното ѝ назначаване на длъжност, която е обявена за свободна, както и да се отмени решението от 24 юли 2014 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ по административен ред, и от друга страна, да бъде осъден ЕОЗППО да заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

2

Член 7, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията в сила до 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „Правилникът“), приложима към спора, гласи:

„На дадено длъжностно лице може да му бъде възложено срочно да заема длъжност от по-висока от неговата собствена степен в неговата функционална група. От началото на четвъртия месец на съвместителство то получава надбавка, равна на разликата между заплатата, дължима за неговата собствена степен и стъпка, и заплатата, дължима за стъпката, която би му била отредена, ако беше назначено на съответната степен, съответстващ[а] на длъжността, която заема по съвместителство.

Продължителността на съвместителството не може да надвишава една година, освен ако пряко или непряко целта е да бъде заместено длъжностно лице, което е командировано в интерес на службата, призовано да отбива военна служба или чието отсъствие се дължи на продължителен отпуск по болест“.

3

Член 110 от Правилника гласи:

„1.   Разпоредбите от общ характер за привеждане в действие на настоящия правилник се приемат от всяка институция след консултации с Комитета по персонала и с Комитета по правилника. Агенциите приемат съответните разпоредби за прилагането на настоящия правилник след консултации със съответния комитет по персонала и с [Европейската комисия].

[…]

3.   Всички разпоредби от общ характер и правила, приети чрез споразумение от институциите, се свеждат до знанието на служителите.

[…]“.

4

По отношение на срочно наетите служители член 10 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, в неговата редакция до 31 декември 2013 г. (наричани по-нататък „УРДС“), приложима към спора, гласи:

„1.   Член […] 7 от Правилника за персонала се прилага[…] по аналогия.

2.   Степента и стъпката, на които се назначават срочно наетите лица, се определят в договора.

3.   Назначаването на такъв служител на длъжност с по-висока степен, от тази на която са били назначени първоначално, се отбелязва в допълнително споразумение към договора.

[…]“.

5

Член 14 от УРДС предвижда по-специално че „[с]рочно наетият служител може да бъде задължен да премине стаж, не по-дълъг от шест месеца“ и че „[с]рочно нает служител, който не е показал нужните професионални качества за изпълнение на длъжността си, се освобождава“. В редакцията ѝ след 1 януари 2014 г., резултат от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника […] и на [УРДС] (ОВ L 287, стр. 15), тази разпоредба предвижда, че този стаж вече е задължителен.

6

Член 15, параграф 1 от УРДС постановява:

„Първоначалното присъждане на степен на срочно наетите лица става по реда на член 32 от Правилника за персонала.

Ако срочно нает служител бъде назначен на длъжност, съответстваща на по-висока степен, съгласно предвиденото в член 10, трета алинея [от УРДС], степента се определя в съответствие с член 46 от Правилника за персонала“.

7

От член 6 от Регламент (ЕО) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган ([ЕОЗППО]), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията [за създаване на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор (КЕЗППН)] (ОВ L 331, стр. 48) е видно, че Органът се състои „от съвет на надзорниците, който изпълнява задачите, определени в член 43“, „от управителен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 47“, „от председател, който изпълнява задачите, определени в член 48“ и „от изпълнителен директор, който изпълнява задачите, определени в член 53“.

8

Съгласно член 40 от Регламент № 1094/2010, „[с]ъветът на надзорниците се състои: […] от председател, без право на глас; […] от ръководителя на националния публичен орган, компетентен в областта на надзора върху финансовите институции във всяка държава членка, който присъства на заседанията лично най-малко два пъти годишно; […] от един представител на [Европейската комисия], без право на глас; […] от един представител на Е[вропейския съвет за системен риск], без право на глас; [и] от един представител на всеки от другите два европейски надзорни органа, без право на глас“. Член 45, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1094/2010 предвижда от своя страна, че „[у]правителният съвет се състои от председателя и шест други членове на Съвета на надзорниците, избрани от членовете с право на глас на Съвета на надзорниците“.

9

Член 68 от Регламент № 1094/2010, озаглавен „Персонал“, гласи:

„1.   Правилникът […], [УРДС] и правилата, приети съвместно от институциите на Съюза с цел прилагане [на] [Правилника] и [на] [УРДС] се прилагат по отношение на персонала на Органа, включително по отношение на неговия изпълнителен директор и неговия председател.

2.   Управителният съвет, със съгласието на [Европейската комисия], приема необходимите мерки за прилагане в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

[…]“.

10

Член 77 от Регламент № 1094/2010, озаглавен „Преходни разпоредби относно персонала“, предвижда:

„1.   Чрез дерогация от член 68, всички трудови договори и договорености за командироване, които са сключени от КЕЗППН или от неговия секретариат и действат към 1 януари 2011 г., се изпълняват до изтичане на техния срок. […]

2.   На всички членове на персонала с договори, посочени в параграф 1, се предлага възможност да сключат договори за срочно наети служители съгласно член 2, буква а) от [УРДС] със съответните степени, предвидени в щатното разписание на Органа.

След влизането в сила на настоящия регламент органът, оправомощен да сключва договори, провежда вътрешна процедура за подбор, до която се допускат само служителите, които имат договор с КЕЗППН или с неговия секретариат, с цел да се провери компетентността, ефикасността и надеждността на лицата, които ще бъдат наети. […]

3.   В зависимост от вида и нивото на изпълняваните функции на одобрените кандидати се предлага договор за срочно наети служители за срок, равен най-малко на оставащия по предходния договор срок.

[…]“.

11

Съгласно съответно член 47, параграф 2 и член 53, параграф 3 от Регламент № 1094/2010, „[у]правителният съвет [на Органа] предлага годишната и многогодишната работна програма, която се приема от Съвета на надзорниците [на Органа]“, докато „[и]зпълнителният директор [на Органа] предприема необходимите мерки, а именно приема вътрешни административни указания и публикува съобщения, за да гарантира работата на Органа в съответствие с настоящия регламент“.

12

На 30 юни 2011 г. изпълнителният директор на ЕОЗППО (наричан по-нататък „изпълнителният директор“) приема решение относно процедурата за управление на договорите при успешно преминаване на вътрешна процедура за назначаване („Decision on Contract Management — Handling of successful internal recruitment […]“, наричано по-нататък „решението от 30 юни 2011 г.“) със следния текст:

„Понастоящем съществува празнина в [П]равилника […] и правилата за прилагането му от […] ЕОЗППО относно управлението на договори, когато вътрешен кандидат премине успешно [процедурата] за назначаване.

За да се отговори на първия случай [който се поставя на Агенцията] и докато се въведе политика [на Органа] [в тази област], ще се прилагат следните критерии, които ще послужат за основа на бъдещата политика по този въпрос:

Тези критерии са обсъдени с [к]омитета по [п]ерсонала“.

13

На 10 януари 2011 г., на първото заседание на управителния съвет („Management Board“) на ЕОЗППО, временният изпълнителен директор разяснява пред членовете на управителния съвет, че мерките за прилагане на Правилника и на УРДС за персонала на Органа най-напред трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия, преди да може да бъдат приети от „Board“ на ЕОЗППО („before there can be a final approval by the Board of EIOPA“).

14

На заседание, състояло се на 15 ноември 2012 г., управителният съвет на ЕОЗППО приема общи разпоредби за прилагане по смисъла на член 110 от Правилника (наричани по-нататък „ОРП“) на процедурата за назначаване и за защита на срочно наетите служители (наричани по-нататък „ОРП „Назначаване“). Член 7, озаглавен „Класиране на [с]рочно [н]аетите [с]лужители“, от ОРП „Назначаване“ предвижда, че минималният професионален опит за назначаване на длъжност със степен AD 8 е девет години.

15

На заседанието си на 15 ноември 2012 г. управителният съвет на ЕОЗППО приема също ОРП на процедурата за вътрешен подбор, предвидена от преходните разпоредби относно персонала на член 77 от Регламент № 1094/2010.

16

От първоначалната редакция на протокола от заседанието от 15 ноември 2012 г. е видно, че управителният съвет на ЕОЗППО решава да поиска от членовете на Съвета на надзорниците („Board of Supervisors“) последният да одобри в писмена процедура условията за прилагане на Правилника и на УРДС, с други думи, ОРП по смисъла на член 110 от Правилника, които вече са били одобрени от Комисията.

17

Жалбоподателката е назначена на работа от КЕЗППН като срочно нает служител. На 1 януари 2011 г., когато ЕОЗППО заменя КЕЗППН, той сключва с жалбоподателката договор, съгласно който тя е назначена на работа от ЕОЗППО като срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) от УРДС, за неопределено време.

18

По този начин на 1 януари 2011 г. жалбоподателката поема функциите си като експерт от функционалната група на администраторите (AD) със степен AD 5 към ЕОЗППО. Съгласно член 5 от договора ѝ за назначаване на работа, тя преминава шестмесечен стаж, както е предвидено в член 14 от УРДС.

19

Вследствие на вътрешна процедура за подбор за длъжността експерт по въпросите на участниците в пазара („expert on stakeholders“, наричана по-нататък „expert on stakeholders“) със степен AD 6, в резултат на която кандидатурата ѝ е приета, жалбоподателката е назначена временно на длъжността за срок от шест месеца, считано от 16 октомври 2011 г. Поемането на новите ѝ функции се урежда въз основа на критериите, установени с решението от 30 юни 2011 г.

20

На 19 юли 2012 г., а именно след изтичане на периода на временното назначаване за шест месеца, през който тя продължава да получава възнаграждение за степен AD 5, съответстващо на длъжността ѝ, посочена в точка 18 от настоящото решение, жалбоподателката е утвърдена в новите ѝ функции на „expert on stakeholders“, като утвърждаването ѝ е придружено с класиране в степен AD 6 и тя се ползва с обратно действие от класиране в същата степен, а вследствие на това — от съответното възнаграждение за срока на временното ѝ назначаване от шест месеца, като същевременно запазва назначаването си от Органа за неопределено време.

21

На 24 май 2013 г. ЕОЗППО публикува обява за свободна длъжност № 1327TAAD 08 (наричана по-нататък „обява за свободна длъжност“), за назначаване на длъжността старши експерт по професионални пенсии („senior expert on personal pensions“) със степен AD 8 (наричана по-нататък „длъжност старши експерт“), за която на избрания кандидат е трябвало да се предложи договор за срочно нает служител на основание член 2, буква a) от УРДС, с първоначален срок от три години. Що се отнася до критериите, на които е трябвало да отговарят кандидатите, според обявата за свободната длъжност те е трябвало „да докаж[ат, че към дата на изтичане на срока за подаване на кандидатурата, тоест към 16 юни 2013 г.] имат най-малко [осем] години професионален опит на пълен работен ден в област, относима към длъжността за назначаване“.

22

Жалбоподателката подава кандидатурата си за обявената свободна длъжност. На 17 юли 2013 г. ЕОЗППО я информира по електронната поща, че тя е одобрена за длъжността, и иска от нея да потвърди интереса си към тази работа. В електронното писмо се уточнява също така, че ако жалбоподателката „прием[е предложението, тя] ще бъде назначена временно с тази нова степен за период от шест месеца [и ако след преминаване на този период] е налице удовлетворение от работата ѝ, [тя] ще бъд[е] утвърдена с тази нова степен“ („In case you accept it, you will be on provisional assignment on that new level for the period of [six] month[s]. If you passed it, you will be confirmed on that new level“). На следващия ден жалбоподателката потвърждава, че приема предложената по този начин длъжност.

23

С писмено уведомление от 7 ноември 2013 г. и съгласно описаната в решението от 30 юни 2011 г. процедура, която вече е била проведена при назначаването ѝ като „expert on stakeholders“, жалбоподателката е назначена отново временно, за период от шест месеца, на длъжността старши експерт, считано от 16 септември 2013 г. (наричано по-нататък „решението от 7 ноември 2013 г.“). От преписката по делото е видно, че през този период на временно назначаване жалбоподателката продължава да получава възнаграждение за степен AD 6, съответстваща на предходната ѝ длъжност като „expert on stakeholders“ и на основание на която тя продължава да се ползва от договора си като срочно нает служител за неопределено време.

24

След периода на временно назначаване за шест месеца, изтекъл на 15 март 2014 г., като се има предвид, че Органът е бил удовлетворен от извършената от нея работа през този период, е била предвидена възможността жалбоподателката да бъде утвърдена в новите ѝ функции и по този начин да получи класиране в степен AD 8, предвидено в обявата за свободна длъжност за длъжността старши експерт, което за нея е щяло да се приложи с обратно действие, считано от 16 септември 2013 г. съгласно решението от 30 юни 2011 г., като същевременно се запази правоотношението за наемане на работа за неопределено време, независимо от обстоятелството, че работата, предложена в обявата за свободна длъжност, се отнася за назначаване само за определен срок от три години.

25

В рамките на политиката си на годишен вътрешен контрол ЕОЗППО констатира наличието на грешка в обявата за свободна длъжност. Действително, както беше изложено в точка 21 от настоящото решение, в обявата се изисква от кандидатите да докажат релевантен професионален опит най-малко от осем години, въпреки че съгласно ОРП „Назначаване“ назначаването на длъжност със степен AD 8 в Органа се допуска само за кандидати, които могат да докажат релевантен професионален опит най-малко от девет години. Поради това на 3 февруари 2014 г. член от екипа на човешки ресурси поставя въпрос на жалбоподателката, дали тя може да докаже, че към датата на изтичане на срока за подаване на кандидатурите в обявата за свободна длъжност — 16 юни 2013 г., има девет години професионален опит, за да може да претендира за длъжността старши експерт.

26

С електронно писмо от 10 февруари 2014 г. прекият ръководител на жалбоподателката иска от нея да му изпрати някои данни, за да може той да приключи нейния атестационен доклад за 2013 г. По този повод жалбоподателката е информирана, че „[е] преминала [успешно] изпитателния срок“.

27

По време на среща с директора на правната дирекция, състояла се на 11 февруари 2014 г. (наричана по-нататък „срещата от 11 февруари 2014 г.“), жалбоподателката е информирана за обстоятелството, че с оглед на ОРП „Назначаване“ Органът има въпроси във връзка с придобития от нея релевантен професионален опит, преди тя да поеме функциите на старши експерт.

28

На 12 февруари 2014 г. жалбоподателката прави неуспешен опит да получи достъп до текста на ОРП „Назначаване“, за да може да се запознае с тях и да ги използва.

29

На 13 февруари 2014 г. атестационният доклад за жалбоподателката за 2013 г. е завършен. От него е видно, че е налице удовлетворение от работата ѝ на двете длъжности, които е заемала през съответната година. Тази положителна оценка съответства на оценките ѝ за предходните две години.

30

Според жалбоподателката на 19 февруари 2014 г. тя най-сетне получава достъп до ОРП „Назначаване“. Твърди обаче, че се е натъкнала на две различни редакции на тези ОРП.

31

С писмо от 24 февруари 2014 г., озаглавено „Резултат от процедурата за назначаване [на длъжността старши експерт]“, изпълнителният директор информира жалбоподателката, че в обявата за свободна длъжност е допусната грешка, тъй като, противно на предвиденото от ОРП „Назначаване“, а именно на изискването за заемане на длъжност със степен AD 8 в Органа за девет години релевантен професионален опит, в обявата за свободна длъжност погрешно е посочено изискване за осем години. Изпълнителният директор излага по-нататък, че в резултат на констатацията, че към датата на изтичане на срока за подаване на кандидатурите жалбоподателката не е имала девет години релевантен професионален опит, първо, той е задължен да отхвърли нейната кандидатура за длъжността старши експерт, и второ, макар и, както той подчертава, решението му да е взето в края на шестмесечния период на временно назначаване на длъжността със степен AD 8, започнал на 16 септември 2013 г. и през който, според получената от него информация е дал удовлетворение, той не може да я утвърди на тази степен. Поради това класирането на жалбоподателката остава със степен AD 6, т.е. степента, която тя е имала на длъжността „expert on stakeholders“, включително за периода на работа след 16 септември 2013 г. в рамките на функциите на старши експерт, съгласно правилата, установени в решението от 30 юни 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

32

На 12 март 2014 г. се провежда събеседване, в което участват жалбоподателката, директорите на правната дирекция и на дирекция „Оперативна дейност“, както и ръководителят на отдел „Политики“, за да се определи каква може или трябва да бъде занапред длъжността на жалбоподателката в Органа, като се има предвид, че по същество от преписката е видно, че тя запазва статута си на срочно нает служител, назначен за неопределено време със степен AD 6 за длъжността „expert on stakeholders“, заемана от нея преди временното ѝ назначаване на длъжността старши експерт.

33

На 25 март 2014 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение. С тази жалба тя иска от изпълнителния директор, от една страна, да приеме ново решение, с което да потвърди официално, че тя може да заема длъжността старши експерт, и от друга страна, да даде ясни разпореждания да ѝ се заплати с обратно действие възнаграждението, съответстващо на степен AD 8, считано от 16 септември 2013 г., от която дата тя е назначена на въпросната длъжност.

34

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква по същество, че противно на приетото от изпълнителния директор в обжалваното решение, ОРП „Назначаване“ изобщо не са били в сила и не са били приложими в нейния случай, тъй като не са били нито редовно приети, нито публикувани, нито по някакъв друг начин сведени до знанието на персонала на Органа или на кандидатите, и че обявата за свободна длъжност несъмнено препраща към наръчник за кандидатите и към УРДС, но не съдържа никакво посочване на ОРП „Назначаване“. Жалбоподателката подчертава по-специално че самият изпълнителен директор признава, че в обявата за свободна длъжност е допусната грешка относно минимално изискуемия за длъжността старши експерт релевантен професионален опит.

35

Освен това, що се отнася до процедурата за приемане на ОРП на Правилника и на УРДС по смисъла на член 110 от Правилника, жалбоподателката изтъква, че през януари 2011 г. управителният съвет на Органа е посочил, че те трябва да бъдат одобрени от Комисията, което последната прави на 3 април 2012 г., преди тяхната окончателна редакция да бъде предадена на „Board“ на Органа за приемане. На заседанието си от 15 ноември 2012 г. обаче, както се вижда и от протокола за заседанието, ОРП на Правилника и на УРДС отново са били представени на управителния съвет, който посочва в същия протокол, че „[щ]е се поиск[а] от [ч]леновете на [Съвета на надзорниците] да одобрят документите относно [ОРП на Правилника и на УРДС] в писмена процедура“ („The BoS Members will be asked to approve the HR implementing Rules documents by written procedure“). Поради това, подчертава жалбоподателката, тъй като Съветът на надзорниците не е одобрил ОРП на Правилника и на УРДС с писмена процедура, те не можели да бъдат приети от управителния съвет и затова изискването за релевантен професионален опит от девет години за заемане на длъжност със степен AD 8, съдържащо се в още неприет следователно проект за ОРП, не можело да се приложи в нейния случай вместо изрично посоченото в обявата за свободна длъжност изискване за осем години.

36

На 10 април 2014 г. изпълнителният директор иска от жалбоподателката да потвърди, че желае да продължи да работи в ЕОЗППО на свободна длъжност със степен AD 6 в друга служба при условията на вътрешна мобилност. На 14 април 2014 г. жалбоподателката отговаря по-специално че съжалява, че не може да заеме отново първоначално заеманата от нея длъжност в екипа за външни връзки на отдел „Политики“. Впоследствие на 22 май 2014 г. изпълнителният директор решава в съответствие с желанието ѝ, да назначи отново жалбоподателката в екипа за външни връзки на отдел „Политики“.

37

С решение от 24 юли 2014 г., съобщено на жалбоподателката същия ден, изпълнителният директор, в качеството си на орган, оправомощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък „ООСД“) към ЕОЗППО, отхвърля административната жалба от 25 март 2014 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на административната жалба“).

38

ООСД на Органа най-напред оспорва липсата на приети ОРП на Правилника и на УРДС от управителния съвет на заседанието му на 15 ноември 2012 г. Всъщност според него са спазени законните изисквания за приемане на такива ОРП, включително по отношение на структурите, оправомощени или правно задължени да ги приемат, тъй като такива ОРП трябва да се приемат от управителния съвет след одобряване от Комисията и след консултация с Комитета по персонала, което е било направено в случая. В действителност това, че в протокола от заседанието на управителния съвет на 15 ноември 2012 г. е посочено, че текстът ще се предостави на членовете на Съвета на надзорниците за одобряване посредством писмена процедура, е само техническа грешка при изготвянето, тъй като управителният съвет не е длъжен да предоставя този текст на Съвета на надзорниците, а в случая това дори не е било така, нито е било такова намерението на управителния съвет.

39

Следователно според ООСД на Органа приемането и влизането в сила на ОРП на Правилника и на УРДС не зависят от участието на Съвета на надзорниците, поради което ОРП, които са сведени до знанието на персонала, са приложими в конкретния случай. Впрочем жалбоподателката е информирана за това, че междувременно управителният съвет приема на 22 юли 2014 г. поправка в протокола от заседанието си на 15 ноември 2012 г., за да се уточни, че процедурата, следвана в действителност от управителния съвет при приемане на ОРП „Назначаване“, е именно изискваната от член 68, параграф 2 от Регламент № 1094/2010 във връзка с член 110 от Правилника (наричана по-нататък „поправката“).

40

Жалбоподателката по същество иска от Съда на публичната служба:

41

ЕОЗППО по същество иска от Съда на публичната служба:

42

С писмо от секретариата на Съда на публичната служба от 14 януари 2015 г., като процесуално-организационни действия съдията докладчик по настоящото дело поставя на Органа въпроси, на които последният надлежно отговаря в писмената си защита.

43

Органът посочва по-конкретно че никой друг кандидат от списъка с резерви, съставен след провеждане на процедурата за назначаване, започнала с обявата за свободна длъжност, не е назначен на длъжността старши експерт и че не е публикувана нова обява за свободна длъжност, за да се заеме тя, тъй като в контекста на бюджетно ограничение от 7,5 % за финансовата 2015 г. тази длъжност вече не трябва да е на разположение на ЕОЗППО и трябва да бъде преразпределена за покриване на други нужди.

44

Що се отнася до начина на съобщаване на неговия персонал на ОРП на Правилника и на УРДС, Органът обяснява, на първо място, че по време на обща информационна сесия, състояла се на 12 ноември 2012 г., персоналът е информиран за предстоящото приемане на ОРП „Назначаване“ от управителния съвет. Дневният ред на тази информационна среща, който е раздаден на всички членове на персонала, съдържа в това отношение точка, озаглавена „Актуализиране […] на ОРП [на Правилника и на УРДС]“. Органът обяснява обаче, че на 18 декември 2012 г. ОРП „Назначаване“ са сведени до знанието на персонала чрез публикуване на интранет сайта на ЕОЗППО, наречен „Allegro“, до който, както е било известно на всички в Органа, персоналът е имал достъп чрез навигатора Firefox, а не чрез навигатора Internet Explorer. Органът уточнява, че проектът за ОРП „Назначаване“ също е бил предоставен на разположение на персонала на интранет сайта Allegro. Органът признава, че проектът за ОРП „Назначаване“ и окончателните ОРП „Назначаване“ се различават. Той напомня обаче, че във всички случаи и двете редакции предвиждат едно и също — че за назначаване на длъжност със степен AD 8 трябва да се докаже най-малко девет години релевантен професионален опит.

45

С оглед на съдебното заседание, в подготвителния доклад за съдебното заседание страните са поканени да отговорят писмено на някои процесуално-организационни действия. Страните надлежно отговарят в определения срок и от своя страна ЕОЗППО представя писмено становище по отговорите на жалбоподателката на процесуално-организационните действия. От своя страна жалбоподателката представя становището си по писмените отговори на ЕОЗППО на процесуално-организационните действия в съдебното заседание.

46

В този контекст Органът потвърждава, че никакво допълнително споразумение не е сключвано официално с жалбоподателката във връзка с длъжността старши експерт, тъй като съгласно решението от 30 юни 2011 г. подписването на такова допълнително споразумение за назначаване може да стане само след изтичане на шестмесечния период на временно назначаване на новата длъжност. По този начин предишният договор на жалбоподателката остава непроменен. Органът обаче посочва на Съда на публичната служба, че жалбоподателката по свое искане е получила отпуск по лични причини с продължителност от една година, за да заеме длъжност в национален публичен орган, осъществяващ надзор върху финансовите институции, и в това отношение ЕОЗППО уточнява, че жалбоподателката е могла да ползва такъв отпуск само поради положението си на срочно нает служител за неопределено време, като е запазила това преимущество поради прилагането на механизма, създаден с решението от 30 юни 2011 г., чиято валидност тя оспорва понастоящем. В действителност, ако такъв механизъм не съществувал, жалбоподателката щяла да бъде назначена като срочно нает служител за определен срок на длъжност със степен AD 8, считано от 16 септември 2013 г., и по този начин да може да получи отпуск по лични причини с продължителност най-много до три месеца, а това е щяло да я принуди, в случай на желание от нейна страна да приеме предложението на националния публичен надзорен орган за работа за една година, да напусне ЕОЗППО.

47

Накрая, тъй като ЕОЗППО в хода на съдебното заседание не успява да даде отговор на въпроса, поставен от член на Съда на публичната служба, дали Комитетът по персонала е бил изслушан не само относно първата редакция на ОРП „Назначаване“, но и, след становището на Комисията, по втората редакция на тези ОРП, Съдът на публичната служба решава да не закрива устната фаза на производството, за да даде възможност на ЕОЗППО да представи доказателства в подкрепа на становището си, което последният прави на 12 май 2015 г. Жалбоподателката от своя страна представя на 22 май 2015 г. писмени съображения относно отговора и доказателствата, представени в този контекст от ЕОЗППО.

48

На 27 май 2015 г. Съдът на публичната служба закрива устната фаза на производството.

49

Следва да се припомни, че в съответствие с принципа на процесуална икономия съдът на Съюза може да реши, че не следва да се произнася конкретно по исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на административната жалба, ако установи, че те са лишени от самостоятелно съдържание и че в действителност се преплитат с исканията, които са насочени срещу решението, което се оспорва с административната жалба. Такъв може да е случаят по-специално когато съдът установи, че решението за отхвърляне на административната жалба само потвърждава решението, което се оспорва с административната жалба, и следователно отмяната на решението за отхвърляне на административната жалба няма да породи никакво действие спрямо правното положение на заинтересованото лице, което да е по-различно от правното положение, създадено в резултат от отмяната на решението, което се оспорва с административната жалба (решения от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 33 и от 19 ноември 2014 г., EH/Комисия, F‑42/14, EU:F:2014:250, т. 85).

50

В конкретния случай, макар с решението по административната жалба да се потвърждава обжалваното решение и следователно да не се налага произнасяне конкретно по исканията за отмяна на решението за отхвърляне на административната жалба, мотивите, съдържащи се в това решение, уточняват някои мотиви на обжалваното решение. Поради това, като се има предвид, че досъдебното производство търпи развитие, при проверката на законосъобразността на обжалваното решение следва да се вземат предвид и тези мотиви, тъй като се предполага, че те са в съответствие с посочения акт (вж. решение от 19 ноември 2014 г., EH/Комисия, F‑42/14, EU:F:2014:250, т. 86 и цитираната съдебна практика).

51

В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателката изтъква по същество пет основания, изведени съответно:

52

С оглед на правилото за съответствие между административната жалба и подадената по съдебен ред жалба първоначално Органът се позовава на недопустимост на второто, четвъртото и петото основание, а впоследствие в съдебното заседание оттегля оспорването на допустимостта на четвъртото основание.

53

Органът изтъква, че второто и петото основание са недопустими, защото в административната си жалба жалбоподателката не изтъквала нито въпроса за нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания, нито този за законосъобразност на правилата, предвидени в решението от 30 юни 2011 г., а и не развивала доводи, тясно свързани с тези въпроси.

54

В това отношение Съдът на публичната служба припомня, че тъй като, от една страна, досъдебната процедура има неформален характер и заинтересованите лица обикновено участват на този етап без съдействието на адвокат, администрацията не трябва да тълкува ограничително жалбите по административен ред, а обратно — трябва да ги разглежда широко. От друга страна, член 91 от Правилника няма за цел да ограничи стриктно и окончателно евентуалната съдебна фаза, стига жалбата до съда да не променя нито основанието, нито предмета на административната жалба (решение от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 76).

55

От административната жалба обаче става ясно, че като се основава на обявата за свободна длъжност и на наръчника за кандидатите, който именно е обяснителният документ на ЕОЗППО, предоставен на разположение както на вътрешните, така и на външните кандидати, жалбоподателката изтъква, че не е очаквала в съответната процедура за подбор да се прилагат правила, различни от съдържащите се в УРДС. При тези обстоятелства в стадия на съдебното производство Органът не би могъл основателно да твърди, че в стадия на административното обжалване не е имал възможност да разбере с достатъчна точност, че заинтересованата възнамерява да се позове на принципа на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 78).

56

Поради това възражението за недопустимост на второто основание поради нарушаване на правилото за съответствие трябва да се отхвърли.

57

Що се отнася до петото основание, Съдът на публичната служба установява, че действително това оплакване не е изрично направено в административната жалба, въпреки че, за да бъде допустимо основанието, изтъквано пред съда на Съюза, правилото за съответствие между административната жалба и жалбата, подадена по съдебен ред, поначало изисква то да е било изтъкнато в досъдебното производство, за да може администрацията да се запознае с критичните доводи, които заинтересованият излага срещу оспорваното решение (вж. решение от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 71).

58

Въпреки това обаче, от една страна, що се отнася до петото основание, което е изведено главно от незаконосъобразност на решението от 30 юни 2011 г., Съдът на публичната служба счита, че дори и жалбоподателката да е приела да се съобрази с временното назначаване в рамките на процедурата по назначаване за длъжността старши експерт, в административната си жалба тя е поискала да получи възнаграждение за този период за степен AD 8 и по този начин тя отново оспорва възможността, предвидена от решението от 30 юни 2011 г., това заплащане да се обуславя от утвърждаването ѝ в новите функции след преминаване на периода на временното назначаване и да бъде предвидено само като заплащане с обратно действие.

59

От друга страна и във всички случаи, Съдът на публичната служба вече е приел, че жалбоподателят може да направи за пръв път възражение за незаконосъобразност в съдебния стадий, независимо от правилото за съответствие (вж. решения от 12 март 2014 г. CR/Парламент, F‑128/12, EU:F:2014:38, т. 32 и от 18 септември 2014 г., Cerafogli/ЕЦБ, F‑26/12, EU:F:2014:218, т. 39, което е обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑787/14 P). Така в края на краищата и съгласно постоянната съдебна практика, за да е допустимо възражението за незаконосъобразност, се предполага само че актът с общо приложение, чиято законосъобразност се оспорва, е пряко или непряко приложим към случая, който е предмет на иска или жалбата, и че съществува пряка правна връзка между оспореното индивидуално решение и разглеждания акт с общо приложение (вж. решение от 6 юни 2007 г., Walderdorff/Комисия, T‑442/04, EU:T:2007:161, т. 47 и цитираната съдебна практика, както и решение от 11 юли 2007 г., Wils/Парламент, F‑105/05, EU:F:2007:128, т. 36).

60

Тъй като двете условия, посочени в предходната точка, са изпълнени в конкретния случай както относно ОРП „Назначаване“, така и относно решението от 30 юни 2011 г., възраженията за незаконосъобразност по отношение на всеки един от тези актове с общо приложение следователно трябва да бъдат приети за допустими от всяка гледна точка и по тази причина.

61

Накрая, макар допустимостта на това основание да не се оспорва от Органа, Съдът на публичната служба констатира, че с оглед на съдебната практика, посочена в точка 59 от настоящото решение, третото основание, което се отнася до незаконосъобразност на ОРП „Назначаване“ поради липса на консултация с Комитета по персонала — аспект, който не е посочен в административната жалба, е допустимо.

62

Първо, що се отнася до принципа на законност, жалбоподателката изтъква, че тъй като Съветът на надзорниците не е одобрил ОРП „Назначаване“ съгласно решението на управителния съвет на ЕОЗППО от неговото заседание на 15 ноември 2012 г., тези разпоредби не могат да послужат като правно основание да не бъде приложено условието за релевантен професионален опит от най-малко осем години, съдържащо се в обявата за свободна длъжност, и по този начин да се оправдае обжалваното решение. В това отношение жалбоподателката уточнява, че решавайки да потърси одобрението на Съвета на надзорниците, управителният съвет все пак не е нарушил Регламент № 1094/2010.

63

Обстоятелството, че управителният съвет е счел за необходимо да поправи протокола от заседанието от 15 ноември 2012, за да уточни, че ОРП „Назначаване“ са редовно приети, представлявало доказателство за непоследователен подход. По този начин според жалбоподателката през периода между 15 ноември 2012 г., датата на посоченото заседание на управителния съвет, и 22 юли 2014 г., датата на приемане на поправката, ОРП „Назначаване“ все още е трябвало да бъдат одобрени от Съвета на надзорниците, за да могат да се считат за приети и по този начин да влязат в сила. Във всички случаи жалбоподателката оспорва „законността и съществуването на поправката“.

64

Второ, що се отнася до принципа на правна сигурност, жалбоподателката изтъква, от една страна, че обявата за свободна длъжност, която е обвързваща за Органа и въз основа на която тя подава кандидатурата си, не съдържа никакво позоваване на ОРП „Назначаване“. От друга страна, тъй като Органът не ги е свел до знанието на своя персонал съгласно член 110, параграф 3 от Правилника, поне до датата, на която ѝ е съобщено обжалваното решение, според нея ОРП „Назначаване“ не биха могли да се приложат спрямо нея или да ѝ бъдат противопоставени.

65

ЕОЗППО моли да се отхвърли първото основание, като изтъква по-специално че препращането за одобряване на ОРП „Назначаване“ от Съвета на надзорниците в протокола от заседанието на управителния съвет от 15 ноември 2012 г. е само техническа грешка в при изготвянето му, която освен това впоследствие е поправeна, както това е обяснено на жалбоподателката в решението за отхвърляне на административната жалба.

66

Що се отнася, на първо място, до принципа на законност, следва да се уточни, че съгласно член 110 от Правилника във връзка с член 68, параграф 2 от Регламент № 1094/2010, мерките за прилагане на Правилника и на УРДС, каквито са ОРП „Назначаване“, трябва да бъдат приети от управителния съвет, след консултация с Комитета по персонала и със съгласието на Комисията, и трябва да се сведат до знанието на персонала.

67

Безспорно е, че на 3 април 2012 г. Комисията официално одобрява проекта на ОРП „Назначаване“. Независимо от това дали е проведена консултация с Комитета по персонала — въпрос, който ще бъде разгледан при разглеждане на третото основание — при разглеждане на настоящото основание трябва да се провери дали управителният съвет е инстанцията, компетентна да приеме ОРП „Назначаване“, и по-специално дали той може да го направи без участието на Съвета на надзорниците.

68

В това отношение от член 68, параграф 2 от Регламент № 1094/2010 става ясно, че ОРП „Назначаване“, които са мерки за прилагане на Правилника и на УРДС от персонала на Органа, се включват в приложното поле на тази разпоредба. Член 68, параграф 2 от Регламент № 1094/2010 обаче гласи, че приемането на такива ОРП е в компетентността на управителния съвет.

69

Жалбоподателката иска да оспори обстоятелството, че само от подписването на една от редакциите на ОРП „Назначаване“ от председателя на управителния съвет може да се направи извод, че управителният съвет действително е одобрил тази редакция. В това отношение, както по същество подчертава Органът, подписът в този случай служи само за да се удостоверят ОРП като акт, приет от управителния съвет. Това не означава обаче, че те са приети от председателя на Органа, действал в индивидуално качество.

70

Що се отнася до записаното в протокола от заседанието на управителния съвет от 15 ноември 2012 г., на което са одобрени ОРП „Назначаване“, че приемането им подлежи на одобряване от членовете на Съвета на надзорниците, а не само от управителния съвет, не засяга констатацията, че ОРП „Назначаване“ са приети от управителния съвет на това заседание, нито тяхната законосъобразност или приложимостта им в конкретния случай. В действителност по силата на приложимите в настоящия случай текстове за Органа — Регламент № 1094/2010 и специално член 68, параграф 2 от този регламент — само управителният съвет е единствено компетентен да ги приеме и в тази насока жалбоподателката не доказва, че ОРП „Назначаване“ се включват или се припокриват с правомощията на Съвета на надзорниците за вземане на решения. Впрочем нито едно от доказателствата в представената на Съда на публичната служба преписка по делото няма характер на доказателство, което да противоречи или дори само да поставя под съмнение обяснението на Органа, че това препращане за одобряване на ОРП „Назначаване“ от Съвета на надзорниците в протокола от заседанието на управителния съвет от 15 ноември 2012 г. е само техническа грешка при изготвяне на споменатия протокол.

71

Все по този въпрос, прочитът в цялост на протокола от първото заседание на управителния съвет, състояло се на 10 януари 2011 г., потвърждава, че когато е приел и обявил процедурата, която ще следва в тази насока, управителният съвет не е имал предвид, нито е възнамерявал действителното приемане на ОРП „Назначаване“ да се поставя в зависимост от съгласието на членовете на Съвета на надзорниците. Наистина, тъй като съкращението на Съвет на надзорниците е „BoS“ („Board of Supervisors“), ясно е, че както се поддържа от ЕОЗППО, препращането в точка 7 от посочения протокол за одобрение от „Board“ на ЕОЗППО, а не от „BoS“, е препращане към управителния съвет на ЕОЗППО, а не към Съвета на надзорниците. Така, накрая, съдържанието на този протокол потвърждава, че отбелязаното в протокола от заседанието на управителния съвет от 15 ноември 2012 г. за участие на членовете на Съвета на надзорниците е само техническа грешка и изобщо не може в този контекст разумно да се тълкува като проява на внезапна съзнателна воля на управителния съвет да подчини приемането на текста на ОРП на Правилника и на УРДС на предварително одобрение от Съвета на надзорниците.

72

При тези условия следва да се отхвърли доводът на жалбоподателката, че като е поправил протокола от 15 ноември 2012 г., Органът е възприел несъвместим подход, който правел неприложими в случая ОРП „Назначаване“. В действителност Съдът на публичната служба приема, че с направената от него поправка управителният съвет се е ограничил да отстрани допуснатата при изготвянето доказана техническа грешка, за да може съдържанието на протокола от заседанието на 15 ноември 2012 г. да отрази действителната процедура, която действително е била следвана при приемане на ОРП „Назначаване“, и по-специално процедурата, предвидена в член 110, параграф 1 от Правилника, във връзка с член 68 от Регламент № 1094/2010, която не предвижда участие на Съвета на надзорниците.

73

Що се отнася, на второ място, до принципа на правна сигурност, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика този принцип изисква от администрацията да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които са в тяхна тежест, или с правата, с които те разполагат (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2007 г., ROM-projecten, C‑158/06, EU:C:2007:370, т. 25, от 11 декември 2007 г., Skoma-Lux, C‑161/06, EU:C:2007:773, т. 28 и от 10 март 2009 г., Heinrich, C‑345/06, EU:C:2009:140, т. 44). По-нататък и съгласно също така установена съдебна практика принципът на правна сигурност изисква установено от администрацията правило, което определя права и задължения за членовете на персонала да бъде оповестявано по подходящ начин при определени от администрацията условия и форма (решения от 30 ноември 2009 г., Wenig/Комисия, F‑80/08, EU:F:2009:160, т. 90, от 14 април 2011 г., Šimonis/Комисия, F‑113/07, EU:F:2011:44, т. 73 и от 15 октомври 2014 г., Moschonaki/Комисия, F‑55/10 RENV, EU:F:2014:235, т. 41).

74

Що се отнася по-специално до правилата за назначаване на срочно наетите служители, ООСД на институция или агенция трябва да посочи колкото е възможно по-точно в обявата за свободна длъжност изискуемите условия за заемане на съответната длъжност, за да могат лицата да преценят дали могат да подадат кандидатурата си (вж. в този смисъл решения от 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, EU:C:1974:112, т. 40 и от 2 октомври 1996 г., Vecchi/Комисия, T‑356/94, EU:T:1996:136, т. 50). Несъмнено ООСД не може да бъде задължен да припомня условията, изрично предвидени в Правилника, тъй като се презумира, че кандидатите са запознати с него, но обявата за свободна длъжност би била лишена от целта си да информира кандидатите за условията, на които те трябва да отговарят за заемане на определената длъжност, ако администрацията можеше да отстранява кандидати с мотив, който не фигурира изрично в обявата или в Правилника, или преди това не е бил предмет на достъпна или позната за съответния кандидат публикация (вж. решения от 14 април 2011 г., Šimonis/Комисия, F‑113/07, EU:F:2011:44, т. 74 и от 15 октомври 2014 г., Moschonaki/Комисия, F‑55/10 RENV, EU:F:2014:235, т. 42).

75

В разглеждания случай мотивът, поради който жалбоподателката не може да бъде утвърдена след края на периода на временно назначаване на длъжността, която е била предмет на обявата за свободна длъжност, а именно че тя не доказва изискуемия релевантен професионален опит от най-малко девет години за заемане на такава длъжност със степен AD 8, несъмнено не фигурира в обявата за свободна длъжност, тъй като в нея погрешно е вписано изискването за релевантен професионален опит от най-малко осем години. Съдът на публичната служба счита обаче, че с оглед на съдебната практика, посочена в предходната точка, институцията или агенцията по принцип има възможност, дори, с цел да осигури спазването на принципа на равно третиране при провеждане на различните процедури за подбор за длъжности с еднаква степен, задължението да отстрани даден кандидат за неспазване на определено условие, което поради техническа грешка при изготвяне на една от обявите за свободна длъжност не фигурира в нея като такова, но което, както е в конкретния случай, произтича ясно и недвусмислено от ОРП на Правилника и на УРДС, приети от тази институция или агенция, които са предмет на съответната публикация и за които поради това се приема, че са известни на положилия обичайната грижа кандидат, член на персонала на съответната институция или агенция.

76

В това отношение обаче Съдът на публичната служба установява, че ОРП „Назначаване“, в окончателната им редакция, са сведени до знанието на персонала на Органа на 18 декември 2012 г. посредством публикация на интранет сайта Allegro, осъществена освен това след провеждане на 12 ноември 2012 г. на информационна среща с персонала. Този начин на публикуване отговаря на изискването на член 110, параграф 3 от Правилника, което оставя на администрацията широка свобода за избор на метода на съобщаване на информацията по член 110 от Правилника (относно съобщаването единствено на Комитета по персонала вж. решение от 25 ноември 1976 г., Küster/Парламент, 123/75, EU:C:1976:162, т. 7).

77

Следва да се добави, че в съдебното заседание жалбоподателката не съумява да обясни по убедителен начин каква е причината, поради която тя не е могла да получи достъп на 12 февруари 2014 г. или преди това до ОРП „Назначаване“, като се е свързвала с интранет сайта Allegro, който, както се подчертава от Органа, не се отваря с Internet Explorer, а изисква използването на друг навигатор, което, както също се подчертава от Органа, без да е опровергано по тази точка от жалбоподателката, е сведено до знанието на целия персонал на Органа. Освен това жалбоподателката не оспорва, че всяко решение, което, както ОРП „Назначаване“, се приеме от управителният съвет, се записва на споделения в рамките на Органа компютърен сървър и е постоянно достъпно за целия персонал. Тя не оспорва също така, че двете редакции на ОРП „Назначаване“, до които тя е получила достъп за пръв път едва на 19 февруари 2014 г., така или иначе са били идентични относно изискването за минимум девет години релевантен професионален опит за заемане на длъжност със степен AD 8 в Органа.

78

От това следва, че първото правно основание трябва да се отхвърли по същество.

79

Твърдейки, че Комитетът по персонала към Органа е създаден едва с решение от 15 ноември 2012 г., жалбоподателката изтъква в подкрепа на третото си основание, което следва да се разгледа преди второто, че при тези обстоятелства, след като не е съществувал комитет по персонала, очевидно е, че в нарушение на член 110, параграф 1 от Правилника не е била налице възможност да се проведе консултация с този комитет преди заседанието на 15 ноември 2012 г., на което се твърди, както поддържа Органът, че управителният съвет е приел ОРП „Назначаване“.

80

Според ЕОЗППО с Комитета по персонала е била проведена надлежна консултация относно текста на ОРП „Назначаване“, одобрен от Комисията, и по по-късно приет от управителният съвет на Органа.

81

Първо, от преписката по делото става ясно, че обратно на поддържаното от жалбоподателката, Комитетът по персонала е бил създаден преди датата 15 ноември 2012 г. В действителност резултатите от първия избор на трима членове на Комитета по персонала са били обявени на 13 април 2011 г.

82

Що се отнася до спазване на изискването на член 110, параграф 1 от Правилника, приложимо по аналогия за агенции като ЕОЗППО, според което ОРП се приемат от Органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) или от ООСД на всяка институция или агенция след консултация с Комитета по персонала, от доказателствата, представени от Органа в приложение на писмената му защита, е видно, че на 19 септември 2011 г. е организирана среща между Комитета по персонала и ръководството на ЕОЗППО и че на тази среща е уговорено, че комитетът по персонала ще изпрати предложенията си за промени в три насоки на ОРП, съответно отнасящи се до срочно наетите служители, до договорно наетите служители и до временното ръководство. В тази насока на 14 октомври 2011 г. координаторът от човешки ресурси изпраща на Комитета по персонала електронно писмо с молба да даде бележките си по посочените ОРП, а на 14 ноември 2011 г. Комитетът по персонала отговаря, че няма бележки по различните ОРП, които са му били предоставени за преглед.

83

Следователно основателно в текста на преамбюла на ОРП „Назначаване“ се прави недвусмислено позоваване на факта, че действително е проведена консултация с представителния орган на персонала, като се посочва, че „[у]правителният [с]ъвет на ЕОЗППО [прие ОРП „Назначаване“] в съответствие с [ч]лен 110 от [у]става и след консултация с [к]омитета по [п]ерсонала на ЕОЗППО“.

84

Второ, макар че в подкрепа на третото си основание жалбоподателката посочва само един довод, по-специално липсата на комитет по персонала преди 15 ноември 2012 г., който довод се отхвърля като неоснователен, споровете в хода на съдебното заседание също се отнасят до поставения от един от членовете на Съда на публичната служба въпрос дали е проведена отново консултация с Комитета по персонала във връзка с проекта на ОРП „Назначаване“ след изменението му поради направените от Комисията бележки, от които зависи одобряването на текста по смисъла на член 68, параграф 2 от Регламент № 1094/2010.

85

В това отношение, както беше припомнено в точка 66 от настоящото решение, член 110 от Правилника гласи, че агенциите приемат ОРП след консултация с техния комитет по персонала и със съгласието на Комисията, докато член 68, параграф 2 от Регламент № 1094/2010, който препраща към член 110 от Правилника, уточнява, че ОРП на Правилника и на УРДС трябва да бъдат постановени от „управителния съвет [на ЕОЗППО], със съгласието на Комисията“.

86

Въпреки че ОРП на член 110 от Правилника не могат да бъдат приети от определена агенция без съгласието на Комисията, предоставяйки ѝ по такъв начин известно правомощие за надзор, то за Комитета по персонала се предвижда само консултация, т.е. една форма на скромно участие при вземането на решение, която в никакъв случай не включва задължение за администрацията да предприеме последващи действия след представянето на съображенията на Комитета по персонала в рамките на консултацията с него. След като това е така, за да има полезен ефект от задължението за консултация, администрацията трябва да спазва това задължение винаги когато консултацията с Комитета по персонала може да даде отражение върху съдържанието на акта, който ще се приеме (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2003 г., Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, T‑63/02, EU:T:2003:308, т. 23 и цитираната съдебна практика).

87

Посочените по-горе разпоредби на член 110 от Правилника не определят хронологията на етапите от процедурата по приемане на ОРП от дадена агенция, по-специално дали Комитетът по персонала на тази агенция трябва да бъде изслушан преди или след съгласието на Комисията. В тази насока Съдът на публичната служба изтъква обаче, че в правния контекст на разглеждания случай правомощието за приемане на ОРП, формално предоставено на управителния съвет на Органа, е поставено в зависимост от съгласието на Комисията, поради което в действителност както Органът, така и Комисията са носители на правомощието за вземане на решение в тази област. Поради това следва да се приеме, че консултацията с Комитета по персонала на дадена агенция може, както е в конкретния случай, да бъде проведена преди одобряване на проекта за ОРП от Комисията, ако въпреки измененията, направени по искане на Комисията, по-късно приетият официално от агенцията текст не се различава съществено от първоначално предоставения на Комитета по персонала.

88

Затова в конкретните обстоятелства Органът не е бил задължен да се консултира отново с Комитета по персонала преди приемането на ОРП „Назначаване“, освен ако реши да приеме измененията в първоначалното предложение, които Комисията изисква, и които засягат по съществен начин цялостната система на това предложение. Такова задължение обаче е изключено за незначителни изменения с ограничен ефект, като се припомни, че същественият характер на дадено изменение трябва да бъде преценяван от гледна точка на предмета и на мястото на изменените разпоредби в цялостната система, а не от гледна точка на индивидуалните последици, които те могат да породят по отношение на положението на съответните длъжностните лица (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 52).

89

В това отношение обаче Съдът на публичната служба констатира, че с решение C(2012) 2272 окончателен от 3 април 2012 г. Комисията одобрява ОРП на Правилника и на УРДС, приети от различни агенции, сред които ОРП „Назначаване“ на ЕОЗППО. Същевременно следва да се констатира, че от това решение, представено от Органа, не следва дали Комисията е изисквала незначително или съществено изменение на текста на ОРП „Назначаване“, който ѝ е бил изпратен за съгласуване. Напротив, в посоченото решение за одобряване Комисията констатира, в четвърто съображение, че „[п]одробен преглед дове[де] до извода, че [п]роектите за [ОРП] до голяма степен следват съответните разпоредби, одобрени от Комисията за нейния собствен персонал, [и че] отликите от разпоредбите на Комисията [се] ограничават до особеностите на [съответните] [а]генции“.

90

Ето защо при прилагане на принципите, които се открояват в точки 87 и 88 от настоящото решение, a priori не съществува задължение за ЕОЗППО да проведе отново консултация с Комитета по персонала относно проекта за ОРП „Назначаване“ след намесата на Комисията с решението за одобрение.

91

Освен това от преписката по делото е видно, че в рамките на процедурата по приемане на ОРП на Правилника и на УРДС от Органа, някои текстове на ОРП са предоставяни съвместно на Комитета по персонала и на Комисията. В това отношение на 9 ноември 2012 г. координаторът от човешки ресурси изпраща на Комитета по персонала електронно писмо, в което отразява обсъдените с него въпроси по проектите за ОРП на Правилника и на УРДС, включително за вече одобрените от Комисията ОРП „Назначаване“, които се предоставят за одобрение на сесията на управителния съвет на 15 ноември 2012 г. От електронното писмо обаче е видно, че на 9 ноември 2012 г. на Комитета по персонала все още не е бил предоставен само един текст и че с електронно писмо от 14 ноември 2012 г. той изрично посочва, че няма коментар по този текст.

92

Поради това предходните фактически констатации, от една страна, потвърждават, че никаква съществена промяна не е настъпила в проектите за ОРП, за които вече е била проведена консултация с Комитета по персонала. От друга страна и във всички случаи, те потвърждават, че последният е участвал активно в процедурата по приемане на различните ОРП на член 110 от Правилника и че не е поискал да добавя бележки по текста на ОРП „Назначаване“, чието предаване на управителния съвет му е било съобщено с посоченото по-горе електронно писмо от 9 ноември 2012 г. и чието съдържание му е било известно, което съдържание, дори и да се допусне, че се е различавало от съдържанието на първоначално предоставения проект за ОРП „Назначаване“, е могло да съдържа само незначителни изменения с ограничен ефект по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 88 от настоящото решение.

93

От изложеното произтича, че възражението за незаконосъобразността на ОРП „Назначаване“ поради липса на консултация с Комитета по персонала трябва да се отхвърли като неоснователно.

94

Жалбоподателката изтъква на първо място, че с обжалваното решение Органът отхвърля с обратно действие кандидатурата ѝ в процедурата за назначаване, започнала с обявата за свободна длъжност, и по-специално че ѝ отнема субективни права, предоставени с решението от 7 ноември 2013 г. чрез назначаването ѝ на съответната длъжност, считано от 16 септември 2013 г. С това свое поведение Органът не зачитал оправданите ѝ правни очаквания относно законността на назначаването ѝ на 7 ноември 2013 г. Според жалбоподателката никакво обективно обстоятелство не е могло да ѝ послужи като повод да си даде сметка за грешката в обявата за свободна длъжност или още за факти, които да поставят под съмнение законността на решението от 7 ноември 2013 г.

95

На второ място жалбоподателката изтъква, че Органът е действал в явно неразумни срокове, като се държи сметка за факта, че обжалваното решение е постановено съответно шест месеца след като на 18 юли 2013 г. тя е приела длъжността старши експерт и девет месеца след публикуване на обявата за свободна длъжност на 24 май 2013 г.

96

Органът моли да се отхвърли второто основание, като изтъква, че незаконосъобразността на нейното назначаване не е могла да убегне на жалбоподателката, тъй като ОРП „Назначаване“ са били публикувани на интранет сайта на ЕОЗППО. Освен това, в рамките на четиринадесетте процедури за назначаване, организирани между 1 януари 2011 г. и 24 май 2013 г., датата на публикуване на обявата за свободна длъжност, условието за доказване на най-малко девет години професионален опит за назначаване на длъжност със степен AD 8 е поставяно всеки път, а като се има предвид намаленият състав на ЕОЗППО, не е било възможно жалбоподателката да не е знаела за това.

97

Преди всичко, съгласно трайно установената съдебна практика, принципът на защита на оправданите правни очаквания, който се вписва сред основните принципи на правото на Съюза (вж. по-специално решение от 5 май 1981 г., Dürbeck, 112/80, EU:C:1981:94, т. 48), означава, че всяко длъжностно лице или срочно нает служител има правото да се основава на този принцип, когато се намира в положение, при което администрацията на Съюза, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди. Дадените уверения трябва освен това да бъдат съобразени с приложимите норми (решение от 18 юли 2007 г., AER/Karatzoglou, C‑213/06 P, EU:C:2007:453, т. 33 и цитираната съдебна практика).

98

Макар че принципът на защита на оправданите правни очаквания може да ограничи правото на администрацията да оттегли с обратно действие незаконосъобразен акт, когато адресатът на акта е имал право да разчита на привидната му законосъобразност, това условие не може да се счита за изпълнено, когато са налице обективни обстоятелства, въз основа на които заинтересованото лице е трябвало да си даде сметка за наличието на грешка, или с други думи, когато е налице основание за съмнение в законосъобразността на акта. Затова заинтересованият не може да се доверява на привидната законосъобразност на оттегления акт по-специално когато този акт е лишен от законна основа или е бил приет в очевидно нарушение на приложимите правни норми. (решение от 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, EU:T:2010:191, т. 44 и цитираната съдебна практика).

99

В конкретния случай обявата за свободна длъжност несъмнено не включва никакво позоваване на ОРП „Назначаване“ и следователно a fortiori никакъв намек за член 7 от тези ОРП, изискващ релевантен професионален опит от най-малко девет години за заемане на длъжност със степен AD 8. Въпреки това Съдът на публичната служба счита, че при конкретните обстоятелства не е било възможно жалбоподателката да не е знаела, че тези ОРП се прилагат задължително в нейния случай.

100

Наистина разумно е да се приеме, че един опитен срочно нает служител, каквато е жалбоподателката, която вече заема длъжност със степен AD 6 в Органа, е следвало да се запита за необходимия минимален професионален опит, за да може да бъде наета и/или класирана за длъжност със степен AD 8, каквато е посочената в обявата за свободна длъжност. Това се отнася още повече в този случай, тъй като, от една страна, назначаването на длъжност старши експерт в случая на жалбоподателката води до повишение с две степени спрямо класирането ѝ в степен AD 6 за длъжността ѝ „expert on stakeholders“. От друга страна, следва да се има предвид особеният контекст, в който агенциите на Съюза действат по принцип, характеризиращ се по-специално с ограничения брой служители на тяхно разположение и особените задължения, свързани с тяхната дейност (вж. в този смисъл решения от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 97 и т. 100, както и от 10 септември 2014 г., Tzikas/AFE, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 93). Преди да се заеме длъжността старши експерт, Органът, административна структура с намален състав, който наброява само 13 длъжности от функционалната група на асистентите и 70 длъжности функционалната група на администраторите, от които само 11 длъжности със степен AD 8, е публикувал не по-малко от четиринадесет обяви за свободна длъжност за заемане на длъжности със степен AD 8 и за всяка една от тези длъжности систематично от кандидатите е изискван най-малко девет години професионален опит.

101

Въпреки това трябва още да се припомни, че също съгласно установената съдебна практика, основата на правоотношението по наемане на работа на срочно нает служител със съответна институция или агенция се поставя с договора за наемане на работа (решения от 18 октомври 1977 г., Schertzer/Парламент, 25/68, EU:C:1977:158, т. 40 и от 19 юни 1992 г. V./Парламент, C‑18/91 P, EU:C:1992:269, т. 39). Затова, когато става въпрос за възможността да се прекрати договорното правоотношение, установено чрез размяна на волеизявленията на страните, ООСД не действа едностранно, както един ОН, а е обвързан от съответните договорни разпоредби, които го свързват с неговия служител и във всички случаи от разпоредбите на УРДС, по-специално от членове 14 и 47 от тях.

102

В това отношение при обстоятелствата в конкретния случай, при които ЕОЗППО изрично потвърждава в писмените и устните си отговори, че не се позовава на нито една от посочените разпоредби, а се основава единствено на решението си от 30 юни 2011 г., Съдът на публичната служба счита, че независимо от съображенията, свързани със спазване на принципа на оправданите правни очаквания, ООСД на Органа не е могъл да реши едностранно да оттегли предложението си за наемане на работа при спазване на условията, посочени в решението от 30 юни 2011 г., както се припомня в електронното писмо от 17 юли 2013 г., с което се придава официален характер на това предложение, и да отхвърли с обратна сила кандидатурата на жалбоподателката.

103

Действително, дори да няма разпоредба от УРДС, която да забранява на ООСД, посредством по-благоприятни за служителите договорни разпоредби, да ограничава в техен интерес своето право, изведено от член 47 на УРДС, да прекратява валидно сключени договори за наемане на работа (решения от 30 ноември 1994 г., Düchs/Комисия, T‑558/93, EU:T:1994:279, т. 43 и от 7 юли 2004 г., Schmitt/AER, T‑175/03, EU:T:2004:214, т. 53), той все пак не може, освен в хипотезите, предвидени от УРДС, да се освободи едностранно от договорното обвързване със заинтересования служител. По-специално, предложение за наемане на работа, отправено до кандидат с оглед на наемането му като срочно нает служител, без съмнение представлява обикновено намерение и поради това — подготвителен акт, който не създава права и може да бъде оттеглен например когато след изпращането на предложението за наемане на работа ООСД установи, че заинтересованият не отговаря на някое от условията, предвидени от УРДС, от обявата за свободна длъжност или от вътрешните разпоредби (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г., Eklund/Комисия, F‑57/11, EU:F:2012:145, т. 66 и определение от 10 юли 2014 г., Mészáros/Комисия, F‑22/13, EU:F:2014:189, т. 73). Положението обаче е различно, когато предложението е прието, когато е материализирано в решение на ООСД, каквото е това от 7 ноември 2013 г., и когато новото договорно правоотношение фактически е предмет на започнало изпълнение. Наистина при такова положение размяната на волеизявленията на договарящите страни поражда нови задължения с договорен характер, които ограничават правомощието на ООСД да действа едностранно извън хипотезите, изрично предвидени от УРДС, каквито са предвидените в член 47 от тях, и във всички случаи, да има обратно действие.

104

В настоящия случай обаче Съдът на публичната служба отбелязва, първо, че на 18 юли 2013 г. жалбоподателката изрично приема предложението за наемане на работа, направено от Органа предишния ден, при условията, посочени в електронното писмо от 17 юли 2013 г., отправено до жалбоподателката. В това отношение от съдържанието на това електронно писмо е видно, че то съдържа два аспекта: първо, безусловно предложение за „временно назначаване“, направено на жалбоподателката, която запазва възможността да се ползва от назначаването си за неопределено време със степен AD 6, докато второто предложение, което ѝ е направено, е поставено в зависимост от качеството на работата, което заинтересованата ще покаже през периода на временното си назначаване. Така това електронно писмо не съдържа предложение за незабавно наемане на работа при условията на обявата за свободна длъжност, което би трябвало да се направи отново само за назначаване на работа на срочно нает служител за определено време от три години по смисъла на член 9 на УРДС. Второ, Съдът на публичната служба отбелязва, че безусловното предложение за „временно назначаване“ е материализирано в конкретния случай в решението от 7 ноември 2013 г., въпреки че формално не става въпрос за изменение на договор за наемане на работа, подписан от двете страни. Трето, Съдът на публичната служба констатира, че жалбоподателката действително е изпълнявала функциите си като старши експерт в продължение на почти шест месеца и че, четвърто, ЕОЗППО посочва в съдебното заседание, че правното основание на обжалваното решение е не разпоредба от УРДС, а решението от 30 юни 2011 г., което е прието от изпълнителния директор на Органа, за да се попълни празнина в Правилника и УРДС.

105

При тези обстоятелства ООСД на Органа не би могъл на 24 февруари 2014 г. да реши едностранно, с обратно действие и без реално правно основание да отхвърли кандидатурата на жалбоподателката за длъжността старши експерт, което, с други думи, означава да оттегли предложението си за назначаване от 17 юли 2013 г. в неоттегляемата му част относно временно назначаване, което вече е било прието от жалбоподателката и по този начин е изчерпало своето действие. Същото важи дори и да става въпрос само за предложение за временно назначаване за период от шест месеца, след изтичането на който жалбоподателката има възможност, като приеме второто предложение, ако то би се конкретизирало, да прехвърли правоотношението си за наемане на работа за неопределено време, произтичащо от текущия ѝ договор на степен AD 6, върху длъжността старши експерт, която нормално е трябвало да се заеме само за определен срок от три години.

106

Следователно трябва да се констатира, че в частта, с която се отхвърля кандидатурата на жалбоподателката за длъжността старши експерт, обжалваното решение е незаконосъобразно.

107

Що се отнася до това дали, както се поддържа от жалбоподателката, по-специално при формулирането на нейните искания, ООСД на Органа действително оттегля решението от 7 ноември 2013 г. за назначаване на жалбоподателката за изпитателен срок на длъжността старши експерт, следва да се констатира, че обжалваното решение не се отнася изрично за оттеглянето на това решение от 7 ноември 2013 г. Поради това Съдът на публичната служба установява, че последното предвижда само временно назначаване на жалбоподателката, считано от 16 септември 2013 г., и обявява, че при утвърждаване в заеманите по този начин нови функции ще следва друго решение на ООСД, в случая предложение за окончателно назначаване на работа, с което тя ще бъде утвърдена със степен AD 8, предвидена за длъжността старши експерт, при това с обратно действие, считано от 16 септември 2013 г. В заключение, след като именно в изпълнение на това решение от 7 ноември 2013 г. жалбоподателката е получавала възнаграждение, съответстващо на степен AD 6, за срока на временното назначаване и след като поради по-късния отказ на ООСД на Органа да я утвърди в нейните функции, тя се ползва с обратно действие от възнаграждение, съответстващо на степен AD 8, считано от 16 септември 2013 г., трябва да се приеме, че решението от 7 ноември 2013 г. не е оттеглено или отменено с обжалваното решение, защото, напротив, то е изчерпало изцяло своето действие.

108

С оглед на изложеното по-горе, второто основание следва да се приеме за основателно отчасти като се констатира незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като в рамките на договорно правоотношение, в нарушение на придобити права и договорни условия, с него се отхвърля с обратно действие кандидатурата на жалбоподателката за длъжността старши експерт и имплицитно се оттегля вече приетото от жалбоподателката предложение за наемане на работа, направено на 17 юли 2013 г.

109

Жалбоподателката изтъква, че тъй като не ѝ е дадена възможност да представи своите съображения преди приемане на обжалваното решение, Органът е нарушил правото ѝ да бъде изслушана преди приемането на решение, което я засяга неблагоприятно. Поради това поддържа, че ако е могла да изрази становището си по въпроса дали Органът има право да приеме посоченото решение, тя би могла да окаже влияние върху неговото съдържание.

110

ЕОЗППО моли да се отхвърли основанието, като отбелязва по-специално че жалбоподателката е била изслушана в рамките на разговорите, които е имала на 3 и 11 февруари 2014 г. съответно с член на екипа на човешки ресурси и с директора на правната дирекция.

111

Що се отнася до това дали Органът в конкретния случай е зачел напълно правото на жалбоподателката да бъде изслушана по въпроса дали е имала най-малко девет години релевантен професионален опит при подаване на кандидатурата си за длъжността старши експерт, от преписката по делото и от обсъждането по време на съдебното заседание става ясно, че от една страна, жалбоподателката е била информирана по време на разговора, проведен на 3 февруари 2014 г. с член на екипа на човешки ресурси, че Органът в този момент възнамерява да провери дали тя отговаря на изискването за изискуем минимален професионален опит от девет години за заемането на длъжност със степен AD 8, и от друга страна, че на срещата от 11 февруари 2014 г. с директора на правната дирекция двамата заедно са правили усилия да определят дали тя конкретно отговаря на посоченото условие за най-малко девет години професионален опит.

112

От преписката по делото става ясно, че на срещата от 11 февруари 2014 г. директорът на правната дирекция е дал възможност на жалбоподателката да оспори изчислената от администрацията продължителност на професионалния ѝ опит в брой години. Поради това относно предшестващия си професионален опит жалбоподателката е имала реалната възможност да изложи своята гледна точка пред този директор, преди изпълнителният директор да приеме обжалваното решение.

113

Наред с факта, че жалбоподателката е била изслушана при проверката на продължителността на професионалния ѝ опит, в описания фактически контекст Съдът на публичната служба приема, че жалбоподателката не само не е могла да не знае значимостта, която Органът отдава на въпроса дали тя доказва релевантен професионален опит от най-малко девет години за заемането на длъжност със степен AD 8, но също така че жалбоподателката е била информирана, че макар и Органът да съжалява за това, тя не може да се надява да бъде утвърдена на длъжност старши експерт със степен AD 8, освен ако не докаже, че към датата, предвидена в обявата за свободна длъжност, тя има най-малко девет години релевантен професионален опит.

114

Жалбоподателката обаче е имала и възможността да допълни своята гледна точка във връзка с начина на пресмятане на нейния професионален опит и произтичащите от това правни последици през тринадесетте дни между срещата на 11 февруари 2014 г. и приемането на обжалваното решение на 24 февруари 2014 г. (вж. решение от 10 септември 2014 г., Tzikas/AFE, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 59).

115

При тези условия Съдът на публичната служба констатира, че преди да реши с обжалваното решение да не утвърди жалбоподателката за длъжността старши експерт, Органът е зачел правото ѝ да бъде изслушана в съответствие с член 41, параграф 2, буква a) от Хартата.

116

С оглед на гореизложеното четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено.

117

Жалбоподателката изтъква по същество главно че решението от 30 юни 2011 г. е незаконосъобразно поради четири причини.

118

Първо, изпълнителният директор не бил компетентен да приеме решението от 30 юни 2011 г., тъй като според жалбоподателката тази компетентност принадлежи на управителния съвет, който може да приеме аналогичен текст, като се основава на член 47, параграф 2 от Регламент № 1094/2010. В това отношение жалбоподателката по същество оспорва, че решението от 30 юни 2011 г. може да бъде „административно указание“ по смисъла на член 53, параграф 3 от този регламент.

119

Второ, жалбоподателката оспорва законосъобразността на водещия мотив за приемане на решението от 30 юни 2011 г., и по-специално запълването на празнина в правото между Правилника и ОРП на Правилника и на УРДС, приети от Органа за случаите на преназначаване на длъжност на срочно наетите служители, на вече наети от Органа служители при същия режим, макар и на по-ниска степен. Жалбоподателката счита, че при последващо назначаване на работа на един и същ нает служител на различни длъжности в същия Орган и със същия статут на срочно нает служител, той трябва да премине срок на изпитване под формата на стаж, както се предвижда в член 14 на УРДС, само при първото назначаване на работа. Действително УРДС не предвижда, че срочно нает служител, който след преминаване на предвидения в тази разпоредба стаж е утвърден да изпълнява функциите си в дадена агенция, може да бъде задължен да преминава отново стаж, когато трябва да бъде назначен на друга длъжност за срочно нает служител в същата агенция, както и когато трябва да изпълнява други функции или да ги изпълнява с по-висока степен.

120

Трето, жалбоподателката изтъква, че решението от 30 юни 2011 г. може да доведе до положение на злоупотреба, когато, както е в нейния случай, един и същ срочно нает служител остава 18 месеца на „стаж“, и то при конкретните обстоятелства — в рамките на правоотношение за наемане на работа само за три години.

121

Четвърто, жалбоподателката изтъква, че Органът е трябвало да отмени решението от 30 юни 2011 г., тъй като причината за неговото постановяване е да се уреди само първият случай на последващо назначаване на срочно нает служител, и то до установяването на политика за управление на договорите на срочно наетите служители. Поради това след приемане на ОРП „Назначаване“ решението от 30 юни 2011 г. не може да намери приложение в конкретния случай.

122

При условията на евентуалност жалбоподателката изтъква, че решението от 30 юни 2011 г. е приложено неправилно спрямо нея. По-специално жалбоподателката изтъква, че в обявата за свободна длъжност не се споменава нищо нито за изпитателния срок, нито за съществуването на решението от 30 юни 2011 г. Жалбоподателката обаче признава в съдебното заседание, че с приемането на предложението за длъжността старши експерт на 18 юли 2013 г. е приела спрямо нея да се приложи режимът на временно назначаване, предвиден в решението от 30 юни 2011 г.

123

Органът моли петото основание да се отхвърли с довода, че решението от 30 юни 2011 г. е едно „вътрешно административно указание“, което изпълнителният директор може да приеме, като се основава на компетентността, която му предоставя в това отношение член 53, параграф 3 от Регламент № 1094/2010. Що се отнася до неговия предмет, Органът обяснява, че това решение, което било прието в интерес на персонала, цели да се даде възможност на вътрешните кандидати в ЕОЗППО да започнат работа на длъжност с по-висока степен, без да губят предимството от предходния си договор, сключен за определено или неопределено време, който в крайна сметка продължава да е в сила, не е прекратен или не е станал невалиден поради временното назначаване на длъжност с по-висока степен.

124

С петото си основание жалбоподателката всъщност прави възражение за незаконосъобразност на решението от 30 юни 2011 г. В това отношение в административната жалба жалбоподателката не оспорва изрично законността на това решение, нито по-специално самия принцип тя да бъде поставяна отново в зависимост от това дали ще изпълни задължението за успешно протичане на изпитателен срок, аналогичен на задължението за стаж, предвидено в член 14 на УРДС. Както обаче беше изложено в точки 58—60 от настоящото решение, това възражение за незаконосъобразност трябва да се приеме за допустимо.

125

Що се отнася до компетентността ratione personae на изпълнителния директор за приемане на решението от 30 юни 2011 г., следва да се констатира, че това решение може да бъде отнесено към категорията на „вътрешните административни указания“, приемането на които съгласно член 53, параграф 3 от Регламент № 1094/2010 следва от компетентността на изпълнителния директор. Следователно възражението за незаконосъобразност на решението от 30 юни 2011 г. трябва да се отхвърли, що се отнася до липсата на компетентност ratione personae.

126

Що се отнася до липсата на компетентност ratione materiae, трябва да се изследва най-напред дали, както се изтъква от изпълнителния директор в решението от 30 юни 2011 г., действително към този момент е съществувала „празнина в правото“ между Правилника и УРДС и вътрешните правила на Органа за прилагането им, която да оправдае създаването на отклоняваща се от тях административна практика за назначаване на длъжност на срочно нает служител за определено време, за която извън Органа и в неговите рамки е публикувана обява за свободна длъжност, на вече нает от Органа за неопределено време служител в същото качество на срочно нает служител, но с по-ниска степен от тази на обявената за свободна длъжност.

127

Най-напред Съдът на публичната служба приема, че решението от 30 юни 2011 г. предвижда в конкретната фактическа обстановка и с формулировката „временно назначаване“ („provisional assignment“) да обуслови и да отложи наемането на работа, с други думи, окончателното назначаване на заинтересованата на длъжност с по-висока степен, в зависимост от това дали след преминаване на изпитателния период от шест месеца, организиран под формата на временно назначаване, тя ще покаже качество в изпълнението на новите си функции, следователно изпълнявани временно. Този механизъм на „временно назначаване“ по същество дава възможност на срочно нает служител да се ползва от възможността да заема временно длъжност с по-висока степен, каквато се предвижда в член 7, параграф 2 от Правилника, приложим по аналогия по силата на член 10 от УРДС, като същевременно му налага временно назначаване с цел, аналогична на стажа, предвиден от член 14 на УРДС. Наистина в такъв механизъм, който не е предвиден от Правилника или от УРДС, който не се позовава и на член 14 на УРДС и който по този начин се оказва механизъм sui generis, наемането на работа или новото назначаване става окончателно едва след изпитателен период, през който срочно наетият служител, който има договор за друга длъжност и за по-ниска степен, е назначен само временно на свободната длъжност с по-висока степен, която е била предмет на обявата за свободна длъжност.

128

В това отношение член 10, параграф 3 от УРДС несъмнено изисква в случай на ново, дори „временно“„назначаване“, терминология, използвана в решението от 30 юни 2011 г., сключването на допълнително споразумение към договора за наемане на работа, който трябва да се актуализира в съответствие с промяната в назначаването. Съдът на публичната служба обаче в случая счита, от една страна, че Органът и жалбоподателката, чрез електронните писма съответно от 17 и от 18 юли 2013 г., съдържащи съответно предложение и приемане на предложението във връзка с работата, предмет на обявата за свободна длъжност, са се споразумели за временно назначаване, без обаче да предвиждат предварително окончателно назначаване, и че тези електронни писма, взети заедно, трябва да бъдат разглеждани като допълнение към договора за наемане на работа по смисъла на член 10, параграф 3 от УРДС. Съдът на публичната служба приема, от друга страна, че сключването на такова допълнение не лишава ООСД на Органа от възможността да реши след изтичане на периода на временно назначаване на жалбоподателката дали да сключи ново допълнение, с което да я назначи окончателно за изпълнение на новите функции и с нова степен.

129

След като прави тези констатации, Съдът на публичната служба отбелязва, че нито една от разпоредбите на Правилника или на УРДС не посочва специално, което се оспорва от жалбоподателката, дали администрацията може под формата на временно назначаване да подлага на нов изпитателен период срочно нает — в конкретния случай с договор за неопределено време — служител, който вече е утвърден във функциите си съгласно член 14 от УРДС, след като възнамерява след изтичане на срока да го назначи или наеме на работа постоянно на друга длъжност, съответстваща на по-висока степен.

130

Наистина, всичко, което предвижда член 10, параграф 3 от УРДС, е, че „[н]азначаването на [срочно нает] служител на длъжност с по-висока степен, от тази на която са били назначени първоначално, се отбелязва в допълнително споразумение към договора“. От редакцията и структурата на членове 10 и 14 от УРДС обаче не е видно, че те не допускат възможността администрацията да изисква от съответния срочно нает служител да премине отново стаж по смисъла на член 14 от УРДС или каквато и да е друга форма на изпитателен период за нуждите на това ново назначение.

131

Така, когато наема на работа на друга длъжност един от своите срочно наети служители, сключили договор за определено или неопределено време, вече утвърдени в предходните им функции след преминаването на стаж по смисъла на член 14 от УРДС, ООСД може да реши да освободи заинтересованото лице от повторно преминаване на стаж, когато прецени, че неговото трудово правоотношение с работодателя му продължава в качеството на срочно нает служител, дори и в хипотезата, когато продължаването на трудовото правоотношение е съпроводено с повишаване в степен или с развитие в упражняваните функции и когато съответната обява за свободна длъжност за новата работа се отнася само за назначаване за определено време.

132

Обратно, когато новият договор за наемане на работа със същия ООСД се вписва в рамките на друга категория за наемане на работа или отразява прекъсване в кариерата на срочно наетия служител, утвърден вече след стаж в съответствие с член 14 от УРДС, което се изразява например в съществена промяна в естеството на упражняваните функции от съответния срочно нает служител или, както е в случая, в разлика от две степени, ООСД може при упражняване на правомощието си за преценка и за организация на своите служби, да реши да приеме за нуждите на член 14 от УРДС, че договорът за наемане на работа на заинтересования, включително и когато се материализира като допълнение към предишния договор, се отнася за различно назначаване, което включва, че заинтересованото лице, както и външните за институцията или агенцията кандидати, каквито са срочно наетите служители от други институции или агенции или пък лица, които не работят за Съюза, трябва да докаже достатъчни професионални качества за новите си функции, като по този начин оправдае утвърждаването си в тези функции и класирането си в по-висока степен от предишната.

133

Вследствие на това Съдът на публичната служба приема, че Органът е могъл да предвиди в решението от 30 юни 2011 г., че кандидат за наемане на работа в Органа, вече назначен в служба на Органа като срочно нает служител, но утвърден в степен, по-ниска от степента на разглежданата длъжност, може да бъде задължен, също както и външният за Органа кандидат, да премине стаж по смисъла на член 14 от УРДС на разглежданата длъжност в нова форма на изпитателен период от шест месеца, от резултатите на който зависи последващото безусловно наемане на работа за изпълнение на новите функции с нова, по-висока степен, чрез допълнение към неговия договор, в което се предвижда преназначаването му на съответната постоянна длъжност. Такова тълкуване, продиктувано от прилагането по аналогия на член 14 от УРДС за срочно нает служител, който не е новоназначен от институция или агенция, но вече се ползва от назначаване за определен или неопределен срок в нея, получено след преминаване на стаж съгласно член 14 от УРДС, дава възможност също така да не се санкционират срочно наетите служители, които вече са утвърдени в определена агенция, тъй като агенцията може да бъде принудена да даде предимство в назначаването на кандидати, за които тя може да изисква оценка на дейността им след протичане на изпитателния период, в конкретния случай при условията на член 14 от УРДС, във вреда именно на вътрешните за агенцията кандидати, за които не се предвижда повторен стаж.

134

По-нататък следва да се разгледа дали, както изтъква жалбоподателката, Органът може да обуславя възнаграждението ѝ за степен AD 8 от успешното протичане на периода на временно назначаване.

135

В това отношение при конкретните обстоятелства относно наемането на работа на срочно наетите служители съгласно член 2, буква a) от УРДС, Съдът на публичната служба най-напред констатира, че по принцип всеки кандидат, преминал успешно процедурата за подбор, трябва да бъде нает на работа за периода и със степента, предвидени в съответната обява за свободна длъжност, в конкретния случай със степен AD 8 за определеното време от три години. В това отношение Органът потвърждава, че всеки външен кандидат би бил нает с тази степен и за толкова време, независимо дали преди това е преминал стаж съгласно член 14 от УРДС като срочно нает служител в друга институция или агенция. Съдът на публичната служба отбелязва обаче, че жалбоподателката по настоящото дело желае да продължи наемането си на работа за неограничено време, в рамките на което, преди да бъде назначена временно на длъжността старши експерт, тя е заемала длъжността „expert on stakeholders“.

136

Член 7, параграф 2 от Правилника обаче, приложим по аналогия за срочно наетите служители съгласно член 10, параграф 1 от УРДС, предвижда възможността длъжностно лице или служител, за което се налага да изпълнява временно, най-много за една година, функции, предполагащи обичайно по-високо класиране от това на неговата първоначална длъжност, да не получава веднага възнаграждението за по-високата степен. Така този член предвижда възможност за временно назначаване, което обаче се ограничава до четири месеца, след което заинтересованото лице по същество трябва да получава възнаграждение, съответстващо на по-високата степен. В настоящия случай, независимо от обстоятелството, че Органът не се е позовал на тази разпоредба, максималният период от четири месеца е бил явно надхвърлен.

137

След излагане на тези съображения Съдът на публичната служба отбелязва, че установеният с решението от 30 юни 2011 г. механизъм не е изрично предвиден нито от УРДС, нито от Правилника, приложим по аналогия. Този механизъм позволява конкретно на Органа да предложи възможността на срочно нает служител да получи в средносрочен план, без да губи ползата от предходното си назначаване за определено или неопределено време, по-висока степен за длъжност, за която той кандидатства и на която ще бъде назначен окончателно едва след преминаване на изпитателния период от шест месеца, осъществен под формата на горепосоченото временно назначаване. С оглед на неговия принцип този механизъм се оказва особено благоприятен, по-специално в положение като това на жалбоподателката, защото той може да позволи на заинтересованите да спечелят няколко степени в класирането, без от тях да се изисква да прекратят предходния си договор, каквото задължение, напротив, се налага на кандидата, който не работи в Органа.

138

В тази перспектива Органът, от една страна, иска да се увери, че съответният срочно нает служител ще покаже достатъчно професионални качества, за да бъде утвърден и назначен постоянно и окончателно на новата длъжност, предмет на публикуваната обява за свободна длъжност, и за да се възползва с обратна сила, след преминаване на периода на временно назначаване, от възнаграждението за по-високата степен, предвидена за упражняване на новите функции. От друга страна, Органът е искал да осигури известна защита на своите срочно наети служители, които вече са утвърдени за изпълняваните от тях функции в него, като в конкретен случай не им налага да прекратят предходния си договор, евентуално за неопределено време, и по този начин им дава възможност, за разлика от срочно наетите служители, идващи от други агенции или институции, да не останат без работа, ако след преминаване на периода на временно назначаване не докажат достатъчно професионални качества, оценени с оглед на новите функции.

139

Съдът на публичната служба обаче счита, че от вътрешните за Органа кандидати, които трябва да бъдат назначени на длъжност с по-висока степен при условията, предвидени в решението от 30 юни 2011 г., се очаква, че ще упражняват присъщите за тази длъжност функции. Следователно в положение като това в конкретния случай, когато администрацията не се позовава на прилагането на член 7, параграф 2 от Правилника относно временното упражняване на функции с по-висока степен, нито a fortiori на възможността да назначи временно срочно наето лице за четири месеца на длъжност с по-висока степен, като същевременно запази възнаграждението му за първоначалната длъжност с по-ниска степен, изглежда няма никакво обективно и правно основание, което да оправдае обстоятелството, че жалбоподателката, като вътрешен за Органа кандидат, не е могла веднага да се възползва от възнаграждението, съответстващо на степента, обявена за длъжността в обявата за свободна длъжност, за която тя е кандидатствала и която е заела при условията на временно назначаване.

140

От изложеното дотук следва, че решението от 30 юни 2011 г., доколкото в точка точка 6 от него се предвижда, че срочно нает служител, назначен временно на длъжност, за която обикновено се предвижда степен, по-висока от степента му до този момент, се класира не веднага в степента, посочена в обявата за свободна длъжност, а с обратно действие, след преминаване на изпитателен период от шест месеца, е незаконосъобразно, тъй като то довежда, в случаи като този на жалбоподателката, до временно назначаване на вътрешен за Органа кандидат на длъжност, която е била предмет на процедура за подбор с публикация, без да бъде класиран съобразно предвиденото за длъжността, посочена в обявата за свободна длъжност, и дори когато от заинтересования се изисква да изпълнява изцяло присъщите за съответната длъжност функции в продължение на период, по-дълъг от четири месеца.

141

Следователно възражението за незаконосъобразност трябва да бъде частично уважено и обжалваното решение да бъде отменено, тъй като то лишава жалбоподателката от правото да получава възнаграждение, съответстващо на степен AD 8, през изпитателния период на изпълнение на функциите ѝ във формата на временно назначаване, считано от 16 септември 2013 г. до 24 февруари 2014 г.

142

Жалбоподателката изтъква, че като се има предвид незаконният характер на обжалваното решение, тя е била наета на работа от Агенцията със степен AD 8, считано от 16 септември 2013 г. Затова иска главно да ѝ се заплати разликата във възнаграждението между степените AD 6 и AD 8 след тази дата или, при условията на евентуалност, за периода между 16 септември 2013 г. и 24 февруари 2014 г. Освен това тя счита, че е понесла и неимуществени вреди. В действителност, като се държи сметка за качеството при изпълнение на дейността ѝ, както и за нейния професионализъм и ангажираността ѝ с дейността на Агенцията, в случая тя изпитала силно чувство за несправедливост, което било основание да ѝ се присъди сумата от 20000 EUR като обезщетение за тази неимуществена вреда.

143

Органът изтъква, че след като в административната жалба не е направено искане за обезщетение за неимуществените вреди, които се твърди, че са настъпили, искането трябва да се отхвърли като недопустимо. Във всички случаи исканията за обезщетение, свързани както с имуществени, така и с неимуществени вреди, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

144

Що се отнася до допустимостта на исканията за обезщетение, съгласно постоянната съдебна практика, когато съществува, както е в случая, пряка връзка между жалбата за отмяна и иска за обезщетение, последният е допустим като акцесорен към жалбата за отмяна, без да е задължително предварително да е отправена покана до администрацията да поправи твърдените нанесени вреди и да е подадена административна жалба, с която се оспорва основателността на мълчаливия или изричен отказ по направеното искане (решение от 28 април 2009 г., Violetti и др./Комисия, F‑5/05 и F‑7/05, EU:F:2009:39, т. 120 и цитираната съдебна практика). Във всички случаи Съдът на публичната служба отбелязва, че в конкретната фактическа обстановка жалбоподателката в административната си жалба е поискала не само да бъде утвърдена във функциите си на старши експерт, но и Органът да разпореди да ѝ се плати възнаграждение, съответстващо на степен AD 8, считано от 16 септември 2013 г. Такова искане има характер на искане за обезщетение.

145

По същество, що се отнася до имуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла, Съдът на публичната служба приема, че през периода на временното назначаване, през който жалбоподателката действително е работила, по-специално между 16 септември 2013 г. и 24 февруари 2014 г., от мотивите на настоящото решение, изложени във връзка с отмяната на обжалваното решение, става ясно, че през този период жалбоподателката е претърпяла определени и действителни имуществени вреди, защото, с изключение на периода от четири месеца, посочен в член 7, параграф 2 от Правилника, приложим при временно изпълняване на функции с по-висока степен, тя е трябвало да получава възнаграждение, съответстващо на степен AD 8, а не на степен AD 6. Поради това следва да се уважат нейните искания за обезщетение, доколкото те имат за цел да се получи обезщетение за имуществени вреди, претърпени през периода на временното назначаване, както и искането ѝ за увеличаване на сумата на това обезщетение с мораторната лихва, определена въз основа на лихвения процент на рефинансиране на ЕЦБ, увеличен с два пункта.

146

Що се отнася обаче до периода след 24 февруари 2014 г., датата на обжалваното решение, от която жалбоподателката е престанала да изпълнява функциите на старши експерт, Съдът на публичната служба отбелязва, че ако, както претендира жалбоподателката, тя беше наета на работа незабавно и окончателно на длъжност старши експерт, по принцип това е трябвало стане при условията на обявата за свободна длъжност, а по-специално несъмнено със степен AD 8, но за определено време от три години. В действителност при такова положение ООСД може да изисква прекратяване на предишното назначаване поради коренно различното естество на функциите и по-високата степен, предвидена за съответната нова длъжност.

147

От преписката по делото обаче е видно, по-специално от съответните електронни писма на Органа и на жалбоподателката от 17 и от 18 юли 2013 г., които имат характер на допълнение към действащия по това време договор за наемане на работа и което допълнение е приело съответната форма с решението от 7 ноември 2013 г., че страните са постигнали договореност на първо време само за „временно назначаване“ на жалбоподателката на длъжност старши експерт, а не за постоянно назначаване. При тези обстоятелства, както правилно изтъква Органът, ООСД може да отложи за по-късна дата, след изпълнение на съответните функции под формата на временно назначаване, сключването и подписването на ново допълнение, предвиждащо, на второ време, ново назначаване на жалбоподателката, този път с окончателно решение, което договорно ще замести нейния предишен договор, по-специално „expert on stakeholders“.

148

От това в конкретния случай следва, че ООСД на Органа е могъл да откаже с обжалваното решение да утвърди жалбоподателката във функциите ѝ на старши експерт, което накрая води до отказ да ѝ се предложи ново допълнение към нейния договор, съдържащо предложение за постоянно назначаване за изпълнение на функциите на старши експерт, с мотива че тя не е изпълнила условието да докаже най-малко девет години релевантен професионален опит към 16 юни 2013 г., както това се предвижда от ОРП „Назначаване“, като последица от което тя все пак може да поеме отново функциите на „expert on stakeholders“ или други функции, за които остава наета на работа от Органа, в конкретната фактическа обстановка за неопределено време, а по-специално за функциите, отговарящи на степен AD 6.

149

Следователно в частта им, в която те се отнасят до имуществени вреди, настъпили след 24 февруари 2014 г. и произтичащи от разлика във възнаграждението между степените AD 6 и AD 8, исканията за обезщетение следва да бъдат отхвърлени.

150

Що се отнася до твърдените неимуществени вреди, трябва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика отмяната на незаконосъобразния акт, какъвто е обжалваното решение, може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131 и от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑49/08 P, EU:T:2009:456, т. 88).

151

В конкретния случай жалбоподателката изтъква главно своето поведение, производителността си и качеството на извършваните от нея професионални дейности, за да докаже, че е претърпяла неимуществени вреди, състоящи се в чувство за несправедливост и липса на признание за истинското ѝ значение за изпълняваната от нея работа, както и във впечатлението, дори убеждението, че е била понижена.

152

От съдебната практика се установява, че чувството за несправедливост и страданията, които причинява на лицето фактът, че трябва да проведе досъдебно, а след това и съдебно производство, за да бъдат признати правата му, може при определени обстоятелства да представлява вреда, която произтича от самия факт, че администрацията е допуснала незаконосъобразност (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, EU:C:1990:49, т. 27 и 28).

153

В това отношение Съдът на публичната служба изтъква, че специалният режим на временно назначаване на длъжност с по-висока степен, прилаган от Органа във формата на „административна инструкция“, каквото е решението от 30 юни 2011 г., несъмнено, обратно на това, което важи за приетите от Органа ОРП на Правилника и на УРДС, е прието по общо съгласие с надзорната за ЕОЗППО институция, по-специално Комисията, и поради изложените преди това мотиви се оказва, че тя не съответства напълно на изискванията на Правилника и на УРДС.

154

Въпреки всичко изглежда, че този специален режим е бил създаден, за да могат да се възползват срочно наетите служители, вече утвърдени във функциите си вътре в Органа, каквато е жалбоподателката, от възможността за бърз достъп до длъжности с по-висока степен, без да губят ползата от първоначалното си назначаване, в случай че след преминаване на изпитателния период от шест месеца, през който изпълняват новите функции в рамките на временното назначаване, не докажат, че могат да се справят удовлетворително с новите функции, първоначалното им назначаване на работа отново проявява своето пълно действие, без то да се прекратява.

155

Така в специфичните за настоящото дело обстоятелства изглежда, че жалбоподателката в края на краищата, след като се е ползвала от специалния режим на временно назначаване, създаден от ЕОЗППО, както за длъжността „expert on stakeholders“, така и за длъжността старши експерт, що се отнася до последното назначение, е била понесла и неудобствата на този режим. Този режим ѝ е позволил по-конкретно, за разлика от външните за Органа кандидати, които вероятно е трябвало да напуснат работата си, за да заемат длъжността старши експерт, да запази ползата от назначаването си за неопределено време със степен AD 6. При тези условия, независимо от заслугите на заинтересованата в изпълнението на функциите ѝ, Съдът на публичната служба счита, че жалбоподателката не е доказала съществуването на неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, обосноваваща отмяната на обжалваното решение, и не могат да бъдат напълно поправени само с отмяната на това решение.

156

От всички изложени съображения произтича, че:

157

Съгласно член 101 от Процедурния правилник, освен ако други разпоредби на дял втори, осма глава от посочения правилник не предвиждат нещо различно, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

158

От мотивите, изложени в настоящото решение, следва, че Органът е страната, която отчасти губи делото. Освен това жалбоподателката изрично е поискала ЕОЗППО да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Обстоятелствата по случая обаче, по-специално фактът, че положението на жалбоподателката отчасти се дължи на техническа грешка при съставянето на обявата за свободна длъжност и че вследствие на това Органът погрешно ѝ отправя предложение за наемане на работа, което впоследствие незаконосъобразно оттегля след преминаването на изпитателния период, оправдават във всички случаи съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник решението ЕОЗППО да понесе направените от него разноски и да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски на жалбоподателката, независимо че Съдът на публичната служба уважава жалбата само отчасти.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

реши: