1

С жалбата си, депозирана в секретариата на Съда на 19 септември 2014 г., Република Гърция иска от Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз Гърция/Комисия (T‑52/12, EU:T:2014:677, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата му за отмяна на Решение 2012/157/ЕС на Комисията от 7 декември 2011 г. относно помощите за обезщетение, изплатени от гръцката агенция за селскостопанско застраховане (ELGA) през 2008 г. и 2009 г. (OВ L 78, 2012 г., стр. 21, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

На 30 септември 2014 г. Република Гърция подава в секретариата на Съда молба за допускане на обезпечение на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, в която по-конкретно иска Съдът да спре изпълнението на обжалваното съдебно решение до постановяването на решението му по жалбата.

3

Гръцката агенция за селскостопанско застраховане (ELGA) е организация с общественополезна дейност, създадена със Закон № 1790/1988 (FEK A’ 134/20.6.1988). ELGA е юридическо лице на частното право, което е изцяло собственост на държавата. Дейността ѝ по-конкретно се състои в застраховането на растениевъдната и животновъдната продукция, растениевъдните и животновъдните активи на земеделските стопанства при вреди, причинени от природни бедствия.

4

В приложение на член 3 bis от Закон № 1790/1988, добавен със Закон № 2945/2001 (FEK A’ 223/8.10.2001), режимът на застраховане от ELGA е задължителен и покрива природните бедствия. Съгласно член 5 bis от Закон № 1790/1988, добавен със Закон № 2040/1992 (FEK A’ 70/23.4.1992), производителите на селскостопански продукти, които се ползват от този застрахователен режим, дължат специална застрахователна вноска в полза на ELGA.

5

С Постановление 262037 на министъра на икономиката и на министъра на развитието на селските райони и храните от 30 януари 2009 г. относно изплащането на извънредни обезщетения заради вреди на селскостопанската продукция (FEK B’ 155/2.2.2009) Република Гърция предвижда ELGA да изплати извънредни обезщетения в размер на 425 милиона евро заради спада в производството на някои растителни култури по време на кампанията през 2008 г. в резултат на лоши климатични условия. От това съвместно министерско постановление следва, че необходимите за прилагането му разходи от бюджета на ELGA ще бъдат финансирани чрез сключен от този орган банков кредит, гарантиран от държавата.

6

С писмо от 20 март 2009 г., изпратено в отговор на искането от Европейската комисия за предоставяне на информация, Република Гърция уведомява последната, че през 2008 г. ELGA е изплатила обезщетения на селскостопанските производители за покрити от застраховката вреди в размер на 386986648 EUR. Тази сума произхожда частично от застрахователните вноски на производителите — до размера от 88353000 EUR, а в останалата част — от приходите, получени в резултат на банков кредит от 444 милиона евро, за срок от десет години, договорен от ELGA и гарантиран от държавата.

7

С решение от 27 януари 2010 г. (OВ C 72, стр. 12) Комисията започва предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване по преписка C 3/10 (ex NN 39/09) относно изплатените обезщетения от ELGA през 2008 г. и 2009 г. (наричани по-нататък „спорните помощи“). На 7 декември 2011 г. Комисията приема спорното решение.

8

Членове 1—3 от диспозитива на спорното решение гласят следното:

„Член 1

1.   Обезщетенията, изплатени от [ELGA] на производителите на селскостопански продукти през 2008 г. и 2009 г., представляват държавни помощи.

2.   Помощите за обезщетение, предоставени през 2008 г. в рамката на специалния задължителен застрахователен режим, са съвместими с вътрешния пазар, що се отнася до помощите в размер на 349493652,03 EUR, които ELGA е предоставила на производителите за възмездяване на загубите на растениевъдна продукция, както и до помощите, свързани със загубите на растениевъдна продукция, причинени от мечки, в размер на 91500 EUR и с корективни действия, предприети в рамките на горепосочените помощи. Помощите за обезщетение, възлизащи на останалата сума и изплатени през 2008 г. в рамките на специалния застрахователен режим, са несъвместими с вътрешния пазар.

3.   Помощите за обезщетение в размер на 27614905 EUR, които са предоставени през 2009 г. по силата на [съвместното министерско постановление], са съвместими с вътрешния пазар.

Помощите за обезщетение в размер на 387404547 EUR, които са предоставени на производителите на дати, предхождащи датата 28 октомври 2009 г., са несъвместими с вътрешния пазар. Това заключение не засяга помощите, които към момента на предоставянето им са отговаряли на всички условия, определени в Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 година за прилагане на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] (OВ L 337, стр. 35).

Член 2

1.   [Република] Гърция предприема всички необходими мерки за възстановяване от получателите на несъвместимите помощи, посочени в член 1, които вече са им предоставени неправомерно.

2   Помощите, които следва да се възстановят, включват лихви, изчислени от датата, на която помощите са предоставени на получателите, до датата на възстановяването им.

[…]

4.   Възстановяването се извършва без забавяне и в съответствие с процедурите, предвидени от националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на настоящото решение.

Член 3

Възстановяването на помощта, посочена в член 1, параграфи 2 и 3, се извършва незабавно и ефективно. [Република] Гърция гарантира прилагането на настоящото решение в срок от четири месеца от датата на уведомяване за него“.

9

На 8 февруари 2012 г. Република Гърция подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. С отделен акт, представен в секретариата на Общия съд същия ден, Република Гърция иска на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС да бъде допуснато обезпечение, състоящо се в спиране на изпълнението на спорното решение. С определение на председателя на Общия съд Гърция/Комисия (T‑52/12 R, EU:T:2012:447) изпълнението на спорното решение е спряно в частта, в която то задължава Република Гърция да си възстанови платените суми от получателите им.

10

Република Гърция повдига седем правни основания за отмяна на спорното решение. Първото правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 108 ДФЕС в съчетание с разпоредбите на Закон № 1790/1988, както и от неправилна преценка на фактите във връзка с извършените плащания през 2009 г. Второто правно основание е изведено от неправилна преценка на фактите и нарушение на съществени процесуални изисквания от Комисията, както и от непълни мотиви за решението ѝ, че изплатените през 2009 г. обезщетения представляват неправомерни държавни помощи. Третото правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, както и от непълни мотиви, доколкото Комисията е включила в размера на подлежащите на възстановяване помощи сумата от 186011000,60 EUR, съответстваща на застрахователни вноски, направени от самите земеделски производители през 2008 г. и 2009 г. по силата на специалния задължителен застрахователен режим на ELGA. Четвъртото правно основание, повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и от неправилно упражняване от Комисията на правото ѝ на преценка в материята на държавните помощи с мотива, че въз основа на тази разпоредба извършените през 2009 г. плащания е трябвало да бъдат приети за съвместими с вътрешния пазар. Петото правно основание, също повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушаване от Комисията на член 39 ДФЕС, на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на член 296 ДФЕС, както и на множество общи принципи на правото поради неприлагането на съобщението на Комисията относно временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза, публикувано на 22 януари 2009 г. (OВ C 16, стр. 1, наричано по-нататък „съобщението относно временната общностна рамка“), в сила от 17 декември 2008 г. — дата, към която тази рамка е приложима за предприятията, специализирани в сектора на първичното производство на селскостопанска продукция. Шестото правно основание, също така повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от неправилна преценка и изчисляване от Комисията при определянето на размера на подлежащите на възстановяване помощи. Седмото правно основание е изведено от погрешно тълкуване и прилагане от Комисията на насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство за периода 2007—2013 г. (OВ C 319, 2006 г., стp. 1) и от неправилно упражняване на правото ѝ на преценка относно изплатените през 2008 г. обезщетения за причинени от мечки вреди на селскостопанската продукция.

11

След като приема, че всяко от тези седем правни основания е неоснователно, с обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата изцяло.

12

Република Гърция иска от Съда:

13

Комисията иска от Съда:

14

Уместно е да се припомни, че съгласно член 60, първа алинея от Правилника на Съда на Европейския съюз обжалването на решенията на Общия съд по принцип няма суспензивно действие. Въпреки това, в приложение на член 278 ДФЕС Съдът на Европейския съюз може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалваното решение (определение на председателя на Съда Front national и Martinez/Парламент, C‑486/01 P-R и C‑488/01 P-R, EU:C:2002:116, т. 71).

15

В случая, както Комисията с основание обръща внимание, молбата за допускане на обезпечение се отнася, имплицитно, но недвусмислено, не само до спиране на изпълнението на обжалваното съдебно решение от Съда, но освен това, и по-специално — до спиране на изпълнението на спорното решение.

16

В това отношение фактът, че молбата за постановяване на временни мерки има за предмет спирането на спорното решение, като по този начин надхвърля спирането на изпълнението на обжалваното съдебно решение, не прави настоящата молба за допускане на обезпечение недопустима.

17

Няма съмнение, че исканите мерки по член 278 ДФЕС не могат по принцип да надхвърлят формалните рамки на обжалването, в което те се вписват. Въпреки това следва също да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика молбата за спиране на изпълнението на отрицателно решение е недопустима, освен при изключителни обстоятелства, тъй като спирането на изпълнението не може да има за последица промяна на положението на жалбоподателя (вж. определение на председателя на Съда Front National и Martinez/Парламент, EU:C:2002:116, т. 73 и цитираната съдебна практика). Тъй като обжалваното съдебно решение наподобява негативното решение, доколкото чрез него Общият съд е отхвърлил жалбата на Република Гърция изцяло, и с оглед на факта, че задължението за възстановяване на спорните помощи произтича от спорното решение, съображения, свързани с правото на ефективна съдебна защита изискват жалбоподателят да има право да поиска в случая спиране на изпълнението на спорното решение (вж. по аналогия определение на председателя на Съда Le Pen/Парламент, C‑208/03 P‑R, EU:C:2003:424, т. 78—88).

18

Следва да се допълни, че настоящата молба за допускане на обезпечение се основава на член 279 ДФЕС — разпоредба, по силата на която Съдът може да постанови необходимите временни мерки по делата, с които е сезиран.

19

Член 160, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат „предмет[а] на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на иска или жалбата“. В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съда по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат постановени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, щом като едно от тях липсва. Съдът в обезпечителното производство извършва, когато е необходимо, и претегляне на засегнатите интереси (определения на председателя на Съда Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C‑404/04 P-R, EU:C:2005:267, т. 10 и 11, и цитираната съдебна практика, и на заместник-председателя на Съда, Комисия/ANKO, C‑78/14 P‑R, EU:C:2014:239, т. 14).

20

Що се отнася до условието за наличие на fumus boni juris, следва да се припомни, че то е изпълнено, когато във фазата на обезпечителното производство е налице съществено противоречие по правен или фактически въпрос, чието разрешение не е очевидно от самото начало, поради което вероятно жалбата в главното производство не е напълно лишена от основание (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда Publishers Association/Комисия, 56/89 R, EU:C:1989:238, т. 31, както и Комисия/Artegodan и др., C‑39/03 P-R, EU:C:2003:269, т. 40). Действително, тъй като целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно съдебно решение, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда правна защита, съдът по обезпечителното производство трябва да се ограничи до преценката за „вероятната“ основателност на повдигнатите правни основания в рамките на спора по същество, така че да установи дали съществува в достатъчно голяма степен вероятност за успех на жалбата в главното производство (определение на заместник-председателя на Съда Комисия/Германия, C‑426/13 P(R), EU:C:2013:848, т. 41).

21

В настоящия контекст обстоятелството, че молбата за допускане на обезпечение цели постановяването на спиране на изпълнението на спорното решение, а не на обжалваното съдебно решение, се отразява върху преценката относно наличието на fumus boni juris (определение на председателя на Съда Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, EU:C:2005:267, т. 16).

22

Действително, колкото и сериозни да са наведените правни основания и доводите на жалбоподателя срещу обжалваното съдебно решение, те не са достатъчни, за да обосноват сами по себе си от правна страна спирането на изпълнението на спорното решение. За да докаже изпълнението на условието за fumus boni juris, Република Гърция би трябвало освен това да установи и че наведените правни основания и доводите срещу законосъобразността на споменатото решение, в рамките на жалбата за отмяна, са годни да обосноват вероятната основателност на исканото спиране (вж. по аналогия определение на председателя на Съда Le Pen/Парламент, EU:C:2003:424, т. 90).

23

Освен това следва да се отбележи, че макар съдът по обезпечителното производство в първата инстанция да е приел, че е налице fumus boni juris във фазата на молбата за допускане на обезпечение, подадена в рамките на жалбата за отмяна (определение на председателя на Общия съд Гърция/Комисия, EU:T:2012:447), Общият съд все пак е отхвърлил по същество с обжалваното съдебно решение всички изтъкнати от жалбоподателя правни основания.

24

В резултат на това, когато става въпрос за настоящата молба за допускане на обезпечение, преценката относно условието за наличие на fumus boni juris трябва да държи сметка за обстоятелството, че спорното решение, чието спиране се иска, вече е било разгледано, както от фактическа, така и от правна страна, от юрисдикция на Съюза и че тя е преценила, че жалбата срещу това решение е неоснователна (определение на председателя на Съда Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, EU:C:2005:267, т. 19). Необходимостта в рамките на настоящата молба за допускане на обезпечение да се изтъкнат правни основания, за които изглежда вероятно да са особено сериозни, произтича следователно именно от факта, че тези правни основания трябва да бъдат годни да поставят под съмнение преценката на Общия съд при произнасянето му по същество по наведените доводи от Република Гърция пред първата инстанция (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, EU:C:2005:267, т. 20).

25

Република Гърция повдига три правни основания в подкрепа на молбата си за допускане на обезпечение.

26

С първото си основание за обжалване, което се подразделя на две части, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, Република Гърция упреква Общия съд по същество за това, че не се е съобразил с правните последици, произтичащи от обстоятелството, че значителна част от спорните помощи, а именно около 186000000 EUR, отговарят по размер на задължителните застрахователни вноски, плащани на ELGA от самите селскостопански производители.

27

На първо място, Общият съд е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото тази част от помощта не може да се счита за предоставена чрез държавни средства, тъй като не е била никога на разположение на държавата. Все пак Общият съд припомня в точки 117—120 от обжалваното съдебно решение постоянната практика на Съда и на Общия съд, според която обстоятелства като наведените от Република Гърция относно произхода на средствата, използвани за финансирането на помощите, и по-специално относно първоначално частния им характер като вноски, плащани от операторите в рамките на режим за субсидиране, от който се ползват някои икономически оператори в даден сектор, допускат те да се считат за платени чрез държавни средства (вж. в този смисъл решения Steinike & Weinlig, 78/76, EU:C:1977:52, т. 22; PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 58, Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 23, 24 и 37, както и Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE, C‑677/11, EU:C:2013:348, т. 35 и цитираната съдебна практика).

28

Общият съд прилага в точки 121—129 от обжалваното съдебно решение тази съдебна практика спрямо фактическите обстоятелства на настоящото дело. След като припомня в точка 122 от обжалваното съдебно решение, че Съдът вече е постановил, че извършените плащания от ELGA са били финансирани с държавни средства и отговорността за тях се носи от държавата (решение Freskot, C‑355/00, EU:C:2003:298, т. 81), той анализира естеството и произхода на платените обезщетения, извършени от ELGA през 2008 г. въз основа на установените пред него факти, за да заключи, че те произтичат отчасти от застрахователни вноски и отчасти от приходи в резултат на кредит. Въз основа на това той заключава, че те са били финансирани с държавни средства, включително тази част от тях, която идва от застрахователните вноски, доколкото националната правна уредба предвижда, че посочените вноски трябва да бъдат осчетоводени като държавни приходи. Той се произнася в същия смисъл в точки 130—133 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до плащанията, извършени през 2009 г., които са били финансирани чрез кредит, гарантиран от държавата.

29

На второ място, Общият съд е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото не е изложил съображенията, поради които спорните помощи трябва да се считат за предоставящи незаконно предимство на техните получатели, което е от естество да наруши конкуренцията в рамките на Съюза, след като тези помощи съответстват частично на плащаните на ELGA вноски от самите получатели. Все пак Общият съд излага подробно в точки 59—64 от обжалваното съдебно решение съображенията, поради които посочените помощи съставляват фактическо предимство за получателите, независимо от плащането на тези вноски. Той припомня също така, по-специално в точки 66—68 от това решение, че в съответствие с постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава мерките за държавна намеса в зависимост от причините или целите, така че компенсаторният или социален характер на спорните помощи не е достатъчен, за да осуети квалифицирането им като помощи по смисъла на тази разпоредба (решения Франция/Комисия, C‑251/97, EU:C:1999:480, т. 37, Испания/Комисия, C‑409/00, EU:C:2003:92, т. 48, както и France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 17 и цитираната съдебна практика).

30

Освен това Общият съд отбелязва в точка 102 и сл. от обжалваното решение, че съгласно постоянната съдебна практика конкуренцията е нарушена, след като дадена мярка облекчава тежестите на предприятието получател и по този начин подсилва позицията му по отношение на други конкурентни предприятия. В това отношение се уточнява, че Комисията не е длъжна да докаже действителния ефект на тази мярка върху търговията между държавите членки, нито да установи действително нарушаване на конкуренцията (вж. решения Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 44, както и Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 131 и цитираната съдебна практика). Той допълва също така, че тази последица за конкуренцията, също както и въздействието върху търговията в Общността, съществуват независимо от относително слабото значение на помощите или сравнително скромния размер на предприятията получатели, след като засегнатият сектор е в особена степен изложен на конкуренция, какъвто е положението в селскостопанския сектор, и по-специално в случая (вж. в този смисъл решения Испания/Комисия, C‑114/00, EU:C:2002:508, т. 47, както и Гърция/Комисия, C‑278/00, EU:C:2004:23, т. 69 и 70).

31

От това следва, че изтъкнатите от Република Гърция доводи в рамките на първото ѝ правно основание, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, поставят под въпрос в действителност прилагането от Общия съд на постоянната практика на Съда спрямо установените от последния факти в обжалваното съдебно решение. Република Гърция не обяснява и по какъв начин Общият съд е изопачил тези факти. Така тези доводи не позволяват да се заключи, че първата част на първото правно основание разкрива в достатъчно голяма степен вероятност за успех, така че да оправдае постановяването на спирането на изпълнението на спорното решение.

32

С второто си правно основание, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, Република Гърция поддържа по същество, че Общият съд е допуснал правна грешка, като е счел, че платените през 2009 г. обезщетения представляват избирателно финансово предимство за техните получатели, от естество да наруши конкуренцията и годно да засегне търговията между държавите членки, без да има отношение към изключителните обстоятелства, при които се е намирала гръцката икономика и особено селскостопанският ѝ сектор. Като се ограничава да приложи практиката на Съда, изложена накратко в точки 29 и 30 от настоящото определение, Общият съд тълкувал последната неправилно, предвид факта че въпросните решения се отнасяли до финансовите предимства, предоставяни при нормални условия на функциониране на икономиката и бил пренебрегнал факта, че други постановени в материята на държавните помощи решения, по-специално решения Белгия/Комисия (C‑75/97, EU:C:1999:311, т. 66 и 67), Италия/Комисия, (C‑310/99, EU:C:2002:143, т. 98 и 99), както и Италия/Комисия (EU:C:2004:234, т. 104) изразяват резерви, даващи възможност да се реагира при изключителни обстоятелства.

33

В това отношение и с право Комисията обръща внимание, че съдебната практика относно квалифицирането като „помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107 ДФЕС, по-специално тази, изложена накратко в точки 29 и 30 от настоящото определение, трябва да бъде приложена в случая, тъй като тази квалификация не е обвързана от обстоятелствата, по-специално икономическите, при които тези финансови предимства са предоставени и мотивите, поради които те са били приети. Условията, на които тази помощ трябва да отговаря, за да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, са определени в параграфи 2 и 3 от този член. Именно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС е този, който, макар и без значение за квалифицирането на предимството като държавна помощ, позволява на Комисията в случай на нужда да обяви съвместимостта с вътрешния пазар на помощ, предназначена за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка. Що се отнася до съдебната практика, изтъкната от Република Гърция и цитирана в предходната точка от настоящото определение, достатъчно е да се отбележи, че тя се прилага не за квалифицирането на държавна мярка като помощ, а спрямо възстановяването на помощите, след като те са били обявени за несъвместими с вътрешния пазар.

34

Така в рамките на второто правно основание, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, Република Гърция всъщност поставя под въпрос прилагането от Общия съд на постоянната практика на Съда спрямо установените от последния факти в обжалваното съдебно решение. Република Гърция не обяснява и по какъв начин Общият съд е изопачил тези факти. Поради това второто правно основание не разкрива по-голяма степен на вероятност за успех от първото, така че да обоснове постановяването на спиране на изпълнението на спорното решение, което се иска в рамките на настоящото производство.

35

С първата част на третото правно основание, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, Република Гърция упреква Общия съд, че е нарушил член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, доколкото той не е санкционирал неправилната преценка на тази разпоредба от Комисията. Според Република Гърция Общият съд е трябвало да прецени, че член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС е пряко приложим в случая, предвид изключителните обстоятелства, засегнали гръцката икономика през 2009 г. или най-малкото да санкционира допуснатата от Комисията грешка, поради факта че тя не е приложила тази разпоредба. В действителност Общият съд, също както и Комисията са допуснали правна грешка, като са приели, че посочената разпоредба не трябва да се прилага извън специфичните хипотези, предвидени от съобщението относно временната общностна рамка.

36

В това отношение Общият съд припомня в точки 159 и 160 от обжалваното съдебно решение, че в съответствие с постоянната практика на Съда всички дерогации от общия принцип за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар, изложени в член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да бъдат предмет на стриктно тълкуване (решение Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това, съобразно постоянната съдебна практика, също така припомнена от Общия съд в точка 161 от обжалваното решение, при прилагането на член 107, параграф 3 ДФЕС Комисията разполага с широко право на преценка, упражняването на което включва комплексни оценки от икономическо и социално естество (решение Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, EU:C:2008:482, т. 59 и цитираната съдебна практика). Впрочем, признаването на евентуалната несъвместимост на дадена помощ с вътрешния пазар се извършва в съответно контролирано от съда на Съюза производство, чието провеждане е отговорност на Комисията (решение DM Transport, C‑256/97, EU:C:1999:332, т. 16 и цитираната съдебна практика).

37

Освен това съобразно постоянната съдебна практика, и по-специално решения Германия и др./Kronofrance (EU:C:2008:482, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика) и Holland Malt/Комисия (C‑464/09 P, EU:C:2010:733, т. 46 и 47), припомнена от Общия съд в точки 186—187 от обжалваното съдебно решение, както и от Комисията в съображение 92 от спорното решение, по-специално решение Германия/Комисия (C‑288/96, EU:C:2000:537, т. 62), като приема правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на споменатото право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания. Така в специфичната област на държавните помощи Съдът подчертава, че Комисията е обвързана от рамките и известията, които приема, доколкото те не са в разрез с нормите на Договора в тази област.

38

Съдът разглежда свързано в точки 146—189 от обжалваното съдебно решение общо оплакванията на Република Гърция в рамките на четвъртото и петото правно основание относно приложението на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС спрямо въпросните помощи. Така той разглежда подробно и отхвърля в точки 148—166 от това решение доводите във връзка с петото правно основание, свързани с изключването от временната общностна рамка помощите за предприятията, специализирани в сектора на първичното производство на селскостопанска продукция, и в точки 168—184 от посоченото решение — тези относно липсата на обратно действие на съобщението на Комисията за изменение на временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (OВ C 261, 2009 г., стр. 2), което разширява възможността за предоставяне на ограничена по размер съвместима държавна помощ на предприятията, специализирани в сектора на производството на първична селскостопанска продукция, считано от 28 октомври 2009 г. В точки 185—189 от обжалваното съдебно решение той също така отхвърля доводите, свързани с четвъртото правно основание и отнасящи се до липсата на пряко прилагане от Комисията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС извън специфичните хипотези, визирани в редакцията на съобщението относно общностната рамка, в сила към момента на предоставяне на спорните помощи.

39

Така, когато става въпрос за изложения в молбата за допускане на обезпечение довод, според който Общият съд е трябвало сам да приложи пряко член 107, параграф 3 ДФЕС, трябва да се отбележи, че прилагането на тази разпоредба следва да се извърши на първо място от Комисията и че тя разполага с широка свобода на преценка в това отношение. Още повече, следва да се отбележи, че с първата част на третото основание за обжалване, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, Република Гърция цели да оспори прилагането от Общия съд на постоянната практика на Съда спрямо установените от последния факти в обжалваното съдебно решение. Република Гърция не обяснява и по какъв начин Общият съд е изопачил фактите. Поради това първата част на третото правно основание също така не разкрива особено голяма степен на вероятност за успех, която да обоснове постановяването на спиране на изпълнението на спорното решение.

40

Накрая, втората част на третото правно основание, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, е изведено от липсата на мотиви в обжалваното решение, доколкото Общият съд не е отговорил на оплакването, за което се твърди, че е било изтъкнато пред него, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, поради факта че е постановила възстановяване на спорните помощи, макар към момента на приемането на спорното решение положението в гръцкия селскостопански сектор, вече доста тежко, да се е влошило още повече след изплащането на тези помощи.

41

В рамките на петото правно основание, изтъкнато пред първата инстанция обаче, Република Гърция навежда специфичен довод, основан на претендирано нарушение на принципа на пропорционалност. В действителност тя поддържа, че като не и придала обратна сила на съобщението на Комисията, изменящо временната общностна рамка, за да могат помощите да бъдат обявени за съвместими на това основание, подобно на помощите, изплатени впоследствие на селскостопанските производители в други държави членки, Комисията е нарушила именно принципа на пропорционалност. Възстановяването на спорните помощи щяло да бъде мярка с важни последици за гръцките селскостопански производители и щяло да създаде „непропорционални положения и отношения“. Общият съд отговаря на този довод в точки 175—179 от обжалваното съдебно решение, като изтъква по същество, че Република Гърция не е доказала, че неприлагането с обратна сила на изменението на тази рамка е надхвърлило границата на необходимото за постигане на преследваните легитимни цели на въпросната правна уредба и че във всеки случай положението в тази държава членка е различно от това в държавите членки, които са предоставили подобни помощи след влизането в сила на посоченото изменение.

42

Също така, доколкото в шестото си правно основание, изтъкнато пред първата инстанция, Република Гърция упреква Комисията за допуснати грешки при преценката и изчисляването на размера на подлежащите на възстановяване помощи, като не е приспаднала помощите, които следва да се считат за помощи de minimis с оглед на действащата правна уредба, достатъчно е да се отбележи, че Общият съд е разгледал подробно представените в подкрепа на това правно основание доводи и ги е отхвърлил изцяло в точки 190—203 от обжалваното съдебно решение. В частност, след като припомня в точка 194 от това решение, че спорното решение допуска изрично да не бъдат квалифицирани като помощи, несъвместими с вътрешния пазар, помощите, които поради това че отговарят на условията, установени в Регламент № 1535/2007, би трябвало да се считат за de minimis, Общият съд постановява по-конкретно в точка 198 от обжалваното съдебно решение, че съгласно практиката на Съда Комисията може валидно да се ограничи само до констатирането на задължението за възстановяване на спорните помощи и да остави на компетентните национални органи грижата за изчисляване на точния им размер.

43

От изложеното по-горе следва, че Общият съд е отговорил изчерпателно на изложените доводи в рамките на петото и шестото правно основание пред първата инстанция, чрез които Република Гърция предявява оплаквания, свързани с непропорционалния характер на възстановяването на спорните помощи, постановено от Комисията в спорното решение. За сметка на това, доколкото Република Гърция цели да се позове в рамките на настоящото обезпечително производство на други доводи, изтъкнати пред първата инстанция, отнасящи се до непропорционалния характер на решението за възстановяване поради тежкото положение в гръцкия селскостопански сектор, достатъчно е да се отбележи, че тя не ги е идентифицирала адекватно в молбата си за допускане на обезпечение.

44

Поради това съдът по обезпечителното производство не е в състояние да идентифицира, въз основа на молбата за допускане на обезпечение, специфичните оплаквания, надлежно изтъкнати пред Общия съд, свързани с нарушаването на принципа на пропорционалност във връзка с решението за възстановяване на спорните помощи и предвид тежкото положение в гръцкия селскостопански сектор, на които Общият съд не бил отговорил в обжалваното съдебно решение.

45

При всяко положение, както Комисията отбелязва, от практиката на Съда следва, че премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логична последица от установяването на нейния неправомерен характер, така че възстановяването на такава помощ с цел възстановяване на предишното положение по принцип не може да се приеме за мярка, несъразмерна с оглед на целите на разпоредбите на Договорите в материята на държавните помощи (решение Белгия/Комисия, C‑142/87, EU:C:1990:125, т. 66 и цитираната съдебна практика). Освен това, член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) гласи: „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя […]. Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на [Съюза]“.

46

Налага се обаче да се констатира, че като се ограничава в молбата си за допускане на обезпечение до това да изтъкне тежкото положение в селскостопанския си сектор, Република Гърция не обяснява причините, поради които съдът по обезпечителното производство би трябвало според нея да заключи, че възстановяването на въпросните помощи е непропорционална мярка по отношение на легитимната цел за възстановяване на положението преди изплащането им. Поради това втората част на третото правно основание, така както е изложено в молбата за допускане на обезпечение, не разкрива достатъчно голяма степен на вероятност, така че да обоснове постановяването на спиране на изпълнението на спорното решение.

47

От всичко изложено по-горе следва, че условието за наличие на fumus boni juris не е изпълнено. Поради това молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде отхвърлена, без да е необходимо в случая да се разглежда условието за неотложност, нито да се извършва претегляне на интересите.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи: